Решение по дело №1519/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 482
Дата: 10 ноември 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20212100501519
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. Бургас, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501519 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 29/16.06.2021г., постановено от Районен
съд– Поморие по гр.д. № 20202160100485. С това решение съдът е осъдил М.Х., ирландски
гражданин, роден на 30.09.1956г., ЕИК: ********* с адрес в Република България: гр.
Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 219, к/с „Сънсет ризорт“, бл. А, ет.2, ап.7 да заплати на
Етажната собственост на сграда А („Алфа“) с идентификатор 57491.509.24.5 по КККР на гр.
Поморие в к/с „Сънсет Ризорт“ – гр. Поморие, представлявана от „Поморие мениджмънт 2“
ЕООД с ЕИК: ********* с управител В.Д., сумата от 3124,30 лева, дължима за ремонт на
покрива и покривните тераси, определена на ОС на ЕС на сграда „Алфа“, проведено на
14.11.2017г., ведно с обезщетение за забава за периода от 06.08.2019г. до 09.09.2020г. в
размер на 348,01 лева и законната лихва от 10.09.2020г. – датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. С това решение съдът осъжда М.Х. да заплати на ЕС
на сграда А („Алфа“) съдебни разноски в размер на 1453,97 лева, от които 579 лева
представляват разноски, направени в обезпечително производство.
Подадена е въззивна жалба от М.Х. против решение № 29/16.06.2021г. В жалбата Х.
въвежда оплакване за неправилно съдебно решение и иска неговата отмяна.
Жалбоподателят твърди, че е направил възражение по чл.95 от ЗЗД, което е останало
необсъдено в решението. Подчертава, че според решението на ОС на ЕС вноската за фонд
„Ремонт и обновяване“ трябва да се плати по банкова сметка със специално предназначение
по чл.50, ал.3 от ЗУЕС, открита на името на управителя на ЕС, но такава не е създадена.
Ответната страна – „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД представя писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска от съда да потвърди
първоинстанционното решение и да й присъди извършените съдебни разноски.
1
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
ФАКТИ:
М.Х. притежава право на собственост върху следния самостоятелен обект:
апартамент № 7, находящ се в сграда „А“ на етаж втори със застроена площ от 66,17 кв. м. в
жилищна сграда за временно обитаване с обекти на КОО с административен адрес:
гр.Поморие, ул.“Княз Борис I“ № 219.
На 14.11.2017г. е проведено общо събрание на Етажната собственост на сграда „А“ с
т.4 от дневния ред: „Определяне на размера, начина, сроковете и условията на плащане на
паричните вноски за поддържането на Фонд „Ремонт и обновяване“ на сградата предвид
нуждата от извършване на необходим ремонт на сградата“. По тази точка от дневния ред е
взето следното решение: „Вноската за поддържането на Фонд „Ремонт и обновяване“ на
сграда „А“ за извършването на необходимия ремонт да е съобразено с приетия бюджет,
преизчислена за всеки собственик поотделно съгласно разпоредбата на чл.50, ал.2 от ЗУЕС,
а именно: съобразно идеалните му части в общите части на етажната собственост, но не по-
малко от един процент от минималната работна заплата за страната, платима еднократно до
края на месец август 2018г. по банков път по специално открита банкова сметка със
специално предназначение – за Фонд „Ремонт и обновяване“, която да се открие на името на
управителя на Етажната собственост съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗУЕС. Таксите
за всеки един СОС за Фонд „Ремонт и обновяване“ на сградата са посочени в приетия
бюджет, който е неразделна част от настоящия протокол. Дължимата от въззивника сума
възлиза в размер на 1 597,43 евро.
Законосъобразността на това решение е оспорена в производство по чл.40, ал.1 от
ЗУЕС. С решение № 142/26.11.2018г., постановено от Районен съд – Поморие по гр. д. №
860/2017г. БОС исковата молба е отхвърлена. Решението е потвърдено с решение № III-
30/11.04.2019г., постановено от Окръжен съд – Бургас по възз. гр. д. № 188/2019г. j
С известие за заплащане на вноска от 03.10.2019г. Х. е уведомен за сумата, която
дължи. По делото е представена служебна бележка от „Райфайзенбанк“, в която са посочени
сметките в евро и лева, открити на името на „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД. Плащане не
е извършено.
С определение № 376/21.06.2019г., постановено от Районен съд – Поморие по гр.
дело № 860/ 2017г. е отменено допуснатото обезпечение на предявения иск с правно
основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС чрез спиране на изпълнението на всички решения, приети от
ОС на ЕС на сграда „А“, проведено на 14.11.2017г. Определението е стабилизирано на
05.08.2020г.
На 10.09.2020г. Етажната собственост на сграда „Алфа“ подава искова молба против
М.Х. с правно основание чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС, вр. чл.86 от ЗЗД за процесната сума.
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът прави възражение за недопустимост на иска
като предявен от лице, което не е управител на Етажната собственост. При условията на
евентуалност ответникът оспорва иска като неоснователен и твърди, че ищецът не е открил
специална набирателна/разплащателна сметка, по която да се преведат парите. Ответникът
подчертава, че банковата сметка със специално предназначение би гарантирала правата на
собствениците, тъй като сумите по тази сметка, макар и с титуляр управителя на ЕС, не са
секвестируеми и не подлежат на принудително изпълнение за задължения на управителя на
ЕС, който е юридическо лице.
В хода на първоинстанционното производство са събрани следните доказателства:
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том 10, рег.№ 4121, дело №
1855/31.10.2006г., протокол от общо събрание на собствениците на сграда „А“ от
14.11.2017г., бюджет на сграда „А“ за извършване на необходимия ремонт, от който е видно,
че вноската за въззивника е в размер на 1 597,43 евро, решение № III-30/11.04.2019г.,
постановено от Окръжен съд – Бургас по възз. гр. д. № 188/2019г., определение №
376/21.06.2019г. на ПРС, с което е отменено допуснатото обезпечение на иска чрез спиране
2
на изпълнението, уведомление по чл.46, ал.1 от ЗУЕС, известие за заплащане на вноска,
служебна бележка за открити банкови сметки на „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД в
„Райфайзенбанк“, покана за заплащане на вноска във фонд „Ремонт и обновяване“. Въз
основа на събраните писмени доказателства, районният съд формира следните изводи: 1)
Ответникът дължи изисканата сума, тъй като притежава право на собственост в етажната
собственост и има влязло сила решение на ОС на ЕС, с което е приета вноската. 2)
Ответникът дължи и законна лихва. 3) С решението съдът уважава молбата на етажната
собственост за присъждане на съдебни разноски, извършени в обезпечителното
производство.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата на М.Х. е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Възражението на въззивната страна за недопустимост на решението, въведено пред
първата инстанция е неоснователно, тъй като иска е предявен от надлежно избран
управител.
Решение № 29/16.06.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗУЕС решенията на общото събрание се
изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се
изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7.
В конкретния случай е установено по категоричен начин, че с решение на общото
събрание на етажната собственост от 14.11.2017г. ответникът е задължен да заплатят вноска
към фонд „Капиталов ремонт и обновяване“. Искът за отмяна на това решение е оставен без
уважение, поради което същото обвързва ответника. При това положение, решението на
районния съд, с което е уважен иска на Етажната собственост за заплащане на процесната
сума е правилно и обосновано.
Възражението на въззивната страна за забава на кредитора е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.95 от ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не
приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие,
без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В конкретния случай от
представените по делото доказателства е видно, че длъжникът е поканен да плати вноската
на 03.10.2019г. От приложения банков документ е видно, че на името на „Поморие
Мениджмънт 2“ ООД са открити банкови сметки в лева и евро. При това положение, не
може да се приеме, че кредиторът не е оказал необходимото съдействие за изпълнение на
задължението от длъжника. Обстоятелството, че етажната собственост не е открила сметка
със специално предназначение по чл.50, ал.3 от ЗУЕС не променя този извод. Етажната
собственост е изпълнила задължението си да открие банкови сметки и надлежно е поканила
Х. да заплати сумата.
3
По изложените съображения, жалбата на М.Х. е неоснователна и трябва да се остави
без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди в полза на въззивната страна „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД
извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на
350,00 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/16.06.2021г., постановено от Районен съд – Поморие
по гр.д. № 20202160100485.
ОСЪЖДА М.Х., ирландски гражданин, роден на 30.09.1956г., ЕИК: ********* с
адрес в Република България: гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 219, к/с „Сънсет ризорт“, бл.
А, ет.2, ап.7 да заплати на Етажната собственост на сграда А („Алфа“) с идентификатор
57491.509.24.5 по КККР на гр. Поморие в к/с „Сънсет Ризорт“ – гр. Поморие,
представлявана от „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД с ЕИК: ********* с управител
Владимир Добрев съдебни разноски за производството пред Окръжен съд – Бургас в размер
на 350 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4