РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. ХАСКОВО, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.В. Н.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500472 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
от адв. З., пълномощник на И. Ф. Р. и И. О. Р., двамата от с. ***, общ.***, обл. Хасково
С Решение № 388/27.06.2022 г., постановено по гр.д. № 1946/2021 г., РС Хасково е
признал за установено, на основание чл.108 от ЗС, по отношение на И. Ф. Р. и И. О. Р.,
двамата от с.***, общ.****, че К. Ф. Р. от с.***, общ.*** е собственик на 1/3 идеална част от
ПИ № 62 с площ от 1 795 кв.м., в кв.*** по плана на с.***, обл. Хасково, одобрен със
Заповед № 218/1990 г., ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от
120 кв.м. и жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м., при граници и съседи: улица,
ПИ 63, ПИ 61, на основание наследяване от Г.Х.М., поч. на 03.01.1992 г. и Ф. Р. М., поч. на
27.06.2006 г., и осъдил И. Ф. Р. и И. О. Р. да предадат владението на К. Ф. Р. върху 1/3
идеална част от описания недвижим имот.
На основание чл.537 ал.2 от ГПК съдът е отменил констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот ,придобит по давност и наследство, № *** том.II, рег. №
***,н.дело № *** г. на Нотариус Вл.Сиртова с № 079 по регистъра на НК на Р България,
вписан в служба по вписванията гр. *** с вх. Рег. № 4843, дв.вх.№ 4815 от 11.07.2012 г. за
размер от 1/3 идеална част от описания поземлен имот.
Съдът е осъдил И. Ф. Р. и И. О. Р. да заплатят на К. Ф. Р. сумата от 1310 лв. –
направени по делото разноски.
1
Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците И. Ф. Р. и И. О. Р.,
които чрез пълномощника си адв. З. обжалват в срок. Твърдят, че постановеното от РС
Хасково решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение
на материалния закон. Съдът правилно определил спорния по делото въпрос, а именно дали
ответниците, сега жалбоподатели, са придобили по давност правото на собственост върху
процесния имот, но не обсъдил подробно показанията на свидетелите и така достигнал до
неправилния извод,че не са доказали правото си на собственост. Съдът не обсъдил
признанието на ищеца,че веднага след преместването му в новата къща брат му И. започнал
да пристроява и надстроява къщата в имота и да извършва други действия, които налагали
извода,че владее имота като свой,че е превърнал държанието на останалите наследници във
владение. Съдът не обсъдил достатъчно задълбочено събраните в производството гласни
доказателства, както и представените писмени,установяващи,че имота е деклариран на
името на И. Р., а не на името на родителите му и че именно той е заплащал дължимия данък.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково и постанови
друго по същество на спора, с което да отхвърли предявените искове с правно основание
чл.108 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК. Молят да бъдат присъдени направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Х., пълномощник на К. Ф. Р., с който
оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Хасково решение е
правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото,
пред въззивната инстанция, разноски.
В съдебно заседание въззивниците, чрез пълномощника си адв. З., поддържат
подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адв. Х. оспорва
подадената въззивна жалба.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
основателна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно и следва
да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което предявеният иск с
правно основание чл.108 от ЗС и обективно съединеният с него иск с правно основание
чл.537 ал.2 от ГПК, следва да бъде отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. С
оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивниците
направените по делото, пред двете инстанции, разноски в размер на 1675 лв., от които 800
лв. платено възнаграждение за адвокат, съгласно договор от 12.10.2021 г., 800 лв. платено
възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция, съгласно договор от 01.07.2021 г. и 75
лв. ДТ за въззивно обжалване.
РС Хасково е сезиран с иск с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.108 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК, предявени от К. Ф. Р. от с. ***, общ. ***
2
против И. Ф. Р. и И. О. Р., двамата от с.***, общ. ***.
В исковата молба ищецът твърди,че с ответника И. Р. и А.Р. са наследници на Г.Х.М.,
поч. на 03.01.1992 г. и Ф. Р. М., поч. на 27.06.2006 г. Техните родители закупили през 1959
г. процесния имот в с.*** и,ведно с построена в него двуетажна жилищна сграда и оттогава
до смъртта си упражнявали фактическа власт над имота необезпокоявани от никого.
Твърди,че през 1968-69 г. баща им построил в имота нова жилищна сграда, състояща се от
две стаи и салон. В тази сграда през 1974 г. се нанесъл да живее той със съпругата си, а през
1976 г. – брат му И. и съпругата му, като всяко семейство ползвало по една стая. През 1983
г. той и съпругата му направили нова къща в същото село и се преместили да живеят там.
Веднага след преместването им брат му И. започнал да пристроява и надстроява
съществуващите жилищни сгради. През 1992 г., след смъртта на майка им, семейството му
се изселило в Турция. По-късно в Турция се установило и семейството на брат му и баща
им. Независимо,че живеели в Турция посещавали имота, като отсядали за по 3-4 дни в
къщата на баща си. Посещавали ежегодно имота и след смъртта на баща им през 2006 г.
При завръщането си в България през 2012 г. заварил в имота брат си, който бил сменил
оградата, входната врата на двора и ключа и не го допуснал в имота, като заявил ,че този
имот е негов. След справка установил,че брат му се е снабдил с констативен нотариален акт
за собственост. Това породило правният му интерес от предявяването на исковете с правно
основание чл.108 от ЗС и чл.537 от ГПК.
В писмения отговор ответниците признават,че имота е закупен от техните родители и
че описаното в исковата молба до 1982г. действително е такова, каквото е посочено от
ищеца. Твърдят обаче,че през 1982 г. родителите им решили да устроят трите си деца –
построили къща на ищеца К. в друго дворно място в същото село, дали на дъщеря си А.
3000 лв., а процесното място оставили на сина си И., като останали да живеят там. Именно
затова И. построил нова къща в имота и започнал да пристроява, т.като считал същия за
свой. Твърдят,че от 1982 г. до момента владеят имота спокойно и необезпокоявано от
никого. В периода, когато били в Р Турция известно време в имота живяла сестрата на И..
Когато се връщал в България брат му К. идвал в имота, но за да види баща си. Той отсядал в
собствения си имот в с.***.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и допустими доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови
доказателства. Настоящият съдебен състав не споделя изложените мотиви от РС Хасково ,
че ищецът е установил по безспорен и категоричен начин,че е собственик по наследство на
1/3 идеална част от процесния имот и от построените в него сгради, и че предявеният иск с
правно основание чл.108 от ЗС и обективно съединеният с него иск с правно основание
чл.537 ал.2 от ГПК е основателен и доказан.
За да бъде уважен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.108 от ЗС следва
да бъдат установени и доказани три кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1. Ищецът
е собственик на процесния имот; 2. Този имот се владее от ответниците и 3. Ответниците
владеят имота без правно основание. Липсата на коя да е от тези предпоставки е основание
3
искът да бъде отхвърлен. В конкретният случай съдът намира,че ищецът не е доказал по
безспорен и категоричен начин правото си на собственост върху 1/3 идеална част от
процесния имот и че този имот се владее от ответниците без правно основание. Ето защо
предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
Ищецът К. Р., ответникът И. Р. и А.Р. са пълния кръг наследници на Г.Х.М., поч. на
23.01.1992 г. и на Ф. Р. М., поч. на 26.07.2006 г. / удостоверение изх. № 0006/ 05.07.2021 г./.
Ответниците се лигитимират като собственици на процесния недвижим имот по
силата на констативен нот.акт за собственост придобит по наследство и давност № *** т.II,
рег. № *** г. на нотариус Вл. Сиртова.
Страните не спорят,че процесният имот е бил закупен от техните родители, ведно с
построена в него двуетажна жилищна сграда и че по-късно в нея е била построена друга
жилищна сграда, състояща се от две стаи и салон, както и че ответникът И. Р. е извършвал
пристрояване и надстрояване на съществуващите в имота жилищни сгради.
Спорен е въпросът дали ответниците са установили свое владение върху целия имот
и по отношение частите на наследниците, в частност по отношение на ищеца К. Р. и дали са
демонстрирали това свое владение по отношение на него.
Съгласно чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл.69 от ЗС
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. Презумпцията на чл.69 от ЗС е неприложима, когато съсобствеността произтича от
наследяване/ ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК/.
За да се приеме за основателно възражението на ответниците,че са придобили
правото на собственост по наследство и давност, следва да се установи по безспорен и
категоричен начин,че те са осъществили фактическа власт върху целия имот повече от 10
години необезпокоявано от никого, а когато съсобствеността произтича от наследяване - че
са отблъснал владението на другите наследници, и по-конкретно по отношение на ищеца К.
Р., като са манифестирали ясно пред него намерението си да владеят целия наследствен
имот за тях. В трайно установената съдебна практика се приема, че когато съсобствеността
произтича от наследяване собственикът, който упражнява фактическа власт и върху
идеалните части на другите сънаследници следва да извърши спрямо тях такива действия,
които по явен и недвусмислен начин показват отричането на владението на останалите.
Завладяването на частите на останалите сънаследници следва да се манифестира явно,чрез
действия, установяващи своене. Събраните по делото писмени и гласни доказателства водят
до извода, че ответниците са осъществили трайна фактическа власт повече от десет години,
както върху целия имот, така и по отношение на идеалните части на другия сънаследник,
ищеца К. Р., и че владението е непрекъснато и необезпокоявано от никого.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява,че ответниците
И. Р. и И. Р. са установили свое владение върху имота от 1984 г. и безспорно от този момент
4
до момента на подаване на исковата молба на 25.08.2021 г. са изтекли повече от
изискуемите по закон десет години, през които те са упражнявали фактическа власт,
установеното владение е било непрекъснато и необезпокоявано от никого. Съдът намира за
безспорно доказано,че през периода 1982 – 1984 г. родителите на ищеца и на ответника И. Р.
са извършили неформално разпределение на притежаваното от тях, с цел да задоволят
жилищните нужди на трите си деца, като всяко от тях има свой собствен имот. Самият ищец
признава в исковата молба,че през 1983 г. той и съпругата му направили друга къща в
същото село, където се преместили да живеят. Веднага след това брат му И. започнал да
извършва пристрояване и надстрояване на съществуващите сгради – действия, на които не
се е противопоставил никой и най-вече родителите им, които към този момент са били живи.
Това изявление на ищеца съвпада с твърдението на ответниците,че през 1982 г. родителите
им решили да осигурят всяко едно от децата си със жилище, като построили къща на ищеца,
дали сумата от 3000 лв. на дъщеря си А. а процесният имот оставили на сина си И.. Именно,
защото е било извършено неформалното разпределение приживе от родителите и защото
процесния имот по тяхна воля е бил предоставен на И. Р. той е започнал да извършва
действия в имота, като в свой. Родителите им Г.М. и Ф. М. никога не са декларирали имота
като свой, видно от представената информация от Община *** – изх. № С-1310/11.05.2022 г.
За първи път имота е деклариран през 2012 г., на 09.07.2012 г., от ответника И. Р., който е
платил дължимите данъци, считано от 01.01.2007 г. В подкрепа на направените изводи за
установено непрекъснато и необезпокоявано владение повече от 10 години, са и показанията
на св. А.Р., сестра на ищеца и на ответника И. Р.. Свидетелката твърди,че баща им е
построил къща на К., на нея е дал 3000 лв. , за да си купи къща, а на И. оставил къщата, в
която живеели. Когато заминали за Турция, тя останала в с.*** и 4 години живяла в къщата
на И.. Св. А.не казва,че е живяла в къщата на родителите си, макар,че към този момент баща
й е бил жив, а че е живяла в къщата на И. и че той й е дал да живее там, именно защото е
смятала него за собственик на този имот.В тази насока са и показанията на св.В.А. и Х.Р.. И
двамата свидетели заявяват,че са чували,че волята на родителите е този имот да остане на
И., защото са направили къща на К., а на кака им А. / св. Р./ купили къща в с.***. Докато бил
в Турция ответникът И. помолил св. В. да се грижи за имота му, като плаща сметките, с
пари, които той му давал.
Дори да не се приеме начало на давностно владение от 1984 г., а от по-късен момент
– 1992 г., респ. 2006 г., то съдът намира, че от събраните по делото доказателства отново
може да се направи извода,че ответниците са установили свое владение върху целия имот,
вкл. върху частите на останалите наследници и по-конкретно върху частите на ищеца К. Р. и
че наследникът И. Ф. е демонстрирал това свое намерение по отношение на останалите
наследници. На 23.01.1992 г. е починала Г.М., След смъртта й, съпругът й Ф. М. получава ½
ид.част от СИО, а останалата ½ ид. част се поделя между него и децата му, като всеки един
от тях получава по 1/8 ид.част или Р. М. получава 4/8 ид.части, а децата му К. Ф., И. Ф. и
А.Р. – по 1/8 ид.част. Ищецът не ангажира доказателства и нито един от разпитаните в
производството свидетели не твърди,че някой наследници по някакъв начин е предявявал
претенции към имота и съответната част, която е наследил. Такива твърдения няма и в
5
исковата молба. Поради което до 2006 г., когато е починал Ф. М. / 26.07.2006 г./,
ответниците са придобила по давност и наследство ½ идеална част от процесния имот и
построените в него сгради. Същите са установили свое владение върху идеалните части на
наследниците, владяли са спокойно и необезпокоявано повече от 10 години и никой от
наследниците не е оспорил това владение.
След смъртта на Ф. М., настъпила на 26.07.2006 г. останалата ½ идеална част се
разпределя между децата му – К. Ф., И. Ф. и А.Р. От този момент ответниците са
установили свое владение и върху останалите части на наследниците и повече от 10 години
са владяли спокойно и необезпокоявано от никого. Ищецът е предявил собственически иск
с настоящата искова молба на 25.08.2021 г., към който момент обаче давността в полза на
ответниците е била изтекла. Ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи по
безспорен и категоричен начин,че през 2012 г. е оспорил правото на собственост на
ответниците, за да се приеме,че е била прекъсната давността. В исковата си молба твърди,че
през 2012 г. брат му не го допуснал до имота, но едва през 2021 г. се заинтересовал и
установил,че той се е снабдил с констативен нот.акт за собственост през 2012 г. по
наследство и давност. При липса на доказателства, установяващи прекъсване на довността,
следва да се приеме, че ответниците са владели спокойно и необезпокоявано непрекъснато и
към 2021 г. е изтекъл предвидения в закона 10 годишен срок.
Следва да се отбележи и това,че ищецът в нито един момент след смъртта на майка
си през 1992 г. и след смъртта на баща си през 2006 г. , до 2021 г., когато е подал исковата
молба, не е предприел действия, с които да манифестира себе си като собственик на части от
този имот, да го декларира като свой и т.н. както се посочи по-горе имотът не е бил
деклариран и съответно плащани за него данъци от родителите на страните и от ищеца К. Р..
Видно от представеното удостоверение изх. № С-3031/13.10.2021 г. е ,че ответникът И. Ф.
Р. е декларирал имота на свое име и от 01.01.2007 г. заплаща дължимите местни данъци и
такси.
Според събраните в производството доказателства ищецът К. Ф. и семейството му са
заминали в Р Турция след смъртта на майка му, а по-късно в Турция се установил ответника
И. Ф. със семейството си и с баща им. Според св. Н.А., Е.Р. и К.Л. двамата братя си идвали
рядко в България, понякога за 15 дни, понякога за повече. Според показанията на тези
свидетели К. Ф. имал отделна къща в селото, която строил заедно с жена си, но не знаят
дали родителите са му дали пари за строителството и дали е имало уговорка за устройването
на децата им. Съдът не кредитира тези показания, т.като са непълни и най-вече са в
противоречие с останалите, събрани по делото гласни доказателства и преди всичко
показанията на св.А.Р., посочени по-горе. Дори обаче да бъдат кредитирани тези показания
те не дават основание за изводи, различни от направените. Така напр. св. Н. А. заявява,че К.
си има отделна къща и не стъпвал в имота на И., а св. Р. не си спомня кога е правена къщата
на К. и не му е известно дали той може да влезе в имота на брат си И.. Т.е не се установява
ищецът К. Р. да е живял в този имот след 1983 г., да е имал претенции към него и по някакъв
начин да е извършил действия, които да прекъсват давността. От друга страна дадените от
6
св. В.А.и Х.Р. показания са непротиворечиви и се допълват с показанията на св. А.Р., а и с
това, което са посочили ищецът в исковата си молба и ответниците – в писмения отговор.
Според св. А. отпреди 10-12 години И. го помолил да се грижи за имота, давал му пари да
плаща данъците и сметките. Дотогава сметките плащала сестра му, която живеела в къщата.
След това тя отишла да живее в с.*** и той се грижел за имота. Когато К. Ф. идвал в
България отсядал в неговата си къща. Ходел до старата къща, но не оставал да нощува там.
Свидетелят твърди също, че е чувал ,че къщата ще остане на И., защото направили къща на
К. заедно с цялото семейство. В този смисъл са и показанията на св. Р..
С оглед на изложеното съдът намира, че ответниците са придобили правото на
собственост върху процесния имот по давност и наследство . Ищецът не доказа по
безспорен и категоричен начин,че е собственик на 1/3 идеална част от този имот и от
построените в него жилищни сгради, както и че ответниците го владеят без правно
основание, поради което предявения от него иск с правно основание чл.108 от ЗС е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен и обективно съединеният иск с правно основание чл.537
ал.2 от ГПК, който има акцесорен характер и е обусловен от изхода на главния иск.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 388/27.06.2022 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 1946
по описа на съда за 2021 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан искът с правно основание чл.108 от ЗС,
предявен от К. Ф. Р. от с.***, обл. Хасково, ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Хасково,
ул. „ Преслав“ № 24, ет.2, офис 1, адв. М. Х., против И. Ф. Р., ЕГН ********** и И. О. Р.,
ЕГН **********, двамата от с.***, обл. Хасково да бъде признато за установено по
отношение на И. Ф. Р. и И. О. Р., че К. Ф. Р. от с.***, общ. *** е собственик на 1/3 идеална
част от ПИ № 62 с площ от 1 795 кв.м., в кв.*** по плана на с.***, обл. Хасково, одобрен със
Заповед № 218/1990 г., и от построените в него жилищна сграда със застроена площ от 120
кв.м. и жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м., при граници и съседи: улица, ПИ 63,
ПИ 61, на основание наследяване от Г.Х.М., поч. на 03.01.1992 г. и Ф. Р. М., поч. на
27.06.2006 г., и да бъдат осъдени И. Ф. Р. и И. О. Р. да предадат владението на К. Ф. Р.
върху 1/3 идеална част от описания недвижим имот, както и обективно съединеният с него
иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот ,придобит по давност и наследство, № *** том.II, рег. №
***,н.дело № *** г. на Нотариус Вл.Сиртова с № 079 по регистъра на НК на Р България,
вписан в служба по вписванията гр.***с вх. Рег. № 4843, дв.вх.№ 4815 от 11.07.2012 г. за
размер от 1/3 идеална част от описания поземлен имот.
ОСЪЖДА К. Ф. Р. от с.***, обл. Хасково, ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
Хасково, ул. „ Преслав“ № 24, ет.2, офис 1, адв. М. Х., ДА ЗАПЛАТИ на И. Ф. Р., ЕГН
7
********** и И. О. Р., ЕГН **********, двамата от с.***, обл. Хасково сумата от 1675 лв.,
направени по делото, пред двете инстанции, разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8