Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е състав, в открито съдебно заседание
на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на
секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна
Владимирова в.гр.дело № 5266 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХ от ГПК.
С решение № 20215580
от 5.10.2020 г. по гр.д. № 61143/2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 144
състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 59203 от 5.03.2021 г. по
гр.д. № 61143/2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 144 състав, е осъдена Л.С.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, като наследник на С.П.В., ЕГН ***********, да
заплати на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление:***,
следните суми: сумата от 17,48 лева, представляваща сбор от стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия и стойността на услугата дялово
разпределение през периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г., за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ******, аб. № 401173, ведно със
законовата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
17.09.2018г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за горницата до
пълния размер от 68.07 лева; осъдена е Л.С.В. да заплати и сумата от 8,68 лева
– вземане за мораторна лихва върху задължението за стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 08.08.2018 г., като
е отхвърлен искът за горницата до 17,36 лева. Осъдена е Л.С.В., ЕГН **********,
да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, представлявано от изпълнителен директор, разноски
по делото от 98 лева.
Със същото решение са
осъдени Ф.С.В., ЕГН **********, и П.С.В.,
ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 153, ал. 1
от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, представлявано от изпълнителен директор,
със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от по 17,02 лева
представляваща сбор от стойност на доставена от дружеството топлинна енергия и
стойността на услугата дялово разпределение през периода от 1.05.2014 г. до
30.04.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ул. ******, аб. №
401173, ведно със законовата лихва за забава от датата на подаване на исковата
молба – 17.09.2018 г. до окончателното плащане и от по 4.34 лева като вземане
за мораторна лихва върху задължението за
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 16.09.2015
г. до 08.08.2018г. Осъдени са Ф.С.В., ЕГН **********, и П.С.В., ЕГН **********, да заплатят на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, разноски по делото от по 80 лева
всеки един от тях. Осъден е ищецът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Л.С.В., ЕГН **********, Ф.С.В., ЕГН **********,
и П.С.В., сумата от 162 лева общо – съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението е
постановено с участието на трето лице подпомагаща страна – „Б.“ ООД, привлечено
от ищеца.
Срещу решението в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответниците Л.С.В., Ф.С.В.
и П.С.В.. Изложени са съображения за неговата недопустимост – сочи се, че
ищецът е предявил исковете срещу Ф.В. и П.В. за по 1/6 от процесните вземания
за главница за топлинна енергия, главница за дялово разпределение и начислена
върху двете главници мораторна лихва. Сочи се, че първоинстанционният съд е
приел, че при положение, че исковете, предявени срещу тези двама ответници са в
по-нисък размер от дължимото, спрямо тях същите следва да се уважат изцяло.
Доколкото по този начин първоинстанционният съд се бил произнесъл свръхпетитум,
игнорирайки, че исковата претенция е за 1/6 от сумите за целия период,
решението било недопустимо в тази част. Изложени са още съображения за
неправилност на решението по отношение на размера, до който исковете са
основателни, като се сочи, че спрямо ответниците Ф.В. и П.В. вземането за
главница за топлинна енергия е в размер от по 8,74 лв. Сочи се още, че
първоинстанционният съд неправилно не е уважил възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия. Прави се искане първоинстанционното решение да
бъде отменено в следните части: в частта, с която ответницата Л.С.В. е осъдена
да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер над 3,93 лв. мораторна лихва
върху главницата за периода от 16.09.2015 г. до 8.08.2018 г. до уважената част
от иска за мораторна лихва в размер на 8,68 лв.; в частта, с която ответниците Ф.С.В.
и П.С.В. са осъдени да заплатят в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер над 8,74
лв. – главница за начислена топлинна енергия и дялово разпределение до размера
на уважените искове от по 17,02 лв. за всеки един от тях – главница за топлинна
енергия и главница за дялово разпределение за периода 1.05.2014 г. до
30.04.2016 г., както и в частта над сумата от по 1,82 лв. за всеки – мораторна
лихва а периода от 16.09.2015 г. до 8.08.2018 г. до уважената част от иска за
мораторна лихва в размер от по 4,48 лв.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е подаден от въззиваемия „Т.С.“ ЕАД.
Изложени са съображения за нейната неоснователност и се прави искане
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а на дружеството да бъдат
присъдени разноските за въззивната инстанция.
