Р Е Ш Е Н И Е
Номер 539 /20.09.
Година 2018 Град Перник
В
И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV –
ти наказателен състав
На осемнадесети септември
Година 2018
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Роза Ризова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №01315 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №F3***/02.01.2018 г. на Директор
офис за обслужване Перник при ТД в НАП София, на „Автоком“ ООД, гр. Перник, представлявано
от управителя М. К. С. е наложена имуществена санкция, в размер на 500 /петстотин/
лева, на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване, за това,
че на 13.11.2017г. при извършена проверка в информационния масив на НАП, се
установило, че „Автоком“ ООД, в качеството си на осигурител по чл.5 от КСО, не
е подал в компетентната ТД на НАП – ТД НАП София, офис Перник, декларация
образец 1 по чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, с данни за
периода на осигуряване, възнаграждението, осигурителния доход, осигурителните
вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“,
начисления облагаем доход,
ползваните данъчни облекчения чрез
работодател и начисления данък за
доходите от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ за осигурените от него лица за м. март 2017г. в
законоустановения срок – до 25.04.2017 г. – нарушение на чл.3, ал.1, т.1, б.
„а“, във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от „Автоком“ ООД, чрез управителя М. С..
С нея се оспорва законосъобразността му, като се твърди, че е издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в нарушение на
материалния закон, тъй като декларацията с дължимите данни за месец март 2017
г. е подадена и дължимите осигурителни вноски и данъчни задължения са платени.
В съдебните прения тезите в
жалбата се поддържат и допълват от законния представител на дружеството –
жалбоподател - управителя М. С..
Последният изтъква, че нарушението е резултат от пропуск на счетоводителя на дружеството да установи,
че подадената в срок декларация по електронен път не е била
приета, както и че веднага след установяване на това обстоятелство данните са
подадени, а дължимите осигурителни и данъчни задължения са внесени без фиска да
е ощетен. Релевира и възражение за
изтичане на тримесечния давностен срок за съставяне на АУАН. Въз основа
на това пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител – ю.к. М. К., изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно. Изразява становище, че наличните в
казуса смекчаващи отговорността обстоятелства не обосновават извод за маловажност на случая, а са взети
предвид при индивидуализация на наказанието като е
наложена имуществена санкция в минимален
размер. .
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
На 13.11.2017 г. при извършване
на проверка в информационния масив на
НАП във връзка с издаване на удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения
по чл.87, ал.6 ДОПК на „Автоком“ ООД, свид. Б.К.П. – инспектор по приходите в
ТД НАП, офис Перник установила, че за месец март 2017г. ЮЛ, в качеството си на осигурител,
не е подало в срок до 25.04.2017г. декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ по чл.2, ал.1 от Наредба
№Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, съдържаща данни за периода на осигуряване,
възнаграждението, осигурителния доход, осигурителните вноски, вноските за фонд
ГВРС, начисленият облагаем доход, ползваните данъчни облекчения чрез
работодател и начисления данък върху доходите от трудови правоотношения по смисъл на ЗДДФЛ на
осигурените в „Автоком“ ООД лица.
Свидетелката П. констатирала, че
декларацията е подадена по електронен път на 04.08.2017 г., като е приета с
протокол с вх. № 14000173048503/04.08.2017г.
Въз основа на тези данни приела, че е
осъществен административнонаказателния състав на чл.3, ал.1, т.1, б.„а“ от
Наредба № Н-8 от 29.2005 г. на МФ, във вр. с чл.2, ал.1 от наредбата, и на
14.11.2017г., в присъствието на законния представител на ЮЛ, образувала срещу „Автоком“
ООД административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №F3***. Непосредствено след това,
актът бил предявен за запознаване на управителя, който го подписал с
възражение, че е допусната техническа грешка, както и че всички осигуровки са
внесени в срок.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН допълнителни
писмени възражения не постъпили.
На 02.01.2018 г., базирайки се на
събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 и чл.83, ал.1
от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.355, ал.1 КСО ангажирал отговорността на ЮЛ за констатираното нарушение на изискването в
чл.3, ал.1, т.1, б. „а“, във вр. с чл.2, ал.1
от Наредба № Н-8/2005 г..
Преценявайки
събраните доказателства - показанията
на свидетелката Б.К.П., АУАН №F3***
от
14.11.2017 г., протокол № 14000173048503/04.08.2017г.., искане за издаване на документ, вх. № 140161701138814
от 13.11.2017г., настоящият съдебен състав приема следното :
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, отговарят на изискванията установени към съдържанието им, както
и че не са допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателната процедура, водещи до извод за незаконосъобразност
на обжалваното постановление, които да са пречка за разглеждане и решаване на
делото по същество.
Възраженията в тази насока в жалбата не се приемат за
основателни. Издаденото наказателно
постановление не страда от пороците
посочени в т.1 и 2 от жалбата. В
съдържанието му не са означени обстоятелствата
по чл.57, ал.1, т.8 и 9 от ЗАНН, тъй като вещи, подлежащи на отнемане в случая
липсват и от нарушението не са причинени вреди, респ. обезщетение не се
дължи. Срокът за
произнасяне по преписката в чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен, породи което
неспазването му не представлява
нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че процесното
административнонаказателно производство е образувано в нарушение на разпоредбата
на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е
съставен след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя.
Възражението се основава на това, че нарушението е констатирано още на 04.08.2017г., когато подадената по
електронен път след срока декларация е
била приета в ТД НАП с протокол.
В същото време е видно, че АУАН е
съставен на 14.11.2017г., което е повече от три месеца след датата на приемането
на декларацията.
Съдът не намира основания да
приеме, че в случая именно тази датата поставя началото на тримесечния срок по
чл.34 ЗАНН. Откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34 ЗАНН
предполага установяване на всички елементи от фактическия състав на
административното нарушение, за което се твърди, че е извършено от точно
определено лице, което ще бъде прието като нарушител със съставяне на АУАН.
Съгласно съдебната практика, нарушителят се счита за открит, когато в писмен
документ, показания на свидетели или лично волеизявление на дееца се съдържат
данни, които не пораждат съмнение за авторството на деянието. При това, тези
данни следва да са станали достояние именно на компетентния да състави акта, а
не на друг орган. В конкретния случай в
обстоятелствената част на акта и постановлението изрично е отбелязано, че нарушението е
установено на 13.11.2017г. при проверка в информационния масив на НАП по повод
подадено от жалбоподателя искане за издаване на удостоверение по чл.87, ал.6
от ДОПК /за наличие или липса на данъчни
задължения/. Така изложеното твърдение за момента на откриване на
нарушението/нарушителя се подкрепя от съдържанието на цитираното искане, прието като писмено доказателство по делото,
както и от показанията на свид. Б.П.. Същата изяснява, че приемането на
декларация по електронен път не дава автоматично информация за евентуално
пропускане на законоустановения срок. Това обстоятелство е установимо, но при нарочна
проверка, необходимост от каквато в случая е възникнала във връзка с издаването
на поисканото удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК. Писмените доказателства
сочат, че искането е входирано в ТД НОП – офис Перник на 13.11.2017г., поради
което съдът приема, че именно на тази
дата инспекторът по приходите е констатирал подаването на декларация обр.1 за
м. март 2017г. след изтичане на законния
срок .
При това положение, началният момент, от който следва да се преценява
срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е 13.11.2017г. и след като АУАН е съставен на 14.11.2017г.,
то същият е спазен. Не е изтекъл и по-дългия алтернативно установен едногодишен
срок от датата на извършване на нарушението.
Разглеждайки жалбата по същество, съдът я намира за основателна,
съображенията за което са следните:
Между страните не се спори, че „Автоком“ ООД, притежаващо качеството на работодател и
осигурител по смисъла на чл. 5 от КСО, е субект на задължението по 5, ал. 4, т.
1 от КСО във вр. с чл. 2, ал.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. - да подаде декларация образец №1 „Данни за
осигуреното лице“ в срок до 25
число на месеца, следващ всеки календарен месец, за който данните се отнасят
(чл. 3, ал. 1, т. 1 б. „а“ от Наредбата), в случая за месец март.2017 г. в срок до 25.04.2017г.
Доказателствата
по делото безспорно установяват, че горното законово задължение е изпълнено не в
посочения срок, а на 04.08.2017г., когато
декларацията с дължимите данни е била подадена по електронен път и
приета с протокол от същата дата.
Жалбоподателят
не оспорва тези факти. Позицията му в защита срещу вмененото
нарушение е, че на посочената дата декларацията е подадена повторно,
след като счетоводителят на дружеството
установил, че първоначално подадената декларация е била отхвърлена. Писмени
доказателства в тази насока не са ангажирани нито от жалбоподателя, нито от
въззиваемата страна .
В
показанията си свид. П., установила
нарушението около три месеца по-късно, по повод подадено от „Автоком“
ООД искане за издаване на удостоверение по чл. 87, ал.6 от ДОПК , съобщава, че
пред нея управителят на дружеството обяснил, че грешката е техническа „или че
се касаело за технически проблем да бъде подадена декларацията по електронен
път“. Изявлението на свидетелката, съчетано с факта, че дружеството само е
констатирало горното и по своя инициатива е подало декларацията около три
месеца преди вмененото му нарушение да бъде установено, са индиция за
достоверност на твърдението на управителя.
Това
твърдение, направено пред инспектора по приходите, констатирал нарушение в подаването
на декларация обр.1 за съответния месец, е изисквало допълнителна проверка на фактите по случая.
Проверката е била възможна, тъй като
данните за евентуално предходно подаване на декларация за същия месец и
отхвърляне на същата са били налични в информационния масив на НАП и изясняването на въпроса не е представлявал
затруднение. Същевременно, проверката е била и необходима, тъй като в случай,
че твърдението на управителя на дружеството е било достоверно, то е предпоставяло
изводите за фактите и правото.
Това е
така, защото в хипотезата на неприемане на декларация поради липса на задължителни данни или
некоректно попълнени такива, разпоредбата
на чл.8, ал.3 от наредбата, предвижда друго задължение на задълженото лице, а
именно в 7-дневен срок от
датата, на която е отказано приемане на декларацията и след коректно попълване на
необходимите данни, да я изпрати отново в компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите. При тези обстоятелства, неизпълнението
на задължението, произтичащо от тази
законова норма би ангажирало отговорността на субекта, а не сочената
като нарушена в случая. АНО не е събрал и представил в процеса доказателства, изясняващи по безспорен начин
обстоятелствата по случая, поради което възраженията на жалбоподателя не могат
да бъдат игнорирани.
В административнонаказателното производство тежестта на доказването лежи
върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил
нарушенията, респ. че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда
ако не е доказал възраженията си. Отразените в АУАН обстоятелства,
послужили като фактическо основание за ангажиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, не обвързват съда, а подлежат на доказване в
съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с
правилата и принципите в кодекса, като
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила и доказателствената тежест остава за
административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл.16
от НПК, приложима и в административнонаказателното производство съгласно чл.84
от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН,
даващи основание да бъде издадено
наказателно постановление.
Изложеното мотивира съдебния състав
да приеме, че вмененото на „Автоком“
ООД нарушение не е доказано, тъй като събраните доказателства не позволяват
формиране на категоричен извод, че фактическата обстановка е установена точно,
че нарушението е извършено и че законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на ЮЛ.
Горното е основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Дори да се счете, че фактите са
квалифицирани правилно като нарушение на
чл.3, ал.1, т.1, б. „а“, във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г.
на МФ, и са установени точно - подаването на декларацията със закъснение е
пропуск на задълженото лице, а не резултат от обстоятелства по чл.8 от
наредбата, то изводът за
незаконосъобразност остава непроменен.
Самостоятелно основание
обуславящо тази последица съставлява преценката на съдебния състав, че случаят е маловажен.
Вярно е, че формалния характер на нарушението, т.е.,
необвързването на съставомерносттта му с настъпването на вредни последици, не
може да се цени като обстоятелство обуславящо
извод за маловажност, тъй като самият законодател е определил нарушението като
такова. В случая обаче, са налице и други обстоятелства
мотивиращи маловажност
на нарушението. Решаващ в
тази посока е факта, че същото е открито и отстранено по инициатива на самия
жалбоподател, като са отстранени веднага и несъставомерните последици от него -
дължимите за съответния месец осигурителни и данъчни задължения са заплатени,
поради което финансовите интереси на държавата и правата на осигурените лица не
са били засегнати. Нещо повече – това се
е случило повече от три месеца преди нарушението да бъде констатирано по
инцидентен повод от органите по приходите. В същото време, в
показанията си свид. П. посочва, че закъснения в изпълнение на задължението за
деклариране на данните за осигурените лица не е установила за други данъчни
периоди, което кореспондира и на констатацията
в съдържанието на наказателното постановление, че нарушението е за първи път.
Изложените обстоятелства в съвкупност
мотивират процесният случай да
бъде приет за маловажен съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.93, т.9 от НК. Поради
това, съдебният състав счита, че е била приложима нормата на чл.28, б. „а“ от ЗАНН, като вместо да
наложи наказание наказващият орган е следвало да отправи предупреждение, че при
повторно извършване на нарушение ще бъде
наложено такова.
Неприлагането на посочената норма от АНО е довело до издаване наказателно
постановление в нарушение материалния закон, подлежащо на отмяна като
незаконосъобразно. /В този смисъл – Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г.
по н.д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС/.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №F3***/02.01.2018 г., изд. от
Директор офис за обслужване Перник при ТД в НАП София, с което на „Автоком“
ООД, гр. Перник, ЕИК ****-, със седалище и адрес на управление гр. ****-, представлявано от управителя М. К.
С. е наложена имуществена санкция, в размер на 500 /петстотин/ лева, на
основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване за нарушение на
чл.3, ал.1, т.1, б. „а“, във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г.
на МФ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