Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 11.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети състав в публичното заседание на тринадесети май две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при
секретаря ПЕТЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1295/2018
год. и на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод
подадена искова молба от Профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“ против
„Анди” ООД за връщана на сума, платена при начални липса на основание.
В исковата молба се навеждат твърдения, че в периода
10.07.2013 г. до 21.11.2013 г. от сметката на ищеца по сметка на ответника е
предена сумата от 15 935,00 лв., като са извършени общо шест разплащания.
Ищецът признава, че в периода на плащане се е намирал в договорни отношения с
ответника, с предмет превоз на пътници, но отрича да е възлагал извършването на
такива по процесните фактури, във връзка с които са направени плащанията,
респективно да се е задължил с погасяването им. Твърди, че плащаният са
извършени на база издадени от ответника фактури, които не носят подписа на
представителя на ищеца, като за тях не са взети съответни счетоводни операции.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15 935,00 лв.
преведена при липса на основание в периода 10.07.2013 г. до 21.11.2013 г. по
шест броя фактури, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до изплащане на вземането и сторените разноски.
В депозиран по делото отговор ответникът оспорва
процесната сума да е постъпила по негова сметка в „Първа инвестиционна банка”
АД. Оспорва също сумата да е получена при липса на основание, като твърди, че
за процесния период страните са се намирали в договорни отношение с предмет
превоз на пътници. Във връзка с извършените транспорти услуги ответникът
твърди, че е издал шест фактури, предадени на ответника, които надлежно са
осчетоводени в счетоводството му. Фактура от 09.07.2013 г., издадена за сумата
от 2 420,00 лв. ответникът твърди, че е изготвена във връзка с пътуване на
ученици и учители от ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“ в периода 21.06.2013 г. до 23.06.2013
г. до Троянския балкан с приспиване в с. Шипково. Транспортът е извършен с
автобус с рег. № ОВ 8320 АХ, за което е издадена фактура. Фактури от 13.08.2013
г., на стойност 2 190,00 лв., от 23.09.2013 г., на стойност 2 460,00
лв. и от 07.10.2013 г., на стойност 2 655,00 лв. се твърди, че са издадени
от ответника във връзка с организирано пътуване на ученици и учители от ГЧЕ
„Екзарх Йосиф I“ в периода 28.10.2013 г. до 31.10.2013 г. до Република Гърция с
цел посещение обителта Атон в Света Гора. Транспортът е извършен с автобус с
рег. № ОВ 8320 АХ, за което са издадени фактури. Фактури от 22.10.2013 г., за
сумата от 3 105,00 лв. и от 18.11.2013 г., за сумата от 3 105,00 лв.,
са издадени във връзка с извършени пътувания на ученици и учители от ГЧЕ
„Екзарх Йосиф I“ в периода 15.10.2013 г. до 16.10.2013 г. до гр. Пловдив и
обратно и на 16.11.2013 г. до гр. Враца и обратно. Транспортът е извършен с
автобуси с рег. № ОВ 8320 АХ и ОВ 5695 АК, за което са издадени фактури. Твърди
се, че транспортната документация, вкл. тахо шайби, са предадени на ИААА, като
ответникът съхранява само фактури и пътни листи.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца
не оспорва, че през 2013 г. са организирани и проведени пътувания до с.
Шипково, Враца и Света гора на посочените от ответника дати. Заявява, че
пътуване с ученици до Пловдив е организирано и проведено през м. май 2013 г., а
средствата по него са по проект „Успех“. Пътуванията са проведени от ответника.
Твърди се, че разходите по пътуване до Света гора са поети от Ловчанска
митрополия, организатор на мероприятието, като те са заплатени в брой на
представител на ответника, за което не е издаден разходооправдателен документ.
Пътуванията до с. Шипково и Враца са за сметка на участниците в тях.
В хода на делото ищецът се представлява от адв. С.Т.,
който по същество излага становище за основателност на заявената претенция,
като излага съображения в тази насока. Поддържа тезата, че в хода на
производството ищецът е доказал факти, за което носи тежест на доказване – че
сумата, чието връщане се търси е получена от ответника, а той от своя страна не
е доказал основанието, от което тя произтича.
Ответникът се представлява по делото от адв. А.М.,
която същество излага становище за неоснователност на заявената претенция.
Заявява, че в хода на производството доверителят ѝ е доказал, че между
него и ищеца е налице основание за плащане на процесната сума.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа страна:
В периода юни – октомври 2013 г. ответникът е издал на
името на ищеца четири фактури за сумата от 2 420,00 лв. /фактура 730/07.09.2013
г./, 2 190,00 лв. /фактура № 734/13.08.2013 г./, 2 460,00 лв.
/фактура № 751/23.09.2013 г./ и 2 655,00 лв. /фактура № 753/07.10.2013
г./. В тези фактури като основание за издаването им е вписано „Услуга” или
„Извършена услуга”. В тях е положен подпис за издател, като е отбелязано, че
разплащането ще се извърши безкасово. Ответникът е издал на ищеца още две
фактури № 755 и 759, без посочена дата в тях, всяка за сумата от 3 105,00
лв. В тях като основание за издаване отново е вписано „Извършена услуга”, като
те носят отново само подписа за издател, без посочване начина за плащане на
сумите по тях. В първата фактура е отразена датата на данъчното събитие 22.10.2013
г.
Сумите по издадените фактури
е наредено да се платят от сметка на ищеца, открита в „Райфазенбанк България”
ЕАД по сметка на „Анди” ООД, открита в „Първа инвестиционна банка” АД /IBAN ***/. Това се установява от ангажирани по делото извлечения от сметка на
ищеца, открита в „Райфазенбанк България” ЕАД от 21.11.2013 г., 23.10.2013 г.,
08.10.2013 г., 24.09.2013 г., 10.07.2013 г. и 13.08.2013 г. /л. 26-33 от
делото/. В извлеченията, като основание за плащане са описани посочените по
горе фактури. Фактури с № ра 755 и 759, ангажирани по
делото без дати, са вписани в извлечението с дати 22.10.2013 г. /фактура № 755/
и от 18.11.2013 г. /фактура № 759/, като нарежданията за плащане са за същия
размер суми, които са описани в обсъдените по горе фактури.
Сумите по фактурите са постъпили по сметката, по която
е наредено да се извърши плащането в „Първа инвестиционна банка” АД, но тя не е
открита на името на ответника, а на Д.Т.П.. Това се установя от ангажирани по
делото извлечения за движението по отрита на името на П. сметка в „Първа
инвестиционна банка” АД /IBAN ***/ за периода
01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. /л. 60-66/. В тази насока са и обясненията на П.,
дадени по реда на допуснати въпроси по чл. 176 ГПК, в които тя потвърждава, че
сумите по фактурите са получени по личната ѝ сметка, тъй като сметката на
дружеството ответник е била блокирана от НАП. За проблем със сметките на
дружеството „Анди” ООД говори и управителя А., който в обясненията си заявява,
че през 2012-2013 г. сметките на дружеството са били блокирани, поради
незпалатени осигуровки. Сумите, постъпили по сметката на П. във връзка с
издадените от „Анди” ООД фактури за извърши услуги, обсъдени по горе, са
отчетени на дружеството. В тази насока са обясненията на П. и заключението на
вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което се посочва, че с
РКО от 31.12.2013 г. П. е внесла сума, в претендирания по делото размер. В
счетоводството на ответника салдата на ищеца по процесните фактури са закрити
счетоводно чрез плащане в брой в касата на дружеството.
Не е спорно между страните, че през 2013 г. страните са
се намирали в договорни отношения с предмет превоз на пътници.
Не е спорно също, че ученици на ищеца са пътували с
автобуси на ответника до с. Шипково в периода 21.06.2013 г. до 23.06.2013 г.; в
периода 28.10.2013 г. до 31.10.2013 г. до Република Гърция, Света Гора и на
16.11.2013 г. до гр. Враца и обратно. То се потвърждава и от ангажираното
удостоверение от Регионално управление по образованието Ловеч /л. 95-96 от
делото/ и уведомления до началника на РИО Ловеч от 23.10.2013 г. /за пътуване
до Атон, Гърция – л. 92-93 от делото/ от 19.06.2013 г. /за пътуване до с.
Шипково л. 115-116 от делото/ и от 13.11.2013 г. /за пътуване до Враца – л.
118-119 от делото/.
Пътуването до Враца през ноември 2013 г. е
организирано за ученици от дванадесети клас, с цел участие в състезание за
функциите на европейския парламент. Групата се ръководила от свидетеля Баева. В
деня на пътуването тя е предала на шофьора на автобуса парите за превоза, които
преди това получила от служител на училището. Пътуването се е провело в рамките
на един ден, като групата отпътувала сутринта и се върнала вечерта. Казаното се
установя от показанията на свидетеля Баева, които се подкрепят от ангажиранато
по делото уведомление до РИО Ловеч, в което тя е вписана като
ръководител на групата, целта на пътуването и ученици от кой клас са включени в
него и списък на учасниците в състезанието /л. 120 от делото/.
В периода 21.06.2013 г. до 23.06.2013 г. ученици от
осми клас на Езиковата гимназия Ловеч са пътували до с. Шипково. Целта на
пътуването била отдих. То е организирано от участниците в него, а ръководството
поели трима учители, след които и свидетеля Генов. До мястото групата се
придвижила в автобус. Разходите за престоя и пътуването учениците събрали
предварително. Казаното се установява от показанията на свидетелите Йочевска и
Генов, които са участвали в отдиха. Заявеното от тях се потвърждава от
ангажираното по делото уведомление до РИО Ловеч, в което като цел на пътуването
е посочен отдих и туризъм, а за ръководител на групата свидетеля Генов.
Във вестник „Ловеч прес”, бр. 76, 23-25 септември 2013
г., е публикувана статия със заглавие „15 отличили се ученици ще води
митрополита Гавраил на Света гора”. В нея се посочва още, че митрополитът на
Ловеч ще води 15 отличили се ученици от ГЧЕ „Екзарх Йосиф I” Ловеч в Света Гора. Инициативата е планирана за края
на октомври, а поклонничеството ще се осъществи със спомощестователството на
Зографския манастир „Св. вмчк „Георги Победоносец”.
В писмо до началника на РИО Ловеч ГЧЕ „Екзарх Йосиф I” Ловеч е уведомила адресата, че по съвместен проект с
Ловешка митрополия, 15 ученици от гимназията в периода 28.10.2013 г. до 31.10.2013
г., ще се извърши посещение на Атон, Гърция. Групата ще се ръководи от
директора на ГЧЕ „Екзарх Йосиф I” Ловеч –
Радослав Хитов. Пътуването ще се извърши с автобус, а разходите по пътуването –
пътни, дневни и квартирни и такси, са за сметка на Ловчанската митрополия. Във
връзка с пътуването до РИО Ловеч е подадено уведомление от директора на ГЧЕ
„Екзарх Йосиф I” Ловеч. В него е посочено, че в
периода 28.10.2013 г. до 31.10.2013 г. ще се проведе ученическа екскурзия с
ученици от 10-ти, 11-ти и 12-ти клас, с цел посещение на български манастир в
Атон. Пътуването ще се проведе по дестинация Ловеч – Атон, Гърция – Ловеч, с
превозвач „Анди” ООД. Във връзка с пътуването е подадена информация до РПУ
Ловеч, сектор Пътна полиция от ГЧЕ „Екзарх Йосиф I” Ловеч. Казаното се подкрепя от показанията на
свидетеля Маринов. По времето, когато е проведена екскурзията в Атон, той е бил
ученик в 10-ти клас в ГЧЕ „Екзарх Йосиф I” Ловеч. В нея се включил по покана на директор Хитов.
Разходите по престоя им били поети, а те заплатили пътните, в рамките на около
50,00 лв. Парите за път предал в деня на пътуването. Заедно с тях пътувал и
директорът на училището - Хитов.
През 2013 г. ученици от ГЧЕ „Екзарх Йосиф I” Ловеч са пътували по маршрута Ловеч – Габрово – Пловдив
– Габрово – Ловеч. Пътуването е проведено на 17.05.2013 г., като в него са
участвали ученици от ИИД Клуб „Светът на рекламата”, ИИД Клуб „Журналист” и ИИД
Ателие „Възрожденски уроци”, поименно посочени в списъци /л. 112-114 ат
делото/. Пътуването е организирано по проект „Успех”, като превозът е извършен
от фирма „Анди” ООД /виж. уведомление на л. 108-1-9 от делото/. Условията във
връзка с превоза са уговорени в договор от 16.05.2013 г., страни по който са ГЧЕ
„Екзарх Йосиф I” Ловеч и „Анди“ ООД /л. 110-111
от делото/. Във връзка със сторените разходи по пътуването „Анди” ООД е издало
на ищеца фактура № 708/17.05.2013 г. за сумата от 938,40 лв. В нея като
основание за издаване е посочено извършена услуга по маршрут Ловеч-Габрово-
Соколовски манастир-Пловдив- Соколовски манастир-Ловеч, а разходът е за сметка
на проект с посочен номер. Фактурата е подписана от издателя и получателя.
В хода производството е изслушано и прието заключение
по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От него се установява, че в
счетоводството на ищеца се намират фактури с № ра
730/09.07.2013 г., 734/13.08.2013 г., 751:23.09.2013 г. и 753/07.10.2013 г. Фактури
с № ра 755 и 759 без дати, не фигурират като първични
счетоводни документи в счетоводството на ищеца. Счетоводно, сумите по тези
фактурите, не са отразени като разход при ищеца във връзка с получени услуги от
ответника. Те са отразено като приход в счетоводството на ответника и в
регистър „Дневник от продажби“ в месеца на издаването им, без двете фактури,
които нямат посечена датата на издаване /№ ра 755 и
759/, които са отразени в дневника за продажби през м. ноември 2013 г. В
счетоводството на страните процесните фактури не са завеждани вярно, при
спазване принципите на счетоводството законодателство, счетоводните стандарти и
счетоводната политика. При ищеца те не са осчетоводени като разход за получени
услуги, като липсват записвания в хронологичните регистри. При ответника
фактурите са отразени в дневника за продажби, а резултата от начисленото по тях
ДДС, е участвал в резултата за съответния месец. При анализа на първичните
счетоводни документи, съставени във връзка с процесните фактури, вещото лице е
установило, че по две от фактурите /№ 734/13.08.2013 г., издадена за сумата от
2 190,00 лв. и № 751/23.09.2013 г., издадена за сумата от 2 460,00
лв./ не са издадени заповеди за командировка, пътни лист, РКО за изплатени
разходи и фактури за горива. По останалите четири фактури, вкл. двете, които
нямат вписана дата, са издадени заповеди за командировка от 20.06.2013 г., пътен
лист от 21.06.2013 г. /приложен на л. 187 от делото/, РКО от 25.06.2013 г. за
платени разходи и фактура за гориво от 12.06.2013 г. – във връзка с пътуване до
с. Шипково; заповед за командировка от 15.10.2013 г., пътен лист от 15.10.2013
г. /приложена л. 189 от делото/, РКО от 21.10.2013 г. за платени разходи и
фактура за гориво от 31.10.2013 г. – във връзка с пътуване до гр. Пловдив;
заповед за командировка от 28.10.2013 г., пътен лист от 28.10.2013 г.
/приложена л. 188 от делото – без описан маршрут в него/, РКО от 08.11.2013 г.
за платени разходи и фактура за гориво от 31.10.2013 г. – във връзка с пътуване
до Република Гърция; заповед за командировка от 16.11.2013 г., пътен лист от
16.11.2013 г. /приложена л. 190 от делото/, РКО от 21.11.2013 г. за платени
разходи и фактура за гориво от 20.11.2013 г. – във връзка с пътуване до гр.
Враца. В заключението си вещото лице посочва, че не може да установи по
безспорен начин връзката между представените му първични счетоводни документи и
услугите по процесните шест фактури. Това е така, тъй като във фактурите не е
конкретизирана предоставената услуга, а и част от тях са без датата на
издаване. Липсата на данни относно дестинациите, по които са извършени
транспорнтите услуги, с какво превозно средство, при какви изминати километри и
каква единична цена, дава основание на вещото лице да приеме, че от
представените ѝ първични документи не може да се установи документална
обоснованост на стопанските операции по ангажираните от ответника шест броя
фактури. В счетоводствата и на двете страни по спора не е съблюдаван принципа
на текущо начисляване на стопанските операции, а именно всички сделки и събития
във връзка с тях, да се отразяват в месеца на възникването им. При ответника
липсват данни относно начина, по който е формирана себестойността на услугата,
както по услуги, предоставени на ищеца, така и в полза на други контрагенти.
Това е така, тъй като при осчетоводяването на първичните счетоводни документи
не са посочвани техния номер и дата, които да са видни от хронологията на
счетоводните записвания и да могат услугите да се свържат с първичния документ,
а от там да се изведе и себестойността им. Приключващите операции са правени в
рамките на последния ден от календарната година. Наред с това, от ответника не
е избрана подходяща база за разпределение на разходите, свързана с амортизации,
поддръжка на актива, наем, заплати, осигуровки и други, за да се формира крайна
себестойност на услугата, а изводът е, че не спазен принципа за съпоставимост
на разходите и приходите. При разпита на вещото лице то посочва, че при
проверката на документите ѝ е предоставена заповед, в която разходната
норма на автомобилите, ползвани от ответника, е определена според броя седящи
места в тях – до 15 места 15 л. на 100 км., а над 15 места – 30 л. на 100 км. Протокол, във връзка с
определяне на разходна норма, не са и предоставени, само заповедта. Базата за
определяне на разхода на гориво е решение на общото събрание и въз основа на
него си извършват всички изчисления на разходите на горивата. Друг вътрешен акт
на работодателя няма издаден. Няма счетоводна следа кой от двамата собственици
е изчисли, респ. въз основа на неговите изчисления са направени записванията в
счетоводството. Отново експерта заявява, че няма документи, изразяващи изчислението
на разходите за всеки един отделен курс, който е поеман за изпълнение от
ответника. Записването е само стойностно, няма отразяване на номер на пътен
лист или дата на пътен лист, или някакъв документ, въз основа на който е взета
счетоводна операция. Записването е ставало на края на всяка година през месец
декември, не на курс или месец. В хронологията, която е предоставена, няма яснота
гориво за кой автобус се отнася, за дата на счетоводно записване и сума, няма
номер на някакъв първичен документ, или поне на пътен лист. Уточнява също, че
от информацията не може да се установи с колко местен автобус са извършвани
превозите във връзка с утвърдената разходна норма и нейното съблюдаване. Вещото
лице допълва, че съгласно счетоводен стандарт 18 приход не се признава ако
разходът за този него не може да бъде надлежно изчислен. Ако разходът не може
да бъде изчислен то този приход се признава като аванс, или като разчет, или
задължение, за този който е платил. За някои от процесните фактури има признат
приход, но няма разходи срещу тях. Отразяването на фактурите в дневниците за
доставки и в декларациите не дава основание за формиране на извод за това, че
доставките са реално извършени. За да се достигне до този извод е необходимо
надлежно да са изчислени и осчетоводени разходите, както и приходите във връзка
с извършените услуги. Тези три елемента като цяло, когато всичко по тях е
изпълнено, може да се каже, че дават основание за извод от счетоводна гледна
точка за действително извършена доставка и задължение за издаване на фактура,
като всички те определят данъчното събитие. Трябва да има първични документи,
които да удостоверяват сторените разходи, на база на които те трябва да са
изчислени, респ. осчетоводени, първични документи във връзка с приходите, след
което като краен резултат всичко това да бъде отразено в дневниците за продажби
и в месечните декларации, които отразяват резултатите по извършените доставки. При
тези констатации вещото лице приема, че счетоводството на ответника не е водено
редовно, тъй като не са спазвани основни принципи на Закона за счетоводството,
Националните счетоводни стандарти, записванията не са правени в хронологичен
ред. Счетоводните записвания и при двете страни в процеса не дава основание за
формирането на извода, че от счетоводна гледна точка това са реално извършени
доставки. Дори в счетоводството на ищеца въобще няма разход за услуга, няма
счетоводен запис, който да показва разход за някакъв вид услуга. Единствената
връзка между разхода и фактурите е в извлеченията, а не в счетоводното им
отразяване. Там въобще няма счетоводна следа, в която да има запис, да се вижда
номер на фактура, сумата, за какво се отнася този разход. Сумите се виждат само
от банковото извлечение. През 2013 година, според инвентарна книга, „Анди” ООД
е разполагало с 4 автобуса, като всички те са над 15 местни.
Констатациите на вещото лице
за липса на подпис за получател по процесните фактури и първични счетоводни
документи, оправдаващи стопански операции при ищеца, съвпадат с направените от
ДФИ, отразени в протокол от 29.01.2016 г. По отношение на последния е открито
производството по оспорване. Оспорването не е успешно проведено от ответника,
комуто е тежестта на доказване, поради което съдът основа изводите си на
отразените в него данни.
Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля Вълчева досежно проведено пътуване на ученици на ищеца
през м. октомври 2013 г. до гр. Пловдив. Казаното от нея не се подкрепя от
останалия доказателествен материал. По делото се установи, че ученици на ищеца
са пътували до гр. Пловдив в рамките през м. май 2013 г. Във връзка с това
пътуване е уведомен РИО Ловеч. Превозът е възложен на ответника, като между
него и ищеца е сключен договор. Във връзка с услугата е издадена фактура, в
която подробно е посочено основанието за издаването ѝ. От ангажираното от
ответника удосторение от РИО Ловеч, не се установява ученици на ищец да са
пътували до гр. Пловдив втори път за 2013 г. Дори да е имало такова пътуване,
свидетелят Вълчева не е информативна в показанията кой е организирал пътуването
и за чия сметка са били разходите по провеждането му, вкл. дали превозът е
възложен на ответника или на дружество със сходно наименование.
Приложените на л. 131 – 185 писмени доказателства – отчети за касово изпълнение бюджета на ПЕГ „Екзарх Йосиф I” Ловеч за периода юли – ноември 2013 г. и годишен отчет, като неотносими към фактите от предмета на доказване, не се обсъждат от съда при очертаване на фактите.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за връщане на сума, платена при
начална липса на основание с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД.
Ищецът търси връщане на сума, платена при липса на
основание. За периода 10.07.2013 г. до
21.11.2013 г. той е наредил да се разплати от открита на негово име банкова
сметка ***,00 лв. Средствата са постъпили по лична сметка на единия от
управителя на дружеството ответник. В края на финансовата година те са отчетени
на ответника, поради което съдът приема, че плащането е отишло в негова полза.
От събраните по делото доказателства не установява по
несъмнен начин твърденията на ответника, че фактурите, по които ищецът е извършил
разплащане, са издадени във връзка с възложени му от него транспортни услуги, които
реално са извършени. Ангажирани са уведомления от ищеца до РИО за провеждането
за организирани пътувания до с. Шипково, Република Гърция и Враца. В хода на
производството се установи, че пътуванията са реално проведени, като в тях са
участвали ученици, обучаващи се в ПЕГ „Екзарх Йосиф I“Ловеч.
Не се установи транспорта да е извършен по възлагане на ищеца, които да се
задължил да заплати разходите по извършването му. Съгласно действащата към
момента на провеждане на пътуванията по посочените дестинации нормативна уредба
/Наредба № 2 от 24.04.1997 г. за
организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм съгласувателна
процедура във връзка с провеждане на ученически отдих/ те могат да се
финансират със средства от републиканския бюджет чрез бюджета
на Министерството на образованието и науката и други министерства и ведомства,
от бюджета на общините, от собствени приходи и/или със средства на участниците /чл.
29, ал. 1 от Наредбата/. При организирането на отдих с обществени средства
училището възложител следва да влезе в договорни отношения с фирмата превозвач,
възлагайки ѝ превоза, респективно заплащайки неговото извършване.
Констатации за такова възлагане има само по отношение на проведено през м. май
2013 г. пътуване до Пловдив, което не е обект на настоящото производство. Видно
от ангажираните доказателства във връзка с него, при провеждането му, ищецът е
сключил писмено договор, с който е възложил превоз на пътници по посочена
дестинация. След провеждане на пътуването ответникът му е издал фактура с
посочено в нея основание, като тя носи подписите на представители на двете
страни по правоотношението. Ако разходите по процесните фактури бяха покрити с
обществени средства /на министерство, на община или на училището/ ищецът,
следвайки установената практика /обсъдена по горе/ щеше да сключи договор с
фирмата превозвач /в случая ответника/, а във фактурите да се отрази, че
разплащането се извършва във връзка с него. Доказателства в тази насока не се
събраха по делото. Обстоятелството, че ответникът е извършил пътувания по част
от посочените дестинации /до с. Шипково, гр. Враца и Атон, Света гора/ с
ученици на ищеца, само по себе си не дава основание да се направи извод за
наличието на договорна връзка между страните с предмет превоз на пътници. Средствата
за тези пътувания са осигурени от учениците, участвали в тях, което е допустимо
според действалата нормативна уредба.
В производството по делото не се установи
по несъмнен начин каква е себестойността на фактурираните услуги, при какви
разход, оправдани със съответните документи Приходите от услугите, във връзка с
които са издадени процесните фактури, са надлежно осчетоводени. Липсата на
документална следа относно разходите, сторени във връзка с тях и тяхното
надлежно осчетоводяване, не дава основание на съда да приеме, че се касае за
реални стопански операции, страна по които е ответника и, че за тях той дължи
изпълнение. Счетоводните записвания, направени от ответника, не могат да бъдат
основа за формиране на такъв извод, тъй като не са водени редовно /арг. от чл.
182 ГПК/.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
заявената от ищеца претенция е доказана, което е основание за нейното
уважаване.
Ищецът е заявил искане за разноски. По делото той е сторил разноски в
размер на 2 005,90 лв. /такса в размер на 637,40 лв., 1 100,00 лв. –
адвокатско възнаграждение и 268,50 лв. – възнаграждение за вещ лице/. Те, с
оглед изхода на спора, следва да се възложат в тежест на ответника.
Ответникът също е заявил
искане за разноски, което при изхода на спора, следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1-во ЗЗД „АНДИ” ООД, с ЕИК *********, с адрес гр. Ловеч, бул.
„България” № 49, вх. В, ет. 2, ап. 6, представлявано заедно от Д.Т.П. и А.Ю.А.
да заплати на Профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф I” гр. Ловеч, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Ловеч, ул.
„Шишман” № 7, представлявано от директора Радослав Христов Хитов сумата от
15 935,00 лв. /петнадесет хиляди деветстотин тридесет и пет лева/ - платена
без основание в периода 10.07.2013 г. до 21.11.213 г. по шест броя фактури,
издадени от „АНДИ” ООД, както следва: № 730/09.07.2013 г., № 734/13.08.2013 г.,
№ 751/23.09.2013 г., № 753/07.10.2013 г., № 755/без дата/ и № 759 /без дата/,
ведно със законната лихва от 04.07.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК „АНДИ” ООД, с ЕИК *********, с адрес гр. Ловеч, бул. „България” № 49,
вх. В, ет. 2, ап. 6, представлявано заедно от Д.Т.П. и А.Ю.А. да заплати на Профилирана
езикова гимназия „Екзарх Йосиф I” гр. Ловеч,
БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Ловеч, ул. „Шишман” № 7, представлявано от
директора Радослав Христов Хитов сумата от 2 005,90 лв. /две хиляди и пет лева и
деветнадесет стотинки/ - сторени разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на
ответника „АНДИ” ООД, с горните данни, за присъждане на сторените по делото
разноски.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Д.Т.П..
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд Ловеч в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: