Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
РАЧЕВА
Даниела
НЕДЕВА
при секретаря Калинка
Ковачева и в присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 653 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция “Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 260218/16.02.2021 г. на
Варненския районен съд, ІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 4667/2020 г. по
описа на съда, с което е отменено Наказателно постановление №
03-012295/29.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
с което на „Черно море“ АД – гр. Варна, ЕИК ****, за нарушение на чл. 128, т.
2, вр. чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 1 от
същия кодекс е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно,
постановено при неправилно тълкуване на приложимия закон от установената
фактическа обстановка. Касаторът оспорва извода на съда за маловажност на
извършеното деяние. Посочва, че нарушението е точно индивидуализирано с
посочване на точния брой работници и точната сума неиздължени трудови
възнаграждения. Моли решението на районния съд да бъде отменено, а отмененото с
него наказателно постановление – потвърдено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в производството, „Черно море“ АД – гр. Варна не изразява
становище по спора.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване
пред Варненски районен съд е било Наказателно постановление №
03-012295/29.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
с което на „Черно море“ АД – гр. Варна, ЕИК ****, за нарушение на чл. 128, т.
2, вр. чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 1 от
същия кодекс е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
От представените в
административнонаказателната преписка и събраните в съдебното производство
доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при
проверка относно спазване на трудовото законодателство, извършена в периода
15-23.01.2020 г. от служители на дирекцията било установено, че трудовите
възнаграждения за м. ноември 2019 г., платими до 25-то число на следващия
месец, не са изплатени на общо 135 работници и служители в общ размер
70 036,70 лева. За дата на извършване на нарушението била приета датата
30.12.2019 г. За констатациите бил съставен протокол и издадено задължително
предписание за изплащане в срок до 19.03.2020 г. На 23.01.2020 г. бил съставен
и акт за установяване на административно нарушение по чл. 128, т.2, вр. чл.
270, ал. 3 от Кодекса на труда, съобразно дадената правна квалификация на
обстоятелството, че на 135 работници и служители не било изплатено трудовото
възнаграждение за м. ноември 2019 г., в това число на ДМХ. Актът бил надлежно
предявен и връчен, постъпило писмено възражение срещу него. На 29.01.2020 г.
било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, в което
били възприети фактите и квалификацията на деянието от акта и било наложено
административно наказани „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ.
Въз основа на
фактическите констатации, от правна страна районният съд приема, че актът за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от
компетентни лица, както и при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Счита, че са изпълнени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно
описанието на нарушението. Във връзка с материално-правната законосъобразност
на постановлението посочва, че действително работодателят, каквото качество има
дружеството, не е изпълнил това свое основно задължение за плащане на трудовите
възнаграждения в договорения срок. Въпреки това, районният съд приема, че изискването
по чл. 128, т. 2 от КТ се счита за нарушено при неплащане на всяко отделно
трудово възнаграждение – индивидуално за всеки месец и за всеки работник.
Предвид това приема, че всяко отделно нарушение подлежи на санкциониране с
отделно административно наказание, в противен случай работодателят би бил
санкциониран с едно и също наказание за неизпълнение на задължението към един и
към множество работници. По тези съображения намира, че не може да се определи за
кое от всички 135 отделни нарушения е наложено наказанието и това води до
неговата материална незаконосъобразност.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа страна, както и правните му изводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление като краен резултат.
Нарушението на
задължението на работодателя по чл. 128, т. 2, вр. чл. 270 от Кодекса на труда
за ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение може да бъде санкционирано
по отношение на всеки работник и по отношение на възнаграждението за всеки
съответен месец. Не е недопустимо по преценка на административнонаказващия
орган обаче санкция да бъде наложена общо за нарушения спрямо различни
работници в рамките на един месец или спрямо един работник за по-дълъг период.
В такива случаи обаче, с цел спазване на забраната за наказване два пъти за
едно нарушение е абсолютно необходимо описанието на нарушението, и по-конкретно
лицата, по отношение на които работодателят е в нарушение, и периодът, за който
се отнасят неизплатените възнаграждения, да бъдат описани точно и да могат да
бъдат идентифицирани. По този начин при налагане на друга санкция за същото по
вид нарушение на същия работодател ще може да бъде извършена проверка дали тази
забрана е спазена. От описанието на нарушението в акта за установяване на
административно нарушение се установява само едно от тези лица – ДМХ, а в
наказателното постановление те са посочени само като брой и като обща сума на
възнагражденията. Действително, в административнонаказателната преписка има
приложена справка за работните заплати за м. 06-11.2019 г., с отбелязани суми,
общ брой на персонала и общ брой на персонала с неизплатени суми за м. ноември
2019 г. Въпреки това, описанието на нарушението е съществено съдържание на акта
и на наказателното постановление, въз основа на което конкретното нарушение
може да бъде разграничено от друго нарушение на същото задължение от същия
деец. Липсата на тази информация не може да се замести с доказателства, налични
в преписката или събрани впоследствие. Освен до невъзможност за проверка
относно спазване на забраната за двойно наказване на едно нарушение, липсата на
данни относно лицата, засегнати от нарушението, затруднява защитата на
привлеченото към отговорност лице.
Освен този порок в
описанието на нарушението, за което е наложена имуществената санкция,
касационната инстанция констатира, че липсват както доказателства, така и
мотиви защо за дата на извършване на нарушението е приета именно датата
30.12.2019 г., при наличие на представен в съдебната фаза трудов договор с
договорена дата на изплащане на възнаграждението 25-то число на следващия
месец.
При извършена
служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба
оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват
пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения, касационният
състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания и жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260218/16.02.2021 г. на Варненския районен съд, ІІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 4667 по описа на съда за 2020 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.