РЕШЕНИЕ
№ 11397
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110161001 по описа за 2021 година
искове с пр. осн. чл. 55 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „..., в исковата си молба и уточнение на същата от 15.11.2021г., моли да се
ОСЪДИ ответникът/ите да му заплати/ят при условията на разделност:
- 443,99 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.09.2018г. до 30.04.2019г.;
- 113,09 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до 14.10.2021г.,
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - .., не се ангажира със становище.
Ответникът – Е. Г. В., не се ангажира със становище.
Ответникът - Х. С. В., оспорва иска:
- оспорва материалната легитимация на ответника;
- навежда и други доводи между които и несигурност за изрядността на уредите за
топлинно измерване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
4 ФЛ са отдали под наем на дружество (".., ЕИК ..) процесното помещение през
1
2001г. Между наемодателите са З. В., починала през 2011г., първият и вторият ответник.
Освен тях и Р. В. (починал – справка – л. 50). Срокът е 5 години.
На 23.02.2017г. до ответниците – Х. В., Р. В. и Е.. В., е изпратено писмо, в което се
сочи, че за процесния магазин има натрупана цена за ТЕ, която не е изплатена. Поканата е
получена на 01.03.2018г. от г-жа В.. Г-дата Р. и Едм. В. не са потърсили своето съобщение
(л. 21). Адресът е ... Там е получено обаче съобщението по това производство – л. 64, и то
лично от Едм. В..
Заключението на комплексна СЕ,Е не е оспорено от страните и е прието от съда като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
- стойността на главницата е 438,84 лева; и
- лихвите – 119,12 лева.
от правна страна:
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между: … топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди (чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ). Това, само на пръв поглед, означава, че
всички общи правила, имащи отношение към обикновено конклудентния договор (решение
№ 5 от 22.04.2010г. на КС) са неприложими.
Елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване (чл. 55 от ЗЗД) са
следните: обедняване – при намаляване на активите; обогатяване, като такова е налице и
когато се спестяват разходи; и двете да са последица от една обща причина.
Не е налице облигационна връзка, породена от договор, но не се и твърди подобно
нещо. Твърди се и се установява, че ищецът се е обеднил само със стойността на подадената
до магазина топлинна енергия. Всеки етажен собственик, който притежава търговски обект,
е длъжен, без значение дали ползва или не помещението, да сключи договор. Прекъсването
на облигационната връзка е възможно само, ако цялата сграда (ЕС) го стори. Самостоятелно
това е невъзможно (съобразно цитираното по-горе решение на КС и ТР, цитирано по-долу).
Тъй като заплащането на топлинна енергия е принципно задължение за
собствениците (от ЕС) – според КС, режимът е аналогичен на този за поддържане на обща
част, своеобразна „екстра“ в сградата, то обогатяването се изразява в спестяването на
съответния разход (ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.: Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е
изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за
плащане). Обедняването на ищеца е съизмеримо с цената на изразходваната топлинна
2
енергия, но не определена от ДКЕВР, а по пазарни нива – т.е. доста по-висока от
претендираното.
Причината регулаторен орган да определя цената е социална. Това е така в по-малка
степен и при стопанските потребители в ЕС (регулаторната цена има смисъл само ако е по-
ниска от пазарната).
Изложеното е по принцип (в тази връзка и например: Решение № 262542 от
28.07.2022г. на СГС по в.гр.д. № 2409/2021г. и Решение № 262856 от 31.08.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 2172/2021г.).
От процесуалното поведение на ответниците, а и на особения представетил на
единия от тях, съобразно посоченото в доклада, може да се приеме следното:
Дружеството наемател е било титуляр на партидата до някакъв момент преди
писмото, описано в „от фактическа страна“. Ищецът е бил уведомен, че наемното
правоотношение е прекратено, като партидата е върната на името на собствениците, които
към този момента вече са само двама. Старото задължение, това за което ответницата е била
уведомена, вероятно е било изчистено (платено).
Ответниците, макар и изрично да бе указано в доклада, не установиха лошо качество
на ползваната ТЕ (Решение № 34 от 22.02.2010г. на ВКС по т.д. № 588/2009г., II т.о., ТК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Това че ответницата се представлява от особен
представител не ѝ дава повече права от потребител, който изпълнява административното си
задължение да може да бъде открит на декларирания настоящ/постоянен адрес. Тя не може
да се ползва/да черпи права от неправомерното си поведение. Следва да се има предвид и че
цялата инсталация след абонатната станция е собственост на Етажната собственост, т.е.
задължението за поддръжка е на последната. Ответниците са част от нея. Това, че уредите не
са проверявани, проблемни и т.н. не е релевантен факт, от значение би било само ако
отчитат погрешно и в ущърб на собствениците. Такива доказателства, както бе посочено, не
бяха ангажирани.
Главницата се дължи, но в размера определен от в.л.
Не са ангажирани доказателства за поставянето в забава на длъжниците по
отношение на дълга, за който се претендира в това производство. Искът за лихвата е
неоснователен.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат разноски от
ответниците, съобразно уважената част от исковете:
- частта на ответника възлиза на 397,25 лева, а
- тази на ответницата на 713,51 лева.
3
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55 от ЗЗД, Е. Г. В., ЕГН **********, гр. София ..., и Х. С. В.,
ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, .., телефон .., чрез адв. К., особен представител, да
заплатят при условията на РАЗДЕЛНОСТ на „..., ЕИК .., представлявано от .., със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н .., e-mail: .., сумата от 438,84 (четиристотин
тридесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки) лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, с която ответниците са се обогатили
неоснователно за периода от м.09.2018г. до 30.04.2019г. (топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 53), ведно със законната лихва, считано от
26.10.2021г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 443,99 (четиристотин четиридесет и три лева и деветдесет и
девет стотинки) лева, както и тази с пр.осн. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 113,09 (сто и
тринадесет лева и девет стотинки) лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до
14.10.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА но основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е. Г. В., ЕГН **********, гр. София ..., да
заплати на „..., ЕИК .., представлявано от .., със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н .., e-mail: .., сумата от 397,25 (триста деветдесет и седем лева и двадесет и пет
стотинки) лева, сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА но основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Х. С. В., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София,
.., телефон .., чрез адв. К., особен представител,, да заплати на „..., ЕИК .., представлявано от
.., със седалище и адрес на управление гр. София, р-н .., e-mail: .., сумата от 713,51
(седемстотни и тринадесте лева и петдесет и една стотинки) лева, сторени деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - .., ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София 1618, р-н „Витоша”, бул. „...
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4