Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в закритото
заседа-ние на тридесети юни през 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНОВА
при секретаря ……………… и в присъствието на прокурора …….………… като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7 865 по описа на 2016 г. и за да се
произнесе взе пред-вид следното:
С подадената искова
молба ищецът се стреми да ангажира гражданската отгово-рност на
ответника за действията му като съдия във Върховен касационен съд на Репуб-лика
България, Наказателно отделение, във връзка със заеманата от него длъжност и из-пълнението
на служебните му задължения в това му качество.
С разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република България /КРБ/ е рег-ламентирана материята относно функционалния
имунитет на магистратите, като в съ-щата е предвидено, че при осъществяване на
съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и
гражданска отговорност за техните служебни дей-ствия и за постановените от тях
актове, освен ако извършеното е умишлено престъпле-ние от общ характер, каквито
твърдения нито се навеждат, нито се представят доказа-телства. Гражданската
неотговорност по чл.132, ал.1 КРБ при
липсата на влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер,
прави ответникът процесуално ненадлежна страна да отговоря по предявената срещу
него претенция, а липсата на про-цесуална легитимация на ответната страна по
нея е абсолютна процесуална пречка за допустимостта на иска, за която съдът
следи служебно. В т.см. е и константната съдебна практика, обективирана в определение № 502/01.10.2009 г. по
ч.гр.д.№ 414/2009 г. на ВКС, І ГО; определение № 100/05.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 2308/2008 г.
на ВКС, II ГО; опре-деление № 668/02.12.2009 г.
по ч.гр.д.№ 634/2009 г. на ВКС, III ГО; определение № 726/28. 12.2009 г. по
ч.гр.д.№ 343/2009 г. по описа на ВКС, ІV ГО; определение №
307/18.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 324/2010 г. на ВКС, III ГО; определение
№ 146/17.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 40/ 2011 г. на ВКС, ІV ГО; определение №
348/06.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 433/2010 г. на ВКС, IV ГО; определение №
569/27.10.2011 г. по ч.гр.д.№ 516/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение №
271/10.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 176/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение №
501/16.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 455/2012 г. на ВКС, ІІ ГО; определение № 395/09.06.2014
г. по ч.гр.д.№ 2319/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 731/10.10.2014 г. по
ч.гр.д.№ 4 623/ 2014 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 586/23.10.2014 г. по
ч.гр.д.№ 5 525/2014 г. на ВКС, І ГО и мн.други.
По изложените съображения СГС, І
ГО, 11 състав приема, че предявеният от ищеца иск е процесуално недопустим, поради
което на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
Водим от горното, Съдът
Р
А З П О
Р Е
Д И:
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА
на Е.Д.М. с вх.№ 86 439/24.06.2016 г. и
ПРЕКРАТЯВА висящността на производството по гр.д.№ 7 865/2016 г. по описа на СГС,
І-во ГО, 11 състав, образувано по нея.
Разпореждането може
да се обжалва пред САС с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: