№ 1269
гр. С., 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20251000501190 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 207 от 13.01.2025 год., постановено по гр.д.№ 6639/2024 год. по описа на
Софийски градски съд, ГО, 8-ми състав, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на М. А. Д. сумата от 18 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 13.02.2024 год., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024
год. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до
пълния размер от 30 000 лева. С решението са разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца М. А. Д., чрез процесуален представител, в
отхвърлителната част, като излага доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй
като определеният размер е занижен с оглед търпените болки и страдания. Твърди, че съдът
не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и вследствие на това е
достигнал до погрешен извод за размера на присъденото обезщетение. Отделно от това
присъдено обезщетение не е съобразено с лимитите на отговорност, както и с
икономическата обстановка в страната към датата на произшествието. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените
неимуществени вреди бъде уважен до пълния размер от 30 000 лева. Претендира разноски.
Въззиваемият ЗК „Лев Инс“ АД оспорва жалбата, като твърди, че решението е правилно и
законосъобразно, постановено след обсъждане на събрания по делото доказателствен
материал. Същото не страда от сочените от въззивника пороци, порази което моли за
1
потвърждаването му. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска
отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 18 000 лева за причинените неимуществени вреди/ следва да се приеме, че със
сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ
- наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното
дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие,
причиняване на вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние,
вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от
първоинстанционният съд механизъм на произшествието.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда
единствено до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно медицинска експертиза, която се
кредитира от съда като компетентно дадена и неоспорена от страните и от която се
установява, че ищцата, вследствие на произшествието е получила разкъсно-контузна рана на
главата, охлузни рани в областта на двете скапули, фрактура на 4,5, и 8-мо ребро в лява
гръдна половина, контузия на лява раменна става, контузия на лява колянна става, както и
върхов пневмоторакс - 3 мм. За лечение на получените травматични увреждания, при
ищцата е било проведено консервативно лечение с вливане на физиологични разтвори,
обезболяващи медикаменти и покой. Направено е рентгенологично проследяване на
върховия пневмоторакс, при което е било установено, че доколкото е имало пневмоторакс,
той е претърпял обратно развитие. Установява се, че при нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 3-4
месеца. При извършен от експерта преглед на ищцата на 28.11.2024 г., не са били установени
трайни последици от получените увреждания в областта на гръдния кош и крайниците и е
установено наличие белег от рана, разположен в окосмената част на главата над ляво ухо.
Вещото лице е установило, че през периода на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания,
за период от около 3 месеца, като първите 30 дни, болките са били с по- голям интензитет.
При извършения преглед от ищцата е било съобщено за наличие на болки в лява гръдна
половина, засилващи се при застудяване на времето.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел С. Н., майка на ищцата, чийто
показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че след
произшествието видяла за първи път дъщеря си в „Пирогов“, като цялата била в кръв, с
обръсната глава, тъй като била шита и имала голям хематом, с три шева на главата и
2
превръзка около цялата глава. Впоследствие ищцата останала в отделение по гръдна
хирургия „Пирогов“, а свидетелката през цялото време била неин придружител. Дава
показания, че в резултат от получената травма в гръдния кош, дъщеря й не можела да се
движи, а наред с това имала и счупен мост, поради което не можела да се храни и се
налагало да й дава храната със сламка. Не можела да ходи и до тоалетната сама. Ищцата
можела да се привдигне, за да смени позицията на тялото си единствено с усилия от нейна
страна, както и с помощта на свидетелката и то по определен от докторите начин. Според
свидетелката, ищцата изпитвала силни болки поради усложнението от белия дроб и се
наложило да приема антибиотици десет дни. Свидетелката останала повече от месец в
жилището на дъщеря си, за да й помага. Свидетелката сочи, че към настоящия момент,
ищцата не се чувства добре, поради това, че времето е лошо, а при такова време започвало да
изпитва болки в рамото и гърба.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза и свидетелските
показания, че през периода на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания, за период от
около 3 месеца, като първите 30 дни, болките са били с по- голям интензитет. При
определяне на обезщетението следва да бъде взето впредвид, че при извършения личен
преглед на пострадалата не са били установени трайни последици от получените
увреждания в областта на гръдния кош и крайниците, но е установено наличие белег от
рана, разположен в окосмената част на главата над ляво ухо, което съдът приема, че не
създава дискомфорт, тъй като не е видим и не води до загрозяване.
Съдът след като съобрази изложеното, продължителността на периода през който е търпял
болки и страдания, възрастта на пострадалия /42 години/, икономическите условия в
страната към датата на настъпване на ПТП – февруари 2024 г., лимитите на отговорност,
както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 18 000 лева
адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на
първоинстанционният съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено. В необжалваната
3
осъдителна част решението е влязло в сила.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 207 от 13.01.2025 год., постановено по гр.д.№ 6639/2024 год.
по описа на Софийски градски съд, ГО, 8-ми състав.
ОСЪЖДА М. А. Д. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД юрисконсултско възнаграждение в
размер на сумата от 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4