Р Е Ш Е Н И Е № 260050
гр. Шумен, 13.08.2021 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в закрито заседание на тринадесети август две хиляди двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 9 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.250 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С.., представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш., чрез пълномощника си ад. Г. Х.от АК – К.със съдебен адрес:*** срещу Т.Г.Р., ЕГН **********,*** и З.Р.С., ЕГН ********** ***. С исковата молба ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 59 416.32 швейцарски франка, от които 44 841.37 ш. фр., представляваща част от усвоената и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ... от 30.05.2008 г.; 8 138.55 ш. фр. представляваща част от дължимата и незаплатена договорна възнаградителна лихва за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.; 5 916.11 ш. фр., представляваща част от дължимата и незаплатена наказателна лихва по кредита за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.; 428.67 ш. фр., представляваща част от дължимите и незаплатени такси за кредита за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.; 91.62 ш. фр. представляваща част от дължимите и незаплатени застраховки по кредита за периода от 10.06.2016 г. до 14.01.2019 г. и 643.67 лв. – разноски за нотариални такси, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията и направените разноски по делото.
С оглед на това предмет на производството по делото е правния спор относно изпълнението на парични задължения от страна на ответниците в качест- вото им на кредитополучатели по сключен с ищеца договор за кредит за покупка на недвижим имот № ... от 30.05.2008 г. да заплатят част от дължимите суми по договора, включваща неиздължена част от отпуснатата му от банката парична сума, дължими възнаградителни и наказателни лихви, банкови и нотариални такси, и застраховки. Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ.
С постановеното на
20.04.2021 г. Решение № 260019 по т.д. № 9/2019 г., съдът частично е уважил
иска, като е осъдил Т.Г.Р., ЕГН **********,*** и З.Р.С., ЕГН ********** *** да
заплатят солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С.., представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш.
сумата от 42 458.17 (четиридесет и две хиляди четиристотин петдесет и осем
швейцарски франка и седемнадесет сантима) ш. фр., от които главница - 36 321.35 ш. фр., възнагради- телна лихва за
периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г. – 4 679.63 ш. фр., наказателна
лихва за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.– 1 067.40 ш. фр.,
банкови такси – 298.17 ш. фр. и застраховки – 91.62 ш. фр. дължими по договор
за кредит за покупка на недвижим имот № ... от 30.05.2008 г., ведно със законната лихва върху дължимите
главница, банкови такси и застраховки от датата на подаване на исковата молба –
14.01.2019 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 4 280.90
(четири хиляди двеста и осемдесет лева и деветдесет стотинки) лв., представляваща направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а в останалата част
над уважения размер от 42 458.17 швейцарски франка до претендирания размер от 59 416.32
швейцарски франка и нотариални
такси в размер на 643.67 лв. отхвърля претенциите на “Юробанк България” АД,
като неоснователни.
Съдът е обосновал решението си, като е приел че кредита е
отпуснат в швейцарски франкове и следва да бъде върнат в швейцарски франкове Но
клаузите от договора, които дават възможност на банката едностранно да променя
размера на лихвата, таксите и прехвърлят изцяло валутния риск върху
ответниците, които са потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП – чл.3,
ал.5, чл.6, ал.2, чл.12 и чл.22 от кредитния договор са неравноправни по
смисъла на ЗЗП, поради което са нищожни и не обвързват страните по договора. Съдът
е приел също, че подписаните между страните допълнителни споразумения към
договора, посредством които е извършено увеличаване размера на главницата с
дължими просрочени лихви и определят размера на задължението въз основа на
неравноправните клаузи в първоначалния договор, са нищожни, съгл. чл.366 от ЗЗД. С оглед на това размера на задълженията на ответници- те в швейцарски
франкове е определен от съда въз основа на конкретно договорения размер
на кредита, дължимите възнаградителна и наказателна лихва, такса за упра- вление
и курс „купува“ на швейцарския франк към лева в първоначалната редакция на
договора и приложение № 1 към него, за които страните изрично са се съгласили
при подписване на договора.
Депозирана е молба вх. № 262241/14.06.2021 г. от Т.Г.Р. и З.Р.С., чрез пълномощника си адвокат В.Д., в която се твърди, че в диспозитива на постановеното от съда решение няма произнасяне по направеното от ответниците възражение за прихващане на сума в размер на 2 061. 86 лв. С оглед на това моли съда да допълни решение № 260019 от 20.04.2021 г., като разгледа и в последствие уважи заявеното възражение за прихващане на сума- та в размер на 2 061.86 лв., с която да бъде намалена присъдената в полза на ищеца обща сума.
Ответникът в срока по чл.250, ал.2 от ГПК е депозирал становище, в което посочва, че не са налице основания за допълване на постановеното, по делото, ре- шение, поради което молбата на отвениците е неоснователна.
Съдът счита, че искането на ответниците за поправка на очевидна фактичес- ка грешка е допустимо, а по същество неоснователно.
Допълване на съдебното решение се налага тогава, когато то не обхваща целия спорен предмет. Спорният предмет се определя от твърденията и исканията на ищеца в исковата молба и насрещните твърдения на ответната страна. В конкретния случай, действително в отговорите на исковата молба, ответниците по същество са направили, непрецизирано възражение за прихващане с надплатената от тях на банката сума в размер на 2 061.86 лв. (стр.27-28 от отговорите, съответно л.161-162 и л.234-235 от делото). Изложени са доводи, че надплатеното от тях е в резултат обстоятелството, че при извършване на конкретните плащания е прилаган валутния курс на швейцарския франк, в деня на плащането, а не този посочен в приложение № 1 към кредитния договор. С оглед на това ответниците са поискали сумата от 2 061.86 лв. да се приспадне от дължимата на банката сума.
С решението си съда е следвало да разреши правния спор между страните относно изпълнението на парично задължение, уговорено във валута различна от българската. В рамките на този спор е следвало да се установи точния размер на задължението в уговорената между страните валута – швейцарски франк, като не се вземат предвид неравноправните клаузи в сключения между тях договор както и допълнителните споразумения с които размера на главницата е увеличен с други просрочени плащания, включително и за лихви, за което съдът е изложил подробни съображения в мотивите на съдебния акт. С оглед на това при определяне размера на паричното задължение са взети предвид първоначалните условия по договора и валутния курс към момента на сключването му. Т.е. въпреки че съдът в мотивите си не е обсъдил изрично възражението на отвениците, то е взето предвид при редуциране на паричните им задължения към ищеца и не е налице необходимостта от допълване на съдебното решение по реда на чл.250 от ГПК, поради което молба- та им е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя без уважение молба с вх. № 262241/14.06.2021 г., с правно основа- ние чл. 250 от ГПК от З.Р.С., ЕГН ********** и Т.Г. Р., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, действащи чрез пълномощника си адвокат В.Д. за допълване на Решение № 260019 от 20.04.2021 г., постановено по т.д. № 9/2021 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: