№ 3690
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Яна Борисова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20211100515414 по опи******* за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20204436 от 28.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 13410 по
опи******* за 2020 г. на СРС, 169-и състав, е признато за установено по реда на
чл.422,ал.1 от ГПК, че Д. Т. М. дължи на ЗД "Л.И." АД на основание чл.274, ал.1, т.2 от
КЗ /отм./ сума в размер на 3 456,03 лв., представляваща заплатено обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от настъпило на 29.12.2014 г. ПТП, виновно
причинено от ответника, който е застраховано при ищеца лице, управлявал неизправно
МПС, както и 25 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 06.12.2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане, като е отхвърлил претенцията за горницата
над 3 456,03 лв. до пълния предявен размер от 3476,03 лв. или за 20 лв. ликвидационни
разноски. Със същото решение е върната исковата молба в частта досежно предявен
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 1058,34 лв., представляваща
мораторна лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба вх.№
25167287, подадена от Д. Т. М. чрез адв.В. Г. срещу решението в частта, в която е
признато за установено, че дължи на ответното дружество сума в размер на 3456,03 лв.
Излага доводи за неправилност на решението, тъй като счита, че неправилно съдът
приел, че управляваното от него МПС било технически неизправно. Твърди, че е
следвало да бъде извършена експертиза на авариралото ППС, а не да се възприемат
констатациите на полицейските служители, които нямат необходимата компетентност.
Според въззивника доведеният от негова страна свидетел е единственият технически
подготвен, който можел да направи извод досежно възможността на водача да
1
предвиди инцидента, но съдът неправилно не кредитирал показанията му. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част, като искът бъде отхвърлен като
недоказан, ведно със законните последици от отмяната.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна ЗК
"Л.И." АД чрез юрк. А.С., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, като
моли същата да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
По отношение на правилността на решението и с оглед правомощията на
въззивната инстанция, съдът намира следното:
Остава безспорно във въззивното производство установеното от
първоинстанционния съд от фактическа страна, а именно, че е настъпило ПТП на
29.12.2014 г. около 15 ча*******, като от автомобил марка "Ивеко", модел 135 с рег.№
******* ******* при движение в посока кв."Требич" изпада задна дясна външна гума
с джантата, която удря паркирания лек автомобил марка "Рено", модел "Меган", с рег.
№ **************, собственост на Р.В., като ******* му нанесени материални щети,
за което е съставен и протокол от полицейски служител. Не е спорно между страните и
че отговорността на ответника е застрахована при ищеца по застраховка гражданска
отговорност със срок на валидност 16.10.2014 г. - 15.10.2015 г., както и че е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 3456,03 лв. в полза на застрахователя на
пострадалия автомобил. Във въззивното производство единственият спорен въпрос се
отнася до това дали е налице елементът техническа неизправност на автомобила, който
е част от фактическия състав на регресната претенция на застрахователя по
чл.274,ал.1,т.2 от КЗ отм.
За да уважи исковата претенция, първоинстанционният съд е приел, че
посоченият в протокола за ПТП механизъм, а именно, че ответникът, докато е
управлявал технически неизправно МПС в движение е изпаднала задна дясна гума с
джанта, като по този начин се е реализирано ПТП с паркирания отдясно автомобил
"Рено", който протокол е подпи*******н от ответника, поради което е налице
признание на неизгодно за него обстоятелство, вкл. и за техническата неизправност,
като в тази част се ползвал с обвързваща съда материална доказателствена сила. Съдът
е приел, че ответникът не успял да докаже, че настъпилото ПТП е вследствие на
случайно събитие.
Въззивният съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд правилно е указал на страните с доклада по делото,
че в тежест на ищеца е да установи пълно и главно, че към датата на ПТП между него и
ответника е сключен договор за застраховка, че е заплатил застрахователно
обезщетение в посочения размер, както и че към датата на ПТП ответникът е
управлявал технически неизправно МПС. Въпреки че доказателствената тежест е
правилно разпределена между страните, съдът неправилно е приел в мотивите на
2
решението, че техническата неизправност е доказана, тъй като протоколът за ПТП се
ползва с материална доказателствена сила относно това обстоятелство поради
направено от ответника признание на този неизгоден за него факт. Съдът намира, че
отбелязването в протокола в графа "обстоятелства, причини, нарушения и условия за
ПТП", че е налице техническа неизправност на автомобила не представлява
непосредствено възприет от полицейския служител или от който и да е от участниците
в ПТП факт от обективната действителност, който да може да се ползва с материална
доказателствена сила или поради характера на документа в тази му част на официален,
или алтернативно - да е възможно извънсъдебното му признание. Техническата
неизправност не е факт от обективната действителност, който да се установи дали се е
осъществил, респ. не се е осъществил, а е обобщено определение, извод за цялостното
състояние на дадена вещ, за което е необходимо да се посочат конкретните факти,
които ******* го породили, което в случая не е сторено. Опи*******нието от
полицейския служител в протокола е с характер на оценъчно умозаключение, извод за
състоянието на автомобила, което според него е възможна причина за настъпилото
произшествие, но за такива изводи служителят не разполага с необходимите
компетенции. Подобна оценъчна квалификация може да бъде направена единствено от
експерт с подходяща професионална техническа компетентност, който въз основа на
теоретични постановки и емпиричната им проверка в действителността може да
установи конкретни факти като евентуални повреди, нарушения във функционирането
на някои от частите на автомобила и т.н. и връзките между тях, едва въз основа на
които факти да даде крайна обобщена оценка дали може да се приеме, че състоянието
на автомобила следва да се приеме като технически изправно, или неизправно.
