Р Е
Ш Е Н
И Е № 1450
11.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на 12 ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря ТАНЯ ИВАНОВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №3824 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
При условията на обективно
кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от КТ за признаване на уволнението на ищцата за незаконосъобразно и
неговата отмяна, както и за възстановяване на предишната й работа преди
уволнението, а също така е предявена претенция, с правно основание чл. 224, ал.
1 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск при
прекратяване на трудовото правоотношение, в размер на 199,57 лева. Не са налице
условията за разглеждане на делото по реда на бързото производство, тъй като
освен исковете по чл.344, ал.1,т.1 и т.2 от КТ
е предявена и претенция по чл.224 от КТ, поради което е приложим общия
исков ред, съгласно чл.310, ал.2 от ГПК.
Твърди се, че уволнението на
ищцата с процесната заповед е незаконосъобразно, като се излагат твърдения за
нарушаване на разпоредбата на чл. 193 от КТ, а също така и на разпоредбата на
чл.195, ал.1 от КТ. Изложени са подробни твърдения в подкрепа на доводите за
незаконност на уволнението, поради което се иска неговата отмяна, без да се
разглежда спора по същество. Иска се и възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението работа, а също така и присъждане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск. Претендират се и разноските по делото.
От страна на ответното
дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни.Излагат се твърдения за спазване на разпоредбата на
чл. 193 от КТ, като се твърди, че в случая е налице хипотезата на чл. 193, ал.
3 от КТ, а именно обясненията на ищцата не са били изслушани и не са дадени по
нейна вина. По отношение на иска с правно основание чл.224, ал. 1 от КТ се
твърди, че е неоснователен, тъй като тя е отказала да получи това обезщетение
на датата, когато й е връчена заповедта за уволнение и е напуснала офиса на
дружеството. При условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на
вземането на ищцата със сумата 50 лева, за която се твърди, че е получена от
нея като обезщетение за 3 дни платен годишен отпуск, на 28.09.2018 г. От съда
се иска ищцата да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата не
се явява. Представлява се от пълномощник, който поддържа предявените искове и
моли за уважаването им. Претендират се разноските по делото.
Ответната страна се представлява
в съдебно заседание от пълномощник, който моли за отхвърлянето на исковете като
неоснователни. Претендират се разноските по делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В.С. е работила по безсрочно трудово правоотношение в ответното „ ЕФ.БИ.ЕР” ЕООД като технически
секретар. Трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на
трудов договор №53/02.01.2018г. , сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ.
Със заповед №60/01.01.2019г. на управителя на дружеството е прекратено
считано от 01.01.2019г. трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.190,
ал.1, т.2 от КТ с мотив-неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни. В заповедта не е посочено кои са дните на неявяване на работа.
Посочено е да се изплати на ищцата обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 199,57 лева брутна сума.
Заповедта е връчена на ищцата на 04.06.2019г. Обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ не е изплатено на ищцата.
С разходен касов ордер от 28.09.2018г. ищцата е получила от ответното
дружество сумата 50 лева, за която не се установява какъв вид плащане
представлява, тъй като смисълът на направеното вписване в документа е неясен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, на които бе дадена вяра като допустими, относими и неоспорени.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е допустим и основателен. Между страните не е спорно, че ищцата е работила по трудово правоотношение
в ответното дружество, което е прекратено с атакуваната заповед, а също така и
относно обстоятелството, че размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е
в размер на сумата 199,57 лева, както е посочено в уволнителната заповед.
Спорни са обстоятелствата относно законността на прекратяване на трудовото
правоотношение и дължимостта на обезщетението за неползван платен годишен
отпуск.
Уволнението е незаконно поради
нарушение на императивната норма на чл.195, ал.1 от КТ, за чието спазване съдът
следи служебно. Съгласно посочената разпоредба заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание следва да е мотивирана и да съдържа задължително
посочване на нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Атакуваната заповед не е
мотивирана. Мотивите трябва, макар и кратки, да излагат съображенията, поради
които работодателят е решил да накаже съответния работник или служител и да
съдържат описание на нарушението, с посочването на неговите обективни и
субективни признаци.В случая мотивите на уволнителната заповед са бланкетни. В
заповедта като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата
е посочено неявяване на работа в два последователни работни дни, но датите и
кои са тези дни не е посочено.Това нарушение от страна на работодателя е
достатъчно основание да се приеме, че мотивирането на уволнителната заповед е
незаконосъобразно и по тази причина уволнението е незаконно. Предмет на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е едно от основните права на всеки човек, а
именно правото на труд, и защитата му, както и общите изисквания към всяко
санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона
защитни норми. В случая е налице абсолютно основание за отмяна на уволнителната
заповед, а именно непосочването в нея кога е извършено нарушението, за което е
наложено наказанието.Този реквизит на заповедта е изрично посочен в чл.195,
ал.1 от КТ и липсата му е достатъчно основание за отмяна на уволнението.Липсата
дори на един от посочените в закона реквизити е достатъчна, за да се приеме, че
дисциплинарното наказание е незаконно. /В този смисъл е константната съдебна
практика/. Датата на нарушението задължително следва да се посочи от
работодателя в заповедта за налагане на наказанието, тъй като това е свързано и
с преценката за спазване на сроковете по чл.194 от КТ, а и за да може
работникът да организира защитата на правата си. Недопустимо е тази липса на
датата на извършване на нарушението в заповедта да бъде санирана в хода на съдебния
спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма. Предвид
изложеното уволнението на ищцата следва да се признае за незаконно и да се
отмени.
С оглед уважаването на иска по
чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ е основателна и акцесорната претенция по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа.
Претенцията с правно основание чл.224,
ал.1 от КТ за заплащане на сумата 199,57 лева, представляваща обезщетение
за неизползван към момента на прекратяване на трудовото правоотношение платен
годишен отпуск е допустима и изцяло основателна. Размерът на обезщетението не е
спорен между страните и е установен с представената по делото уволнителна
заповед, в която работодателят е вписал размера му и правото на ищцата да го
получи. Сумата не е изплатена и доводите на ответната страна, че не се дължи,
тъй като ищцата е отказала да получи сумата са несъстоятелни. Работодателят дори
в хода на процеса не е изплатил процесната
дължима от него сума, поради което следва да бъде осъден да я заплати на
ищцата. Законна лихва не е претендирана и съдът не дължи присъждане на такава.
Възражението за прихващане на ответната страна е неоснователно, тъй като не е
установено сумата 50 лева по РКО от 28.09.2018г. да подлежи на връщане от
ищцата. Освен това ордерът е от месец септември 2018г., а в уволнителната
заповед от месец януари 2019г. самият работодател е посочил размера на
дължимото на ищцата обезщетение. Поради това иска следва да се уважи изцяло, а
възражението за прихващане да се отхвърли като неоснователно.
По правилата на процеса ответната страна следва да заплати в полза на
съдебната власт държавна такса в размер на 210 лева /по осемдесет лева за всеки
уважен неоценяем иск и четири процента, но не по-малко от 50 лева за уважения
осъдителен оценяем иск.
Искането на ищцата за присъждане на разноските по делото е основателно и
следва да се уважи, като й се присъди сумата 760 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на В.Д.С. с ЕГН-********** от гр.Б., к-с „В.” №...,
вх...., ап..... ЗА НЕЗАКОННО и
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед №60/01.01.2019г.,
издадена от управителя на „ЕФ.БИ.ЕР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Сливен, ул.”Тодор Икономов” №4, с която на основание чл.190, ал.1,
т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, считано от 01.01.2019г.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.Д.С. с ЕГН-********** от гр.Б., к-с „В.” №..., вх...., ап....
на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „технически секретар” в „ЕФ.БИ.ЕР”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Тодор
Икономов” №4.
ОСЪЖДА „ЕФ.БИ.ЕР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.”Тодор Икономов” №4 ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.С. с ЕГН-********** от гр.Б.,
к-с „В.” №6, вх...., ап.... сумата 199,57 лева /сто деветдесет и девет лева и
57 стотинки/, представляваща брутно обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск, както и сумата 760 /седемстотин и шестдесет/
лева, представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на ответната страна като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА „ЕФ.БИ.ЕР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.”Тодор Икономов” №4 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 210 /двеста и десет/
лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: