Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 11343
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 558275 от 10.12.2018 г., постановено по гр. д. № 72592/2016 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, „Т.Б.Д“ АД е осъдена да заплати на „Г.2.“ ООД, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 18 228, 34 лв., представляваща удържани без основание лихви по сключен договор за кредит № 1560 от 20.06.2014 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 18 775, 97 лв., както и е отхвърлен искът с правно основание чл.86 ЗЗД - за заплащане на сумата от 2 586, 86 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.09.2015 г. - 11.11.2016 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 7 534, 74 лв., представляваща удържани без основание лихви по сключен договор за кредит № 1561 от 20.06.2014 г., като е отхвърлен искът с правно основание чл.86 ЗЗД - за заплащане на сумата от 1 038, 10 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.09.2015 г. - 11.11.2016 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 9 793, 17 лв., представляваща удържани без основание лихви по сключен договор за кредит № 1562 от 20.06.2014 г., като е отхвърлен искът с правно основание чл.86 ЗЗД - за заплащане на сумата от 1 349, 25 лв., като е отхвърлен искът с правно основание чл.86 ЗЗД - за заплащане на сумата от 1 349, 25 лв., представляваща обезщетение върху главницата за периода 01.09.2015 г. - 11.11.2016 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2 259, 49 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски по делото. Ищецът е осъден за заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 14, 90 лв., представляваща разноски по делото. С определение № 147239/20.06.2019 г., постановено по гр. д. № 72592/2016 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Определението е влязло в сила, като необжалвано.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника „Т.Б.Д“ АД.
Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно. Спорът между страните се свежда до съдържанието на
постигнатата уговорка в клаузата на чл.3.1.7, която се съдържа в процесните
договори за кредит, както и дали ответникът е упражнил надлежно правото си по
чл.3.1.6 от договорите да увеличи лихвата с 2 % за периода до 01.08.2015 г.
Ищецът не оспорва факта, че е нарушил каузите за минимален оборот. Счита, че
неправилно решаващият съд е приел, че липсва основание за удържане на суми от
сметки на ищеца поради неизпълнение на клаузите за минимален оборот. В клаузата
на чл.3.17 от трите процесни договори за кредит е предвидено право в полза на
банката да увеличи лихвата по договорите за следващия период, без това да означава,
че не може със задна дата. Необосновано СРС е приел, че следващият лихвен
период е единствено и само периода, който следва упражняване от страна на
банката на правото й да увеличи лихвения процент по договорите. С изпратеното
до кредитополучателя писмо изх. № 00314/17.08.2015 г. банката е констатирала
неизпълнението от страна на кредитополучателя на договорно поетото му
задължение за насочване на обороти по сметка на банката през м.12.2014 г. и е
упражнил правото си по чл.3.1.6 от всеки от договорите. В посочената клауза са
предвидени две възможности за банката: да увеличи договорната редовна лихва с 2
%, да обяви договора за кредит за предсрочно изискуем или едновременно да
начисли предвидената наказателна лихва и да обяви кредита за предсрочно
изискуем. В разглеждания случай банката е предпочела най-леката за
кредитополучателя санкция, като е увеличила размера на редовната лихва, макар
че неизпълнението от страна на кредитополучателя е съществено. Излага
съображения, че уведомяването на кредитополучателя за неизпълнение на договорно
поети от негова страна задължения не е условие за упражняване на договорени в
полза на банката права. Банката има задължение за уведоми кредитополучателя,
което е сторила с писмо изх. № 00314/17.08.2015 г. Промяната в лихвата е
приложена за следващия лихвен период - м.01.2015 г. Прилагането на новия лихвен
процент не е равнозначно на събирането на новия размер лихва. Счита, че правото
на банката да увеличи договорената редовна лихва е предпоставено единствено и
само от неизпълнение на клаузата за насочване на минимален оборот. Между
страните не е постигната уговорка уведомлението да се счита като условие за
увеличаване на лихвения процент. Предвиденото уведомяване касае вече
настъпилата промяна и констатиране от страна на банката на неизпълнение от
страна на кредитополучателя. С оглед на това счита, че уговорката между
страните касае уведомителен режим. Позовава се на търговското качество на
ищеца, което му позволява за разбира клаузите на търговските сделки. С оглед на
това счита за неправилен изводът на СРС, че увеличаването на лихвата от страна
на банката е довело до нарушаване на реда, предвидимостта и стабилността в отношенията
между страните. Счита, че не може договорната разпоредба да се тълкува
превратно по начин, който води до това кредиополучателят да черпи права от
собственото си противоправно поведение. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове и му присъди
сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца „Г.2.“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото
не е доказано неизпълнение на поетите договорни задължения. Използваният израз
в оспорената клауза „следващ период“ означава период, който идва непосредствено
след този, в който сме към момента на извършване на действието. По този начин
следващият период следва настоящия, а не го предхожда. Общоприетият смисъл на
понятието следващ е предстоящ. С оглед на това правото на банката на увеличи
лихвения процент по всеки от трите договора за кредит с по 2 % може да възникне
след фактическото установяване на нарушението на договорните разпоредби и уведомявате
на насрещната страна за това. Увеличението на лихвата може да влезе в сила едва
за лихвения период, който непосредствено следва лихвения период (месеца) на извършване на нарушението. Ответникът не е
представил доказателства относно соченото неизпълнение на договорните
задължения и момента, в който е извършено. Предвид представеното по делото
писмо изх. № 00314/17.08.2015 г. банката е уведомила ищеца за неизпълнение на
договора за кредит от м.12.2014 г. По този начин писмото следва неизпълнението
с 8 месеца и половина. В случай, че е налице неизпълнение, то увеличението на
лихвения процент следва да се извърши от м.09.2015 г. Счита, че увеличението на
лихвения процент може да се осъществи след като е изпълнен определен фактически
състав, който включва: установяване по безспорен начин на неизпълнение на
договорни задължения, уведомяване на кредитополучателя за това. В разглеждания
случай обаче този фактически състав не е изпълнен. Банката е констатирала
неизпълнение без да посочи в какво се изразява то, както и е уведомила ищеца,
че ще наложи предвидената в договора санкция. Счита, че уведомяването на ищеца
е необходимо с оглед на защита на същия от неоснователни констатации от страна
на банката за неизпълнение на договора. На основание чл.430, ал.3 ТЗ договорът
за банков кредит е формален, като писмената форма е форма за действителност, като
всички изменения на договора трябва да бъдат извършени в писмена форма -
чл.293, ал.6 ТЗ. Тъй като ищецът има качеството на търговец, то уведомяването
му е необходимо и с оглед обстоятелството, че всеки търговец изготвя и спазва
график на разплащанията към кредитори и трябва да предвиди средства за
заплащане на лихвата в увеличения й размер. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди,
че е сключил с ответника следните три договора да банков кредит: №
1560.0414/20.06.2014 г. с максимален размер на кредитна експозиция от 855 000
евро; № 1561.0414/20.06.2014 г. с максимален размер на кредитна експозиция то
650 000 евро и № 1562.0414/20.06.2014 г. с максимален размер на кредитната
експозиция от 1 000 000 лв. Уговореният максимален размер на лихвения процент и
по трите договора за банков кредит е 5, 75 %. В посочените договори се съдържа
клауза, съгласно която е предвидено задължение за ищеца да насочи целия си
банков кредитен оборот по разплащателните сметки от други банки към банковите
си сметки в ответната банка. Тази уговорка е възпроизведена в следните клаузи:
чл.5.6 от договор за кредит № 1560.0414/20.06.2014 г.; чл.7.7 от договор за
кредит № 1561.0414/0414/20.06.2014 г. и чл.7.7 от договор за кредит №
1562.0414/20.06.2014 г. Предвидено е задължение за ищеца за заплащане на
банката на договорна неустойка при нарушаване на клаузата за минимален оборот.
Предвидени са условията, начина и реда за уведомяване на кредитополучателя за
установяване на нарушението на клаузата за минималния оборот, за начисляване и
събиране на договорната неустойка. Тези уговорки са в следните клаузи: чл.3.1.6
от договора за кредит № 1560.0414/20.06.2014 г.; чл.3.1.6 от договор за кредит
№ 1561.0414/20.06.2014 г. и чл.3.1.6 от договор за кредит №
1562.0414/20.06.2014 г. През м.12.2014 г. по твърдение на банката същата е
установила, че ищецът е нарушил договорните задължения за минимален оборот.С
писмо изх. № 00314/17.08.2015 г. банката го е уведомила, че със задна дата -
считано от 01.01.2015 г., на ищцовото дружество ще бъде начислена за периода
01.01.2015 г. - 15.08.2015 г. договорна неустойка под формата на едностранно
увеличение на лихвения процент от страна на банката по всеки от трите договора
за кредит с по 2 % за всеки договор. Така лихвеният процент е увеличен от 5, 75
% на 7, 75 %. След получаване на уведомителното писмо през м.09.2015 г.
ответникът е удържал от ищеца сумата от 36 103, 88 лв., както следва: по
договор за кредит № 1560.0414/20.06.2014 г. - сумата от 9 600 евро, равняващи
се на 18 775, 97 лв.; по договор за кредит № 1561.0414/20.06.2014 г. - 7 534,
74 лв. и по договор за кредит № 1561.0414/20.06.2014 г. - сумата от 9 793, 17
лв. Тези суми се отнасят за периода 05.01.2015 г. - 30.08.2015 г. Удържаните
суми са формирани от стойността на разликата между дължимата редовна лихва по
всеки от договорите преди увеличението и лихвата след увеличението с 2%.
Твърди, че за всяко увеличение на лихвата по кредитите, независимо от
основанието за увеличението, независимо от това дали увеличението се дължи на
промяна в пазарните условия или на начисляване на договорна неустойка, е
предвиден изричен ред и срок за това. В
трите договора за кредите предвидено следното: чл.3.1.6 - при неизпълнение на
условията по чл.5.6, чл.7.5 и чл.7.6 от настоящия договор банката има право да
увеличи договорената в чл.3.1.3 лихва с 2 % и/или да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Банката си запазва правото по своя преценка да възстанови
размерът на лихвения процент, договорен в чл.3.1.3. В чл.3.1.7 е уговорено, ме
промените в лихвата, договорена в чл.3.1.3 по - горе се прилагат по настоящия
договор считано от началото на следващия лихвен период, за което банката
уведомява кредитополучателя своевременно и по подходящ начин. Счита, че тези
уговорки предоставят две възможности на банката, които тя може да упражни при
спазване на уговорения ред за това. Банката е предпочела да упражни правото си
на увеличение размера на редовната лихва. Предвиденият в договорите ред за
упражняване на това нейно право е банката да събира лихвата в увеличения й
размер от следващия лихвен период – само занапред. В случая следващият лихвен
период е от м.09.2015 г. – месеца, който следва получаването на писмо изх. №
00314/17.08.2015 г., с което ответникът го е уведомил, че едностранно ще
увеличи лихвата по всеки от трите договора. Предвиденото в договорите
задължение за своевременно уведомяване на кредитополучателя означава преди да
започне да тече периода на едностранното увеличение на лихвата, а по подходящ
начин означава – в писмена форма. На основание чл.430, ал.3 ТЗ договорът за
банков кредит е формален, поради което и на основание чл.293, ал.6 ТЗ всички
изменения на договора трябва да бъдат извършени в писмена форма. Счита, че за
периода м.01.2015 г. – м.08.2015 г. банката е усвоила парични средства без
правно основание за това, поради което и на основание чл.55, ал.1 ЗЗД следва да
ги върне. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 36 103, 88 лв. – главница, и сумата от 4 974, 21
лв. – мораторна лихва за периода 06.07.2015 г. – 11.11.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. Претендираните
суми се формират, както следва: 18 775, 97 лв. – главница по договор за
кредит № 1560.0414/20.06.2014 г. и 2 586, 86 лв. – мораторна лихва;
7 534, 74 лв. – главница по договор за кредит № 1561.0414/20.06.2014 г. и
1 038, 10 лв. – мораторна лихва; 9 793, 17 лв. – главница по договор
за кредит № 1562.0414/20.06.2014 г. и 1 349, 25 лв. – мораторна лихва.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва
предявения иск. Счита, че изменението на лихвения процент от страна на банката
по всеки един от кредитите е извършено законосъобразно и в съответствие с договореното
между страните в чл.3.1.6 от процесните договори. Не е налице уговорка
уведомлението до ищеца да се счита като предпоставка за увеличението на
лихвения процент. От съдържанието на процесните клаузи счита, че се установява,
че се касае за уведомление относно вече настъпила промяна. Касае се за
уведомителен режим, свързан със знанието на кредитополучателя на настъпилото
по-рано увеличение на лихвата. Счита, че изразът „следващ лихвен период“ не
може да се тълкува, че лихвеният период трябва да следва уведомлението до
кредитополучателя. Твърди, че е уведомила ищеца още същия месец за
неизпълнението на задължението му за насочване на минимален оборот. Редът за
увеличение на лихвата съдържа като условие единствено неизпълнение на
задължението по клаузата за минимален оборот, но не и отправянето на
уведомление до кредитополучателя а това обстоятелство. Твърди, че макар в
писмото до ищеца да е посочено, че лихвата е начислена от м.01.2015 г., то
начисляването е извършено от 05.08.2015 г. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
По силата на договор за кредит № 1560.0414/20.06.2014
г. „Т.б.Д“ АД е предоставила на „Г.-****“ ООД инвестиционен кредит в размер на
855 000 евро до 05.06.2021 г., при заплащане на лихва в размер на 5, 75 %.
В клаузата на чл.3.1.6 е предвидено, че при неизпълнение на условията по чл.5.6,
чл.7.5 и чл.7.6 от договора банката има право да увеличи договорения лихвен
процент с 2 пункта и/или да обяви кредита за предсрочно изискуем. В чл.3.1.7 е
предвидено, че промените в лихвата, договорена в чл.3.1.3, се прилагат по настоящия
договор, считано от началото на следващия лихвен период, за което банката
уведомява кредитополучателя своевременно и по подходящ начин. В чл.5.6 от
договора е предвидено задължение на кредитополучателя за срока на действие на
договора да насочва целия банков кредитен оборот по разплащателни сметки на
кредитоискателя в ТБД АД. Отчитането се извършва на всяко календарно
тримесечие.
По силата на договор за банков кредит №
1561.0414/20.06.2014 г. банката е предоставила на кредитополучателя „Г.-****“
ООД, кредит под формата на овърдрафт в размер на максимум 650 000 лв. до
05.06.2016 г., при лихва в размер на 5, 75 %. В чл.3.1.6 от договора е
предвидено, че при неизпълнение на условията по чл.7.5, чл.7.6 и чл.7.7 от
договора банката има право да увеличи договорената в чл.3.1.3 лихва с 2 пункта
и/или да обяви кредита за предсрочно изискуем. В клаузата на чл.7.7от договора
кредитополучателят е поел задължението да насочва целия банков кредитен оборот
по разплащателни сметки на кредитоискателя в ТБД АД. Отчитането се извършва на
всяко календарно тримесечие.
По силата на договор за кредит № 1562.0414 от
20.06.2014 г. банката предоставя на кредитополучателя – „Г.-****“ ООД, кредит под формата на кредитна линия в размер
на максимум 1 000 000 лв. до 05.12.2015 г. при лихва, формирана от
тримесечен SOFIBOR плюс надбавка в размер на
4, 1 %, но не по – малко от 5 %. Към датата на сключване на договора приложимия
лихвен процент по кредита е 5 % годишно. Клаузите на чл.3.1.6, както и на
чл.7.7 са с идентично съдържание с тези по договор за банков кредит №
1561.0414/20.06.2014 г.
С писмо изх. № 00314/17.08.2015 г. банката е уведомила
ищеца, че във връзка с изискванията на чл.3.6 от договори за кредит №
1560.0414, № 1560.0414 и № 1562.0414, на 07.08.2015 г. банката е увеличила с 2
% договорения лихвен процент поради неизпълнение на поети ангажименти.
Констатираното неизпълнение е във връзка с клаузата за минимален оборот,
формулирана в чл.5.6 от договор за кредит № 1560.0414 и чл.7.7 от договори за
кредит № 1561.04.14 и № 1562.0414. Посочено е, че съгласно информацията от
писмо К-26-Г-22/03.07.2015 г. на МИ, неизпълнението на горните членове е
констатирано от м.12.2014 г. В тази връзка и съгласно изискванията на
цитираните членове, банката е доначислила предвидената лихва от 2 % от
м.01.2015 г.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС
съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема
като компетентно дадено, се установява, че по договор за кредит №
1560.0414/20.06.2014 г. за периода 01.01.2015 г. – 24.03.2016 г. е приложен
лихвен процент от 7, 75 % Хронологично през периода 01.01.2015 г. – 05.08.2015
г. са начислявани лихви при лихвен процент от 5, 75 %. Увеличението на лихвения
процент с 2 % за периода м.01.2015 г. – м.08.2015 г. е извършено на 07.08.2015
г. като са начислени лихви с вальор 5-то число за съответния месец за периода
01.01.2015 г. – 05.08.2015 г. Приложеният лихвен процент до договор за кредит №
1561.0414/20.06.2014 г. за периода 01.01.2015 г. – 21.02.2016 г. е 7, 75 %.
Хронологично за периода 01.01.2015 г. – 05.08.2015 г. са начислявани лихви при
лихвен процент от 5, 75 %. Увеличението на лихвения процент с 2 % за всеки един
от месеците за периода м.01.2015 г. – м.08.2015 г. е извършено на 07.08.2015
г., като лихвите са начислени с вальор 5-то число за съответния месец за
периода 01.01.2015 г. – 05.08.2015 г. Приложеният лихвен процент по договор за
кредит № 1562.0414/20.06.2014 г. за периода 01.01.2015 г. – 10.08.2015 г. е 7
%. Хронологично пред периода 01.01.2015 г. – 05.08.2015 г. са начислявани лихви
при лихвен процент от 5 %. Увеличението на лихвения процент с 2 % за всеки един
от месеците за периода м.01.2015 г. – м.08.2015 г. е извършено на 07.08.2015 г.
с начисляването лихви с вальор 5-то число за съответния месец на периода
01.01.2015 г. – 05.08.2015 г. По договор за кредит № 1560.0414/20.06.2014
г. общият размер на увеличението на
лихвения процент с 2 % за периода м.01.2015 г. – м.08.2015 г. възлиза общо на 9 320 евро. Лихвите са
платени наведнъж на 11.08.2015 г. По
договор за кредит № 1561.0414/20.06.2014 г. увеличението на лихвения процент с
2 % за всеки един от месеците за периода м.01.2015 г. – м.08.2015 г. възлиза на
7 593, 95 лв. То е платено на 07.08.2015 г. По договор за кредит №
1562.0414/20.06.2014 г. увеличението на лихвения процент с 2 % за всеки един от
месеците за периода м.01.2015 г. – м.08.2015 г. възлиза общо на 12 000 лв.
Лихвите са платени на 07.08.2015 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирани страни, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Страните не спорят относно наличието на облигационна
връзка, възникнала по силата на сключените между тях договори за кредит
съответно № 1560.0414/20.06.2014 г., № 1561.0414/20.06.2014 г. и №
1562.0414/20.06.2014 г., по силата на които на ищеца са предоставени банкови
кредити срещу заплащане на договорената лихва по реда и условията, уговорени
между страните.
