Р Е
Ш Е Н
И Е № 376
гр.
Видин, 19.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският
районен съд, гражданска колегия, 3- ти
състав в публичното
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател : Милена Стоянова
при секретаря
Милена
Евтимова като разгледа докладваното от съдия Стоянова
гр.дело № 2175 по описа за 2020год.
и за да се произнесе , взе предвид следното :
Делото е образувано по искова
молба на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ООД – София,
чрез юрисконсулт Катя Ивова Кръстева
против И.Д.Д. и Ф.Д.К.,***, която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 от ТЗ чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на
26.05.2017г. между „Мого България“ ЕООД
като лизингодател и ответницата И.Д.Д. като лизингополучател, и ответницата Ф.Д.К. като съдлъжник, е
сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността № AG0000069. В изпълнение на
задълженията си лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от
лизингополучателя лек автомобил марка Ауди А8 с идентификационен номер на рама WAUZZZ4EX4N002190, с рег. № СВ7470КМ и е
предоставил ползването му на лизингополучателя.
Посочва се, че размерът на финансирането е
6930.90 лева. Страните са договорили срок от 18 месеца, който е изтекъл на
24.11.2018г. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 36% и размер на
месечната вноска – 503.94 лева. Последното плащане е на 01.08.2018г. Просрочени
са пет вноски. До момента лизингополучателят не е предал владението на
автомобила на собственика и продължава да ползва същия.
Лизингополучателят дължи заплащане на договорените месечни вноски по
погасителен план в общ размер от 2434.44
лева, в това число главница – 2291.85 лева и възнаградителна лихва – 142.59
лева.
Поради допусната забава в
плащанията, лизингополучателят дължи и неустойка в размер на 234.17 лева за
периода от 24.08.2018г. до 24.11.2018г.
Поддържа се, че
лизингополучателят дължи да възстанови и направените разходи за заплащане на
данъци и такси за 2018г. в размер на 443.29 лева, за 2019г. в размер на 468.53
лева или общо 911.82 лева. Дължи да възстанови и направените разходи за
заплащане на застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите в размер на 517.49 лева.
Поддържа се, че
лизингополучателят дължи и неустойка за неоснователно ползване на лизинговия
актив след изтичане на срока на договора в размер на договорената месечна
вноска за всеки следващ месец, като за периода от м. 12.2018г. до 16.12.2019г.
размерът на неустойката е 6551.22 лева.
Посочва се, че солидарният
длъжник е отговорен за всички парични задължения по договора.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че
дължат солидарно на ищеца следните суми по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № AG0000069/26.05.2017г.:
сумата от 2291.85 лева - главница,
сумата от 142.59 лева – възнаградителна
лихва за периода от 24.08.2018г. до 24.11.2018г., сумата от 234.17 лева – неустойка за забава на
основание чл. 15.1. от ОУ, сумата от 911.82
лева – разходи за платени данъчни задължения за 2019г. и 2018г., сумата от 517.49 лева- разходи за заплатени
застрахователни премии, сумата от 6551.22 лева – неустойка на основание чл.
15.3 от ОУ за периода от м. 12.2018г. до 16.12.2019г. и законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда – 13.01.2020г., до окончателното плащане,
Ответниците, редовно уведомени не
са подали отговор на исковата молба в указания месечен срок, не са взели
становище по исковите претенции, не са направили доказателствени искания.
Редовно призовани, не са се явили в с.з. и не са взели становище по исковите
претенции.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и изслушана е съдебно – счетоводна експертиза.
Приложено е ч.гр.д. № 48/2020г. по описа на РС – Видин.
Съдът,
като взе предвид постъпилата искова молба, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Със Заповед № 254 от 27.02.2020г.
по ч.гр.д. № 48/2020г. по описа на РС – Видин съдът е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ И.Д.Д.
с ЕГН ********** *** 12 и Ф.Д.К. *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
КРЕДИТОРА „МОГО БЪЛГАРИЯ” ООД с
ЕИК ********* седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Г.М.Димитров №
16А, представлявано от Ирина Харалампиева Георгиева, чрез юрисконсулт Катя
Ивова Кръстева сумата от 2291.85 лева -
главница, сумата от 142.59 лева – възнаградителна лихва за периода от
24.08.2018г. до 24.11.2018г., сумата от 234.17 лева – неустойка за забава на
основание чл. 15.1. от ОУ, сумата от 911.82 лева – разходи за платени данъчни
задължения за 2019г. и 2018г., сумата от 517.49 лева- разходи за заплатени
застрахователни премии, сумата от
6551.22 лева – неустойка на основание чл. 15.3 от ОУ за периода от м.
12.2018г. до 16.12.2019г. и законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
13.01.2020г., до окончателното плащане,
както и разноски в размер на 212.98
лева за платена държавна такса и
50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 26 от Наредба
за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства: дължима и незаплатени суми по Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №
AG0000069/26.05.2017г.
Длъжниците са уведомени за
издадената заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК
и поради това за кредитора възниква правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск.
На 26.05.2017г. е сключен договор за покупко- продажба с
нотариална заверка на подписа, съгласно който ответницата И.Д.Д. е продала на
ищцовото дружество лек автомобил марка Ауди А8 с идентификационен номер на рама
WAUZZZ4EX4N002190, номер на двигател ASE002388, с рег. № ВН 5469 АВ за сумата от 8154.00 лева. С
приемо – предавателен протокол от
26.05.2017г. в 11.00 часа, продавачът е предал автомобила на купувача.
На същата дата е сключен договор
за финансов лизинг №
AG0000069 между ищеца като лизингодател и ответниците И.Д.Д. в качеството на лизингополучател, и Ф.Д.К.
в качеството на солидарен длъжник по отношение на лек автомобил марка Ауди А8 с идентификационен
номер на рама WAUZZZ4EX4N002190, номер на двигател ASE002388, при условията , описани в клаузите на договора за лизинг, а именно – цена на финансирането 6930.90
лева. Срокът на лизинга е 18 месеца. Изплащането на главницата и лихвата е на
18 месечни вноски, всяка по 503.94 лева. Уговорен е лихвен процент в размер на
36%, фиксиран за целия срок на договора. ГПР е 45.39% и включва такса ангажимент
и лихва върху главницата. Посочено е, че общо дължимата сума от
лизингополучателя е 9168.07 лева, като вземането е обезпечено със солидарен
длъжник – ответницата Ф.Д.К..
Посочено е също, че общият разход
по кредита е 2237.17 лева, включващ 100.00 лева – такса ангажимент и 2137.17
лева – лихва върху главницата.
От приемо-предавателен
протокол е видно, че лизингодателят е изпълнил задължението си по договора и е
предал автомобила на
лизингополучателя на 26.05.2017г. в 17.00 часа.
На същата дата е сключено споразумение за
прихващане между лизингодателя и лизингополучателя, съгласно което лизингополучателят
се съгласява да плати на лизингодателя остатък от 6710.90 лева.
Съгласно приложените ОУ на ищцовото дружество, лизингополучателят
има задължение да
сключи договор
за застраховка „Гражданска
отговорност“ за лизинговия автомобил и да заплаща застрахователните премии по
него.
В чл. 15.1 от ОУ е посочено, че при забава на
плащане на парично задължение от страна на Лизингополучателя, лизингодателят
има право на неустойка в размер на законната лихва върху неплатената сума за целия период на забава. В чл. 15.3. от ОУ
е посочено също, че в случай на забава в изпълнението на задължението за
връщане на лизинговия актив по т.14.1. , лизингополучателят дължи неустойка за
ползване на лизинговия актив без основание за всеки започнат календарен месец,
следващ датата, на която лизингополучателят е следвало да върне лизинговия актив, до датата на фактическото
му връщане. Неустойката е в размер на последната лизингова вноска с настъпил
падеж преди възникването на задължението за връщане на лизинговия актив.
От представеното заключение на
съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните, и прието от съда, се
установява, че ответницата
е направила 13 броя вноски за сума в общ размер на 7 330.00 лева, с която сума
е погасена главница в размер на 4639.05 лева, лихва върху главницата в размер
на 1994.58 лева, сумата от 660.00 лева – разходи по издирване на автомобил, и
сумата от 36.37 лева – неустойка за забава.
Вещото лице е посочило, че са извършвани погасявания с различни по
размер суми и на различни дати, които не съответстват на падежите по
погасителен план. Поради това, че ответницата И.Д.Д. е извършвала погасявания
не на падежа, й е начислявана неустойка за забава и поради това при плащане на
сумите са погасявани първо неустойките и лихвите, а след това договорната лихва
и главницата.
Вещото лице е посочило също, че размерът на
договорената и неизплатена част от главницата по Договор за финансов лизинг №
AG0000069 за периода от 24.08.2018 г. до 24.11.2018 г. e 2 291.85 лева, на възнаградителната лихва за същия период -
142.59 лева, на начислената неустойка за забава за периода от 24.07.2018 г. до
16.12.2019 г. е 234.17 лева.
Размерът на
начислената неустойка за неоснователно ползване на Лизинговия актив за периода
от м. декември 2018 г. до 16.12.2019 г.
е в размер на 6551.22 лева.
Вещото лице е посочило също, че от лизингодателя
са заплатени данъчни задължения за лек автомобил „Ауди“, модел „А8“, в общ
размер на 911.82 лева. за 2018 г. и 2019 г., както и застрахователни премии по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в размер
на 517.49 лв. за 2018 г. и за 2019 г.
Според заключението на вещото лице за периода от
21.02.2019 г. до 19.08.2019 г. размерът на данъка е 227.84 лева. Лизингодателят
/ответникът/ не е възстановил направените от лизингодателя направените разходи
за заплащане на застрахователната премия за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна :
Сключен е договор за финансов
лизинг между ищеца и ответницата И.Д.Д. като по договора е предоставена за ползване вещ срещу възнаграждение,
уговорено в конкретни размери, които да се изплащат в съответните срокове,
както и другите условия, подробно описани по-горе. Солидарен длъжник по договора е
втората ответница.
Ответницата – лизингополучател е извършвала плащания по
договора в общ размер на 7330.00 лева, с която сума
съгласно заключението на вещото лице е погасена: главница в размер на 4639.05 лева, лихва върху
главницата в размер на 1994.58 лева, сумата от 660.00 лева – разходи по издирване
на автомобил и сумата от 36.37 лева – неустойка за забава.
Срокът на
договора е изтекъл на 24.11.2018г., но лизингополучателят е останал да дължи уговореното в
договора възнаграждение под формата на месечни лизингови вноски, включващо главница и договорна
лихва, уговорена при фиксиран лихвен процент в размер на 36%.
От заключението на експертизата се установява,
че лизингополучателят
е преустановил плащане по договора за лизинг като последното плащане е
направено на 01.08.2018г. Просрочени са пет погасителни вноски по погасителен
план № 14-18. Размерът на неплатената главница е 2291.85 лева, а на неплатената
възнаградителна лихва е 142.59 лева за
периода от 24.08.2018г. до 24.11.2018г.
Съгласно чл. 7.4 от ОУ, в случаите когато
направеното от лизингополучателя плащане не е
достатъчно за покриване на всичките му задължения, лизингодателят
погасява задълженията в следния ред: всички дължими плащания, различни от
лизингови вноски, ако такива се дължат, в това число дължими данъци, такси ,
застрахователни премии, разходи за възстановяване, обезщетения за вреди и др. ,
неустойки за забавено плащане ако такива се дължат, лизингови вноски.
От изложеното съдът намира,
че исковата претенция по чл. 342, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД за заплащане на главницата по лизинговите вноски от
лизингополучателя
с настъпил падеж до
датата на прекратяване на договора е доказана по основание и размер.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на
уговорената възнаградителна лихва за периода от 24.08.2018г. до 24.11.2018г. е в размер на 142.59 лева.
По отношение на претенцията за неустойка за забава
на основание чл. 15.1. от ОУ, от
заключението на вещото лице, се установява, че поради забава в плащанията по
лизинговите вноски, за периода от 24.07.2018г. до 16.12.2019г. на ответницата е начислена неустойка в размер
на законната лихва върху неплатената в срок сума за целия период на забава в
общ размер на 234.17 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като
кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са
настъпили или не са настъпили в предвидения размер.
В конкретния случай, безспорно е, че ответницата е неизправна страна по
договора поради забава в плащанията на лизинговите вноски, поради което дължи неустойка върху стойността на просрочените вноски за
времето на просрочие.
Основателна се явява и претенцията за сумата от 6551.22 лева – неустойка на основание
чл. 15.3 от ОУ за периода от м. 12.2018г. до 16.12.2019г. за неоснователно ползване на лизинговата вещ
след прекратяване на договора в размер на месечната лизингова вноска от 503.94
лева. От заключението на вещото лице, се установява, че размерът на неустойката
съответства на исковата сума. Уговорената неустойка има и обезщетителна функция
поради това, че ответницата след прекратяване на договора не е върнала
лизинговия актив на лизингодателя.
По отношение на претенциите за неплатен данък и
неплатена застраховка „Гражданска отговорност“.
Отношенията по договор за лизинг
се уреждат като при отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем. В чл. 345, ал. 2 от ТЗ е посочено, че разноските по поддържане на
вещта са за сметка на лизингополучателя. Застраховането на вещта със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и
дължимия годишен пътен данък, представляват разноски по поддържане на вещта,
които следва да се поемат от лизингополучателя.
По претенцията за сумата от 517.49
лева- разходи за заплатени застрахователни премии
От заключението на вещото лице,
се установява, че ищцовото дружество като лизингодател е заплатило
застрахователни премии по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
общ размер на 517.49 лева, от която сума 337.22 лева на 06.08.2018г. и 180.27
лева на 09.10.2019г.
Настоящият съдебен състав приема,
че исковата претенция е основателна за платената застрахователна премия на
06.08.2018г. в размер на 337.22 лева.
Застрахователната премия в размер на 180.27 лева е платена на 09.10.2019г.,
след прекратяване на договора за лизинг на 24.11.2018г. След като договорът
е прекратен, ищецът не може да претендира, че ответникът му дължи платените
застрахователни премии, посочени по-горе на договорно основание. Ищцовото
дружество като собственик на автомобила е извършило действия във връзка с
поддържане на вещта след прекратяване на договора за лизинг. Вещта е собственост на лизингодателя през целия
срок на действието на договора и след неговото прекратяване "връщането" има значението единствено на фактическото й
предаване на собственика от нейния държател.
Същото се
отнася и за претенцията за сумата от 911.82 лева – разходи за платени данъчни
задължения за 2019г. и 2018г .
От заключението на вещото лице се
установява, че ищецът е заплатил пътен данък за автомобила за 2018г. в размер
на 443.29 лева и за 2019г. в размер на 468.53 лева. Плащането на този данък за 2019г. отново е станало след прекратяване на договора
и поради това, съдът приема, че ищецът е изпълнил едно свое задължение като
собственик на вещта. Поради това, основателна се явява само претенцията в
размер на 443.29 лева за 2018г.
По отношение на претенцията за солидарна
отговорност на ответницата Ф.Д.К., съдът
намира следното:
В договора за лизинг е посочено, че вземанията на
ищеца се обезпечават със солидарен длъжник – втората ответница по делото. В чл.
1.31 от ОУ е посочено, че солидарен длъжник е този, който обезпечава изпълнение
на договора съгласно чл. 4.2. от ОУ.
За възникване на солидарната отговорност следва да е налице
определено правно основание, защото солидарна отговорност по принцип няма. От
съдържанието на договорните клаузи, се установява, че ответницата Ф.К. е
подписала договора за лизинг като поръчител, а не като съдлъжник. Както за
поръчителя, така и за съдлъжника възниква пасивна солидарност на задълженията
по договора, но правната им уредба е различна. При солидарната задълженост
съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на
другото, всеки съзадължен дължи на свое и
независимо основание, като отпадането на едно от задълженията не предизвиква
отпадане на другите. Задължението на поръчителя зависи от съществуването на
главното задължение и е функция на главното задължение за разлика от
солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение за
разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост. Поръчителят
отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на
същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и
солидарно с него.
В случая, съдът приема, че намерението на страните по договора и
преследваната от тях цел, е втората ответница
да обезпечи плащането на дължимите
суми по договора за лизинг на лизингополучателя и поради това спрямо него
следва да се прилагат разпоредбите на чл.138 и сл. от ЗЗД.
С оглед на
приетото от настоящия съдебен състав качество на втората ответница при сключването
на процесния договор, а именно, че същата се е задължила да
обезпечи чуждо задължение като поръчител, съдът намира че ще следва да разгледа
въпросът изтекъл ли е срокът по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба,
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. В
конкретния случай, крайният срок на договора е
настъпил на 24.11.2018г.
Ищцовото дружество е следвало да предяви иск против длъжника в течение
на шест месеца, считано от падежа на главното вземане, т.е. в срок до 24.05.2019г. Този срок е краен и преклузивен, и за
разлика от погасителната давност, с изтичането му не се погасява възможността
за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. За него съдът
следи служебно и с изтичането му, отговорността на поръчителя отпада. Видно от приложеното ч.гр.д. № 48/2020г.
по описа на РС – Видин, ищцовото дружество е инициирало образуване на заповедно
производство срещу ответниците на 10.01.2020г. – около осем месеца след
изтичане на преклузивния срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД. Поради това, отговорността
на втората ответница като поръчител е отпаднала. Исковата претенция по
отношение на нея ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед гореизложеното, по отношение на ответницата И.Д.Д. ще
следва да се признае за установено, че дължи на ищцовото дружество по Договор
за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0000069/26.05.2017г. следните суми: сумата от 2291.85 лева - главница, сумата от 142.59 лева – възнаградителна лихва за периода от 24.08.2018г. до
24.11.2018г., сумата от 234.17 лева
– неустойка за забава на основание чл. 15.1. от ОУ, сумата от 6551.22
лева – неустойка на основание чл. 15.3 от ОУ за периода от м. 12.2018г. до
16.12.2019г., сумата от 443.29 лева - разходи за платени данъчни задължения за
2018г, сумата от 337.22 лева -
разходи за заплатени застрахователни премии за 2018г. , и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 13.01.2020г., до
окончателното плащане, като в останалата част над присъдените суми и по
отношение на ответницата Ф.Д.К. – исковите претенции ще следва да се отхвърлят
като неоснователни.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата ще следва да заплати на ищеца
направените в производството разноски съобразно уважената част от исковете за платена държавна такса в размер на 200.00 лева,
разноски за вещо лице в размер на 140.86 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева.
Ответницата
ще следва да заплати на ищеца и разноските по заповедното производство в размер
на 200.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи на „МОГО БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК ********* седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Г.М.Димитров № 16А, представлявано от
Ирина Харалампиева Георгиева по Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №
AG0000069/26.05.2017г. по издадена Заповед № 254 от 27.02.2020г. по ч.гр.д. №
48/2020г. по описа на РС – Видин, следните суми: сумата от 2291.85
лева - главница, сумата от 142.59 лева – възнаградителна лихва за
периода от 24.08.2018г. до 24.11.2018г., сумата от 234.17 лева – неустойка за забава на основание чл. 15.1. от ОУ,
сумата от 6551.22 лева – неустойка на основание чл. 15.3 от ОУ за периода от
м. 12.2018г. до 16.12.2019г., сумата от 443.29
лева - разходи за платени данъчни
задължения за 2018г, сумата от 337.22
лева - разходи за заплатени застрахователни премии за 2018г., и законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
13.01.2020г., до окончателното плащане, като в останалата част над присъдените
суми и по отношение на ответницата Ф.Д.К. – ОТХВЪРЛЯ исковите претенции като
неоснователни.
ОСЪЖДА И.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати
на „МОГО БЪЛГАРИЯ”
ООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Г.М.Димитров № 16А, представлявано от Ирина Харалампиева Георгиева разноски по
делото в общ размер от 440.86 лева, както и разноски по
заповедното производство в общ размер от 250.00
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: