№ 16
гр. Варна, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора В. Ч. С.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20243000600059 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по протест на прокурор в
първоинстанционната прокуратура, срещу решение № 18/09.02.2024 г. на
Окръжен съд Добрич, с което съдът е отказал да предаде исканото лице на
компетентните полски власти в изпълнение на Европейска заповед за арест,
издадена на 15.09.2022 г. от съдия при Окръжен съд Познан, по дело № ІІІ
Кор 141/22, за изпълнение на влязло в сила решение от 28.10.2019 г. по н.д. №
ІІІ К 424/19 на Районен съд Познан- Грюнвалд и Йежице в Познан, Република
Полша, за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца, за престъпление по чл.178а, пар.4 от Наказателния кодекс на
издаващата държава. С решението окръжният съд е изменил и мярката за
неотклонение "Задържане под стража" в „Подписка“.
В протеста се релевира оплакване за незаконосъобразност на
решението, поради несъгласие с възприетото от съда, че исканото лице не е
било информирано за датата и мястото на провеждане на съдебното
производство в Полша, респ. се моли за отмяна на решението и за
предаването му на искащата държава. Изложеното се поддържа от
представителя на въззивната прокуратура в съдебно заседание, в противовес
със защитата и К., които считат, че решението следва да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
1
като сам подложи на служебна проверка обжалваното решение, намери
следното:
Протестът е неоснователен.
За да постанови решението си, проверяваният съд правилно е оценил
както доказателствата за постановена срещу исканото лице присъда в
Република Полша и издадена европейска заповед за арест за изтърпяване на
наказанието по нея, така и законовите предпоставки за допускане на
изпълнението на тази заповед по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА, респ. чл.4а
от Рамково решение 2002/584 на Съвета, и свързаните с тези норми принципи
на правото на справедлив процес по смисъла на чл.6 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл.47 от
Хартата на основните права на ЕС, като е приел, че те не са налице.
Основният спорен въпрос по делото е свързан с протичане на
главното производство в Полша в отсъствие на исканото лице, и той обуславя
извършването на внимателна преценка дали принципите на справедливия
процес и гаранциите за право на защита на подсъдимото лице са достатъчно
спазени. Спорният въпрос не е бил ли е българският гражданин редовно
призован, както счита представителят на въззивната прокуратура, а дали
действително е научил датата и мястото на провеждане на съдебен процес, в
който има качеството на подсъдим, за да вземе информирано решение
относно участието си в него, при съществуваща възможност да бъде осъден
задочно.
Безспорно е, че срещу исканото лице е издадена предметната ЕЗА, от
компетентен орган, за изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
наложено в приключилото с окончателен съдебен акт наказателно
производство по н.д. № ІІІ К 424/19 на Районен съд Познан- Грюнвалд и
Йежице в Познан, Република Полша, както и че решението е издадено
задочно, в отсъствие на лицето. По този повод, и като задължително
съдържание на ЕЗА, издаващият орган е отбелязал, че К. не е бил призован
лично, но чрез други средства действително е получил официална
информация за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на
който е постановено решението, както и че е бил уведомен за възможността
такова да бъде постановено и в случай, че не се яви. В обяснение как е
изпълнено това условие, в ЕЗА се сочи, че С. К. е знаел за воденото срещу
него наказателно производство и е участвал в него, но и че призовката за
главното заседание, указваща датата, когато то е било проведено, респ. е била
постановена осъдителната присъда, е изпратена на посочен от него адрес, но
пратката не е получена, съответно той не се е явил, нито е бил представляван.
При така изложеното следва да се сподели достигнатото в първата
инстанция решение, че макар да са спазени изискванията за форма и
съдържание на издадената ЕЗА съгласно чл.37 ЗЕЕЗА, както и основанията по
чл.39, е налице основание за факултативен отказ по чл.40, ал.2, т.1 ЗЕЕЗА.
Действително, изпълнението на европейска заповед за арест е принципът, и
2
само като изключение е предвидена възможността за отказ тя да бъде
изпълнена, при това тази постановка следва да се тълкува стриктно, защото
регулацията се основава на принципите за взаимно доверие и взаимно
признаване на съдебни актове, издадени в държавите-членки на Европейския
съюз, и при действието на презумпцията за спазване на гаранциите за
справедлив процес от всяка държава.
Съгласно чл.4а от Рамково решение 2002/584, въведен с чл.2 от
Рамково решение 2009/299, изпълняващият съдебен орган е длъжен да
изпълни европейската заповед за арест въпреки отсъствието на
заинтересованото лице по време на съдебния процес, вследствие на който е
постановено решението, щом установи, че е налице някое от обстоятелствата
по член 4а, параграф 1, буква а), б), в) или г) от РР, но в настоящия случай е
видно, че не е налице нито едно от тези обстоятелства.
Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. е
транспонирано в чл.40 от ЗЕЕЗА, който предвижда съответно възможност
изпълняващият орган да откаже предаване на лице за изпълнение на
наложено му наказание лишаване от свобода в случай на задочен за него
процес. Съгласно чл.1, т.2 от РР, то не дерогира задължението за спазване на
основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от
Договора за Европейския съюз, включително правото на защита на лицата,
които са субекти на наказателни производства, и не засяга задълженията,
възложени на съдебните органи във връзка с това. Предвидената там
възможност при определени обстоятелства обвиняемият по своя собствена
воля, явно или мълчаливо, но недвусмислено, да се откаже от правото на
лично участие, налага изследване на въпроса налице ли е в случая такава
хипотеза, и дали един такъв отказ се отразява на изискванията на чл.4а РР
2002/548, като ги дерогира.
В случая отразеното от издаващия орган, че исканото лице е
получило чрез други средства информация за датата на провеждане на
съдебния процес, не се потвърждава от наличните в делото материали, тъй
като проведената процедура по връчването, макар и позволяваща да се счете,
съгласно правилата в издаващата държава, че е налице редовно призоваване,
в действителност не е обезпечила задължителното изискване за информиране
на подсъдимия по начин, който недвусмислено доказва, че той е знаел за
насрочения съдебен процес, както и за възможността да бъде задочно осъден.
Окръжният съд правилно е установил, че не е налице хипотезата на
чл.40, ал.2, т.1 от ЗЕЕЗА за предаване на лицето, независимо че полският съд
е приложил редовна законова процедура съгласно националното
законодателство. Това е така, защото след като исканото лице не е било
призовано лично, не е посочен конкретен „друг начин“, по който то да е било
своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес,
безспорно доказващ узнаването на тези обстоятелства, като и не му е била
разяснена възможността за постановяване на решение, въпреки че не се яви. В
3
първоинстанционното производство нарочно е била изискана допълнителна
информация именно по тези въпроси, но отговор от издаващия орган не е
постъпил.
Не са налице и останалите възможности по чл.40, ал.2, т.2-4 от
ЗЕЕЗА, които при това са изрично отхвърлени при изготвянето на ЕЗА чрез
тяхното зачеркване.
Същевременно в материалите не се откриват гаранции, предоставени
от полската държава, че след като не е изпълнено нито едно от горните
условия, делото ще бъде преразгледано по същество с личното участие на
лицето, с възможност за представяне на нови доказателства и за отмяна на
първоначалния акт.
Следователно, не са спазени изключенията на чл.4а РР 2002/584 на
Съвета.
Настоящата инстанция не намира от поведението на исканото лице да
може да се извлече дефинитивно изричен или мълчалив отказ от участие в
главното производство, който да се тълкува в негова вреда, и да отхвърля
изводите за неспазване на основни права, защото субектът – техен носител,
сам се е отказал от тях. Показателен и достатъчен за изявата на волята за
участие в процеса, е фактът, отбелязан в ЕЗА, че С. К. е участвал във
воденото срещу него наказателно производство – очевидно във фаза,
предхождаща съдебната, и законовата презумпция, използвана от издаващия
орган за нуждите на призоваване в главното производство, не може да заличи
този факт. От данните по делото не може да се направи обоснован извод, че
К., който е чужд гражданин, временно пребиваващ в Полша, виновно е
напуснал посочения от него там адрес, в опит да се укрие от органите на
наказателното производство, което да се тълкува в негова вреда. Липсват
данни, въз основа на които неприемането на пратката по връчването да се
свърже с виновни причини, или да се счете че е налице трайно напускане.
С оглед на този изход на делото, отпада значението на релевираното
от защитата пред настоящата инстанция нарушение, свързано с изследване на
въпроса за двойната наказуемост на деянието, за което е осъдено исканото
лице. Същевременно отпада и необходимостта последното да е с мярка за
неотклонение, тъй като с произнасянето на настоящия съдебен акт
производството приключва.
По изложените съображения, въз основа на закона и данните по
делото, и по реда на чл.48, ал.2, вр чл.44 от ЗЕЕЗА
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/09.02.2024 г. по ЧНД № 32/24 г. на
ОС Добрич, с което се отказва изпълнение на Европейска заповед за арест,
издадена на 15.09.2022 г. от съдия при Окръжен съд Познан, Република
4
Полша, по дело № ІІІ Кор 141/22, и предаване на българския гражданин С. Т.
К., ЕГН **********, за изпълнение на влязло в сила решение от 28.10.2019 г.
по н.д. № ІІІ К 424/19 на Районен съд Познан- Грюнвалд и Йежице в Познан,
Република Полша.
ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „Подписка“ на С. К..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5