№ 639
гр. София, 17.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20241000501077 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260106 от 9 февруари 2024г. по гр. д. № 14594/2019г.
Софийски градски съд, І ГО, 28 състав е отхвърлил претенцията на ищеца Е.
Д. М. срещу Софийски районен съд с правно основание чл. 4, § 3, вр. чл. 6, § 1
от ДЕС, вр. чл. 48 от ХОПЕС, вр. чл. 6, § 2 ЕКЗПЧОС, вр. чл. 49 от ЗЗД, за
осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 50 000
лв., ведно със законната лихва от 27.11.2013г. до окончателното плащане,
дължимо за причинените на ищеца неимуществени вреди от нарушение на
правото на Европейския съюз, допуснато от ответника чрез публикуването на
интернет сайта на Софийски районен съд на 27.11.2013г. на прессъобщение,
касаещо уважено искане на СРП за налагане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на Е. Д. М., подадена чрез адвоката, назначен да осъществява безплатна
правна помощ на ищеца по делото, срещу решението по гр. д. № 14594/2019г.
на СГС, І ГО – 28 състав. С доводи за неправилност на решението,
постановено като резултат в нарушение на материалния и процесуалния закон,
1
- поради установеното по делото, че служител на СРС е осъществил
противоправно и вредоносно за ищеца поведение в нарушение на
общностното и националното право – елементи от състава за възникване на
отговорността на ответника, реализируема по реда на ЗОДОВ, се иска отмяна
на решението и уважаване на предявения иск.
Насрещната страна СРС е подал отговор на въззивната жалба, с който
тя е оспорена.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че
по делото е установено, че на интернет сайта на СРС, е публикувано
прессъобщение на 27.11.2013г. със следното съдържание: „ 98-ми състав на
Софийски районен съд, с председател М. Л., днес 27.11.2013г., уважи искането
на Софийска районна прокуратура за налагане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ на Е. М. (***), обвинен в това, че на 21.08.2012г.,
23:50 ч., в гр. Бухово е извършил грабеж на бензиностанция, отнел 1 470 лв.
(чл. 198, ал. 1); Съдът остави М. в ареста с мотивите, че има обосновано
предположение той да е извършил деянието, в което е обвинен. Обоснованото
предположение се подкрепя от показанията на двама свидетели. Съдът прие,
че има опасност М. да извърши друго престъпление, той е реабилитиран, но
осъждан многократно в периода 1984г. - 1990г., като последното му осъждане
е от 2006 година. Прие още, че той е личност с висока обществена опасност.
М. има постоянен адрес и лични документи, но според съда има опасност той
да се укрие, тъй като през 2012 година е обявен за общонационално
издирване, а е заловен скоро. Срещу него се водят още четири досъдебни
производства. При жалба или протест, делото пред СГС е насрочено за
29.11.2013г., от 10:00 часа.“. СГС е приел, че в ИМ се съдържат твърдения за
нарушение на презумпцията за невиновност чрез позоваване разпоредбите на
чл. 6, § 2 ЕКЗПЧОС, както и на чл. 48 от Хартата, еднакви по своя смисъл и
съдържание, съгласно уточнение от процесуалния представител на ищеца в
първото по делото заседание. Така е приел, че искът следва да се квалифицира
по чл. 4, § 3 ДЕС, вр. чл. 48 ХОПЕС, вр. чл. 6, § 2 ЕКЗПЧОС вр. чл. 49 ЗЗД, но
въпреки това редът за разглеждането му е по ЗОДОВ. Съдът е приел още, че
доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция
(чл. 52, § 3 Хартата), поради което тълкуването и съдебната практика по
2
прилагане на чл. 6 от Конвенцията следва да се съобрази при прилагане
правата по Хартата. Приел е още, че въпреки че към момента на публикуване
на процесното прессъобщение не е била действаща Директива (EС) 2016/343
на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно
укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото
на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство,
нейните разпоредби следва да бъдат съобразени при преценка твърденията на
ищеца, че е нарушена презумпцията за невиновност, доколкото по същността
си Директивата не отразява нищо различно от съдържанието на презумпцията
за невиновност, закрепено в Конвенцията и Хартата, а единствено цели да се
укрепи правото на справедлив съдебен процес в наказателното производство
посредством установяване на общи минимални правила във връзка с някои
аспекти на презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на
съдебния процес (т. 1 и т. 9 от преамбюла на Директивата). СГС се е позовал
на съображение 16 от Директивата, в което е посочено, че презумпцията за
невиновност би била нарушена, ако в публични изявления на публични органи
или съдебни решения, различни от решенията относно вината, заподозреният
или обвиняемият бъде представен като виновен, докато вината му не бъде
установена в съответствие със закона. Анализът и на чл. 3 и 4 от Директивата
и на съдебната практика налагат според първоинстанционния съд извод, че
постановяването на мярка за неотклонение от съда по отношение на обвиняем
сама по себе си не нарушава презумпцията за невиновност, щом в
съдържанието на съдебния акт лицето не е представено като виновно. СГС е
приел и, че в процесното прессъобщение е посочено, че на ищеца е била
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, като в краткост са
резюмирани мотивите на наказателния съд да стори това. Липсват каквито и
да било изявления пряко охарактеризиращи или пък внушаващи, че
обвиняемият е виновен в извършването на престъплението, за което е бил
задържан и му е била наложена мярката за неотклонение. Приетото от СРС
наличие на обосновано предположение, което е базирано на анализ на
доказателствата, а не само на субективно мнение, в никакъв случай не може
да се приравни на извод за виновно поведение на обвиняемия. Още повече,
посочва СГС, че мярката се постановява и при разглеждането на други
аспекти от поведението на обвиняемия като възможността да се укрие или да
извърши ново престъпление, а не само с оглед вероятната възможност да е
3
деец на престъплението, за което е обвинен. Ето защо и СГС е счел, че
прессъобщението не нарушава презумпцията за невиновност на Е. М. като
обвиняем, респ. изключено е да е осъществено твърдяното нарушаване на
правото на ЕС. Неоснователно е според СГС и твърдението на ищеца, че
назоваването му в съобщението „***“ е обидно и унизяващо достойнството
му. Въпросната дума съставлява негов утвърден прякор, с който той е
публично известен в един значително по-ранен момент, предхождащ
публикуването на прессъобщението, и с който е назоваван в публичното
пространство и след 27.11.2013г. Нито в тези публикации, нито в
прессъобщението на СРС, думата „***“ е използвана в негативна конотация, а
единствено и само с цел обозначаване (идентификация) на лице с посочените
имена, т.е. това прозвище съставлява единствено и само алтернативно
наименование, без в него да се влага някакъв уронващ достойнството или
честта смисъл. По горните съображения съдът е приел, че не е доказан
първият от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане –
противоправно поведение на служител на ответния съд, с което да е нарушена
правна норма на общностното (а и на вътрешното) право.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита същото за правилно. За допустимостта на иска е
достатъчно твърдението за нуждаещо се от защита право, накърнено от
ответника, а санкцията за несъвпадане на твърдението с реалните страни на
материалното правоотношение не е отричане на възможността да се води
процес, а неблагоприятно за ищеца решение. Ето защо, при твърдения,
обуславящи процесуалната легитимация на ответника, направени в исковата
молба и уточнението към нея, въпрос по същество е дали в действителност
отговорността на ответника може да бъде ангажирана, поради което при
служебната проверка на допустимостта на обжалвания акт, въззивният съд
счете, че той е допустим като постановен при наличие на процесуални
предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск. В тази връзка
САС намира, че е разгледан предявеният иск, съобразно обстоятелствата, с
които е субстанцирано спорното право, така както те са били уточнени и от
назначения на ищеца представител, макар и фактически чрез придаване и на
4
друго значение на съобщението, поставено в основанието на иска от самия
ищец.
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 50 000 лв., нанесени чрез прессъобщение в интернет от
27.11.2013г., направено от СРС, в което ищецът е назован с израза „***“, който
ищецът възприема като унизяващ достойнството му и позорящ го, като
периодът на нанасяне на вреди е рамкиран между датата 27.11.2013г. –
20.10.2019г. В ИМ ищецът е цитирал множество правни норми, вкл. и от ПЕС,
с които счита, че обоснова противоправността на деяние на служител на
ответника и правното основание на исковата си претенция. От уточнението,
направено от адвоката, назначен да осъществява безплатна правна помощ на
ищеца, в първото по делото заседание, става ясно, че ищецът намира
съдържанието на прессъобщението на ответника за вредоносно и поради това,
че процесното публично изявление, изходящо от СРС, го представя като
виновно лице, което счита, че представлява нарушение на чл. 4 и 5 от
Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март
2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за
невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в
наказателното производство. Въз основа и на тези обстоятелства предявената
искова претенция е квалифицирана от СГС като такава с правно основание
чл. 4, § 3 ДЕС вр. 48 ХОПЕС вр. чл. 6, ал. 2 ЕКЗПЧОС вр. чл. 49 ЗЗД, но е
прието, че съобразно установената съдебна практика следва да се разгледа по
реда на ЗОДОВ.
Ответникът не е подал отговор в срока за отговор на ИМ. В първото
по делото заседание, след като е постановен отказ да се конституира трето
лице помагач на ищеца, не са извършвани други процесуални действия. Във
второто заседание, но след изготвен повторен доклад по делото, ответникът е
оспорил изрично основателността на иска, като е направил и правопогасяващо
възражение за давност по отношение на вземането за лихва, акумулирано,
начиная от 27.11.2013г. Позовал се е на общоизвестен факт, че ищецът е
разпознаваем и известен под прякора „***“ още от 2004г., като това твърдение
е оспорено от ищеца. В хода на производство ответникът е релевирал доводи,
че съдържанието на прессъобщението, поставено в основанието на исковата
претенция, не представлява противоправно действие, като нито нарушава
презумпцията за невиновност, нито използването на прякора на лицето е
5
направено с цел унижаване или накърняване на достойнството на ищеца,
наред с това отрича, че именно процесното прессъобщение е причинило на
ищеца неблагоприятни последици за каквито за разказали свидетелите по
делото, чиито показания са обсъдени по-нататък в настоящите мотиви.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството е
прието обстоятелството, че на 27.11.2013г. на сайта на СРС е било
публикувано следното съобщение: „ 98-ми състав на Софийски районен съд, с
председател М. Л., днес 27.11.2013г., уважи искането на Софийска районна
прокуратура за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на
Е. М. (***), обвинен в това, че на 21.08.2012г., 23:50 ч., в гр. Бухово е
извършил грабеж на бензиностанция, отнел 1 470 лв. (чл. 198, ал. 1); Съдът
остави М. в ареста с мотивите, че има обосновано предположение той да е
извършил деянието, в което е обвинен. Обоснованото предположение се
подкрепя от показанията на двама свидетели. Съдът прие, че има опасност М.
да извърши друго престъпление, той е реабилитиран, но осъждан многократно
в периода 1984г. - 1990г., като последното му осъждане е от 2006 година. Прие
още, че той е личност с висока обществена опасност. М. има постоянен адрес
и лични документи, но според съда има опасност той да се укрие, тъй като
през 2012 година е обявен за общонационално издирване, а е заловен скоро.
Срещу него се водят още четири досъдебни производства. При жалба или
протест, делото пред СГС е насрочено за 29.11.2013г., от 10:00 часа.“.
Ответникът е представил доказателства за публикации в интернет от
24.11.2013г., от 16.10.2013г., 24.04.2020г., 22.06.2021г., в които след името на
ищеца е използвано прозвището „***“, в такива от 15.12.2009г., както и в тази
от 22.06.2021г., е използван изразът „***“ след името му, като в публикациите
от 15.12.2009г. ищецът и лице, посочено като негов брат, са определени като
„***“.
В показанията си св. Цончев е разказал, че ищецът, с когото били в
съседни килии, му е споделил, че в пресата е бил наречен „***“ и убиец и
така го изложили пред цяла България и близките му, като „това всичко
тръгнало от съда“. Ищецът спрял да се храни и да тренира, отслабнал,
затворил се в себе си, „изпаднал в силна депресия“, като най-вече бил
накърнен от това, че са го осъдили без да е имало съд и затова го било срам от
семейството м ; а това, че го наричали „***“, било обида пред децата му.
6
Свидетелят не си спомня кога ищецът му е споделял тези обстоятелства – дали
преди година, две или три от датата на разпита /проведен на 06.06.2023г./.
Св. Ю. в показанията си, дадени на 13.11.2023г., е съобщил, че
познава ищеца от около 10 години като е негов процесуален представител по
други дела ; известно му е прозвището на ищеца, с което го наричат в
медийното пространство и някои публични институции, – „***“ , което г-н М.
възприемал като нещо обидно и негативно за личността му, възприемал го
тежко, натоварвал се психически, ядосвал се първоначално, а после изпадал в
състояние на апатия и затваряне в себе си от прякора, който предизвиквал
отвращение и негативно отношение към личността му и събитията в живота
му, вкл. и предубеждение у съдиите, разглеждащи делата му, и по тази
причина водил дела срещу различни ответници, в т. ч. и СРС; описаното
състояние този свидетел оприличава с депресия; уточнил е, че ищецът му е
споделил, че посоченият прякор не му е даден от детските години, а е
изкуствено създаден в медиите, само с цел да му се създаде негативен образ в
общественото пространство, като този прякор „се внедрява“ според свидетеля
в периода 2012 – 2013г.
При така установеното по делото, въззивният съд приема следното от
правна страна:
Пред първоинстанционния съд е предявен на 07.11.2019г. иск за
заплащане на обезщетение за неимуществените вреди. Иска се ангажиране на
отговорността на ответника - правораздавателен орган, във връзка, с чиято
дейност се твърди, че са причинени вредите, поради представянето на ищеца с
посочен в прессъобщението от 27.11.2013г., поставено в основанието на иска,
прякор, както и поради представянето му в това съобщение като виновно
лице. Въз основа на обстоятелствата, на които е основан искът, така както са
и уточнени, въз основа на които съдът, а не ищецът, дава правна
квалификация на предявеното право (чл. 127, ал. 1, т. 4 вр. чл. 146, ал. 1, т. 2
ГПК), правното основание на иска е чл. 49 ЗЗД, предвиждащ отговорност за
възложителя на работата за вредите, причинени от лицето, на което е
възложена работата, при или по повод изпълнението на тази работа. За този
извод САС взе предвид, че в ИМ не са изложени обстоятелства за нарушение
на ПЕС, а се твърди, че на ищеца е нанесена обида с ползването на посочения
прякор и наред с това исковата претенция се основава и на твърдения за
7
нарушение на основен елемент на справедливия наказателен процес,
гарантиран от вътрешното ни право, - чл. 31, ал. 3 КРБ и 6, ал. 2 ЕКЗПЧОС,
която е част от вътрешното ни право съгласно чл. 5, ал. 4 КРБ, установен и в
чл. 16 НПК. Поначало основните права, гарантирани в ЕКЗПЧОС, са основни
принципи и на ЕС /чл. 6, § 3 ДЕС/, а презумпция за невиновност предвижда и
чл. 48, § 1 ХОПЕС, ХОПЕС се прилага обаче, само когато държавите – членки
прилагат правото на Съюза – чл. 51 с.а., като към 27.11.2013г. Директива (EС)
2016/343 на ЕП и на Съвета от 9 март 2016 година, на която е извършено
позоваване, не е приложима, нито ИМ е основана и на твърдение за
неизпълнение на конкретно задължение на държавата за постигане на
определено положение на ниво на защита, уредено в Директивата, със срок на
транспониране до 01.04.2018г.
Съобразно оплакванията в жалбата и въз основа на обстоятелствата, с
които е субстанцирано спорното право (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), САС взе
предвид, че спор по основния факт на публикуване на съобщение от
пресслужбата на ответника с конкретно съдържание на дата 27.11.2013г. няма.
Спори се по правото – на първо място противоправно ли е съдържанието на
прессъобщението от службата на ответника поради използването в него на
израза „***“ след името на ищеца, на чиято употреба се акцентира в ИМ. По
делото е повдигнат и въпрос нарушено ли е правото на ищеца на
презумпцията за невиновност, съобразно направеното уточнение от
представителя му на фактическото основание на иска като съвкупност от
факти, от които се поражда правоотношението и които оправдават заявения
петитум.
Противоправността на увреждащото поведение е факт, подлежащ на
доказване, който не се презумира. В случая се поддържа, че противоправното
поведение на служител на ответника се състои в използване по отношение на
ищеца на визирания прякор. От съдържанието на обсъдено съобщение обаче,
изготвено от пресслужбата на СРС, въззивният съд намира, че не може да се
направи извод, че употребата на прозвището „***“, - както се установи, че
ищецът вече е бил назоваван в медиите, вкл. и според показанията на
свидетеля Ю., - е с цел присмех и подигравка и изобщо, че е направено, за да
уязви и унизи ищеца като го обиди, накърнявайки честта и достойнството му.
Дали даден прякор се използва в обиден контекст е въпрос на конкретна
преценка, а в конкретната хипотеза изразът е употребен само за
8
индивидуализиране на лицето, за което се отнася прессъобщението във връзка
с взета спрямо него мярка за неотклонение, поради което употребата му не е
противоправна, както като резултат е приел и първоинстанционният съд.
Наред с това, също както е приел и СГС, процесното прессъобщение не
придава усещане, че ищецът е виновен за извършването на престъпление.
Дадена е единствено информация, като са обобщени мотивите на съда за
наличие на „обосновано предположение“ за извършване на престъпление, с
които е уважено искане на СРП за налагане на МН „Задържане под стража“.
Използваните изрази не внушават идея, че лицето, спрямо което е постановена
МН, е виновно. Следователно не е доказано от ищеца, чиято е тежестта на
доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК), при условията на главно и пълно доказване
(създаващо сигурно убеждение в истинността на фактическото твърдение)
наличието на противоправно поведение на служител, на който е възложена
работа от ответника, като елемент от фактическия състав на търсената
отговорност. Начинът на изписване на името на ищеца /пълните собствено и
фамилно име вместо инициали/ не е поставен в основанието на иска и не са
посочвани и събирани доказателства за утвърден начин на изписване в
съобщения на пресслужба на съд на името на лицето, спрямо което се взема
МН, този въпрос се поставя за първи път във въззивната жалба, поради което
съдът не го подлага на самостоятелно обсъждане при преценка на
основателността на иска. Отделен е и въпросът, че не е доказано и, че именно
съдържанието на конкретното съобщение е причинило негативни
изживявания като описаните в свидетелските показания.
В обобщение на всичко изложено и въззивният съд намира, че
предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Поради
съвпадане на крайните правни изводи на САС с тези на първоинстанционния
съд обжалваното решение като правилно като резултат подлежи на
потвърждаване и чрез препращане към фактическите констатации и крайните
правни изводи, направени в мотивите към него (чл. 272 ГПК). При този изход
на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, в полза на ответника се
присъжда възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260106 от 9 февруари 2024г. по гр. д. №
14594/2019г. на Софийски градски съд, І ГО, 28 състав, с което е отхвърлен
предявеният иск от Е. Д. М. срещу Софийски районен съд за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., претърпени от
прессъобщение от 27.11.2013г. за уважено искане на СРП за налагане на мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на Софийски районен съд сумата 100 лв. – разноски.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10