Спори се относно реда за упражняване на правото на
банката едностранно да увеличи размера на лихвения процент при изрично предвидените
релевантни форми на неизпълнение на договорните задължения на ищеца.
В процесните договори за кредит се съдържа идентична
уговорка между страните, съгласно която при неизпълнение на изрично предвидени
условия от договора банката има право
да увеличи договорения лихвен процент с 2 пункта и/или да обяви кредита за предсрочно изискуем, като промените в
лихвения процент се прилагат считано от началото на следващия лихвен период, за което банката уведомява
кредитополучателя своевременно и по подходящ начин.
Съгласно трайната съдебна
практика на тълкуване подлежат не само неясните или двусмислени уговорки на
договора, а и тези, които макар и външно да са ясни, но между страните
съществува спор за действителното им съдържание.
Съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Правно значение имат също така и обстоятелствата, при които
е сключен договорът, както и поведението на страните преди и след сключването
му. Уговорките в договора и използваните в тях понятия не трябва да бъдат
тълкувани буквално, а в смисъла, който следва от целия договор, като се има
предвид, че използваните понятия могат да се различават от законовата дефиниция
и да са съобразени с обичая. Съдът е длъжен да изясни действителната воля на
страните, а не да я подменя (решение № 34 от 27.02.2019 г. по гр. д. №
1770/2018 г., на ВКС, ГК, І ГО; решение № 162 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 10/2018
г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 347 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 290/2010 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.).
В разглеждания случай
предвидената в полза на банката възможност за едностранно увеличаване размера
на дължимата лихва по разглежданите договори е уговорена като нейно субективно
право, което възниква заедно с правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем или да упражни едновременно и двете посочени възможности. С оглед на
това увеличаването размера на лихвата не настъпва по право, при наличие на
релевантната за страните форма на неизпълнение на поетите договорни задължения
от страна на кредитополучателя, а е уговорена като субективно, потестативно
право в полза на банката. Упражняването на това субективно право от страна на
банката се извършва чрез отправяне на волеизявление. От момента на достигане на
волеизявлението до насрещната страна по правоотношението, то произвежда своето
правно действие. Аргументи в тази насока са изложени и в ТР № № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.18, във връзка с обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, каквато възможност е уговорена в полза на
банката в разглежданата клауза. С него е разяснено, че за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост.
След като субективното право
на банката се упражнява чрез отправяне на волеизявление, доколкото
упражняването на избор не би могло да се презюмира от насрещната страна по
правоотношението, то уговореният между страните следващ лихвен период, от началото
на който се начислява лихвата в увеличения размер, следва да се преценява
именно към момента на достигане на волеизявлението до неговия адреса. От този
правно релевантен момент същото произвежда действието си и регулира спорните
правоотношения. Ето защо преценката относно това кой е следващия лихвен период
се извършва не към момента на неизпълнението, а към момента на упражняването на
субективното право на банката. Тъй като волеизявлението на банката е отправено
с писмо 00314/17.08.2015 г., то от момента на получаването му от ищеца същото е
произвело целения правен резултат – промяна на лихвения процент. При липса на
предвидена от страните възможност за начисляване на лихвата в увеличения размер
за период, който предхожда упражняването на субективното право на банката,
такава не може да се извлече и по тълкувателен път, доколкото такава воля
страните не са обективирали в разглежданите договори.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че правото на банката да увеличи договорената редовна лихва е
предпоставено единствено и само от неизпълнение на клаузата за насочване на
минимален оборот. Тази форма на неизпълнение на поетите договорни задължения на
кредитополучателя не се свързва само с една възможност за банката – увеличаване
размера на редовната лихва. Наред с тази възможност са предвидени и други
възможности, посочени по - горе. За да настъпи целената от банката правна
промяна, същата следва да упражни избора си, като отправи волеизявление до
насрещната страна за това.