Извън протокола за ПТП, който съдът намира за негоден да установи факти, от
които да се прецени какво е било техническото състояние на автомобила, ищецът не е
ангажирал никакви доказателства за установяване на този елемент от фактическия
състав на предявената претенция. От автотехническата експертиза също не може да се
направи извод за състоянието на автомобила. Такъв въпрос на вещото лице не е
задаван, а и видно от заключението - експертът е ползвал при изготвянето на
експертизата единствено представените по делото документи - протокол за ПТП,
заявление за щета, списък за уреждане на взаимните задължения по регресни
претенции. Отговорите на поставените му въпроси не изясняват спорния по делото
въпрос за техническата изправност на автомобила, а *******мо приповтарят
установените от полицейския служител положение и посока на движение на двете
превозни средства, изпадането на задната дясна гума с джанта в посока на другия
автомобил, както и причинените му вследствие на това щети, които моменти обаче
******* безспорни между страните. *******мо за пълнота следва да се посочи, че дори
и да бе установена техническата неизправност на МПС-то, управлявано от ответника,
което в случая не е сторено, то за да бъде уважен предявеният регресен иск с правно
основание чл.274,ал.1,т.2 от КЗ /отм./ се изисква нещо повече, а именно - водачът да
не е спрял и да не е взел мерки за отстраняване на неизправността, т.е. да е съзнавал, че
автомобилът е неизправен технически и въпреки това да не е преустановил движение и
да не е взел мерки да отстрани техническия проблем, поради което да се е стигнало до
настъпване на ПТП. В този смисъл е и практиката на ВКС /напр. Решение № 130 от
03.05.2012 г. по т.д.№ 244/2010 г., Т.К на ВКС/, съгласно която в хипотезата на чл. 274,
ал. 1, т. 2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск
на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и
въпреки това да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняването й, която повреда или
неизправност е застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното
3
произшествие е възникнало в резултат на това. Застрахователят няма да може да
упражни правото си на регрес когато повредата или техническата неизправност на
МПС ******* настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в
положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните
последици, като всички тези елементи, вкл. и знанието на водача и неговото поведение
следва да бъдат доказани пълно и главно в проце*******. При лип******* на
проведено доказване от страна на ищеца, че причината за изпадането на дясната задна
гума и джанта на автомобила, нанесла вреди на другия автомобил, се корени в
техническото състояние на автомобила, което е било известно на ответника, респ., ако
не е било известно, че същият не е спрял, не е взел мерки за предотвратяване на
аварията и т.н., което да породи сигурност във вътрешното убеждение на съда, че
вредите ******* във връзка с виновно поведение на водача, а не ******* вследствие на
случайно събитие, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78,ал.3 от ГПК в тежест на ищеца
следва да бъдат възложени поисканите и сторени от ответника разноски в
първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв., за което е представен пред първоинстанционния съд договор за правна
защита и съдействие по гр.д.№ 13410/2020 г. по опи******* на СРС. В договора
изрично е запи*******но, че възнаграждението е заплатено в брой, поради което в тази
му част има характер на разписка и служи като доказателство за заплащането му.На
жалбоподателя-ответник следва да бъде присъдена и заплатената държавна так*******
във въззивното производство в размер на 138,24 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № ********* от 28.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 13410
по опи******* за 2020 г. на СРС, 169-и състав, в частта, в която е признато за
установено по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, че Д. Т. М., ЕГН: **********, дължи на
основание чл.274,ал.1,т.2 от КЗ /отм./ на ЗД "Л.И." АД, ЕИК: ******* сума в размер на
3 456,03 лв., представляваща заплатено обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от настъпило на 29.12.2014 г. ПТП, виновно причинено от ответника,
застраховано при ищеца лице, управлявал неизправно МПС, включващо 25 лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
06.12.2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.12.2019 г., по ч.гр.д.№ 71158 по
опи******* на СРС за 2019 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422,ал.1 от ГПК от ЗД "Л.И." АД, ЕИК:
******* иск срещу Д. Т. М., ЕГН: ********** за признаване на установено между
страните, че Д. Т. М., ЕГН: ********** дължи на ЗД "Л.И." АД, ЕИК: ******* на
основание чл.274,ал.1,т.2 от КЗ /отм./ на ЗД сума в размер на 3 456,03 лв.,
представляваща заплатено обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
настъпило на 29.12.2014 г. ПТП, виновно причинено от ответника, застраховано при
4
ищеца лице, управлявал неизправно МПС, включващо 25 лв. ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2019 г. - датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 08.12.2019 г., по ч.гр.д.№ 71158 по опи******* на СРС за 2019 г.
ОСЪЖДА ЗД "Л.И." АД, ЕИК: ******* да заплати на основание чл.78,ал.3 от
ГПК на Д. Т. М., ЕГН: ********** сума в размер на 400 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в първа
инстанция, както и 138, 24 лв. заплатена държавна так******* за въззивно обжалване.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5