РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330108159 по описа за 2021 година
Предявен е иск на „Атлант ЛТ“ ЕООД, ЕИК ********* против „Каучук ТМ“ ЕООД,
ЕИК *********, който след изменение на иска и частично прекратяване на делото с
постановеното определение от ****** г., е за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1954,80 (хиляда деветстотин петдесет и четири лева и осемдесет стотинки) лева –
главница, представляваща общата стойност на дължимото в полза на ищеца възнаграждение
по сключен между страните неформален договор за превоз, по който са издадени фактура №
******* г. на стойност 528 лв., фактура № **********/****** г. на стойност 262,80 лв.,
фактура № ******/***** г. на стойност 684 лв., фактура № **********/***** г. на стойност
240 лв. и фактура № ********* г. на стойност 324 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба ***** г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че страните са с трайни търговски отношения, като между тях е
сключен договор за превоз на стоки, по който ищецът е издал фактури в периода 05.10.2017
г. – 09.01.2020 г. Твърди се, че по тези фактури подробно описани в исковата молба са
постъпили частични плащания от страна на ответника, но неизплатено е останало
задължение в размер на исковата претенция. Ето защо се иска ответника да бъде осъден да
заплати процесната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба,
както и присъждане на разноски..
Ответникът подава отговор на исковата молба от ***** г., който е извън срок, тъй
като срокът за отговор на исковата молба не е възстановен по реда на чл. 64 ГПК, поради
което и отговорът на исковата молба следва да се цени като становище, с което се оспорва
предявения иск. Направено е възражение за прихващане, като е изтъкнато, че процесната
сума не е платена, тъй като не са доставени в цялост стоките, предмет на сключения
договор.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
1
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната
рамка на спора, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за
основателна, като съображенията за това са следните:
С доклада по делото, изготвен в откритото съдебно заседание от ***** г., съдът даде
права квалификация на предявения иск и разпредели доказателствена тежест. Наведеното
възражение за прихващане е просрочено, предвид влязлото в сила като необжалвано от
страните определение по чл. 64 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ответника
за възстановяване на срока за отговор на исковата молба. В тази връзка не бе разпределена
тежест на доказване по установяване на вземането, с което ответникът иска да се извърши
прихващане, тъй като възражението е преклудирано с изтичането на срока за отговор на
исковата молба.
Съдът е сезиран с иск, с правно основание чл. 372, ал. 2 от ТЗ, с който се претендира
се възнаграждение по сключен между страните договор за превоз, обективиран в процесните
фактури. За изясняване фактическата страна на спора по делото е допусната ССчЕ на
вещото лице С. К., която съдът кредитира изцяло. От нея се установява, че от страна на
ответника са осчетоводени фактури на обща стойност от 1954,80 лева. Счетоводните
записвания, когато установяват неизгоден за страната факт, какъвто е случаят, се ползват с
висока доказателствена стойност в битието си частен свидетелстващ документ. Ето защо
след като фактурите са осчетоводени от ответника, с тях се доказват както твърдените от
ищеца договорни отношения между страните, така и размерът на вземането. Ответникът не
ангажира доказателства за погасяване на исковата претенция, поради което предявеният иск
е основателен.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът по приложен списък по чл.
80 ГПК, като разноските възлизат на 292,11 лева – за държавна такса и експертиза.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Каучук ТМ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Атлант ЛТ“ ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 1954,80 (хиляда деветстотин петдесет и четири лева и осемдесет
стотинки) лева – главница, представляваща общата стойност на дължимото в полза на
ищеца възнаграждение по сключен между страните неформален договор за превоз на стоки,
по който са издадени фактура № ****** г. на стойност 528 лв., фактура № **********/****
г. на стойност 262,80 лв., фактура № ****** г. на стойност 684 лв., фактура №
**********/***** г. на стойност 240 лв. и фактура № ****** г. на стойност 324 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба **** г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Каучук ТМ“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „Атлант ЛТ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 292,11 (двеста деветдесет и два
лева и единадесет стотинки) лева – разноски за държавна такса и експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________
2