Решение по дело №510/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 26, ал. 11 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба от Ф. Е. Ч., гражданка на Република Турция, против Отказ УРИ: 537700-1657/ 29.05.2024г на Директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България.

С жалбата се твърди, че оспореният административен акт не е мотивиран, с което е нарушено правото на защита срещу него. Сочи се, че препращането към становището на ТД „Национална сигурност“ Стара Загора и към предложението на Началника на група „Миграция“ не представлява изпълнение на изискванията за посочване на конкретни фактически основания, срещу които адресатът на акта да осъществи защитата на претендираното право на продължително пребиваване на територията на Република България за разрешаване на което са представени всички изискуеми от закона доказателства. Твърди се, че е нарушен и принципа на пропорционалност, установен от чл.6 от АПК, чрез неизпълнение на задължението за излагане на фактическите причини, поради които е прието, че е налице правното основание за отказ да се предостави право на продължително пребиваване. В хода по същество се твърди, че адресната регистрация и на други граждани на Република Турция на същия адрес, на който се намира наетият от жалбоподателката апартамент, не е факт, който да доказва симулация на договора за наем. Задължението на наемателя, същият и жалбоподател, е да не преотдава наетото жилище, но не и да го използва самостоятелно. От съда се иска да бъде отменен административният акт като незаконосъобразен с присъждане на всички разноски по делото.

Ответникът по жалбата - Директор на Областна дирекция на МВР -Стара Загора, чрез процесуалния си представител – редовно упълномощен юрисконсулт, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Позовава се на упражняване на обвързана компетентност, предоставяща правна възможност за едно единствено решение, обусловено от писменото становище на ДАНС, което е задължително за съобразяване. Твърди, че оспореният административен акт е мотивиран с посочване на становището на ДАНС и предложението на Началник група „Миграция“ при ОД на МВР Стара Загора, в които се съдържат фактите, послужили за основание за постановяване на отказ за предоставяне право на продължително пребиваване на жалбоподателката.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство, приключило с издаване на оспорения акт, е инициирано с подадено от Ф. Е. Ч. З. УРИ: 537700-1477/13.05.2024г за продължаване срока на правото на продължително пребиваване. Към заявлението са приложени: разрешение за продължително пребиваване №********* от 28.06.2023г., от което е видно, че на 28.06.2023г на Чънар е било предоставено право на продължително пребиваване със срок до 07.06.2024г.; копие от паспорт; доказателства за придобито право на пенсия в държавата по произход – Република Турция, и достатъчно средства за издръжка в размер на 3 214.02 евро по банкова сметка в „Търговска банка Д“ АД, ФЦ Стара Загора; полица за сключен договор за медицинска застраховка с БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЗЕАД гр. София с размер на застрахователната сума от 60 000евро за едно лице, с период на действие от 13.05.2024г до 12.05.2025г, както и договор за наем на жилище с адрес град Стара Загора, [улица], ет.5, ап.9 за срок от една година, считано от 13.05.2024г.

Изготвена е технологична карта за извършените справки и проверки по заявление с вх.№ 537700-1407 от 13.05.2024г., в която е отразено, че заявителят е имал разрешено предишно пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 ЗЧРБ със срок до 07.06.2024г.

По делото са приети и приобщени доказателствата по административната преписка, в това число и тези по съгласувателната процедура, осъществена от ТД „Национална сигурност“ – Стара Загора. С писмо рег. № СЗ-31-2446/ 17.05.2024г /УРИ: 537700-1570/ 20.05.2024г/ е изразено отрицателно становище за издаване на разрешаване на Ф. Е. Ч. за продължително пребиваване в Република България. Посочено е, че Държавна агенция „Национална сигурност“ не разполага с данни, даващи основание да се предполага, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност, поради което не възразява да получи разрешение за продължително пребиваване. В допълнение обаче се сочи за установено, че в рамките на предишен период на пребиваване турската гражданка е декларирала адрес на пребиваване, за който еднозначно е установено, че е фиктивен, както и при извършена справка в системата за „Граничен контрол“ било видно, че за периода от началото на 2022г. до момента Ф. Е. Ч. имала силно ограничен брой влизания и излизания от страната с общ срок на пребиваване общо 10 дни, които обстоятелства давали основание да се счита, че заявеният нов адрес на пребиваване – гр.Стара Загора, [улица], ет.5, ап.9, също е фиктивен. Аргумент за това е изведен и от установената регистрация на този адрес на още четирима турски граждани. Въз основа на това счита, че са налице достатъчно данни по заявлението за предоставяне на право на продължително пребиваване на турската гражданка Ф. Е. Ч. да бъде постановен отказ на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ – „не отговаря на условията на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ – осигурено жилище“ и на основание чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ – „в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната“.

Изготвено е Предложение УРИ: 5377р-1466 от 22.05.2024 г. от началник група "Миграция" към ОДМВР – Стара Загора, като е съобразено становището по чл.22 ал.4 от ЗЧРБ на ТД „НС“ гр. Стара Загора, основано на справка за влизане и излизане на чуждата гражданка на територията на страната в периода 01.01.2022г до 20.05.2024г, в който се включва и времето от 28.06.2023г до 20.05.2024г. В рамките на периода от 01.01.2022г до 20.05.2024г чуждата гражданка е влизала в Република България седем пъти, но престоят й всеки път бил не по-дълъг от 24 часа. Въз основа на този факт е направен извода, че чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, упражнявайки правото си на продължително пребиваване, придобито на 28.06.2023г., поради което и е направено предложение за отказ с правно основание чл.40 ал.1 т.5 от ЗЧРБ – отнема се предоставено право на пребиваване, когато в едногодишен срок чужденецът не се установи и не пребивава на територията на страната. В предложението на Началник група „Миграция“ при ОД МВР Стара Загора от 22.05.2024г, към което е извършено изрично препращане от ответния административен орган в обстоятелствената част на оспорения административен акт, е възприет и направения от ТД „НС“ - Стара Загора извод, че Ф. Ч. не отговаря и на условията на чл.24, ал.2 ЗЧРБ / осигурено жилище/.

С Решение УРИ: *********/ 29.05.2024г. на Директора на ОДМВР – Стара Загора, е постановен отказ по подаденото от Ф. Е. Ч. заявление рег.№ ********** от 13.05.2024г., на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ и във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 11 от Правилника за устройството и дейността на МВР.

Във връзка с това е издаден процесния Отказ УРИ: 537700-1657/ 29.05.2024г. от Директора на ОДМВР – Стара Загора, с който на основание чл.18, ал.3 във вр с ал.1, т.1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, чл.26, ал.2, чл.22, ал.4 и чл.40, ал.1, т.5, и при съобразяване на мотивите, изложени в предложение с рег.№ 5377р-1466/ 22.05.2024г. на началник група „Миграция“ и становище с рег.№ 537700-1570/ 20.05.2024г. на ТД“НС“-Стара Загора, е отказано издаване на разрешение за право на продължително пребиваване в република България на Ф. Е. Ч. /FATMA EBRU CINAR/, родена на [дата]., [ЛНЧ], гражданство Турция, като на основани ечл.69, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/ лицето е предупредено да напусне страната в срок до 15 дни от подписване на отказа. Актът е връчен на жалбоподателката на 03.05.2024г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу административен акт, който е неблагоприятен за нея и подлежи на съдебен контрол на основание чл. 26, ал.11 от ЗЧРБ.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Оспореният отказ е постановен от компетентен орган по см. на чл.18, ал.1, т.11 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и чл.57, ал. 1 от ППЗЧРБ – Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора. Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, поради извършеното препращане към документите, които задължително следва да обосноват решението на административния орган – писмено становище от ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и предложение от началник група „Миграция“ към ОДМВР – Стара Загора /арг.чл.57 ППЗЧРБ/. Въз основа на изложеното, съдът приема, че оспореният отказ отговаря на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акт от вида на процесния, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.

Отказът за предоставяне право на продължително пребиваване на Ф. Е. Ч. обаче е постановен при неправилно приложение на материалния закон, поради следното:

Процесният отказ е обоснован от правна страна с разпоредбите на чл.22, ал.4, чл.26, ал.2 и чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ.

Нормата на чл.22, ал.4 от ЗЧРБ въвежда като задължителен елемент от административното производство по издаване на разрешение за пребиваване на чужденци в Република България получаването на писмено становище от Държавна агенция "Национална сигурност", което е обвързващо за водещия производството орган. Без съмнение становището на ДАНС по чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ не представлява акт, подлежащ на отделен самостоятелен съдебен контрол, но доколкото издателят на оспорения акт не разполага с възможността да не се съобрази с даденото становище, съдът, воден от задължението да прецени законосъобразността на издадения отказ и гарантиране на правото на ефективна защита, следва да провери фактическите основания, обективирани в становището на ТД“НС“ – Стара Загора и правилността на формирания извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл.40, ал.1, т.5 и чл.26, ал.2 от ЗЧРБ да се откаже на жалбоподателката продължаване срока на пребиваване на тариторията на Република България.

В случая една от причините да се откаже постановяване на благоприятстващ акт по подаденото от жалбоподателката заявление УРИ: 537700-1477/13.05.2024г е че чуждата гражданка не се е установила и не пребивава на територията на страната, упражнявайки правото си на продължително пребиваване придобито на 28.06.2023г., тъй като в периода 01.01.2022г до 20.05.2024г, в който се включва и времето от 28.06.2023г до 20.05.2024г., е влизала в Република България седем пъти, но престоят й всеки път не е по-дълъг от 24 часа. Въз основа на това е направен извод, че е налице хипотезата на чл.40, ал.1, т.5 ЗЧРБ - отнема се предоставено право на пребиваване, когато в едногодишен срок чужденецът не се установи и не пребивава на територията на страната.

На първо място е необходимо да се отбележи, че фактите, представляващи основание за отнемане на предоставено право на продължително пребиваване съгласно чл.40 ЗЧРБ, не могат да послужат като фактически и правен мотив за отказ да се продължи срокът на неговото действие – основанията да се откаже предоставяне на право на пребиваване или продължаване срока на пребиваване са изчерпателно уредени от законодателя в чл.26 ЗЧРБ. Регламентираната в чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ предпоставка за отнемане на правото на пребиваване на чужденец не е предвидена в разпоредбата на чл.26 ЗЧРБ, поради което недопустимо е разширен обхватът на тази правна норма предвид насочеността й към ограничаване на права. На следващо място обективно невъзможно е право на продължително пребиваване, чийто е срок е до една година да бъде отнето на основание чл.40, ал.1 т.5, от ЗЧРБ, защото сроковете за упражняване и съществуване на правото съвпадат. Следователно правото на продължително пребиваване не изисква минимален срок на престой в страната и установеното от справката влизане на територията на страната в периода от 01.01.2022г до 20.05.2024г за седем пъти, но за не по-дълго от 24 часа, няма никакво правно значение. Ето защо в противоречие с приложимия материален закон се явява направеният от решаващия орган извод за наличие на основание по чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ да бъде отказано на Ф. Е. Ч. издаване на разрешение за право на продължително пребиваване в Република България.

Относно следващото сочено правно основание да се постанови процесния отказ – чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т. Правната техника, която законодателят е използвал, за да регламентира предпоставките, при които се постановява отказ, е не на изброяване на самите предпоставки в правната норма, а на изброяване на законовите разпоредби, които съдържат предпоставките за издаване на разрешение на право на пребиваване. Действително в постановения отказ УРИ:537700-1657/ 23.05.2024г. не е конкретизирано условието на коя от изчерпателно изброените в чл.26, ал.2 ЗЧРБ правни норми не е изпълнено, но от становището на ТД“НС“ – Стара Загора и предложението на Началник група „Миграция“ – ОДМВР – Стара Загора, към които актът препраща, може да се направи еднозначно заключение, че в случая е прието за неспазено регламентираното в чл.24, ал.2 от ЗЧРБ изискване заявителят да има осигурено жилище в Република България.

По делото няма спор, че към момента на подаване на заявлението за продължаване срока на продължително пребиваване, Ф. Е. Ч. е пребивавала на територията на страната на валидно правно основание – с разрешено право на продължително пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, което осигурява възможност на чуждия гражданин да пребивава на територията на Република България за срок до една година, но след като е изпълнил кумулативните условия по чл.24, ал.2 от ЗЧРБ: да има осигурено жилище и да не използва социалната и здравноосигурителна системи. Видно е от приложените към заявлението документи, че Чънар има право на пенсия, което е упражнила в държавата си на произход, разполага с достатъчно средства за издръжка и медицинска застраховка. Спорът се свежда до това дали жалбоподателката Ф. Ч. има осигурено жилище в Република България за заявения период на пребиваване. Установеното в хода на административното производство адресно регистриране на още четирима граждани на Република Турция на посочения от Ф. Ч. в подаденото заявление УРИ: 537700-1477/13.05.2024г адрес на който ще пребивава, обосновава съмнение, че съществува вероятност използването на наетия апартамент от жалбоподателката да е обективно невъзможно. Това съмнение обаче следва да се провери, а от представената по делото административна преписка няма данни това да е сторено. Не само, че не се установява, но и не се твърди да е извършвана проверка на място с оглед установяване броя на лицата, които пребивават на декларирания от заявителката адрес и най-вече дали самата тя обитава жилището. Не е обсъдена и възможността апартаментът, който е с площ 102 кв.м. и се състои от две спални, хол с дневна и кухненски бокс /л.37-38 по делото/ да бъде ползван за живеене от общо пет лица. Липсата на установявания в посочения смисъл има за последица неизясняване на всички факти, имащи пряко значение за съществуване на условията по чл.24, ал.2 от ЗЧРБ за упражняване правото по чл.24 ал.1 т.10 от ЗЧРБ. Това налага извода, че в случая не е доказано съществуването на материалноправните предпоставки чл.26, ал.2 във вр. с чл.24, ал2 от ЗЧРБ да се откаже на Ф. Е. Ч. продължаване срока на продължително пребиваване в Република България.

По горните съображения обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неизяснена фактическа обстановка, което процесуално нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон, и се следва неговата отмяна. Предвид обстоятелството, че естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на заявлението на жалбоподателката административният орган следва да извърши преценка на относимите факти и обстоятелства в контекста на приложението на ЗЧРБ и по-конкретно разпоредбите му, относими към посоченото от заявителката основание за издаване на разрешение за продължаване срока на пребиваване и съобразно мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора, направеното от пълномощника на жалбоподателката искане за присъждане на разноски по делото следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК съдът следва да осъди Областна дирекция на МВР – Стара Загора – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в размер на 760.00лв., от които 10лв. внесена държавна такса и 750лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ по жалба на Ф. Е. Ч., гражданка на Република Турция, Отказ УРИ: 537700-1657/ 29.05.2024г на Директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора за произнасяне по заявление УРИ: 537700-1477/13.05.2024г., подадено от Ф. Е. Ч., гражданка на Република Турция, при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на Ф. Е. Ч., гражданка на Република Турция, родена на [дата]., сумата от 760.00 /седемстотин и шестдесет/ лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.