Решение по дело №1877/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1071
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20215300501877
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1071
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501877 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 521, ал.3 от ГПК.
Образувано по жалба от Д. М. З., ЕГН:**********, длъжник по изп.д.
№53/2021г. по описа на ЧСИ Христо Стоянкин , против постановление от
16.04.2021 г., с което на основание чл. 521, ал. 2 ГПК съдебният изпълнител е
определил равностойността на следната движима вещ: едноетажно метално
хале, нанесена в КККР като сграда с ИД № 56784.525.52.1 по плана на гр.
Пловдив, с административен адрес гр. ***, чието предаване в полза на
взискателя по делото Д. Г. Ч.,ЕГН:**********, е предмет на производството
по принудително изпълнение.В жалбата са изложени оплаквания, че
определената равностойност на вещта е завишена и неправилно определена
от съдебния изпълнител. Искането до съда е за отмяна на постановлението на
съдебния изпълнител и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от Д. Г.
Ч.,ЕГН:**********,в който взема становище за неоснователност на жалбата.
Постъпили са писмени обяснения от ЧСИ Христо Стоянкин по реда на
чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено становище относно неоснователността на
1
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените от длъжника твърдения, доводи и
възражения, приложените по изпълнително дело книжа, както и надлежно
приобщените по настоящото дело доказателства, намира за установено
следното:
Производството по изп.д.№53/2021г. по описа на ЧСИ Христо
Стоянкин е образувано по молба на Д. Г. Ч., ЕГН:**********, въз основа на
изпълнителен лист от 26.02.2021 г. за осъждане на Д. М. З., ЕГН: **********,
да предаде на Д. Г. Ч., ЕГН: **********, следната движима вещ -
едноетажно метално хале, нанесена в Кадастралната карта и кадастралните
регистри като сграда с идентификатор № 56784.525.52.1 по плана на гр.
Пловдив, разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.525.52 с
административен адрес гр. ***.
Изпълнителният лист е издаден на основание уважен ревандикационен
иск, с който взискателят е признат за собственик на вещта, държана без
основание от длъжника.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е
поканен да предаде описаната в изпълнителния лист движима вещ, която
покана е редовно връчена на 11.03.2021г. Задължението не е било
доброволно изпълнено от длъжника, като от съдебния изпълнител е
насрочено принудително изземване и предаване на вещта на 02.04.2021г. от
10,30 часа. За извършеното принудително предаване на движимата вещ, е
съставен и нарочен протокол от съдебния изпълнител, като в него е
отразено,че едноетажното метално хале липсва, поради което изземването и
предаването на движимата вещ не се е състояло.С молба от 15.04.2021г.
взискателят е поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към събиране на
паричната равностойност на неоткритата движима вещ. Страните са поканени
да представят становища относно действителната стойност на вещите и
начина на определянето й.На 10.05.2021г. е съставен протокол за изслушване
на страните, като съдебният изпълнител е разпоредил да бъде изготвена
оценителна експертиза за определяне равностойността на процесната вещ.
Според заключението на СОЕ, изготвена на 03.06.2021г. в рамките на
изпълнителното производство от вещото лице Л., пазарната стойност на
движимата вещ възлиза в размер на 12 200 лева.Оценката на вещта, вещото
2
лице е определило по метода на амортизираната възстановителна стойност ,
при която към коригираната стойност на сградата се прибавят стойността на
земята /или правото на строеж.
В настоящото производство е изслушано заключение на СОЕ, изготвено
от вещото лице В.З., което е определило пазарната стойност на процесната
движима вещ към 02.04.2021г. на 8379 лева.
Поради оспорване на заключението на вещото лице В.З. и от двете
страни по правния спор , от съда е допуснато изслушване на повторно
заключение по СОЕ. Повторното заключение е изготвено от вещото лице
А.З. , което е определило пазарната стойност на процесното метално хале
към 02.04.2021г. на 6863,86 лева.Заключението на вещото лице А.З. е прието
без възражения от страните в проведеното по делото открито съдебно
заседание на 30.06.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
постановление на ЧСИ, подлежащо на обжалване и следователно е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 521, ал. 2 от ГПК ако присъдената с
влязло в сила решение вещ не се намира у длъжника или е развалена, от него
се събира равностойността й. Ако равностойността на вещта не е посочена в
изпълнителния лист,както е в процесния случай, тя се определя от съдебния
изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост - и след разпит
на свидетели и вещо лице.
Процедурата по чл. 521, ал. 2 от ГПК в изпълнителния процес,
проведена от съдебния изпълнител, има за цел да замести провеждането на
исков процес по отношение на притезанието за присъждане на
равностойността на липсващата движима вещ. С постановлението на ЧСИ по
чл. 521, ал. 2 от ГПК следва да се реши материално правния въпрос относно
равностойността на движимата вещ към точно определен момент, за да бъде
удовлетворен кредитора именно с така определената парична сума, след като
не може да бъде извършено принудително предаване на индивидуално
определената движима вещ.
3
Без значение в настоящия случай е обстоятелството, че вещта, срещу
която се насрочва изпълнение не се намира в държане на длъжника и че
вероятно същата вече не съществува или е в състояние, при което е негодна
за ползване според предназначението и. Законът свързва приложението на
нормата на чл. 521, ал. 2 от ГПК от съда разглеждащ исковото производство
или от съдебният изпълнител в рамките на образуваното въз основа на влязло
в законна сила съдебно решение принудително изпълнение за предаване на
вещта, или с изрично искане на ищеца/взискателя за определяне на паричната
равностойност на липсващата вещ и заплащане на нейната равностойност на
кредитора, или с момента на научаването за това че вещта предмет на
исковото или на изпълнителното производство липсва, че същата е развалена
или станала негодна за ползването и по предназначение. От този момент или
по искане на взискателя или по почин на съдебния изпълнител, се инициира
приложението на разпоредбата на чл. 521, ал. 2 от ГПК за определяне на
паричната равностойност на вещта която липсва, за да бъде присъдена същата
в полза на кредитора.
В процесния случай съществен е въпросът и към кой момент следва да
бъде определена паричната равностойност на погиналата движима вещ-
въпрос на който не е даден отговор с разпоредбите на закона. В теорията и
съдебната практика трайно се е установило разбирането за релевантния
момент, към който следва да бъде определена паричната равностойност на
липсващата вещ- това е денят в който е констатирана липсата на обекта на
изпълнение, тъй като тогава възниква правото на взискателя на
трансформация на притезанието за предаване на вещи към осъществяване на
притезание за парично вземане. Равностойността следва да се определи по
средна пазарна цена към тази дата, по която взискателят да може да купи
друга равностойно вещ (така определение № 505/12.10.2009 г. на ВКС, I т. о.
по т. д. № 425/2009 г. и определение № 102/08.02.2010 г. на ВКС ІІ т. о. по ч.
т. д.№ 75/2010 г.)
В процесния случай , това е 02.04.2021г.-датата на която е било
констатирано от съдебния изпълнител и страните, че едноетажното метално
хале липсва, поради което изземването и предаването на движимата вещ не
се е състояло. Това е моментът, от който за взискателя се е породила
възможността да поиска вземането му да се трансформира от натурално в
4
парично, което е и сторено с подадената от взискателя на 15.04.2021г. по
изпълнителното дело молба.
Поради изложените съображения, безспорно е че обжалваното
Постановление за определяне на равностойността на движима вещ от
16.04.2021 г., досежно определения размер на паричната равностойност от
ЧСИ Стоянкин е незаконосъобразно, доколкото посочената от вещото лице
Л. парична равностойност на вещта е определена към датата на изготвяне на
експертизата, немеродавен за изпълнителното дело момент, като при
определяне на паричната равностойност на липсващата вещ вещото лице
незаконосъобразно е взело предвид и прибавило стойността на земята, без да
отчете обсоятелството, че в настоящия случай тази стойност е ирелевантна,
тъй като се касае за движима вещ- едноетажно метално хале.
Установява се, от приетото без резерви от страните експертно
заключение на вещото лице А.З. по назначената в настоящето производство
СОЕ, че действителна пазарна стойност на едноетажно метално хале,
определена към 02.04.2021 г., възлиза на 6863,86 лв.
Доколкото производството по чл. 521, ал. 3 от ГПК е особено, в хода на
което се разрешава материално правен спор, то настоящата инстанция
действа като инстанция по същества и има правомощието да определи
размера на равностойността. Това е така, тъй като влязлото в сила
постановление на съдебния изпълнител, съответно влязлото в сила съдебно
решение, се ползва със сила на пресъдено нещо и е изпълнително основание
за събиране на присъдената равностойност.
Тъй като с обжалваното Постановление по изпълнително дело №
53/2021г. по описа на ЧСИ Стоянкин, на основание чл. 521, ал. 2 от ГПК
равностойността на едноетажно метално хале е определена в размер на 12 200
лева, а действителната равностойност е 6863,86 лева, то жалбата на
длъжника, с която съдът е сезиран е основателна. Постановлението на ЧСИ
следва да бъде отменено, като се определи посочената равностойност на
движимата вещ, предмет на изпълнението.
При този изход на правния спор в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски, които се констатираха в размер на
сумата от 332 лева.
5
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 16.04.2021г. на ЧСИ Христо Стоянкин по
изп.д.№53/2021г., с което на основание чл. 521, ал. 2 ГПК съдебният
изпълнител е определил равностойността на следната движима вещ:
едноетажно метално хале, нанесена в КККР като сграда с ИД №
56784.525.52.1 по плана на гр. Пловдив, с административен адрес гр. ***, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ равностойност към 02.04.2021 г. на следната движима вещ:
едноетажно метално хале, нанесена в КККР като сграда с ИД №
56784.525.52.1 по плана на гр. Пловдив, с административен адрес гр. ***,
предмет на изпълнението по изп.д.№ 53/2021г., в размер на 6863,86 лева, на
основание чл. 521, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Г. Ч.,ЕГН:**********, да заплати на Д. М. З.,
ЕГН:**********, сумата от 332 лева - разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6