Определение по дело №83/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 131
Дата: 28 февруари 2019 г.
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20193001000083
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

   131                                 28.02.2019 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на двадесет и осми февруари                                    година 2019

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ:         М.Недева

                   М.Христова

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 83 по описа  на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е  по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Сливница“ № 188, ет.6 против определение № 624/26.11.2018г. на Добричкия окръжен съд по т.д. № 103/2018г., с което  производството по делото е спряно на осн.чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключването на производството по т.д. № 325/2017г. на ДОС с влязъл в сила съдебен акт. По съображения, подробно изложени в жалбата и свеждащи се до твърдението за липсата на преюдициалност на спора по т.д. № 325/17г. на ДОС спрямо производството по спряното дело, моли съда да отмени обжалваното определение и да разпореди продължаване на съдопроизводствените действия.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения :

          Производството по т.д. № 103/2018г. на ДОС е образувано по подадена искова молба от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД за заплащане на сумата от 36 489,03 лв., представляващи неустойка за забавено плащане по описани  в исковата молба фактури, в.т.ч. и по фактура № 1009504/30.06.2017г. с правно основание чл.92 от ЗЗД.

          Производството по т.д. № 325/17г. на ДОС е образувано по подадена искова молба от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД за заплащане на  доставени горива. С решение № 180/30.10.18г. искът е уважен, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 29 190.49 лв. Видно от мотивите на решението фактура № **********/30.06.2017 г. за сумата от 38 055.43 лв. с включен в цената ДДС е част от предмета на спора. Към настоящия момент спорът е пренесен пред въззивната инстанция, по образуваното в.т.д. № 704/18г., на ВнАпС, ІІІ с.в.

          Съгласно чл.229 ал.1 т.4 от ГПК съдът спира делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което има преюдициално значение за правилното решаване на спора по същество. Преюдициална връзка е налице, когато правоотношението по едното дело обуславя или е част от състава на правоотношението по другото дело. Преюдициалната връзка може да касае както фактическия състав на предявеното спорно право от ищеца, така и този на насрещните защитни възражения на ответника.

          В процесния случай въпросът за дължимостта на сумата по фактура № 1009504/30.06.2017г. е преюдициален по отношение на дължимостта на неустойката за забавеното й плащане.

          В частната жалба „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД обаче твърди, че претенцията му по т.д. № 103/18г. обхваща искането за неустойка върху онази част от фактурата, която е заплатена със закъснение, а именно – сумата от 8 944,14лв. В отговора на частната жалба „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“ АД признава, че е заплатил „доброволно и без правно основание“ сумата от 8 944,14лв като част от процесната фактура. Преценявайки тези съвпадащи си относно заплатената част от фактурата твърдения, както и съпоставяйки сумите по двете процесни по т.д. № 325/17г. фактури от 30.06.17г. и от 28.07.17г. на обща стойност от 38 134,63лв с претендираната сума от 29 190,49лв, съдът намира, че сумата от 8 944,14лв не е част от предмета на спора по т.д. № 325/17г. Поради това не е налице връзка на преюдициалност между двете дела. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено.

          Водим от горното, съдът

 

О    П   Р    Е   Д    Е   Л   И   :

 

          ОТМЕНЯ определение № 624/26.11.2018г. на Добричкия окръжен съд по т.д. № 103/2018г., с което  производството по делото е спряно на осн.чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключването на производството по т.д. № 325/2017г. на ДОС с влязъл в сила съдебен акт.

          ВРЪЩА делото на Добричкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :