№ 25007
гр. София, 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110100489 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ФИРМА“ ЕООД срещу „ФИРМА“ ЕООД.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че
следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени доказателства,
чието приемане е допустимо.
Следва да се допусне разпита на поискания свидетел от ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 08.07.2025г. от
10,20 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля Ф. В. при режим на призоваване при депозит от 50 лв., вносим от ответника в
тридневен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля след постъпване на депозита и справка в НБДН по
посочените две имена на всички установени адреси, в т.ч. постоянен и настоящ адрес и
адрес по месторабота, както и на адреса на управление на ищеца.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството по делото е образувано по предявен от „ФИРМА“ ЕООД срещу
1
„ФИРМА“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 641 лв.,
представляваща подлежаща на възстановяване част от платен депозит по договор за наем на
лек автомоби, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - -6.01.2025г.до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за наем, по силата на който
ответникът се задължил да му предостави ползването на лек автомобил марка „Х“, модел
„Х“ с рег. № ******* за срок от 30 дни срещу наемна цена от 12 евро на ден или общо 360
евро за целия срок на договора. Странте постигнали съгласие, че автомобилът следва да
бъде върнат в офиса на ответника, находящ се на Терминал 2 на Летище София, в 21 часа на
30.10.2024г. Твърди, че платил изцяло уговорената наемна цена и 1 000 лв. депозит за точно
изпълнение на договора. По телефона страните постигнали уговорка за удължаване срока на
договора с няколко дни. На 04.11.2024г. в 15,15 часа лицето Ф. В. в качеството й на
пълномощник на ищеца закарала и предала в офиса на ответника наетия автомобил. След
преглед автомобилът бил приет без възражения и забележки. Въпреки това ответникът
отказал да възстанови на ищеца платения депозит по договора, от който след прихващане с
дължимата се неустойка за забава при връщането на автомобила на стойност 140,90 лв. (като
равностойност на 72 евро), сумата от 100 лв. за наложени административни санкции за
нарушение на правилата за движение по пътищата и 117,35 лв. (като равностойност на 60
евро) за административни такси, оставали дължими 641,75 лв., които ищецът търси от
ответника. Претендира законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Ответникът признава, че между страните е било налице
твърдяното наемно правоотношение, че автомобилът му е бил върнат след изтичане срока на
договора на посочената от ищеца дата, че не е възстановил на ищеца платения депозит по
договора от 1000 лв. Твърди, че депозитът не подлежи на възстановяване поради
неизпълнение от страна на ищеца. Не оспорва, че ищецът има към него твърдените
задължения за неустойка за забава, глоби и административни такси. Твърди, че в нарушение
на договора автомобилът бил изоставен, поради което не бил съставен и протокол за
състоянието, в което е предаден. Ответникът констатирал, че в автомобила имало следи от
тютюнопушене, поради което на основание чл. 41 от Общите условия ищецът му дължал
неустойка в размер на платения депозит от 1 000 лв. При условията на евентуалност прави
възражение за прихващане с това вземане за неустойка. Твърди, че снимките, от които се
установявало, че в автомобила е пушено, носели датата на сканирането им в електронната
система на ответника, а не датата, на която са направени. Иска от съда да отхвърли
претенцията като неоснователена и да му присъди разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения –
правата на ищеца произтичат от сключен договор за наем на лек автомобил.
- правна квалификация – предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Възражението за прихващане е с правно основание чл. 92 ЗЗД
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване –
2
наличието на твърдения договор за наем на лек автомобил, плащането на наемната цена от
360 евро и на депозита в размер от 1 000 лв. от страна на ищеца, задържането на платения
депозит от страна на ответетника след връщането на автомобила на 04.11.2024г.,
възникването и съществуването на вземания в полза на ответника за неустойка за забава при
връщането на автомобила на стойност 140,90 лв. (като равностойност на 72 евро), за сумата
от 100 лв. за наложени административни санкции за нарушение на правилата за движение по
пътищата и 117,35 лв. (като равностойност на 60 евро) за административни такси
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: че са настъпили условията по договора за връщане на платения
депозит, включително, че е върнал наетия автомобил, както и че е изпълнил точно всички
свои задължения по договора.
По възражението за прихващане в тежест на ответника е да докаже валидно
неустоечно съглашение за вредите от неизпълнение на задължението за въздържане на
тютюнопушене в наети автомобил, както и обстоятелството, че при връщане на автомобила
в същия са били налице явни следи от неизпълнението на това задължение.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3