Разпореждане по дело №746/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 658
Дата: 8 юли 2025 г. (в сила от 8 юли 2025 г.)
Съдия: Росица Велкова
Дело: 20251200500746
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 658
гр. Благоевград, 08.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500746 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 228/25.03.2024 г., постановено по гр. д. № 697/2024г. по
описа на РС - Гоце Делчев са отхвърлени като неоснователни предявените от
„В.К.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
представлявано от инж. М.И.П. – управител, против Л. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес: обл. Б., обективно кумулативно съединените
установителни искови претенции с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 410 от ГПК във връзка с чл. 288
във връзка с чл. 286 от ТЗ във връзка с чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 294 от ТЗ
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на Л. Н. Д.,
ЕГН **********, че има задължение към „В.К.“ ЕООД - Благоевград, ЕИК *, в
общ размер на 826,82 лв., от които: 706,94, представляващи главница за
периода от 13.04.2020 г. до 05.09.2023 г., и 132,74 лв. , представляващи лихва
за периода от 01.07.2020 г. до 27.10.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до съда -
13.12.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед №
1270/13.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 2750/2023г. по описа на РС - Благоевград.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „В.К.”
1
ЕООД - Благоевград, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
представлявано от ииж. М.И.П.. В същата жалбоподателя излага съображения
за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Сочи, че
първоинстанционният съд е приел, че фактурите и електронния карнет са
частни свидетелстващи документи и „доказателствената им стойност е ниска“,
като и съдът не ги е разгледал на фона на цялата доказателствена съвкупност.
Твърди, че съдът противоречи на цитираната от него практика. Сочи, че
районният съд кредитира и показанията на свидетеля, като набляга на частта,
в която свидетелства, че е начислявала кубиците служебно, защото не й е
осигуряван достъп до имота. Счита, че действително е налице противоречие
между показанията на свидетеля и отразеното в електронния карнет досежно
начина на отчитане, но това не води до противоречие на обстоятелствата
относно фактурираната сума и показанията на водомера, които е посочило
вещото лице. На следващо място сочи, че кредитирайки показанията на
свидетеля, съдът е следвало да приеме, че липсата на реални ежемесечни
отчети (за което се прави извод както от показанията на свидетеля, така и от
еднаквите суми, начислявани ежемесечно) от страна на инкасатора на ВИК
оператора се дължи на недобросъвестното поведение на въззиваемата, тъй
като не е осигурен достъп за реален отчет на потребителя.
Моли да бъде отменено постановеното решение като неправилно и
необосновано.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от Л. Н. Д., ЕГН
**********, чрез пълномощник адв. П. И. Б., в който се моли да бъде оставена
без уважение въззивната жалба по гр. д. № 697/2024 г. по описа на Районен
съд - Благоевград против решение № 228 от 25.03.2025 г., като неоснователна
и недоказана. Иска се да бъде потвърдено решението на съда като правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с изискванията на закона.
Въззиваемият сочи,че правилно съдът е счел, че ищецът не е доказал
при условията на пълно и главно доказване количеството на реално
доставените и отчетени ВиК услуги за процесния период за водоснабдения
имот и че не е налице противоречие в изводите на съда. Сочи, че правилно
първоинстанционният съд е счел, че не е доказано, отчитането на
измерващото устройство на абоната ответник, да е станало в процесния
период в негово присъствие или в присъствието на негов пълномощник или
2
представител, както и че по делото не са ангажирани от ищеца убедителни
писмени доказателства, въз основа на които съдът да приеме за безспорно
установено, че ответникът е потребил количествата вода, отразени в
представените по делото фактури и карнети. Твърди, че представените от
ищеца и оспорени от ответника писмени доказателства/фактури, карнети и
писмени документи за отчитане на водомера/, по естеството си съставляват
частни свидетелстващи документи, носещи подписа само на страната който ги
е издала, същите не са свидетелстващи документи и нямат обвързваща за
страните материална доказателствена сила относно материализираните в тях
изявления за правно релевантние факти.
Относно изложените във възивната жалба доводи, че абонатът не е
осигурил достъп до индивидуалния водомер, счита, че отказът следва да бъде
удостоверен по надлежния ред и процедура - да е съставен протокол от
длъжностно лице с удостоверяване на отказа на потребителя да осигури
достъп, който протокол трябва да бъде подписан от длъжностното лице и поне
от един свидетел, на когото са посочени трите имена, единен граждански
номер и адрес.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране
на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал.
2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не
се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд
намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото
на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане
има характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на
доклад.
НАСРОЧВА делото за 14.10.2025 г. 10:50 ч., за която дата и час
страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се
спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните,
ако са важни за тях или се налага да продължат; да запазят имиджа и тайните
си; обичайно се изпълнява доброволно; за да се започне медиация, няма
значение на каква фаза е делото; медиация можете да се проведе както на
първа, така и на втора инстанция.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
4
насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5