Решение по НАХД №6230/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3181
Дата: 20 август 2025 г. (в сила от 30 септември 2025 г.)
Съдия: Върбан Тодоров Върбанов
Дело: 20231110206230
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3181
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110206230 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на П. Й. Т. с ЕГН: **********, срещу
електронен фиш Г-0034223, издаден от СДВР, с който на основание чл. 638,
ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева
за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
С жалбата се иска ЕФ да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, за което са изложени подробни съображения.
В тази връзка жалбоподателят сочи, че не разбира съкращенията на
правната квалификация, описана в ЕФ. На следващо място сочи, че на датата
и часа, описани в ЕФ, не е управлявал процесното МПС, не притежава и
никога не е притежавал СУМПС, а автомобилът е на негово име, но се ползва
от други членове на семейството му. Твърди се, че неправилно е ангажирана
отговорността на П. Т., накърнено е правото му на защита, тъй като във фиша
не е посочено, че той има право да го обжалва, нито какви са редът и
сроковете за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се представлява. В хода на съдебното производство от СДВР са
постъпили писмени бележки, с които се иска от съда да потвърди ЕФ като
законосъобразен, като са изложени аргументи в тази насока.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и проверен по
делото доказателствен материал и като направи служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 03.06.2021 г., в 09:32 ч. в гр. София, на ул. „Златен рог“ срещу пл.
„Велчова завера“, с посока на движение от бул. „Джеймс Баучер“ към ул.
„Стоян Михайловски“ било установено, че лек автомобил марка „***“, модел
„***“, с рег. № ***, което било регистрирано в Република България и не било
спряно от движение, нямало сключена задължителна застраховка. Към онзи
момент собственик на МПС бил жалбоподателят. Нарушението било
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система
(АТСС) № SD2D0030.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: 1 бр. снимка от
АТСС (л. 8), справка за собственост на МПС (л. 9), заповед № 8121з-
172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи (л. 10), удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, издадено от Български институт по
метрология и допълнение към него (л. 11-12), списък с намерени фишове (л.
13), справка от Гаранционен фонд (л. 14), справка за нарушител/водач (л. 15),
пощенски плик (л. 17).
От приложената по делото справка за собственост съдът установи, че П.
Т. е придобил лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** на
13.09.2016 г. Доколкото по делото не са събрани доказателства за промяна на
собствеността от тогава, съдът констатира, че към момента на
извършване/заснемане на деянието, жалбоподателят действително е бил
собственик на процесното МПС.
Със заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните
работи е утвърден образец за издаване на електронни фишове за налагане на
глоби за заснети с АТСС нарушения на Кодекса за застраховането. Съдът
установи, че обжалваният ЕФ е изготвен съобразно утвърдения образец и
съдържа всички негови реквизити.
От приложените удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
издадено от Български институт по метрология и допълнението към него се
установи, че нарушението е заснето с годно за това средство, доколкото
същото е преминало необходимите за това проверки и доколкото валидността
на същото е в срок – до 20.02.2028 г.
От справка от Гаранционен фонд е видно, че към 03.06.2021 г. МПС с
рег. № *** не е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“.
От приложената по делото снимка съдът установи времето, мястото на
извършване на деянието, както и автомобилът, по отношение на който не е
сключена задължителна застраховка.
Съдът, след като прецени всички гореописани доказателства и
доказателствени средства заедно и поотделно, намери, че същите за
непротиворечиви и взаимодопълващи се. Същите са относими към предмета
на доказване, навеждат до единен и извод за фактическата обстановка по
делото, поради което съдът дава вяра на отразените в тях обстоятелства.
2
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалвания
електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
От Справка за нарушител/водач е видно, че обжалваният ЕФ е издаден
на 28.06.2021 г. Жалбата срещу него е подадена на 04.04.2023 г., видно от
пощенското клеймо на плика, с който е подадена същата. По делото няма
доказателства за това кога е бил връчен ЕФ на жалбоподателя, поради което
съдът приема, че жалбата срещу него е подадена в срок. Следователно, с оглед
на това, че жалбата е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване и невлязъл в сила акт, същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен за това орган, в
предвидените за това срокове, ред, форма и съдържание. Нарушението е
заснето от валидно и изправно техническо средство. Поради това, съдът
намира, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до неговата незаконосъобразност и да са основание
за отмяната му поради тази причина.
