РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Монтана, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. П.
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500325 по описа за 2022 година
Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на О д /ОД/
на МВР *срещу решение на РС Монтана от 15.06.2022г. , постановено по гр.д. № 972/2020г.
, с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. В. сумата 1233.65 лева допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд след преобразуване на положения от него
нощен труд в дневен такъв за процесния период, ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба, сумата 217.32 лева мораторна лихва и 300 лева разноски, както и по сметка
на съда дължимите държавна такса и разноски.
Поддържа се от жалбоподателя, че съдът неправилно е приел, че по отношение
служебното правоотношение между страните, регулирано от специалните разпоредби на
ЗМВР, е приложим чл. 9,ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, поради липса на аналогични правила в специалната нормативна база, в
която насока в жалбата са изложени подробни съображения . Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което предявените искове се отхвърлят като неоснователни, ведно
със законните последици.
Въззиваемата страна, при редовно връчен препис от жалбата не е подала писмен
отговор. В съдебно заседание , чрез пълномощник адвокат В. В. оспорва жалбата с доводи за
правилност обжалваното решение .
При въззивното разглеждане на делото не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
1
акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството
доказателства и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК ,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното от РС Монтана решение , с
което жалбоподателят като работодател е осъден да заплати на въззиваемия сумата 1233.65
лева –дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.06.2017г.-01.07.2019г. , ведно със законна лихва от предявяване на иска , както и сумата
217.32 лева обезщетение за забава, разноски в размер на 300 лева, както и по сметка на съда
държавна такса и разноски.
При служебната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съдът прие, че така постановеното решение е валидно и допустимо постановено
по обективно съединени искове с правно основание чл. 178,ал.1,т. 3 вр. с чл. 179,ал. 1
ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В. В. с
твърдения , че в процесния период е работил на длъжност * , сектор* при ОДМВР *на
сменен режим на работа, дневна и нощна от 22.00 часа до 06.00 часа с продължителност на
смените 12 часа при сумарно изчисляване на работното време по реда на чл. 187,ал. 3 ЗМВР.
За периода е полагал труд повече от 40 часа седмично, като нощният му труд за целия
период е 1600 часа, който не е преобразуван с дневен със съответен коефициент, поради
липса на такава разпоредба в ЗМВР, действаща за процесния период. При превръщане на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9,ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1.143, положените
часове стават 1828.80 , което води до извънреден труд 228.80 часа, който не му е заплатен от
ответника . Счита, че съобразно заплатата му, средната часова ставка е в размер на 8 лв. или
за 228.80 часа извънреден труд му се дължи сумата 1830.40 лева . За забавено изпълнение на
претендираното за плащане като извънреден труд допълнителното възнаграждение му се
дължи обезщетение в размер на 200 лева. В хода на делото съдът е допуснал изменение на
предявените искове , вследствие на което се претендират за плащане сумата 1233.65 лева
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и сумата 217.32 лева
обезщетение за забава.
От фактическа страна по делото безспорно е установено , че между страните
съществува валидно служебно правоотношение , по което ищецът за процесния период е
работил като * сектор ПП ОДМВР *.
Работата е на 12-часови смени, дневна и нощна, по утвърдени графици при сумирано
тримесечно отчитане на отработеното време съгалсно чл. 187,ал. 3 от ЗМВР. Не се спори, че
съгласно утвърдените графици за исковия период е полагал и нощен труд , отчитан от
работодателя ежемесечно, за който е получавано и допълнително трудово възнаграждение,
както и че при изчисляване на отработените часове, положеният нощен труд не е
2
преизчисляван с коефициент и превръщан в дневен такъв .
Спорно е дали положеният от ищеца за исковия период 01.06.2017г.-01.06.2020г.
нощен труд следва да се преизчислява като дневен такъв с коефициент 1, 143 съгласно чл.
9,ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ ,
съответно приложима ли е тази наредба към служебните правоотношения по ЗМВР и дали
след превръщане на нощните часове в дневни , ищецът е положил извънреден труд , за
който му се дължи допълнително възнаграждение .
По делото е прието заключението на вещо лице по назначена съдебно-счетоводна
експертиза , прието без възражения от страните , от която се установява, че при изплащане
на трудовото възнаграждение работодателят не е преобразувал нощните часове положен
труд в дневни такива и съответно не му е изплатил възнаграждение за извънреден труд за
процесния период, формирано след преобразуване на нощните часов в дневни. Положеният
общо нощен труд от ищеца за процесния период е 1632 часа, които, умножени с коефициент
1, 143 се приравняват на 1867 часа дневен труд. Следващото се трудово възнаграждение за
формираната разлика от 235 часа е в размер на 1880.01 за периода , а лихвата за забава върху
тази сума е 239.99 лв. . Изрично вещото лице е посочило, че работните часове за исковия
период са в рамките на норматива за отделните тримесечия след преобразуването на
нощните часове в дневни.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Безспорно е, че между страните по делото съществува служебно правоотношение,
което е регламентирано от ЗМВР. Ищецът има качеството на държавен служител-
полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и като такъв е полагал труд на
смени от по 12 часа, затова на основание чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното му време се
изчислява сумарно за тримесечен период. Ако е положил труд извън редовното работно
време, то на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, в редакцията на закона, действаща за
процесния период, (до изменението в ДВ бр. 60/07.07.2020 г.) работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период. При положен извънреден труд над отработени
70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, се полагат до 12 дни
допълнителен отпуск на основание действащите за периода разпоредби на чл. 189, ал. 1 във
вр. с чл. 187, ал. 5 ЗМВР. Компенсирането на този отпуск с парично обезщетение е
забранено с нормата на чл. 189, ал. 6 от ЗМВР.
Поради специфичния начин на отчитане на работното време на смени, нощният труд
не се отчита отделно. За служителите е въведена законова гаранция, че той не може да бъде
повече от 8 часа за всеки 24-часов период.
На основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10, предишна ал. 9 ЗМВР
министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (в сила от
02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
3
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Този
подзаконов нормативен акт не предвижда специфични правила за заплащане на нощния
труд, но това не може да се тълкува като празнота в правото, както е приел МРС. Касае се до
специфична уредба на служебно правоотношение на полицейските служители, за тях са
уредени други механизми за отчитане на положения труд и за заплащане и компенсиране.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , наричана по-долу
Наредбата е неприложима в разглеждания случай. На първо място тя е издадена въз основа
на КТ, който се отнася единствено до трудови правоотношения, което изрично е посочено и
в чл. 2 на Наредбата, като изрично са изключени служителите по трудово правоотношение в
държавната администрация. Разпоредбата на чл. 9,ал.2 от Наредбата предвижда при
сумирани изчисляване на работното време превръщане на нощните часове труд в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, като основание за това превръщане е залегналото в чл. 140,ал.1
КТ, според която нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. За разлика от КТ в специалния
ЗМВР, уреждащ изрично статута на служителите на МВР и конкретно на полицейските
органи като държавни служители, е предвидено в чл. 187,ал.1 в редакцията, действаща за
исковия период , че нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а чл.
187,ал.3 е предвиждал , че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Следователно съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време
към нормалната продължителност на допустимия размер нощен труд е 1 към 1 и не са
налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 9,ал.2 НСОРЗ. Различната уредбата на
продължителносттта на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ е съобразена със
спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Това е причина техните
права и задълженията да се регламентират от специален закон, като за компенсация на
някои по-неблагоприятни условия са предвидени привилегии, с които работещите по трудов
договор не се ползват. Такива са по висок процент допълнително възнаграждение за
прослужено време, по-голям размер платен годишен отпуск, пенсиониране при условията на
I категория труд, социално и здравно осигуряване изцяло за сметка на държавния бюджет,
задължително застраховане срещу смърт, временна неработоспособност или трайно
загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на държавния
бюджет и други .
С решение от 24.02.2022 г. по дело № 262/2020 г. Съдът на Европейския съюз се е
произнесъл по прeюдициално запитване относно действието на чл. 8 и чл. 12 от Директива
4
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. за някои аспекти на
организацията на работното време. Прието е, че посочените разпоредби следва да бъдат
тълкувани в насока, че не е необходимо националната правна уредба, която е относима към
нормалната продължителност на нощния труд, да урежда по-кратък нощен труд на
работниците от публичния сектор, полицаи и пожарникари от предвидената в закона
нормална продължителност на работа през деня. Възприета е позиция, че при всички случаи
в полза на тези работници трябва да съществуват други мерки за организация под формата
на продължителност на работното време, за плащане обезщетение или сходни придобивки,
които позволяват компенсиране на особената тежест на полагания нощен труд. Касателно
действието на чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз СЕС е възприел,
че се допуска определената в закон на държавата -членка нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор да не се прилага за работници в
публичния сектор, в т. ч. за полицаи и пожарникари. Основно и съществено е разликата в
третирането да е обоснована от обективен и разумен критерий, който е свързан с допустима
от закона цел на посоченото законодателство и да е съразмерна на тази цел. Правомощие
единствено на националните съдилища е да преценят и проверят релевантните категории
работници съобразно националното законодателство и да преценят налице ли е сходство в
положението им. Подход на законодателя е да извежда особени уредби за определени сфери
на дейност на държавата и за работещите в тях, които се различават помежду си от една
страна, а от друга - от тези по трудово правоотношение. Обект на такова специфично
уреждане е налице при служителите в сферата на отбраната, вътрешната сигурност,
правосъдната дейност и др. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на
служителите по ЗМВР е специфично уреден и диференциран от самия закон с оглед
осъществяваните държавни дейности и изпълнявани различни функции, на които са
корелативно определени предимства и ограничения: на работещи по трудово
правоотношение, по служебно правоотношение по общия закон за държавната служба и
особените държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност,
чийто статут е уреден само със ЗМВР. В националното законодателство е урегулирана
различна продължителност на нощния труд за различните категории работници, което се
определя от характера на извършваната от тях дейност и особености на трудови функции на
полагащите нощен труд лекари, санитари, медицински сестри, шофьори, строители,
военнослужещи или цивилни служители в МО. Независимо дали работниците полагат
нощен труд в частния или в публичния сектор, обективен е подходът на законодателя
относно разграничението по отношение на продължителността на нощния труд, обусловено
единствено от характерните функции, които осъществява всяка различна категория
служители. Същевременно във всеки един отрасъл са предвидени различни мерки за
компенсиране на нощния труд под форма на продължителност и организация на работното
време и почивките, по-високо заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и здравно
осигуряване, застраховане за сметка на бюджета или сходни придобивки, които позволяват
да се компенсира тежестта на нощния труд, право на ранно пенсиониране, по-благоприятен
режим за заплащането му, допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
5
дейности и работа при специфични условия на труд. Високата обществена значимост на
полаганият труд от полицаите и правомощията им за защитата на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и защита на населението, установени в ЗМВР, в случая безспорно
обосновават съразмерност на законодателната уредба, предвиждаща полагането на 8 часов
нощен труд.
Поради изложените съображения не може да се приеме, че служителите на МВР са
поставени в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.
В исковата молба ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден
труд, което се формира от преизчисляването на нощния труд в дневен. Доколкото
нормалната продължителност на нощния труд за служителите в системата на МВР е 8 часа,
дневната е също 8 часа, то няма какво да се преобразува. Превръщането на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 1, 143 не води до полагането на извънреден труд, тъй като
извънредният труд е труд, полаган извън нормалната продължителност на работното време.
В случая от страна на ищеца не са наведени твърдения за полагане на труд извън
определените 12-часови смени или за полагане на нощен труд над 8 часа.
В подкрепа на изложените доводи е приетото в решение № 197 от 07.10.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 786/2019 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В него е
указано, че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните служители в
МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на
часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.
Предвид гореизложеното въззивиният състав счита, че за процесния период не е
налице непълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, която да
налага прилагането по аналогия на чл. 9,ал. 2 от НСОРЗ, съответно по делото не е
установено ищецът да е полагал за исковия период извънреден труд, който да не му е
заплатен, поради което и предявеният иск за заплащане на такъв е неоснователен.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорния такъв за
заплащане обезщетение за забава.
Изводите на въззивния съд не съвпадат с направените такива от първостепенния съд
с обжалваното решение, което като неправилно следва да се отмени, а вместо него се
постанови ново в посочения по-горе смисъл.
При този изход на спора решението следва да се отмени и в частта за разноските .
С оглед изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на жалбоподателя ОД на
МВР *,представляван от юрисконсулт, се дължи юрисконсултско възнаграждение , което
съдът определя в размер на 200 лева за първоинстанционното производство и в размер на
6
100 лева за въззивното производство . На основание чл. 78,ал. 1 от ГПК на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени и разноски в размер на 29 лева платена държавна такса по
подадената въззивна жалба.
На основание чл. 280,ал. 3,т. 1 от ГПК, предвид цената на исковите претенции под
5000 лева, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Районен съд – Монтана от 15.06.2022г. , постановено по гр.
дело № 972/2020 г., като НЕПРАВИЛНО , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. В. , ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. * № *, вх. *,
ап. * срещу ОД НА МВР гр.*, бул.* № * искове за заплащане сумата 1233.65 лева
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода 01.06.2017г.-01.07.2019г. и за
заплащане сумата 217.32 лева обезщетение за забавено изпълнение , като
НЕОСНОВАТЕЛНИ .
ОСЪЖДА В.В. , ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. * №*, вх. *, ап. * да заплати на О
Д НА МВР гр.*, бул.* № * сумата 200 лева разноски за първоинстанционното производство
и сумата 129 лева разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7