№ 469
гр. Шумен, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Й.а
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20213630102528 по описа за 2021 година
Предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Искова молба от пълномощник на АТ. ДР. АТ., ЕГН : **********, с
адрес за призоваване – ***, срещу ЗЛ. ЗЛ. Й., ЕГН : ********** и АЛ. В. АЛ.,
ЕГН : **********, и двамата с адрес – ***, с посочено правно основание чл.
45 ЗЗД, и цена от 1000 лева неимуществени вреди.
Ищецът сочи, че бил съсед на ответниците, които на 21.10.2020г., в
жалба до органите на МВР твърдели, че има психично заболяване и се
страхуват от него. По жалбата била образувана преписка, в РП – Шумен,
която, в последствие внесла искане пред РС – Шумен, за задължително
настаняване и лечение на ищеца, на основание чл. 157 от ЗЗ. Искането било
оставено без уважение. Подаването на жалбата от ответниците и в
последствие развилите се производства се отразили изключително негативно
на психичното здраве на ищеца, който, считайки, че с това си действие са му
причинили неимуществени вреди, за периода 21.10.2020г. – 07.04.2021г., иска
осъждането им, всеки от тях, да му заплати сумата от 1000 лева, в едно със
законната лихва от предявяване на иска, до окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба, ответниците, редовно уведомени,
1
вземат становище, както по допустимостта и основателността на иска, така и
по обстоятелствата, на които, той се основава. Счита го за допустим и
неоснователен. Признават част от твърдените в исковата молба факти.
Твърдят, че липсва причинна връзка между подадената от тях жалба до
органите на МВР и търпените от ищеца вреди, а самото подаване на жалба до
държавни органи, не е противоправно деяние, защото представлява
упражняване на конституционни права на гражданите. Искат отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, страните, редовно призовани, лично и с
представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Не се спори от страните, че обитават самостоятелни обекти, в етажна
собственост, в ***, намират се в дългогодишен междусъседски конфликт и
ответниците са подали процесната жалба. В нея, те, изнасяйки данни, за
отправяни от ищеца обиди, заплахи и закани към тях, искат от органите на
МВР, да извършат проверка и да бъде потърсена наказателна отговорност, от
него. След извършването , прокурор от РП – Шумен внесъл искане за
задължително настаняване, за лечение на настоящия ищец, по реда на Закон
за здравето – чл. 155 и сл.. С решение, по ЧНД № 494/2021г., по описа на
ШРС, искането било оставено без уважение, но по делото е установено, че
настоящият ищец, през 2017г. е лекуван еднократно в ДПБ – с. Царев брод и в
ПО на МБАЛ – гр.Велики Преслав, по повод депресивна симптоматика и
суицидни нагласи, като в експертизата вещите лица приемат параноидна
личностова акцентуация /докачливост, борбеност и неотстъпчивост, на
времена до кверулантство/, която не достига степен за психопатна
принадлежност на състоянието, без данни за налуден синдром, а установените
емоционални колебания са обусловени от темпераментова принадлежност на
лицето. Настоящото заключение, по СПЕ, също „…потвърждава наличието на
Органично разстройство на личността с параноялни черти у освиделствания.“.
За периода от 2014г. до момента, в РП – Шумен са заведени
осемнадесет преписки, по жалби на страните, едни срещу други.
2
Анализа на гласните и писмени доказателства сочи, че ищецът
претърпял разстройство в адаптацията, представляващо състояние на
субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващо социалното
функциониране, което възниква, в периода на адаптация към значими
жизнени промени, или към последиците на стресогенно жизнено събитие,
като в конкретния случай, според коментираното заключение на СПЕ, се е
изразило в интензивни негативно емоции на обида, унижение, наранено
самочувствие и засегнало базови цености, като чувство на справедливост
борбеност, търсене на истината, лично достойнство, а според показанията на
ищцовата съпруга, не можел да спи, станал сприхав, помежду им започнали
свади, но съвсем се сринал след осъждане, по водено между страните НЧХД.
Пак тя, посочва че неспокойството му започнало от натрупване на множество
неприятности с ищците, причинени от твърденията му, че според негова
проверка, те незаконно притежават обитаваното жилище, а с придобиването
му са ощетили Община Шумен и основно с недоверието на всички инстуции
имали досег с конфликта, към тази му констатация.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до
следните правни изводи :
За ангажиране отговорност, за вреди от непозволено увреждане, е
необходимо да са на лице следните предпоставки – деяние – противоправно
действие или бездействие, вина, вреда, наличие на причинна връзка, в случая
вредите да са пряка и непосредствена последица, от подадена жалба на
ответниците, до органите на МВР. Приетото за установено, от фактическа
страна, сочи липса на основни предпоставки, за уважаване на предявения иск.
Не се установи ответниците, да са извършили противоправно действие или
бездействие, поради което, не е възможно да е налице субективно отношение
към такова, или причинна връзка между него и твърдяната вреда. Последната,
единствено, от елементите на фактическия състав е установена в
производството, а именно ищецът страдал от разстройство в адаптацията.
Подаването на жалби, предложения и петиции до държавни органи е основно
право на Българските граждани – чл. 45 от Конститецията на Република
България и упражняването му е правомерно, като няма доказателства
подаването на процесната жалба да е недобросъвестно. Избистрената едва на
устните състезания ищцова концепция, че подаването , съставлява
злоупотреба с право, не следва да се коментира, поради късното заявяване на
3
това твърдение, но се налага отбелязването, че така необходимото намерение
за увреждане на права или законни интереси, на други правни субекти, или
интересите на обществото, с което се упражнява материално, или
процесуално право, за да бъде то злоупотреба с него, подлежи на доказване от
пострадалия, в случая ищеца, защото намеренията макар и част от
субективната страна на състава на злоупотребата с право, не са част от
вината, която само се предполага, като елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Отделно от това жалбоподателят
е добросъвестен/при подаването на жалба/ и когато обстоятелствата и
твърденията в нея, не се установят, съответно опровергаят, а именно
недобросъвестността му, при упражняване на правото определя
противоправността /Р № 758/11.02.2011г. на ВКС, по ГД № 1243/2009г.,
IVг.о/.
Не е налице и причинна връзка между жалбата на ответниците и
твърдените вреди. Както се посочи, според заключението на СПЕ,
негативните преживявания на ищеца са в следствие на искане за оценка
психичното състояние и налагане на лечебни мерки, които са резултат от
решение на други органи и не са искани от ответниците, а според
свидетелските показания са в следствие на осъждане, по водени между
страните наказателни дела, невъзприемане и липса на заинтересованост на
институциите, към развилите се в него идеи, определени от заключението,
като свръхценни.
Изложеното налага отхвърляне на предявените искове, като
неоснователни.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
следва да заплати на всеки от ответниците сумата от 300 лева разноски в
производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АТ. ДР. АТ., ЕГН : **********, с адрес за
4
призоваване – ***, срещу ЗЛ. ЗЛ. Й., ЕГН : ********** и АЛ. В. АЛ., ЕГН :
**********, и двамата с адрес – ***, искове, с правно основание чл. 45 от
ЗЗД, всеки от тях, да му заплати сумата от 1000 лева, неимуществени вреди-
увреждане на психично здраве, в периода 21.10.2020г. – 07.04.2021г., в
следствие подаване жалба, до органите на МВР, в едно със законната лихва
върху сумата, от предявяване на иска до окончателното плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА АТ. ДР. АТ., ЕГН : **********, с адрес за призоваване –
***, да заплати на ЗЛ. ЗЛ. Й., ЕГН : **********, с адрес – ***, сумата от 300
лева разноски в производството.
ОСЪЖДА АТ. ДР. АТ., ЕГН : **********, с адрес за призоваване –
***, да заплати на АЛ. В. АЛ., ЕГН : **********, с адрес – ***, сумата от 300
лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5