Решение по дело №3824/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20192230103824
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                      Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 1450

         11.12.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на 12 ноември през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря ТАНЯ ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3824 по описа на съда за 2019 год., за  да се произнесе съобрази следното:

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване на уволнението на ищцата за незаконосъобразно и неговата отмяна, както и за възстановяване на предишната й работа преди уволнението, а също така е предявена претенция, с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, в размер на 199,57 лева. Не са налице условията за разглеждане на делото по реда на бързото производство, тъй като освен исковете по чл.344, ал.1,т.1 и т.2 от КТ  е предявена и претенция по чл.224 от КТ, поради което е приложим общия исков ред, съгласно чл.310, ал.2 от ГПК.

Твърди се, че уволнението на ищцата с процесната заповед е незаконосъобразно, като се излагат твърдения за нарушаване на разпоредбата на чл. 193 от КТ, а също така и на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ. Изложени са подробни твърдения в подкрепа на доводите за незаконност на уволнението, поради което се иска неговата отмяна, без да се разглежда спора по същество. Иска се и възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението работа, а също така и присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Претендират се и разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.Излагат се твърдения за спазване на разпоредбата на чл. 193 от КТ, като се твърди, че в случая е налице хипотезата на чл. 193, ал. 3 от КТ, а именно обясненията на ищцата не са били изслушани и не са дадени по нейна вина. По отношение на иска с правно основание чл.224, ал. 1 от КТ се твърди, че е неоснователен, тъй като тя е отказала да получи това обезщетение на датата, когато й е връчена заповедта за уволнение и е напуснала офиса на дружеството. При условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на вземането на ищцата със сумата 50 лева, за която се твърди, че е получена от нея като обезщетение за 3 дни платен годишен отпуск, на 28.09.2018 г. От съда се иска ищцата да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от пълномощник, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Претендират се разноските по делото.

Ответната страна се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който моли за отхвърлянето на исковете като неоснователни. Претендират се разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В.С. е работила по безсрочно трудово правоотношение в  ответното „ ЕФ.БИ.ЕР” ЕООД като технически секретар. Трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов договор №53/02.01.2018г. , сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ.

Със заповед №60/01.01.2019г. на управителя на дружеството е прекратено считано от 01.01.2019г. трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ с мотив-неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. В заповедта не е посочено кои са дните на неявяване на работа. Посочено е да се изплати на ищцата обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 199,57 лева брутна сума. Заповедта е връчена на ищцата на 04.06.2019г. Обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ не е изплатено на ищцата.

С разходен касов ордер от 28.09.2018г. ищцата е получила от ответното дружество сумата 50 лева, за която не се установява какъв вид плащане представлява, тъй като смисълът на направеното вписване в документа е неясен.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, на които бе дадена вяра като допустими, относими и неоспорени.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е допустим и основателен. Между страните не е спорно, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество, което е прекратено с атакуваната заповед, а също така и относно обстоятелството, че размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер на сумата 199,57 лева, както е посочено в уволнителната заповед. Спорни са обстоятелствата относно законността на прекратяване на трудовото правоотношение и дължимостта на обезщетението за неползван платен годишен отпуск.

Уволнението е незаконно поради нарушение на императивната норма на чл.195, ал.1 от КТ, за чието спазване съдът следи служебно. Съгласно посочената разпоредба заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да е мотивирана и да съдържа задължително посочване на нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Атакуваната заповед не е мотивирана. Мотивите трябва, макар и кратки, да излагат съображенията, поради които работодателят е решил да накаже съответния работник или служител и да съдържат описание на нарушението, с посочването на неговите обективни и субективни признаци.В случая мотивите на уволнителната заповед са бланкетни. В заповедта като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е посочено неявяване на работа в два последователни работни дни, но датите и кои са тези дни не е посочено.Това нарушение от страна на работодателя е достатъчно основание да се приеме, че мотивирането на уволнителната заповед е незаконосъобразно и по тази причина уволнението е незаконно. Предмет на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение  е едно от основните права на всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона защитни норми. В случая е налице абсолютно основание за отмяна на уволнителната заповед, а именно непосочването в нея кога е извършено нарушението, за което е наложено наказанието.Този реквизит на заповедта е изрично посочен в чл.195, ал.1 от КТ и липсата му е достатъчно основание за отмяна на уволнението.Липсата дори на един от посочените в закона реквизити е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. /В този смисъл е константната съдебна практика/. Датата на нарушението задължително следва да се посочи от работодателя в заповедта за налагане на наказанието, тъй като това е свързано и с преценката за спазване на сроковете по чл.194 от КТ, а и за да може работникът да организира защитата на правата си. Недопустимо е тази липса на датата на извършване на нарушението в заповедта да бъде санирана в хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма. Предвид изложеното уволнението на ищцата следва да се признае за незаконно и да се отмени.

С оглед уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ е основателна и акцесорната претенция по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа.

Претенцията с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на  сумата 199,57 лева, представляваща обезщетение за неизползван към момента на прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск е допустима и изцяло основателна. Размерът на обезщетението не е спорен между страните и е установен с представената по делото уволнителна заповед, в която работодателят е вписал размера му и правото на ищцата да го получи. Сумата не е изплатена и доводите на ответната страна, че не се дължи, тъй като ищцата е отказала да получи сумата са несъстоятелни. Работодателят дори в хода на процеса не е изплатил процесната  дължима от него сума, поради което следва да бъде осъден да я заплати на ищцата. Законна лихва не е претендирана и съдът не дължи присъждане на такава. Възражението за прихващане на ответната страна е неоснователно, тъй като не е установено сумата 50 лева по РКО от 28.09.2018г. да подлежи на връщане от ищцата. Освен това ордерът е от месец септември 2018г., а в уволнителната заповед от месец януари 2019г. самият работодател е посочил размера на дължимото на ищцата обезщетение. Поради това иска следва да се уважи изцяло, а възражението за прихващане да се отхвърли като неоснователно.

По правилата на процеса ответната страна следва да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 210 лева /по осемдесет лева за всеки уважен неоценяем иск и четири процента, но не по-малко от 50 лева за уважения осъдителен оценяем иск.

Искането на ищцата за присъждане на разноските по делото е основателно и следва да се уважи, като й се присъди сумата 760 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                Р   Е   Ш   И :

ПРИЗНАВА уволнението на В.Д.С. с ЕГН-********** от гр.Б., к-с „В.” №..., вх...., ап..... ЗА НЕЗАКОННО  и ОТМЕНЯ  като незаконосъобразна заповед №60/01.01.2019г., издадена от управителя на „ЕФ.БИ.ЕР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Тодор Икономов” №4, с която на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, считано от 01.01.2019г.

ВЪЗСТАНОВЯВА В.Д.С. с ЕГН-********** от гр.Б., к-с „В.” №..., вх...., ап.... на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „технически секретар” в „ЕФ.БИ.ЕР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Тодор Икономов” №4.

ОСЪЖДА „ЕФ.БИ.ЕР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Тодор Икономов” №4 ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.С. с ЕГН-********** от гр.Б., к-с „В.” №6, вх...., ап.... сумата 199,57 лева /сто деветдесет и девет лева и 57 стотинки/, представляваща брутно обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, както и сумата 760 /седемстотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на ответната страна като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА „ЕФ.БИ.ЕР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Тодор Икономов” №4 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 210 /двеста и десет/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: