РЕШЕНИЕ
№204
дата
27 февруари 2023г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,
в публично заседание на 02 февруари 2023г., в следния състав:
Съдия:
ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:
Илияна Георгиева
Прокурор:………………….…..
разгледа адм. дело № 1871 по описа за 2022г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Предмет
на оспорване е Заповед № ФК-104-0125390/09.08.2022г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на
разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, е наложена принудителна административна мярка,
представляваща запечатване на търговски обект – пекарна „Винкис“, находяща се в
с.Равда, общ.Несебър, ул.“Македония“, център, стопанисвана от ВИНКИС ЕООД, със
седалище в гр.Несебър, за срок от 14 дни, както и е забранен достъпа до обекта
за срока на действие на принудителната мярка.
Жалбоподателят
ВИНКИС ЕООД оспорва заповедта като незаконосъобразна, като
възразява, че към момента на издаване на заповедта не е било образувано
административнонаказателно производство, не е бил съставен, предявен и връчен
АУАН, нито издадено НП, като счита за недопустимо налагането на ПАМ преди
издаване на НП, като в тази връзка се позовава на нормата на чл.18, ал. от ЗДДС. Възразява също, че в заповедта липсват мотиви относно определената
продължителност на срока на действие на мярката, както и не ставало ясно по
какъв начин се заплашва държавния и обществен интерес, което го поставяло в
невъзможност да прецени кое налагало затварянето на обекта за определения срок.
Възразява също така, че контролна покупка не е била извършвана, като не било
ясно как е било осъществено скритото наблюдение от органите по приходите, респ.
дали са имали видимост към касовия апарат. Иска се отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Административният
орган се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата
поради законосъобразност на издадената заповед, при правилно приложение на
материалния закон, липса на процесуални нарушения, както и съответствието й с
целта на закона, при изложение на подробни и последователни мотиви за
издаването й. Претендира възнаграждение.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна,
засегната от действието на издадения административен акт и
депозирана в предвидения от закона срок, а разгледана по същество, е
неоснователна.
Видно
от мотивната част на оспорената Заповед № ФК-104-0125390/09.08.2022г.
на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, органът
се е позовал на извършена на 07.08.2022г. проверка в търговския
обект на жалбоподателя – пекарна „Винкис“ в с.Равда, общ.Несебър, като е
посочил, че при извършено скрито наблюдение в обекта от органи по приходите, е
било констатирано извършена продажба на стоки на обща стойност 10лв., заплатена
в брой от клиент, приета от продавача, за която не е бил издаден фискален бон
от работещото в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан.
След легитимация на органа по приходите е бил разпечатан дневен финансов отчет,
както и КЛЕН, видно от киоио продажбата не е била регистрирана. За проверката е
съставен Протокол № 0125390/07.08.2022г., в който са описани горните
констатации, в присъствието на продавача, който е вписал, че няма
възражения.
При тези данни административният орган е приел, че е нарушена
нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ относно задължението за регистриране и отчитане
извършени доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство. Като правно основание на
издадената заповед за налагане на ПАМ са посочени разпоредбите на чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС. Принудителната мярка е наложена за срок
от 14 дни.
При оспорването по административен ред заповедта е потвърдена с
Решение № ГДФК-118/31.08.2022г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Заповедта
е законосъобразна.
Съгласно
нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не
спази реда или начина за: ……..... а) издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за
установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № Н-18/2006г.). Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-18/2006г., задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане
с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. По арг. чл.25, ал.4
(предишна ал.3) от Наредба № Н-18/2006г., фискалната касова бележка в случаите
по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно
с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка.
