Номер 11802.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
Секретар:Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20203300500228 по описа за 2020 година
Постъпила е въззивна жалба от Общинско предприятие „Разградлес“, представлявано
от директора Св.Йорданов, подадена чрез пълномощник, против решение №
241/13.08.2020г. по гр.д. № 544/2020г. по описа на РС Разград, с което са признати за
незаконни заповед № 8/26.03.2020г. и заповед № 109/25.03.2020г. на директора на
ОП“Разградлес“ и е отменено дисциплинарното наказание уволнение на Х. И. Д. ,
последният е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност автомонтьор и
работодателят е осъден да заплати на работнинка сумата 4 244,22лв., представляваща
обезщетение за времето от 14.04.2020г. до 30.07.2020г., през което е останал без работа
поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2020г. до окончателното й
изплащане, допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за изплащане на
обезщетението за оставане без работа и е оставена без разглеждане претенцията на ищеца за
признаване за незаконност на извършено прихващане със заповед № 8/26.03.2020г. В
жалбата са изложени оплаквания за неправилност на изводите на съда относно допуснати
процесуални нарушения на дисциплинарната процедура. Жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени решението и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявените
искове. Жалбоподателят е направил искане за спиране на допуснатото предварително
изпълнение на решението. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от
процесуалния представител на ответника.
Въззиваемият Х. И. Д. , представляван от упълномощен адвокат, е подал писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да
потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание поддържа становището си.
1
Съдът, след преценка на събраните доказателства и твърденията на страните, приема
за установена следната фактическа обстановка, аналогично приета и от районния съд: Х.Д. е
изпълнявал длъжността автомонтьор в ОП“Разградлес“. Трудовите му задължения
включвали заверка и контрол на пътните листи на МПС, собственост на предприятието до
назначаването на Накалник-АСЧ и контрол върху зареждането на горската техника на
бензиностанция „Петрол“АД, възложени със заповед №205/15.09.16г. Със заповед
№037/11.09.19г. на ищеца са зачислени Сузуки Гранд Витара, косачка, фадрома, Сузуки
Джимини и камион Ман, като ищецът е следвало да подписва пътните листи на целия
автопарк на дружеството, както и да следи за техническата им изправност.
Със заповед №315/18.11.19г. директорът на дружеството е наредил изготвянето на
подробен анализ и отчет за техническото състояние на автопарка и други неотложни
задачи. На 19.11.19г. ищецът е предал доклад за наличните в дружеството МПС и
техническото им състояние. Със заповед №334/19.11.2019г. директорът е наредил частична
инвентаризация на активите и пасивите на предприятието поради смяна на материално
отговорното лице.
Ищецът е ползвал платен годишен отпуск за периода 2.12.19г.-3.02.20г. От 5.02.20г.
до 23.03.20г. ищецът е бил в болнични поради заболяване, за което е представил експертно
решение на ТЕЛК. На 17.02.20г. работодателят е изпратил писмо до ТЕЛК, в което изтъква,
че са налице предпоставките на чл.188 т.3 КТ за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, поради което се изка произнасяне с оглед евентуална закрила на ищеца по
чл.333 ал.1 КТ. На 2.03.2020г. е изпратено писмо до РЗИ с аналогично съдържание.
Работодателят е уведомен от ТЕЛК Разград с ЕР № 654/9.03.2020г., че заболяванията, от
които страда работникът, не попадат под закрилата на чл.333 ал.1 КТ.
На 24.03.2020г., в първия работен ден след изтичане на отпуска поради временна
нетрудоспособност, работодателят е изготвил покана до ищеца, в която го уведомява за
множество констатирани нарушения на трудовата дисциплина, извършени в периода от 2016
до 2019г., и му е предоставил тридневен срок за депозиране на обяснения относно
посочените факти и обстоятелства, както и за представяне на документи в защита на
твърденията си. Поканата е връчена на 24.03.2020г., при отказ на ищеца да я получи,
удостоверен с подписите на двама свидетели.
На 25.03.2020г. работодателят е издал заповед №109, с която е наложил на Х.Д.
дисциплинарно наказание уволнение.
На 26.03.2020г. със заповед №8 трудовият договор на ищеца е прекратен.
2
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на
която брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението е в
размер на 997,53лв. В съдебното заседание от 30.07.2020г. конкретизира, че за периода от
14.04.2020г. до 30.07.2020г. обезщетението е в размер 4244,22лв.
С уточняваща молба в хода на въззивното производство Х.Д. е конкретизирал
размера на иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение – 4 244,22лв. за периода от 14.04.2020г. до датата на последното съдебно
заседание пред първостепенния съд 30.07.2020г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд направи следните
правни изводи: въззивната жалба е неоснователна.
Основният мотив, с който районният съд е приел за основателни предявените искове,
е, че работодателят не е предоставил възможност на работника да даде обяснения във връзка
с вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като от една страна не е спазил
тридневния срок, който сам е определил за депозиране на обяснения, а от друга страна дори
определеният срок е бил крайно недостатъчен за реална защита на работника при даването
на обяснения, предвид големия обем и период, който посочените нарушения обхващат.
Въззивният съд споделя съображенията на първостепенния съд. Съгласно чл.193 ал.1
КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. Алинея 2 на същия член регламентира, че когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му
обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Точно в тази хипотеза попада и разглежданият случай. Обстоятелството, че работникът е
отказал да получи поканата за даване на обяснения, не води до извод за приложимост на
ал.3, според която ал.2 не се прилага, ако обясненията на работника или служителя не са
били изслушани или дадени по негова вина. Отказът от получаване на поканата за
обяснения е начинът, по който тя се счита за редовно връчена, а именно връчването й е
станало при отказ от нейното получаване, удостоверено с подписите на двама свидетели.
Отказът има значение за началния момент, от който поканата е достигнала до знанието на
работника и от който започва да тече тридневният срок, даден от работодателя на работника
за депозиране на обяснения и доказателства в негова подкрепа. Същият обаче не може да се
тълкува като предварителен отказ от правото на работника да даде обяснения.
С издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение още на
следващия ден 25.03.2020г. работодателят не е спазил определения от самия него тридневен
срок. Въззивният съд споделя извода на районния съд, че само този факт е достатъчно
основание по смисъла на чл.193 ал.2 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.
Отделно от горното, съдът приема и второто съображение на районния съд за
3
неспазване на процедурата по чл.193 ал.2 КТ. Искането за даване на обяснения за
констатирани дисциплинарни нарушения не е формален акт, а е въведено с оглед
осигуряване на възможност на защита на работника и същевременно с оглед възможност на
работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно
нарушение. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за
нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Когато
исканите обяснения са относно многобройни факти и от сравнително отдалечен период от
време и налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и
др.под., какъвто е настоящият случай, срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните
възможности на работника да ги даде. Даденият тридневен срок не е съобразен с обема на
исканите обяснения и периода на сочените нарушения, което също е частна хипотеза на
липсата на срок по чл.193 ал.1 КТ. Тук следва да се направи уточнението, че горните
съображения имат значение в случая, когато работникът е искал да даде обяснения. В
конкретния казус работодателят не е изчакал да разбере намерението на работника, а още на
следващия ден след връчване на поканата е издал заповедта за уволнение. Предвид
виновното поведение на работодателя следва да се приеме принципното положение, че при
поискани обяснения нормалното развитие на процедурата включва даването на такива от
работника. Ето защо съдът приема относимост в настоящия случай на извода, че
предоставеният тридневен срок не е достатъчен.
След като е нарушена разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ, на основание ал.2 на същия
член не се налага извършването на преценка по същество за наличието или липсата на
извършени дисциплинарни нарушения. Предявеният иск за отмяна на уволнението като
незаконно е основателен.
От неговата основателност се налага извод за основателност и на останалите два
обусловени иска за възстановяване на преди заеманата длъжност и за изплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното
уволнение. По последния иск ищецът е отстранил нередовността в хода на въззивното
производство, като е посочил неговия размер. В същия размер искът е уважен и от районния
съд.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Искането на жалбоподателя за обезсилване на решението в частта, с която е посочено,
че след влизане в сила на решението работодателят следва да извърши поправка на
основанието за уволнение, е неоснователно. Разпоредбата на чл.346 ал.2 КТ посочва
последиците за работодателя от успешно проведен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ (в първата
хипотеза на чл.346 ал.1) и по чл.344 ал.1 т.4 (в неговата втора хипотеза). Посочването в
диспозитива на решението какви действия следват от страна на работодателя вследствие
отмяната на незаконното уволнение не представлява произнасяне по отделен иск и не е част
от предмета на делото. И без да има такова посочване, работодателят е длъжен да съобрази
4
действията си с изискването на чл.346 ал.2 ГПК при влязло в сила решение за отмяна на
уволнението. Единствено за по-голяма прецизност следва да се посочи в мотивите на
настоящия съдебен акт, че не следва да се извършва поправка на основанието за уволнение,
а промяна в трудовата книжка с отбелязване на отмяната на незаконното уволнение.
Всъщност в този смисъл е формирана волята на първостепенния съд в мотивите на
решението.
Жалбоподателят е поискал спиране на допуснатото предварително изпълнение на
решението за осъждането му да заплати на работника обезщетение за оставането му без
работа. Съгласно чл.245 ал.1 ГПК длъжникът, срещу когото е допуснато предварително
изпълнение, може, освен в случаите на чл. 242, ал. 1, да спре изпълнението, като представи
обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
Присъденото обезщетение попада в изключенията на чл.242 ал.1 ГПК, поради което
искането се явява неоснователно. Разпоредбата на чл.245 ал.2 ГПК предвижда извън горната
хипотеза изпълнението да бъде спряно и когато обжалваното решение бъде отменено. В
настоящия случай решението на РС е потвърдено, поради което не е налице основание за
спиране и по този ред.
Страните претендират присъждане на деловодните разноски за въззивната инстанция.
Предвид изхода от правния спор и на осн. чл.78 ал.1 ГПК, такива се дължат на ищеца, който
е направил разход за заплащане на адв.възнаграждение в размер 610лв. За тази сума следва
да бъде осъден ответникът-жалбоподател.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 241/13.08.2020г. по гр.д. № 544/2020г. по описа на РС
Разград.
Оставя без уважение искането на ОП“Разградлес“ за спиране на допуснатото
предварително изпълнение на решението за осъждането му да заплати на Х. И. Д.
обезщетение в размер 4 244,22лв. за оставането му без работа поради незаконното уволнение
за периода 14.04.2020г.-30.07.2020г., ведно със законната лихва от 30.04.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъжда Общинско предприятие „Разградлес“, представлявано от директора
Св.Йорданов, да заплати на Х. И. Д. сумата 610лв. за направени деловодни разноски във
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, считано от 2.11.2020г.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6