Жалбоподателят П. Т. е санкциониран за нарушение по чл. 481, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за
застраховането, като му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 250,00 /двеста и петдест лева/. От обективна страна нарушението се
състои в управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Обстоятелството дали има, или няма сключен такъв договор се преценява към
момента, в който е установено управлението на МПС. Нарушението е
формално и е осъществено чрез бездействие от страна на собственика на
МПС, което МПС е надлежно регистрирано в Република България и не е
спряно от движение. За довършването му е достатъчно да бъде установено, че
се управлява МПС, по отношение на което не е сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – именно към
момента на управление на МПС, съотвено – заснемането му от АТСС.
В настоящия случай, по делото бе безспорно установено, че на
посочените в ЕФ време и място, е бил управляван лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег. № ***. Установено бе още, към онзи момент негов
собственик е бил жалбоподателя и че към момента на установяване на
деянието, не е съществувал валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със страна П. Й. Т. и с
предмет – посоченият автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
3
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1, като в чл. 647, ал. 3 от КЗ изрично е
посочено, че член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага,
тоест не е предвидена възможност собственикът на заснетото МПС да
предостави в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, което е
управлявало автомобила, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство и на това лице да бъде издаден електронен фиш. В
случая наказанието винаги е за собственика на превозното средство, тъй като
съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение", което означава, че
задължението за сключване на застраховката е на собственика и той понася
отговорност, ако не го е изпълнил, независимо кой е управлявал превозното
средство към момента на заснемането му. Ето защо съдът намира, че правилно
като адресат на нарушението и на ЕФ е посочен именно жалбоподателят П. Т..
Поради това възраженията му, че макар да е собственик, доколкото в
процесните време и място не е управлявал автомобила, не следва да носи
административна отговорност, са неоснователни. Същият е санкциониран за
това, че не е сключил задължителна застраховка, в качеството му на
собственик на МПС, от което произтичат от определени права и задължения, а
не за това дали на определена дата е управлявал, или не е управлявал
въпросното МПС.
Необходимо условие при санкциониране с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за
да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство. Съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП – "Автоматизирани технически средства
и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес". При това положение контролният орган не
се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а
само го позиционира, включва, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган. Съгласно възприетото в
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд,
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
4
и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват
нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички
автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, трябва да са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това
число и софтуера за обработка на доказателствения материал и да са въведени
в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания, какъвто
е конкретният случай. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо
средство, сертифициращият орган Български институт по метрология,
осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична
проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ. Обработката и издаването на електронен
фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
В конкретния случай нарушението е установено от АТСС SD2D0030,
което е одобрено средство за измерване от Български имститут по метрология,
вписано е в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерва
под № 5133 и е валидно до 20.02.2028 г.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
От субективна страна, деянието е осъществено виновно, тъй като
нарушителят е съзнавал неизпълнението на задължението си за сключване на
Гражданска отговорност за собственото му МПС и липсата на такава, но
въпреки това е управлявал превозното средство, като при евентуално ПТП
увреденото лице би било значително затруднено да получи обезщетение за
причинените му вреди.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Санкционната норма на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, предвижда, че на лице
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
налага глоба в размер на сумата от 250, 00 лева – за физическо лице.
Законодателят е предвидил наказание в абсолютен размер, което съдът не
може да измени, като го увеличи или намали. Предвид това, съдът констатира,
че административнонаказващият орган правилно е определил и наложил
наказание на жалбоподателя.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя
относно това, че от ЕФ не става ясно какво означават законовите съкращения.
ЕФ се издава по утвърден образец, като от него става напълно ясно за какво
нарушение е санкционирано лицето.
На следващо място, в ЕФ достатъчно ясно и непротиворечиво е описана
фактическата обстановка, при която е извършено нарушението. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за
5
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Всички от посочените реквизити са посочени в
процесния ЕФ, поради, което съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя в тази насока.
По делото безспорно се доказа, че именно жалбоподателят е бил
собственик на процесното МПС, по отношение на което не е сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“. Обстоятелството дали той
притежава СУМПС, дали е управлявал МПС в описаните в ЕФ време и място,
дали той или някой от членовете на семейството му ползват МПС,
категорично е без значение на съставомерността на деянието, представляващо
административно нарушени по чл. 483 от КЗ. Поради това, съдът намира
възражението на П. Т. в тази насока за неоснователно.
ПО РАЗНОСКИТЕ
По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Предвид горното, съдът намира, че е доказано по безспорен и несъмнен
начин от обективна и субективна страна извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя П. Т.. Поради което обжалваният електронен фиш следва да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Така мотивиран, Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 5-ти състав

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН
електронен фиш Г-0034223, издаден от СДВР, с който на П. Й. Т. с ЕГН:
********** на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на
250,00 (двеста и петдесет) лева за нарушение на чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване
на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6