Проверката в търговския обект стопанисван от ВИНКИС ЕООД е
започнала след извършена покупка от клиент, за която не е бил издаден фискален
касов бон. Не се касае за контролна покупка, както е посочено в заповедта, тъй
като констатацията за неиздаден фискален бон е въз основа на скрито наблюдение
в обекта, но това не опорочава административния акт, тъй като нарушението касае
нефискализирана продажба, а дали тя ще бъде в резултат на контролна покупка или
покупка от клиент, е без правно значение за нарушението, като и в двата случая
търговецът е длъжен да издаде фискален бон след получаване на сумата по
продажбата. За проверката е съставен протокол, който обективира констатациите
за извършената продажба без издаден фискален касов бон към момента на плащането
в брой, за които констатации продавачът в обекта се е подписал с отбелязване
„нямам възражения“. В този смисъл, оплакването в жалбата, че не е установено
дали проверяващите са имали видимост към касовия апарат, е неоснователно, респ.
неиздаването на фискалния бон се потвърждава от вписаното от продавача „нямам
възражения“. Също така, видно от разпечатката на дневния финансов
отчет и КЛЕН в тях не фигурира извършена продажба на тази стойност. Видно е
също така, че е установена значителна касова разлика от 1698,60лв. от паричните
наличности в брой в касата и тези, маркирани на фискалното устройство, което е
също индикация за множество нерегистрирани търговски продажби.
Що се касае до възражението за липса на съставен АУАН за
нарушението и издадено въз основа на него НП, след наличието на които
търговецът счита, че може да бъде издадена процесната заповед, като
за целта се позовава на чл.18, ал.4 от ЗДДС, съдът отбелязва следното: Съгласно
чл.187, ал.4 от ЗДДС принудителната административна мярка се прекратява от
органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след
като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло,
като е видно, че тази норма касае изпълнението, а не налагането на ПАМ. При
съществуващата законодателна уредба, двете производства – административното по
прилагане на ПАМ и административнонаказателното по съставяне на АУАН и издаване
на НП, се развиват самостоятелно и независимо едно от друго, поради което и не
е налице твърдяната преюдициалност между тях и в този смисъл липсата на
издадено НП не опорочава издаването на заповедта за налагане на ПАМ на това
основание, а от друга страна упражняването на правната възможност по чл. 187, ал.4 от ЗДДС е последица, а
не предпоставка за издаване на процесната заповед, поради което и възражението
е неотносимо към контрола за законосъобразност. Съобразно законовата
регламентация по прилагане на процесната ПАМ - чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и с
издаването на процесната заповед материалният закон е правилно приложен.
Неоснователни съдът счете и възраженията на жалбоподателя досежно
липсата на мотиви относно определяне продължителността на срока на запечатване
на търговския обект. Разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за
срок до 30 дни, като в случая административният орган е определил срок от 14
дни, като е изложил мотиви относно целите за постигане с прилагането
на мярката, а именно - преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта
относно неотчитането на всички продажби, като установената значителна касова
разлика от 1698,60лв. е индикация за подобни практики, в резултата на които
обществения интерес е засегнат поради нарушаване на фискалната дисциплина,
водещо до ощетяване на фиска поради деклариране на занижени обороти, а оттам и
намаляване на публичните задължения на търговеца, респ. отклонение от данъчно
облагане. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на
продължителността на наложената мярка и се споделят от съда.
В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се
констатираха отменителни основания – заповедта е издадена от компетентен орган,
в предвидената от закона форма, не са налице съществени процесуални нарушения,
материалният закон е правилно приложен, както и мярката е наложена в
съответствие с целта на ЗДДС.
С оглед изложеното, жалбата, като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена, като с оглед този изход на процеса в полза на ответната страна
следва да бъде присъдени разноските по делото в минимален размер от 100 лв. на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, поради което
и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският административен
съд, IХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ВИНКИС ЕООД, гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 4,
ет.2, ап.6 против Заповед № ФК-104-0125390/09.08.2022г.
на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
ВИНКИС ЕООД, гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 4, ет.2, ап.6, с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ
на Национална агенция по приходите, гр.София, бул.“Княз Дондуков“ № 52,
сумата от 100 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: