№ 9099
гр. С., 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110127130 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
776,75 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., сумата 153,45 лева,
представляваща законна лихва за забава, начислена върху дължимата
главница за периода от 15.09.2018 г. до 20.04.2021 г., сумата 41,92 лева,
представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от
м.03.2018 г. до м.04.2019 г., както и сумата 9,89 лева, представляваща законна
лихва за забава, начислена върху дължимата главница за услугата дялово
разпределение за периода от 30.04.2018 г. до 20.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (17.05.2021 г.) до
изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент
.. находящ се в гр. С., общ. „В.., абонатен № ... Претендират се и направените
в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок.
Третото лице помагач „Н..“ ООД изразява становище за основателност
на предявените искове.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и
ответниците по силата на което е престирал и за тях е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
2
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва
да се приеме за установено, че през исковия период именно ответникът се
явява собственик на процесния имот. В тази насока е представен нотариален
акт №.., том .., дело №.901/1997 г., от който се установява, че на 23.06.1997 г.
Д.П.Т., Й.И.Й. и Б.И.Й. са продали на Ю. Р. М. процесния недвижим имот –
апартамент .., находящ се в гр. С., ж.к. „С..
От извършената справка по реда на Наредба №./18.11.2019 г. се
установява, че Ю. Р. М. е починала на 12.06.2002 г., като е оставила за
наследник по закон сина си Л. Б. И.. Съгласно чл.5, ал.1 ЗН децата на
починалия наследяват по равни части, поради което следва да се приеме, че
ответникът като единствен наследник е придобил собствеността върху имота.
Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно отношение,
на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е наличието на
собственост върху топлоснабден имот, което в случая следва да се приеме за
установено, респективно по силата на нормативните разпоредби е
съществувало облигационно отношение между ответника и ищеца през
периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. Ирелевантно за наличието на такова
отношение, съответно и за дължимостта на суми към ищеца, е това дали
ответникът фактически е ползвал имота.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Оспорването на решение на
етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово
разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно
производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по
съответния ред на същото, следователно е обвързан от него и от сключения в
изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на
сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на
общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните
загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот е
изразходвана енергия за отопление и загряване на топла вода, като е имало
монтирани 4 бр. отоплителни тела, щранг-лира в банята и 3 бр. водомери за
топла вода. Вещото лице дава заключение, че разпределението на
топлоенергията е извършено на база реален отчет. Експертът е посочил, че
техническото средство за търговско измерване, монтирано в абонатната
станция е преминало метрологични проверки и съответства на одобрения тип.
3
От заключението се изяснява още, че дължимата от ответника сума за
процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно
приложимата методика е общо 892,14 лева. Съдът намира, че заключението
на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло
кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на
документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични
отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се
намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да
разколебават направените от него изводи.
Предвид изложеното, предявеният иск за главница за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. следва да се
уважи за пълния предявен размер 776,75 лева.
За процесния период приложими към облигационните отношения
между страните са били ОУ одобрени с Решение № ../27.06.2016г. на КЕВР,
които са влезли в сила на 11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, както да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от
15.09.2018г., ответникът е изпаднал в забава, като дължимото обезщетение за
забава на основание чл. 162 ГПК съдът изчислява на 190,16 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 20.04.2021 г.
Предвид това и с оглед диспозитивното начало, акцесорният иск следва да се
уважи за пълния предявен размер от 153,45 лева.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Ето защо,
предявеният иск за услугата дялово разпределение следва да се уважи за
пълния размер. Следва да се приеме, че ответникът не дължи обезщетение за
забавено плащане, тъй като липсват представени доказателства, обуславящи
извода, че той е бил поканен или че е следвало да заплати дължимата сума в
определен срок, респективно липсва основание за отговорност за
неизпълнение в срок.
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като
съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца за
исковия процес следва да бъде присъдена сумата 692,95 лева - разноски за
държавна такса, депозит за експертиза, депозит за особен представител и
възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът не е направил искане за разноски, поради което такива не
следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „.. ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ на „Т. С.” ЕАД
ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.., сумата 776,75
лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от 17.05.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 153,45 лева,
представляваща законна лихва за забава, начислена върху дължимата
главница за периода от 15.09.2018 г. до 20.04.2021 г., сумата 41,92 лева,
представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от
м.03.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
17.05.2021 г. до окончателното й изплащане, които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент .., находящ се в гр. С., общ. „В.., абонатен №
.., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 9,89 лева, представляваща законна лихва
за забава, начислена върху дължимата главница за услугата дялово
разпределение за периода от 30.04.2018 г. до 20.04.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л. Б. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „.. ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.” ЕАД ЕИК .., със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Я.. сумата 692,95 лева - разноски за
държавна такса, депозит за експертиза, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на „Н.“ АД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5