Постигнатите между страните
уговорки не дават основание да се приеме, че уведомяването на кредитополучателя
за упражнения от банката избор констатира неизпълнението на страна на
кредитополучателя, в каквато насока са доводите на жалбоподателя. В случая
разглежданото субективно право на банката е преобразуващо и за да бъде надлежно
упражнено и съответно да произведе правно действие, е необходимо отправяне на
волеизявление, както и достигане на същото до кредитополучателя.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че изискването за своевременно уведомяване на кредитополучателя,
което страните са изрично предвидили в разглежданата клауза, цели охраняване
интересите на последния и изключва
възможността същият да се постави в изненада от насрещната страна, като за отдалечен
във времето период му бъде начислена и събрана лихва, без надлежно да е
уведомен за това. Подобно развитие на договорните отношения между страните би
противоречало и на основния принцип за добросъвестно изпълнение на поетите
договорни задължения на страните по правоотношението, установен в нормата на
чл.288 ТЗ вр. с чл.63, ал.1 ЗЗД.
След като в полза на банката не е съществувало право
да увеличи размера на редовната лихва за период, който предхожда упражняването
на уговореното в нейна полза субективно право едностранно да стори това, а
именно: за периода м.01.2015 г. – м.08.2015 г., събраните суми по процесните
договори за този период с увеличение на лихвата от 2 %, са при първоначална
липса на правно основание за това. Ето защо са налице предпоставките на чл.55,
ал.1 ЗЗД, поради което в тежест на ответника – жалбоподател, е възникнало
задължение да върне полученото без правно основание.
Жалбоподателят не е изложил оплаквания относно
размера, за който е уважен предявеният иск, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос е извън въззивния контрол.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции относно
иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат сторените от ответника по
жалбата разноски във въззивното производство. Техният размер възлиза на
2 000 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на
процесуално представителство на страната за настоящата инстанция по договор за
правна защита и съдействие от 11.05.2020 г.
Ответникът по жалбата
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но
не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013
г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност
на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.
След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
В
конкретния случай усилията на процесуалния представител на ответника по жалбата
се свеждат до: изготвяне на писмен отговор на въззивна жалба, явяване в
проведеното едно открито съдебно заседание, представяне на списък на разноските
по чл.80 ГПК и доказателства относно техния размер, както и представяне на
писмени бележки в определения от съда срок. Установеният минимален размер в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в
приложимата към момента на сключване на договора редакция, определен съобразно
обжалваемия интерес, възлиза на 1 596, 69 лв. Доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е
в близък до минималния размер, както и с оглед обсъдените по – горе усилия на защитата при упражняване на процесуалните
права, следва да се приеме, че не са налице основания за намаляване на
адвокатското възнаграждение. С оглед на това на ответника по жалбата следва да
се присъди сумата от 2 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 558275 от 10.12.2018 г., постановено по гр. д. № 72592/2016 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която „Т.Б.Д“ АД, ЕИК ********, е осъдена да заплати на „Г.2.“ ООД, ЕИК ********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 18 228, 34 (осемнадесет хиляди двеста двадесет и осем лева и тридесет и четири стотинки) лв., представляваща удържани без основание лихви по сключен договор за кредит № 1560 от 20.06.2014 г.; да заплати сумата от 7534, 74 (седем хиляди петстотин тридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки) лв., представляваща удържани без основание лихви по сключен договор за кредит № 1561 от 20.06.2014 г., както и да заплати сумата от 9 793, 17 (девет хиляди седемстотин деветдесет и три лева и седемнадесет стотинки) лв., представляваща удържани без основание лихви по сключен договор за кредит № 1562 от 20.06.2014 г.
ОСЪЖДА „Т.Б.Д“ АД, ЕИК ********, с адрес ***, да заплати на „Г.2.“ ООД, ЕИК ********, с адрес гр. Пловдив, бул. „********и съдебен адрес *** – адв. И.Б., сумата от 2 000 (две хиляди) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.
Решението е влязло в сила в останалата част, с която
са отхвърлени предявените искове, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.