Решение по дело №427/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 227
Дата: 14 септември 2023 г. (в сила от 14 септември 2023 г.)
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20237200700427
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 14.09.2023 г.

Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                         Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

при секретаря              БИСЕРКА ВАСИЛЕВА                         като разгледа докладваното от   съдия        АГУШ  адм. дело № 427 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл. 197 и сл. от Данъчноосигурителния кодекс (ДОПК).

 Образувано е въз основа на жалба на С.М.М., с адрес ***, депозирана чрез адвокат А.Е. от Адвокатска колегия – гр. Русе, против Решение № 134/28.06.2023 г. на директора на ТД на НАП – гр. Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С230018-023-0001081 от 26.04.2023г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП – гр. Варна.

Изложени са съображения за материална незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че не е налице основанието на чл.195, ал.2 от ДОПК, а именно наличието на опасност да бъде несъбираемо или трудно събираемо евентуалното публично вземате и в тази връзка в оспорения административен акт не са изложени мотиви относно наложените предварителни обезпечителни мерки върху цялото имущество и банковите сметки на ревизираното лице. Навеждат се доводи, че с наложените обезпечителни мерки се затруднява стопанската и търговска дейност на жалбоподателя. Претендират се разноски.

Иска се отмяна на оспореното постановление на публичния изпълнител  в Дирекция „Събиране“ при ТД НАП Варна.

Ответникът, директор на ТД на НАП – гр. Варна, се представлява от старши юрисконсулт С.С., която дава становище за неоснователност на оспорването и отправя искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

         С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С230018-022-0001081/26.04.2023г. е издадено от К.Д. на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Варна във връзка с постъпили мотивирани искания за предварително обезпечаване на задължения №Р-03001822005588-039-001/30.03.2023 г. и №Р-03001822005588-039-б02/10.04.2023 г. от Р.М.М. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна. Исканията са постъпили във връзка с ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03001822005588-020-001/24.10.2022 г. на дружеството-жалбоподател. С постановлението е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от недвижими имоти, собственост на лицето, запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за доверително управление на дружеството, находящи се в ТБ „ОББ" АД и „ЦКБ" АД както и запор на 1/2 ид. ч. от два броя моторни превозни средства. Обезпечителните мерки са наложени въз основа на цитираните по-горе мотивирани искания за задължения, съставляващи данъци и осигуровки, като очаквания размер е общо в размер на 66 565.32 лв., от които главница - 52 213,04 лв. и лихва към 07.04.2023 - 14 443.28 лв.

Междувременно ревизионното производство е приключило с РА № Р03001822005588-091-001/18.05.2023 г. за сумата в размер на 67 247.25 лв. към датата на издаване на процесното решение и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-03001823105030-003- 001/09.06,2023 г. за сумата от 3 761.68 лв. Същите са обжалвани. Издадено е постановление за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК № С230018-139-0001069/26.05.2023 г., връчено на 30.05.2023 г. и влязло в сила.

На 04.05.2023 г. С.М., оспорил пред директора на ТД на НАП – гр. Варна Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С230018-022-0001081/26.04.2023 г., като с оспореното в настоящето производство решение № 134/28.06.2023 г. директорът на ТД на НАП – гр. Варна оставил без уважение депозираната жалба.

Решението било връчено на жалбоподателя по електронен път на 04.07.2023г., който го оспорил чрез административния орган пред Административен съд – Русе с жалба от 11.07.2023 г., по повод на което е образувано и настоящото административно производство.

 В хода на съдебното производство е представена и приета като доказателство по делото цялата преписка по издаване на оспореното решение.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване по делото е Решение на директора на ТД на НАП – гр.Варна, представляващо индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждане на оспорването по същество, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно  чл. 197, ал. 1 от ДОПК, при спазване на изискванията за материална и териториална компетентност. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение № 134/28.06.2023 г. на директора на ТД на НАП – гр. Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

 При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал. 2, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. С ал. 3 на чл. 121 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

Анализът на изложената нормативна уредба сочи, че обезпечението се извършва, когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.

Правомощията на съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

Първото отменително основание по чл. 197, ал. 3, предл. 1 от ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания по делото от жалбоподателя са представени доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което съдът приема, че липсват такива.

 Не се установят и останалите отменителни основания по чл. 197, ал. 3 от ДОПК. На следващо място, доколкото в конкретния случай не са налице хипотезите на чл. 195, ал. 5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително основание, преценката на съда се свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са спазени изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. В процесния случай безспорно се установи, че е налице мотивирано искане от органа по приходите, в което е изложено съображение, че без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни събирането на публичното задължение. Безспорно установено е също, че е спазена и разпоредбата на чл.121, ал. 3 от ДОПК, тъй като процесните обезпечителни мерки не спират и не възпрепятстват дейността на ревизираното лице.

Действително, жалбоподателят твърди, че извършва дейност като  регистриран земеделски производител и с наличието на това обстоятелство се свързва и твърдението на оспорващия, че с наложения запор върху банковата сметка на практика се спира цялата търговска дейност на дружеството. Съдът не споделя това становище, доколкото наложените обезпечителни мерки не водят изобщо до възпрепятстване на дейността на ревизираното лице - в случай на неотложни плащания във връзка с дейността му, дружеството разполага с възможността, предвидена с нормата на чл. 229 от ДОПК и по искане на същото публичният изпълнител може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметките му суми, да се оставят на негово временно разпореждане. Процесните обезпечителни мерки са наложени на основание разпоредбата на чл. 121, ал.1 от ДОПК, регламентираща случаите на налагане на предварителни обезпеителни мерки на неустановено по размер или установено по размер, но неизискуемо публично задължение. В случая обезпечителните мерки са наложени в първата хипотеза, в хода на възложено и неприключило ревизионно производство – преди издаване на ревизионния акт, когато конкретния размер на публичните задължения все още не е окончателно установен. Следва да се отбележи също, че извършеният запор е до размера на установените задължения. В случай, че по банковите сметки са налични суми в по-голям от посочения размер, няма пречка лицето да оперира с тях, поради което не е налице несъразмерност на наложеното обезпечение и то не засяга права и законни интереси в по-голям размер от целта, за която се налага обезпечението, а именно да се осигури възможност да се съберат публичните задължения, установени с ревизионен акт. След като в чл. 229, ал.1 от ДОПК определена част от постъпилите по сметката му суми могат да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му, то с евентуалната реализация на това свое право, той би могъл да избегне спирането на дейността му.

Неоснователни са твърденията на оспорващия за необоснованост на постановлението за налагане на обезпечителните мерки. Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът свързва с наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни обезпечителни мерки е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да отправи искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали без налагането на мерките събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона /чл. 169 АПК/ и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на предполагаемото публично задължение. Безспорно е, че по отношение размера на предполагаемите задължения публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган. При избора на вида обезпечителни мерки публичният изпълнител е мотивирал преценката си, приемайки, че обезпечението чрез налагане запор върху паричните суми, постъпващи в банковата сметка на жалбоподателя, са подходящи мерки с оглед изложените в искането за налагане на обезпечителни мерки обстоятелства. Тук е мястото да се отбележи, че наложените обезпечителни мерки са по банкова сметка ***, формиран и от получени преводи с произход субсидии с наредител Държавен фонд „Земеделие“, които с оглед на техния произход като целево предоставени средства от държавния бюджет и/или средства от ЕС, изплащани от ДФ „Земеделие“ на земеделски производители, за чиито вземания е приложим режима за изплащане на субсидии на нефинансови предприятия по смисъла на чл.100 от ЗДБРБ за 2022 г. са обект на специален режим, поради което същите са несеквестируеми по Закона за държавния бюджет. В този смисъл следва да се има предвид, че жалбоподателя разполага с тези средства и може да осъществява дейността си.

От изложеното съдът приема, че обжалваното Решение на директора на ТД на НАП – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на оспорващото дружество срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С230018-022-0001081 от 26.04.2023 г., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП – гр. Варна е законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

 С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

По изложените съображения Административен съд - Русе

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.М.М. ***, депозирана чрез адвокат А.Е. от Адвокатска колегия – гр. Русе, против Решение № 134/28.06.2023 г. на директора на ТД на НАП – гр. Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С230018-022-0001081 от 26.04.2023г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП – гр. Варна.

ОСЪЖДА С.М.М. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на Национална агенция по приходите – гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 197, ал. 4 от ДОПК.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 138, ал. 3, във вр. с чл. 137 от АПК.

 

 

 СЪДИЯ: