Протокол по дело №348/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 189
Дата: 10 октомври 2022 г. (в сила от 10 октомври 2022 г.)
Съдия: Христо Василев Симитчиев
Дело: 20225000500348
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 189
гр. Пловдив, 07.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора А. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно
гражданско дело № 20225000500348 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподател Д. Й. В., редовно призован не се явява, не се
представлява.
За жалбоподателя П. на РБ, редовно призовани се явява се прокурор А.
Я..
За Апелативна прокуратура като контролираща страна се явява
прокурор А. Я..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх. №3335/23.05.2022 г. от Д. Й. В. от гр.П.,
ул.“Д.“№19, с ЕГН: ********** против Решение №154/11.05.2022г. по
гр.дело №762/21г. по описа на Окръжен съд-П., в частта му, с която отхвърля
1
иска му за осъждане на П. на РБ, гр.С., бул."В." № 2, представлявана от
Главения прокурор Иван Гешев да заплати на Д. Й. В., ЕГН **********, от
гр.П., ул. „Д.“ № 19, на основание чл.2б от ЗОДОВ, обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на ДП №1117/1997 г. по описа на 02 РУ-СДВР,
прокурорска преписка №515/1997 г. по описа на СРП в разумен срок съгласно
чл.6 §1 от Конвенцията , за разликата над сумата от 4000 лв, до пълния
предявен размер от 100000 лв, заедно със законната лихва върху тази разлика,
считано от 04.03.2021 г. до окончателното плащане. В жалбата се излагат
съображение, че размерът на присъденото обезщетение е несправедлив с
оглед на критериите на ЕСПЧ. Заявява се, че поддържа молбата си да се
изиска от Министерството на правосъдието да представи препис от
споразумението пред ЕСПЧ по жалбата на И.М.И., който се е оплакал от
нарушение по чл.6-ти от ЕКЗПЧ, като моли да се обяви за ноторно решението
по делото - жалба №53746/00 год. по описа на ЕСПЧ, приключило със
споразумение, защото е оповестено на сайта на Министерството на
правосъдието. Поддържа, че Решението на ЕСПЧ има значение, защото
обезщетението, което следва да присъжда българския съд за нарушения на
чл.6-ти от ЕКЗПЧ не може да е по-малко от това, което присъжда ЕСПЧ, със
съответната актуализация, както и че лесно може да се сметне колко
минимални работни заплати е било обезщетението по делото на И. и да се
сметне колко да е обезщетението на ищеца по настоящето дело.
В срока за отговор по жалбата, такъв не е депозиран от П. на РБ.
В този срок обаче, от Прокуратурата е подадена насрещна въззивна
жалба с вх.№3934/15.06.2022г. срещу Решение № 154 от 11.05.2022г.
постановено по гр.д. № 762/2021г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в
частта му, с която се осъжда П. на РБ, представлявана от Главен прокурор -
Иван Гешев ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. В. от гр. П., на основание чл. 26 от
ЗОДОВ сумата от 4 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
ДП № 1117/1997г. по описа на 02 РУ-СДВР, прокурорска преписка №
515/1997г. по описа на СРП в разумен срок съгласно чл. 6, ал.1 от
Конвенцията, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.03.2021г. до окончателното плащане. Изложените са съображения, че
2
постановеното решение, в осъдителната му част, е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска настоящата
инстанция да го отмени в тази част и отхвърли предявения граждански иск от
Д. Й. В. от гр. П., основан на чл. 26 от ЗОДОВ като неоснователен и
недоказан или значително намали размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Посочва се, че първоинстанционният съд е постановил
решението си в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ,
като е направил неправилен и необоснован извод, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по справедливост с
обезщетение в размер на 4 000лв. Намира, че претендираните вреди са
недоказани по основание и размер и като пряка последица от органи на П. на
РБ. Излагат се съображение и че правото на предявяване на иск по чл.2б от
ЗОДОВ се погасява с изтичането на петгодишен срок от настъпване
изискуемостта на вземането. Посочва се, че в тази връзка, от Прокуратурата е
2 направено възражение за изтекла давност, тъй като досъдебното
производство е прекратено по отношение на ищеца с постановление на СРП
от 23.03.2011г., а видно от съобщение от 09.11.2021г. по гр.д.№ 762/2021г. по
описа на ПОС, исковата молба е депозирана в съда с вх.№ 3912/05.11.2021г,
т.е. след изтичането на петгодишния давностен срок.
От въззивника е подадена молба вх. № 5853 от 25 юли, с която
съобразно дадените му указания е представил препис от решение на ЕСПЧ в
Страсбург,което счита за относимо към делото.
Прокурорът: Считам съдебният акт за правилен, като по отношение на
насрещната въззивна жалба ще взема становище по сэъщество. Нямам
доказателствени искания. Да се приеме решението.
Съдът намира, че няма пречка да се приеме за сведение представеното с
молба решение на ЕСПЧ, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за сведение решение на ЕСПЧ представено с молба от 25
юли 2022 г..
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
3
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, на първо място няма причина
да се отхвърли иска, тъй като очевидно е че няма забавено правораздаване.
Считам, че така определения размер от съда е справедлив, внимателно са
оценени всички обстоятелства, още повече, че той е приблизително същият,
който е бил предлаган от министерството на правосъдието.
Само ще отбележа нещо във връзка с възражението на ОП за изтекла
давност, че давност може да има не от датата на издаване на постановлението
за частично прекратяване, а когато то влезе в сила. При положение, че не са
били предприети адекватни действия по връчване на това постановление
считам, че то няма как да влезе в сила и в тази връзка констатациите на
окръжния съд са напълно коректни и съответстващи на закона.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 07.11.2022 г.

Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,20 часа.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4