Решението на
първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в сила в частта, с която
ответницата Л.С.В. е осъдена да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер от
3,63 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 16.09.2015 г. до
8.08.2018 г.; в частта, с която ответниците Ф.С.В. и П.С.В. са осъдени да
заплатят в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер от 8,74 лв. – главница за
начислена топлинна енергия и дялово разпределение за периода 1.05.2014 г. до 30.04.2016
г., както и в частта, с която са осъдени да заплатят сумата от по 1,82 лв. за
всеки – мораторна лихва а периода от 16.09.2015 г. до 8.08.2018 г., както и в
частта, с която предявените искове са отхвърлени.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно. Същото е и допустимо в обжалваната част – изложените от въззиваемите съображения
относно вероятната недопустимост на решението, предвид произнасянето на
първоинстанционния съд относно квотите, при които ответниците дължат изпълнение
на задължението, в качеството си на наследници на лицето, което ищецът
претендира да е било клиент на топлинна енергия, са неоснователни. Видно от
диспозитива на съдебното решение, първоинстанционният съд се е произнесъл в
рамките на търсената от ищеца защита, като е съобразил размера на
претендираните суми спрямо всеки от ответниците. В мотивите си съдът е обсъдил
при какви квоти дължат ответниците в качеството си на правоприемници на
починалия им наследодател, който е бил и страна по облигационното
правоотношение. В случая от исковата молба и уточнението към нея е видно, че
ищецът е претендирал присъждане на цялото вземане в общ размер от 128,14 лв.,
от които 102,10 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м. 04.2016
г., 26,04 лв. – законна лихва за забава от 16.09.2015 г. до 8.08.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане, като е посочил и квотите, при
които според него отговарят наследниците, съответно общия размер на сумите,
които според него дължи всеки от наследниците. При положение, че
първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на претендирания размер,
включително съобразявайки какъв е той спрямо всеки от наследниците, въпреки че
е посочил различни квоти от посочените от ищеца, решението му не е недопустимо.
По същество решението
е правилно в частта, с която са осъдени Ф.С.В. и П.С.В. да заплатят сумите за главница
за топлинна енергия за разликата над 8,74 лв. за всеки от тях /до този размер
решението не се обжалва/ до присъдения размер от по 17,02 лв.
Единственото
съображение за недопустимост, евентуално неправилност на решението в тази част,
което се сочи, е, че освен по своята стойност, предметът на делото в настоящия
случай се характеризирал и с период. Доколкото от всеки от тези въззивници се
претендирала по 1/6 от цялото вземане, не следвало съдът да се произнася над
този размер, като от друга страна следвало да съобрази изтеклата давност и да
се произнесе единствено по 1/6, непокрита от давност, за всеки от двамата
въззивници.
Първоинстанционният
съд е приложил правилно давността по отношение на вземанията за главницата,
като е посочил кои от тях са погасени и по отношение на кои следва да се уважат
исковете. Предвид установения по делото факт, че топлоснабденият имот не е бил
в режим на съпружеска имуществена общност, а лична собственост на починалия
наследодател на ответниците, първоинстанционният съд е посочил квотите, при
които същите са наследили, съответно в рамките на които отговарят по исковете.
При това положение първоинстанционният съд не би могъл да присъди по-голям
глобален размер на сумата от претендирания по отношение на всеки от ответниците
– т.е. не би могъл да присъди суми в размер над от по 21,36 лв., дължими
поотделно от Ф.В. и П.В., но доколкото предвид факта, че исковете са
основателни за по-малък размер – а именно 17,02 лв. по отношение на всеки от
тях, първоинстанционният съд правилно е присъдил този размер. В случая
задължение на съда е първо да определи квотите, при които всеки от наследниците
отговаря за задължението, впоследствие да определи неговия размер спрямо тези квоти,
като едва тогава следва да приложи института на погасителната давност. В случай
че получената сума надвишава претендирания от ищеца размер на задължението от
конкретния наследник, съдът не може да присъди разликата над претендирания
размер до пълния размер, дължим предвид правилно определената от него квота в
наследството. Когато обаче определената от съда сума, след прилагане на
погасителната давност и при съобразяване с правилно изчислената квота в
наследството, е в рамките на претендираната от ищеца, макар и посочените от
ищеца квоти в наследството да са неправилно определени, искът следва да бъде
уважен до размера, за който съдът е установил, че е основателен при правилно
определените от него квоти.
По отношение на
оплакванията относно неправилно приложение на давността във връзка с вземанията
за мораторна лихва, въззивната жалба е частично основателна. В случая на
основание тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, вземанията на дружеството за главниците за топлинна енергия и
дялово разпределение имат характера на периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД, като по отношение на тях се прилага тригодишната погасителна
давност, както правилно е приел първоинстанционния съд. Вземанията за мораторни
лихви се погасяват по давност на самостоятелно основание, отново в тригодишен
срок. Ако обаче главното вземане бъде погасено по давност, погасява се и акцесорното.
В случая съгласно приложимите общи условия от 2014 г. на дружеството ищец,
както и съгласно заключението по приетата по делото съдебно-техническа
експертиза вземането за мораторна лихва за главницата по обща фактура от
31.07.2015 г. е възникнало на 16.09.2015 г. В случая обаче всички вземания по
тази обща фактура са погасени по давност, доколкото датата на подаване на
исковата молба в съда е 17.09.2018 г. Следователно погасена по давност е и
мораторната лихва за тези взимания в размер от 14,73 лв. Дължима е мораторната
лихва върху главницата по обща фактура от 31.07.2016 г., като съгласно
заключението на вещото лице, същата е в размер от 6,83 лв. По отношение на
лихвата за главницата за дялово разпределение, погасени по давност са
вземанията за лихви, възникнали до 16.09.2015 г., както и вземанията за лихви,
отнасящи се към погасената по давност част от главниците. Непогасената част от
вземането за лихва върху главницата за дялово разпределение е в общ размер 3,56
лв. Общия размер на мораторната лихва, дължима върху непогасената част от
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, е 10,39 лв.
От изложеното следва,
че решението е неправилно в частта, с която е присъдено вземането за мораторна
лихва върху главниците, както следва: по отношение на Л.В., за сумата над 3,46
лв. до присъдения размер от 8,68 лв. Доколкото с въззивната жалба ответницата е
посочила, че обжалва решението в частта, с която е присъдена сума над 3,63 лв.,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено до този размер; по
отношение на Ф.В. и П.В., за сумата над 3,46 лв. до присъдения размер от по
4,34 лв.
Доколкото изводите на
въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния по отношение на дължимата
част от претендираните вземания за главници за топлинна енергия и дялово
разпределение, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено в
тази част.
При този изход на
спора право на разноски за въззивното производство имат и двете страни.
Въззивниците са посочили, че реализираните от тях разноски са в размер от 300
лв. – адвокатско възнаграждение и 75 лв. – държавна такса. За доказване на
извършването им е представен договор за правни услуги от 20.10.2020 г.,
съдържащ и разписка за платената сума, както и вносни бележки за платена по
сметка на СГС държавна такса в посочения размер. Съобразно обжалваемия интерес
(общо 26,65 лв. за тримата жалбоподатели) и като се вземе предвид уважената
част от въззивната жалба, на въззивниците се дължат разноски в размер от 95,82
лв.
Въззиваемият
претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Размера му
съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с
чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ – сумата от 50 лв.
Следователно на въззиваемия, съобразно обжалваемия интерес и отхвърлената част
от въззивната жалба, следва да се присъди сумата от 37,22 лв.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20215580 от 5.10.2020 г. по гр.д. №
61143/2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 144 състав, поправено по реда
на чл. 247 ГПК с решение № 59203 от 5.03.2021 г. по гр.д. № 61143/2018 г. на
Софийски районен съд, ІІІ г.о., 144 състав, в частта, с която е осъдена Л.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
като наследник на С.П.В., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 86 от ЗЗД
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 5,05 лв. – разликата между
присъдения размер от 8,68 лв. и дължимия размер от 3,63 лв. и за датата
16.09.2015 г., представляваща вземане за мораторна лихва върху задължението
за стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 16.09.2015
г. – 8.08.2018 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление:***, срещу Л.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
като наследник на С.П.В., ЕГН **********, иск с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5,05 лв. – разликата над присъдения от
първоинстанционния съд размер от 8,68 лв. и дължимия размер от 3,63 лв.
ОТМЕНЯ решение № 20215580 от 5.10.2020 г. по гр.д. №
61143/2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 144 състав, поправено по реда
на чл. 247 ГПК с решение № 59203 от 5.03.2021 г. по гр.д. № 61143/2018 г. на
Софийски районен съд, ІІІ г.о., 144 състав, в частта, с която са осъдени Ф.С.В., ЕГН **********, и П.С.В., ЕГН **********, като наследници на С.П.В.,
ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 86 от ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
от по 0,88 лв. - разликата между присъдения размер от по 4,34 лв. и дължимия
размер от по 3,46 лв. и за датата 16.09.2015 г. – вземане за мораторна
лихва върху задължението за стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 16.09.2015 г. – 8.08.2018 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление:***, срещу Ф.С.В., ЕГН **********, и П.С.В., ЕГН **********, като наследници на С.П.В.,
ЕГН **********, искове с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 0,88
лв. за всеки от тях – разликата над присъдения от първоинстанционния съд размер
от по 4,34 лв. и дължимия размер от по 3,46 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20215580 от 5.10.2020 г. по гр.д. № 61143/2018
г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 144 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 59203 от 5.03.2021 г. по гр.д. № 61143/2018 г. на Софийски
районен съд, ІІІ г.о., 144 състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Л.С.В., ЕГН **********, Ф.С.В., ЕГН **********,
и П.С.В., ЕГН **********, сума в размер
от 95,82 лв., представляваща съдебни
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Л.С.В., ЕГН **********, Ф.С.В., ЕГН **********,
и П.С.В., ЕГН **********, да заплатят на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер
от 37,22 лв., представляваща съдебни
разноски за въззивното производство.
Решение № 20215580 от
5.10.2020 г. по гр.д. № 61143/2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 144
състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 59203 от 5.03.2021 г. по
гр.д. № 61143/2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 144 състав, като
необжалвано е влязло в сила в частта, с която ответницата Л.С.В. е осъдена да
заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер от 3,63 лв. мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия и дялово разпределение; в частта, с която
ответниците Ф.С.В. и П.С.В. са осъдени да заплатят в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата
в размер от 8,74 лв. – главница за начислена топлинна енергия и дялово
разпределение за периода 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и в частта, с
която са осъдени да заплатят сумата от по 1,82 лв. за всеки – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия и дялово разпределение, както и в частта, с
която предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление:***, искове са отхвърлени.
Решението е
постановено с участието на трето лице подпомагаща страна – „Б.“ ООД, привлечено
от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.