Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр. Ловеч, 07.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието
на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 71/2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) София чрез
пълномощник против Решение № 12/10.03.2022 г. на Луковитския районен съд,
постановено по АНД № 16/2021 г.
По изложени доводи за допуснати
нарушения на закона се иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление (НП).
В съдебно заседание касационният жалбоподател
чрез пълномощник подържа жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и за двете инстанции.
Ответникът по делото – И.Д.Г. *** –
редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Представил е възражение чрез пълномощник по касационната жалба, с което моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Освен това е
представил и Становище по хода, с което е изложил доводи по същество на правния
спор и е поискал да бъде отхвърлена касационната жалба и съответно да бъде
потвърдено оспореното решение като
правилно и обосновано.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за основателност
на жалбата, поради което предлага да бъде отменено оспореното решение и да се
потвърди издаденото НП.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като
подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана
по същество е основателна.
С обжалваното решение Луковитският
районен съд (ЛРС)
е отменил НП № 11-01-352/17.12.2020 г. на Директора на АДФИ София, с което на И.Д.Г.
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение
на чл. 128 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), на основание чл. 32, ал.1, т.1 във връзка с чл.
35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ). С Решението е осъдена АДФИ София да заплати на И.Г.
сумата от 300 лева за направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните доказателства по
делото Районният съд е приел, че Г. е нарушил ЗПФ, като с подписването на
Договор № 112/19.12.2019 г. е поел ангажименти за разходи на стойност 735
739.66 лв. без ДДС (882887.59 лв. с
ДДС), които не са предвидени в годишния бюджет на
общината за 2019 г., с което е нарушил чл. 128, ал.1 от ЗПФ във връзка с ; 2 от
ДР на същия закон. ЛРС е счел, че субект на нарушението по чл. 128 от ЗПФ е
именно Кмета, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, тъй като
нарушението е извършено от длъжностно лице, на което е вменено управлението и
контрола на бюджетните средства, какъвто е Кмета на общината. Прието е, че Г.
правилно е санкциониран по реда на чл. 32, ал.1, т.1 от ЗДФИ.
За да отмени НП, ЛРС е приел, че е
налице формално извършено нарушение, но то представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Според Районния съд, наказващият орган не е взел предвид
важни факти и обстоятелства, установени при проверката, като например, че
Договор № 112 е бил сключен в края на годината
- на 19.12.2019 г.; не са настъпили вреди последици от действията на
Кмета на община Луковит /не е имало разходвани средства или неразплатени такива
по договора, както и извършени неправомерни разходи до края на финансовата 2019
г.; това не е повлияло при изпълнението или неизпълнението на бюджета на общината;
през месец декември не е възможно да се направи актуализация на бюджета и
финансирането все още не е било подсигурено, тъй като от представените
документи е видно, че самият договор между ПУДООС и общината е факт едва на
10.02.2020 г. и съответно през 2020 г. е осигурено това финансиране, а самото
финансиране на проекта за закриване на съществуващото сметище е било в началния
план на бюджета за 2020 г., съответно в инвестиционната програма.
Г. *** е бил уведомен, на практика
предупреден, че на заседание, проведено на 30.07.2010 г. Управителният съвет на
ПУДООС е приел следното принципно решение относно давността на решенията за
финансиране, което следва да се има предвид – че финансиране автоматично се
отменя в случай, ако в срок до 3 месеца от получаване на уведомителното писмо (получено от община Луковит на 17.05.2019 г.) няма ответна писмена реакция на финансираната
страна. Прието е от ЛРС, че очевидно Г. е бил притиснат от обстоятелствата и е
била налице особена необходимост от провеждане на конкретната поръчка, респ.
разработване на документацията по процедурата за възлагане на обществена
поръчка и сключване на договора, тъй като това е било в интерес и на общината.
Според решаващият съд наказващият орган
е следвало да не издава НП, а да предупреди жалбоподателя, че при повторно
нарушение, ще му бъде наложено наказание. Налице са смекчаващи вината
обстоятелства, които налагат да се приеме, че е налице маловажен случай на
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е първо по ред (няма данни за други нарушения на ЗПФ), няма настъпили вредни последици и самото
финансиране на проекта за закриване на съществуващото сметище е било
осъществено според инвестиционната програма на общината за 2020 г. Описаното
нарушение представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид, както и тези за размера на наложената
санкция.
Решението
е неправилно.
Съгласно
чл. 128, ал.1 от ЗПФ, не се допуска извършване на разходи, натрупването на нови
задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи, както и
започването на програми или проекти, които не се предвидени в годишния бюджет
на общината.
Според
§2 от ДР на ЗПФ, неизпълнението на този закон, на закона за държавния бюджет за
съответната година, на законите за бюджетите на социално-осогурителните
фондове, на Закона за държавния дълг и на Закона за общинския дълг, на
нормативните и други актове, приети или издадени на основание на тези закони,
както и на указанията на министъра на финансите по този закон и по закона за
държавния бюджет за съответната година е нарушение на бюджетната дисциплина.
В
чл. 32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е регламентирано, че при упражняването на
инспекционна дейност по този закон, виновните длъжностни лица, както и лицата,
които работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не
съставлява престъпление се наказват за нарушение на нормативен акт, уреждаш
бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено
наказание в съответния нормативен акт – с глоба от 200 до 2 000 лв.
Правилни
са изводите на ЛРС, че И.Г. в качеството си на Кмет на община Луковит е
извършил нарушение на чл. 128, ал.1 от ЗПФ, като с подписването на Договор №
112/19.12.2019 г. е поел ангажимент за разходи на стойност 735739.66 лв. без
ДДС (882 887.59 лв. с ДДС),
които не са предвидени в годишния бюджет на община Луковит за 2019 г. и за така
извършеното административно нарушение правилно му е наложена санкция – глоба в
размер на 200 лева на основание чл. 32, ал.1, т.1 от ЗДФИ.
Според
настоящият касационен състав извършеното от Г. административно нарушение не
представлвява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. То с нищо не се
отличава от обичайните нарушения от този вид. С него са засегнати важни
обществени отношения, свързани с обществени средства от общинския бюджет. В
този смисъл касационната инстанция не споделя изводите на ЛРС, че не са
настъпили вредни последици от действията на Кмета на община Луковит.
Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път не може само по себе
си да обоснове извод за маловажност на същото. По тези съображения касационният
състав намира, че неправилно ЛРС е приел, че извършеното административно
нарушение представлява маловажен случай. По отношение на приетото в мотивите на
ЛРС, че Договор № 112 е бил сключен едва в края на годината – на 19.12.2019 г.
и през месец декември не е било възможно да се направи актуализация на бюджета,
касационната инстанция споделя изцяло заключението на представителя на Окръжна
прокуратура, както и обстоятелството, че в ЗПФ не се съдържа такава забрана.
При
това положение настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е
основателна. Това налага да бъде отменено обжалваното решение и да бъде
потвърдено издаденото НП.
При
този изход на производството следва да бъде уважено искането за пълномощника на
касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции в минимален размер.
По изложените съображения и на основание чл.63в и чл.
63 д от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Ловеч,
втори касационен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
12/10.03.2022 г. на Луковитския районен съд, постановено по АНД № 16/2021 г.и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
11-01-352/17.12.2020 г. на Директора на АДФИ София.
ОСЪЖДА И.Д.Г. *** да заплати на Агенция
за държавна финансова инспекция София сумата от общо 160(сто и шестдесет)
лева разноски, от които 80 (осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение за
производството пред Луковитския районен съд и 80 (осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение за
производството пред настоящата касационна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: