Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2021г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на десети декември 2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Мая Вълева
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КАНД № 2334/20г.
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
от „Интерес 2010“ ООД, ЕИК *****, представлявано
от И.Н.Л., срещу Решение № 260054/25.08.2020г. по НАХД №1955/2020г. на Районен
съд – Варна, с е потвърждено Наказателно постановление № КХ-001 от 13.01.2020г.
на Директора на ОДБХ - Варна, с което на дружеството за извършено нарушение на
чл.12, ал.1 от ЗХ (отм.), е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лв. на основание чл.42, ал.2 от ЗХ (отм.).
Касаторът поддържа, че решението
на ВРС е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно прилагане на
материалния закон. Твърди, че не е извършвана търговия в проверявания обект,
както и че липсва описание на извършеното от него нарушение. Молбата към съда е
за отмяна на въззивното решение, както и на потвърденото с него НП.
В съдебно заседание касатора
редовно, чрез процесуален представител, поддържа жалбата на сочените в нея
основания.
Ответникът по жалбата, се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Твърди, че
нарушението е доказано по безспорен начин. Пледира за законосъобразност на
въззивното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява
становище за неоснователност на подадената жалба.
С оглед
на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е
установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били
представени пред него. В хода на въззивното производство е прието, че на
03.12.2019г., около 15:30ч., св. П инспектор в „Отдел Контрол на храните“ при ОДБХ
Варна, ведно със служители на НАП и МВР извършила проверка в склад за
съхранение на храни от животински произход, изискващи съхранение при
контролирана температура, находящ се в гр.Варна, ЗПЗ, ул.“Перла“, складова база
НИК и стопанисван от дружеството касатор. Проверката била с оглед проследяване
на храни от животински произход – млечни продукти произведени от „Интерес 2000“
ЕООД с. Ситово, обл.Силистра, с търговска марка „Ситово“. По време на
проверката било установено, че в склада се съхраняват различни млечни продукти
– кисело мляко, силене, топено сирене, прясно мляко, айран -общо 4 100.94 кг. Поискано било удостоверение
за регистрация на обекта по ЗХ. Такова не било представено. Констатациите от
проверката били обективирани в доклад. В последствие била извършена проверка и
в регистъра на ОДБХ Варна и било установено, че удостоверение за регистрация на
проверявания обект изобщо не било издадено.
На 16.12.2019год. св. п издала
срещу дружеството касатор АУАН № 00389 в което посочила, че същото е нарушило
разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗХ, тъй като на 03.12.2019г. като търговец на
храни съхранявало и търгувало с хранителни продукти (млечни продукти 4 100.94 кг.)
в склад за съхранение на храни …, който не бил регистриран по реда на ЗХ.
Актът бил надлежно предявен
и връчен на представляващия дружеството
на 17.12.2019год., който вписал в него че има възражения.
На 19.12.2019г. постъпило и
писмено възражение срещу акта.
На 13.01.2020г. въз основа акта,
Директорът на ОДБХ Варна издал
атакуваното НП като е приел изцяло изложените в него фактически констатации
и дадената правна квалификация, поради което на осн.чл. 42, ал.2 от ЗХ наложил на
дружеството адм. наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
За да потвърди атакуваното пред него
НП, въззивния съд е приел, че нарушението е доказано по безспорен начин, а в
хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения
водещи до отмяна.
По
касационната жалба.
Разгледана по същество
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.
Изводите на въззивния съд изцяло
се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което не следва да бъдат
преповтаряни. Във въззивното решение е даден отговор на всички възражения на
жалбоподателя, а в касационната жалба не са посочени нови такива.
Безспорно по делото е доказано,
че в склада стопанисван от „Интерес 2010“ ООД са съхранявани храни от
животински произход – млечни продукти. Съгласно §1 т.60 от ДР на ЗХ, действал
към момента на констатиране на нарушението „търговия“ по смисъла на закона е
„процес на внос, износ, съхранение,
транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в
места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни
мостри от храни.“ Същевременно чл.12 от същия закон въвежда изискването
производството и търговията с храни в страната да се извършва само в обекти,
регистрирани по реда на закона. От своя страна чл.42 от ЗХ предвижда санкция за
всяко лице, което произвежда или търгува храни в обект, нерегистриран по този
закон.
Тоест, законодателя е приравнил
съхранението на храни с търговията с храни. След като дружеството касатор е
съхранявало храни в обект, който не е регистриран по ЗХ, следователно е
нарушило разпоредбата на чл.12 от ЗХ и правилно е било санкционирано на
основание чл.42, ал.2 от ЗХ (отм).
Предвид горното съдът намира, че
не са налице твърдените в жалбата касационни основания.
Предвид направеното своевременно
искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, съдът
намира, че следва да осъди жалбоподателя да заплати сумата от 80 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като
касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260054/25.08.2020г. по НАХД №1955/2020г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Интерес
2010“ ООД, ЕИК *****, представлявано от И.Н.Л.
*** сумата от 80/осемдесет лева/лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.