РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Пловдив, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300500197 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. ***** срещу
решение № 3933/08.10.2024г. по гр.д. № 4411/2024г. по описа на РС Пловдив с
което е признато за установено по иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,
че Е. Г. Г., с ЕГН ********** с адрес в гр. *****, не дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в
гр. *****, заплащането на обща сума в размер на 1 535,72лв., представляваща
претендирани с писмо с изх. № 10833258-1-6/19.02.2024г. на ответника
вземания за електрическа енергия, дължими за периода от 26.12.2018г. до
22.03.2019г. и начислени за имот в гр. ***** с ИТН *****.
Решението, се обжалва като недопустимо, защото ищецът няма правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на
сумата. Сочи се, че в писмото от 19.02.2024 г. никъде не е посочено, че Е. Г.
дължи тази сума на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Сочи се, че
1
ищецът не е предявил иск за защита на правото му процесният имот да бъде
електроснабден и че съдът се е произнесъл със сила на присъдено нещо по
несъществуващ правен спор. Иска се обезсилване на решението и
прекратяване на делото. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. Г., чрез адв. П., с
който решението се намира за допустимо и правилно и се иска неговото
потвърждаване.
Постъпила е и частна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД срещу определение от 10.12.2024 г. по същото дело, с което по реда на
чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молба за изменение на решението в
частта относно разноските. Сочи се, че това определение е неправилно,
противоречи на закона и се иска същото да бъде отменено, като разноските по
делото да останат в тежест на ищеца.
Постъпил е отговор на частната жалба от Е. Г., в който се сочи, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и същото следва да
бъде потвърдено. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, че решението е недопустимо, защото ищецът няма правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на сумата.
Сочи се от жалбоподателя, че в писмото от 19.02.2024 г. никъде не е посочено,
че Е. Г. дължи тази сума на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Според
настоящият въззивен съд, с оглед на факта, че на 22.01.2024г. съобственичката
на самостоятелен обект на собственост в процесния поземлен имот Е. Г. е
изпратила заявление-декларация за започване на продажба на ел.енергия от
жалбоподателя, в качеството му на краен снабдител, то в отговор на това тя е
2
получила и процесното писмо от 19.02.2024 г. В това писмо като условие, за
смяна на името на партидата и възстановяването на ел. захранването на
процесния имот, отчасти собственост на ищцата Г., се иска плащане на такса
от 7 лева и плащането на задълженията за обекта от 1 535,72 лева, включващо
и лихва до 20.02.2024г. При което молбата на Е. Г. за смяна на партидата и
възстановяване на захранването не се уважава от крайния снабдител с
електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. От които факти
ищцата Е. Г. правилно достига до извода, че от нея се претендира и плащане
на сумата от 1 535,72 лева за минали задължения за имота в цялост. Дори в
исковата молба ответника сочи, че за него е без значение кой ще му плати
задълженията за обекта от 1 535,72 лева, дали предходния собственик или
новия собственик - Е. Г.. Да изрично от ищцата Г. тази парична сума не се
претендира с процесното писмо, но това плащане е поставено като условие
пред нея за смяна на партидата и възстановяване на захранването на
собствения й самостоятелен обект на собственост в процесния имот. При тези
факти за новия собственик Е. Г. е възникнал правен интерес да докаже, че не
дължи тези суми на някакво правно основание, на каквото тя смята, че не ги
дължи. При това положение искът е допустим.
Съобразно нормата на чл.269 ГПК и чл.271 от ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на жалбата само по посоченото в жалбата
основание за неправилност на съдебното решение. Тоест съдът има право да
се занимае само с конкретните доводи наведени във въззивната жалба за
неправилност на съдебното решение. Такива във въззивната жалба конкретни
доводи за неправилност посочени от жалбоподателя няма. Ето защо съдът
няма право да се произнася служебно по правилността на обжалваното
решение. При това положение въззивният съд е длъжен да приеме решението
за правилно и да го потвърди при липса на нарушена императивна
материалноправна норма.
Неоснователна е частната жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД срещу определение от 10.12.2024г. по същото дело, с което по реда на чл.
248 от ГПК е оставена без уважение молба за изменение на решението в
частта относно разноските. Това е така, защото ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е загубил делото изцяло, като изцяло е уважен иска
срещу него и същият при това положение няма право на разноски.
Обжалваното определение следва да се потвърди.
3
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
въззиваемата страна Е. Г. на основание чл.78 ал.1 от ГПК се присъждат
разноски в размер на 500 лева за адвокатски хонорар, реално платен /л.28 от
делото на ПОС/. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3933/08.10.2024г. по гр.д. № 4411/2024г.
по описа на РС Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15457/10.12.2024г. по гр.д. №
4411/2024г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление в гр. ***** да плати на Е. Г. Г., с ЕГН
********** с адрес в гр. ***** сумата от 500 лева за разноски направени пред
въззивния съд за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4