№ 118
гр. Варна, 21.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20223000500297 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:04 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ, чрез
представляващ Апелативна прокуратура – Варна, редовно призована,
представлява се от прокурор И.Н.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ П. Х. К., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Ю. Г., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ПРОКУРОР Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Производството по в.гр.д. № 205/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
1
Република България, подадена чрез прокурор при ОП –Варна, против
решение № 206/19.02.2022 г., постановено по гр.д. № 1651/2021г. по описа на
Варненския окръжен съд, в осъдителната му част, с която Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати: - на П. Х. К. сумата от 33000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни страх от
осъждане; траен стрес, персистирал в дистрес; душевни страдания; негативни
отношения и отчуждение от близките и колегите; уронване на престиж и
добро име; социално дистанциране, нарушени сън и апетит, главоболие,
напрежение, тревожност, потиснатост, влошено качество на живот;
отключени заболявания (хипертония III-та степен, кардиологични
заболявания и захарен диабет тип 2), които налагат постоянно лечение с
медикаменти, всички от които – в резултат на неоснователното привличане
като обвиняем по ДП №196/2010г. на ВОП на 09.03.2011г. и повдигането на
обвинение срещу ищеца по: НОХД №613/2011г. на ВОС и ВНОХД
№431/2011г. на ВАпС , върнато и образувано в НОХД №1532 за 2013г. на
ВОС, след това отново образувано в НОХД №421/2014г. на ВОС, ВНОХД
№370/2015г. на ВАпС и КНД №1322/2016г. на ВКС, върнато на въззив и
образувано във ВНОХД №137/2017г., за престъпление по 123, ал.1 от НК (че
на 20.04.2010г. причинил смърт на дете, прието за лечение в МБАЛ „Света
Марина“ Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
при лечението на детето в болницата), за което обвинение окончателно е
признат за невиновен с влязло в законна сила на 25.07.2018г. решение по
последното ВНОХД, ведно със законната лихва върху главницата от
25.07.2018г. до пълното изплащане на сумата; - на П. Х. К. сумата от
1257.50лв. – разноски по делото, съразмерно с уважената част от интереса по
делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; - в полза на Бюджета на съдебната власт,
по сметка на ОС – Варна сумата от 250.00лв. – припадащата се част от
сторените от БСВ разноски (за експертизи), според уважената част от
интереса по делото, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради
необоснованост. Молила е за отмяната му в тази част и за отхвърляне на иска
изцяло. Изложила е, че решението не било мотивирано, не били обсъдени и
2
наведените от прокуратурата възражения и при липсата на доказателства за
твърдяните негативни преживявания (включително и срив в личния и в
професионалния живот) и психични такива и за връзката им с обвинението,
както и за влошаване на здравословното състояние на ищеца и за връзката на
установените му заболявания (хипертонична болест, предсърдно мъждене и
захарен диабет) с незаконното обвинение, окръжният съд неправилно осъдил
прокуратурата за заплащане на обезщетение. Евентуално, обезщетението
било определено в завишен размер, в разрез с принципа за справедливост
съгл. чл. 52 от ЗЗД и при неотчитане от съда на разумния срок на
разследването и продължителност на делото в досъдебната фаза
(прокуратурата не можела да влияе пряко за срока в съдебната фаза), както и
леката мярка за неотклонение „подписка“ и липсата на ограничения в този
смисъл.
Въззиваемият П. К., чрез адв. Ю. Г., е подал писмен отговор на
въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
правилността на решението в обжалваната осъдителна част е молил за
потвърждаването му и за присъждане на разноските.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в останалата му част
(отхвърлителната).
Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са
налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
ПРОКУРОР Н.: Поддържам подадената въззивна жалба. Оспорвам
подаденият писмен отговор. Няма да соча доказателства.
АДВ. Г.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен
отговор. Няма да соча доказателства. Представям списък на разноските.
ПРОКУРОР Н.: Не правя възражение за прекомерност на размера на
разноските, сторени от насрещната страна
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР Н.: Уважаеми апелативни съдии, ще си позволя да
доразвия съображенията относно заболяването на ищеца г-н К. от хипертония
тъй като това е ключовото заболяване, което е отключило останалите според
3
специалистите, които са изслушани по делото. Ние смятаме, че в тази част
решението не е достатъчно добре обосновано. Първоинстанционният съд е
забелязал видимото противоречие в СМЕ, която от една страна сочи, че през
2007г. е имало установено високо артериално налягане на ищеца, който е бил
насочен за консултация с кардиолог, а от друга страна експертизата твърди,
че до преди 2010г. данни за артериална хипертония не е имало. Съдът тук се е
позовал на устното обяснение, което е дало вещото лице, а именно, че е
възможно хипертонията да се е отключила изведнъж. Това според нас е едно
предположение, което не може в никакъв случай да легне в основата на
съдебния акт. Много по-вероятно е хипертонията на д-р К. да е съществувала
много преди 2010г. тъй като знаем, че това е заболяване, което се развива
постепенно - от 1 до 4 степен. Ако съда е приел това устно обяснение той е
трябвало да го мотивира по някакъв начин. Вместо това обаче имаме само
едно изречение в мотивите, където се казва, че дори да би се приело относно
хипертонията, че индикации за нея е имало и по-рано във времето, очевидно
обвинението срещу д-р К. е и водещата причина за рязкото влошаване на тези
заболявания. Откъде идва тази очевидност не става ясно. Т.е. в тази му част
решението на съда е напълно немотивирано. При това съдът изобщо не е
отчел данните, че всъщност ищеца така или иначе след като е заболял от
артериална хипертония не е бил подложен на достатъчно добра терапия. Той
самият е обяснил, че въпреки, че взема лекарствата, които са му предписвани,
неговото налягане остава високо. Според нас прокуратурата не може да носи
отговорност за това, че д-р К. не се е лекувал както трябва. В тази насока
искам да отбележа и за „предсърдното мъждене“, което е констатирано след
края на процесния период – през октомври 2018г. То е било е персистиращо –
т.е. появявало се е само от време на време и изведнъж през 2021 г. то става
перманентно т.е. постоянно. Очевидно ищецът не е полагал необходимите
грижи да си лекува аритмията, която между впрочем не е съвсем ясно дали е
свързана с хипертонията тъй като добре знаем, че има хора с хипертония без
аритмия и обратно. С оглед на тези съображения смятаме, че не е доказано по
безспорен начин причинната връзка между воденото срещу него дело и
повдигнато незаконно обвинение и твърдяната от него хипертония и аритмия.
Моля да имате предвид тези съображения при определяне на справедливия
размер на обезщетението.
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, относно твърдяното днес от
4
прокуратурата, позовавам се на заключението на вещото лице Л.Д., която е
категорична, че няма данни преди това д-р К. да е страдал от хипертония. Не
ми се вярва един лекар, запознат с проблемите, които създава едно такова
сериозно заболяване като хипертонията, да не полага грижи за своето здраве.
В този аспект имаме и свидетелски показания. По отношение на твърденията,
посочени във въззивната жалба, че липсват доказателства за твърдените
негативни изживявания – двамата свидетели са категорични и сочат за такива
негативни изживявания както в личния, така и в професионалния живот. Те
говорят и за влошаване на здравословното му състояние по време на процеса
и казват, че диабета е установен именно по време на процеса, когато той
пристига на работа в недобро състояние и съответно е приет в болнично
заведение. Считам, че мотивите към решението на първоинстанционният съд
убедително отговорят на всички изисквания, за да се определи именно такъв
справедлив размер на обезщетението. Трябва да се отчете, че се касае за
известен лекар в гр. Варна, който работи в най-голямата болница в гр. Варна
– „Св. Марина“, един човек, който е направил всичко възможно на практика
професионално, за да спаси живота на това детенце. Разбира се
закъсненията, които са се получили… Парадокса в това дело е, че е спасена
една 80 и няколко годишна жена, която в разстояние на близо 48 часа е
отказвала идентична операция, която се съгласява в последния момент да
бъде оперирана и заведена в операционна зала, която е била подготвена преди
това за това дете. Това води до проблеми на д-р К., включително и негативни
изживявания като професионалист, че друг лекар му е взел залата и това
забавя операцията. Моля да отчетете и тези обстоятелства. Считам, че
решението е обосновано и моля да бъде потвърдено. Моля да ни присъдите
разноските по делото.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.13 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5