РЕШЕНИЕ
№ …./24.07.2018 г.
гр. Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Свиленград, втори граждански
състав, в публичното съдебно заседание на десети юли през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Съдия: Десислава Тодорова
при
секретаря Ренета Иванова, като разгледа гр. дело № 14/2018 г. по описа на Съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл.99, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
9 от ЗПК; чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД претендира
от съда признае за установено по отношение на ответника И.М.Н. съществуването
на парично вземане за сумата от 783,72 лева за главница по договор за паричен
заем №2612885/02.08.2016г., с 93,96 лева за договорна лихва за периода 03.10.2016-02.03.2017г,
с 36,00 лева за такса за разходи, с 59,33 лева за мораторна лихва за периода
04.10.2016 г. до 02.10.2017 г., с 620,08 лева за неустойка за неизпълнено по
договора задължение да се предостави обезпечение на вземанията на кредитора за
периода 03.10.2016-02.03.2017г., ведно със законната лихва от 02.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, удостоверени в заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. № 655/2017 г. на
РС-Свиленград.
Ищецът твърди, че между „Изи Асет Менинджмънт“ АД, в
качеството на заемодател, и ответникът, в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем
№2612885/02.08.2016г. Според съглашението, заемодателят е предал заемната сума
от 900,00 лева, която ответникът се е задължил да върне в срок до 02.03.2017 г.
при условията на седем равни месечни вноски, всяка от 146,28 лева. Уговорената
възнаградителна лихва е в размер на 123,96 лева, с оглед което общата стойност
на плащанията по кредита възлизат на 1023,96 лева. Посочва се, че вземането за
36,00 лева за такса разходи, произтича от задължението на заемателя да заплати
сторените от ищеца разноски за напомнителни писма, електронни съобщения,
телефонни обаждания, лични посещения, по повод забава на плащанията по кредита.
Пояснява се, че на основание чл. 4 от Договора се дължи претендираната
неустойка. След изтичане срока на договора-02.03.2017г. длъжникът не е изпълнил
задълженията си. Твърди се, че паричните вземания са прехвърлени от заемодателя
с договор за цесия от 01.03.2017 г., за което длъжникът е уведомен. Сочи се, че
за претендираните суми ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което е
образувано ч. гр. д. № 655/2017 г. по описа на PC-Свиленград, а против
издадената заповед за изпълнение ответникът подал възражение.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ответникът признава изложените в
исковата молба обстоятелства. Ищецът, по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, моли
съдът да се произнесе с решение, съобразно направеното от ответника признание на исковете.
РС – Свиленград, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на
събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията
на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид
изричното изявление на ответника И.Н., направено по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, искането на ищеца съдът да се
произнесе съобразно същото, както и че не се установяват пречки по
чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че
следва да постанови настоящото си решение при условията на признание на иска от
ответника. При това положение и на основание
чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да се излагат допълнителни мотиви по
спора.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото към момента на
приключване на устните състезания, като се вземат предвид новонастъпилите
доказани факти, които са от значение за спорното право. В тази връзка в хода на
процеса ответната страна е сторила плащане по кредита с 200,00 лв., видно от приетата
разписка от 30.11.2017 г., който факт ищецът признава. Ето защо поради
правопогасяващия ефект на плащането и еднопосочните изявления на страните за
това следва да бъдат отхвърлени претенциите по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за главното
вземане- за разликата над 759,54 лв. до пълния предявен размер от 783,72 лв.;
за сумата от 93,96 лв. за договорна лихва за периода 03.10.2016-02.03.2017г.;
за сумата от 36,00 лв. за такса за разходи; както и искът по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 574,22 лева до пълния предявен размер от 620,08 лв.
Предвид това подлежат на уважение непогасените парични вземания за главница от
759,54 лв., с 574,22 лв. за неустойка и 59,33 лв. за мораторна лихва.
С оглед изхода на спора и по правилата на чл. 78 от ГПК, страните си дължат разноски, както следва: съразмерно на уважената част от
претенциите на ищеца се полагат за заповедното производство 71,58 лв.
В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът
претендира съдебни разноски за платена държавна такса от 218,14 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 350,00 лв., на
основание чл. 13, т. 2 и чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Претенцията за юрисконсултско
възнаграждение е частично основателна. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на
юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Със същата разпоредба законодателят е
предвидил, че присъденото възнаграждение не може да надвишава максималния
размер, дължим за вида дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Според чл. 37 ЗПП, заплащането на правната помощ се определя съгласно НЗПП (приета с ПМС № 4
от 06.01.2006 г.). В двата нормативни източника е предвиден основен критерий за
преценка на размера на юрисконсултското възнаграждение, а именно: вида и
количеството извършена правна дейност (чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 1 НЗПП), което
впрочем се определя от фактическата и правна сложност на делото. Претенцията по
чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на делото, съдът
счита, че следва да се уважи в минималния предвиден за това размер от 15,00
лв., а по отношение възнаграждението по чл. 25 от НЗПП -за сумата от 100,00 лв.
В тази връзка, претендираното от ищеца възнаграждение общо от 350,00 лева съдът намира, че не
съответства на вида и количеството извършена дейност по делото, респективно
неговата фактическа и правна сложност предвид заявения материалния интерес и
обстоятелството, че не се касае за солидарно задължени лица. Ето защо като
адекватно възнаграждение за извършеното от юрисконсулта следва да се определи
сумата общо от 115,00 лв. Съразмерно на уважената част от претенциите, по
настоящото дело на ищцовата страна следва да се присъдят съдебни разноски в общ
размер на 291,32 лв. Ответникът не
претендира разноски.
Предвид изложеното, съдът на основание чл. 237, ал. 1
от ГПК
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.99, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК; чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, че за „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, съществуват парични
вземания по отношение на И.М.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за
главница в размер на сумата от 759,54
лева по Договор за паричен заем №2612885/02.08.2016г., с неустойка за неизпълнено по договора задължение да
се предостави обезпечение на вземанията на кредитора в размер на сумата от 574,22 лева и за периода 03.10.2016-02.03.2017г., с мораторна лихва в размер на сумата от 59,33 лева за периода 04.10.2016 г. до
02.10.2017 г., ведно със законната
мораторна лихва върху главницата, считано от 02.10.2017 г. до окончателното
й заплащане, удостоверени в Заповед № 322/03.10.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 655/2017 г. на РС –
Свиленград, като иска за главница над уважения размер от 759,54 лева до пълния
предявен размер от 783,72 лева, както и иска за неустойка над уважения размер
от 574,22 лева до пълния предявен размер от 620,08 лева,
поради извършено от И.М.Н. в хода на процеса плащане – ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, срещу И.М.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата 93,96
лева за договорна лихва за периода 03.10.2016-02.03.2017г. и за сумата от 36,00 лева за такса за разходи по Договор за паричен заем
№2612885/02.08.2016г., удостоверени в Заповед № 322/03.10.2017г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 655/2017 г.
на РС – Свиленград, поради извършено от И.М.Н. в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА И.М.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, сумата
от 362,90 лева, представляваща
сбор от съдебни разноски от 71,58 лв. по ч. гр. дело № 655/2017 г. на РС
–Свиленград и 291,32 лв. по гр. дело № 14/2018 г. на РС – Свиленград.
Присъдените
парични вземания И.М.Н. може
да заплати по банкова сметка № BG93UBBS80021028746440, BIC: ***, при „ОББ“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Хасково в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Десислава Тодорова