Решение по дело №847/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 257
Дата: 5 октомври 2020 г.
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20202330200847
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 25705.10.2020 г.Град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ЯмболIX състав
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай И. Кирков
като разгледа докладваното от Николай И. Кирков Административно
наказателно дело № 20202330200847 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на Н. К. Д. от
***,ЕГН:**********,подадена чрез процесуалния му представител - адвокат Р.Д.-БАК
против наказателно постановление № **********/02.07.2020г. , издадено от Директора на
РДГ Сливен, с което за нарушение на чл.257,ал.1,т.2 от Закона за горите ,вр. чл.66,ал.3 от
Наредба № 1 /30.01.2012за контрола и опазване на горските територии му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
С жалбата се иска НП да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила , довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице.Изтъква се ,че в АУАН и НП не е индивидуализиран по никакъв начин одобрения
карнет- опис,като по този начин не ставало ясно , за кой точно карнет –опис става въпрос и
водило до неяснота , относно датата , на която се твърди ,че е извършено нарушението.
В съдебно заседание жалбата се подържа от процесуалния представител на
жалбоподателя,който пледира за отмяна на наказателното постановление , поради
несъставомерност на деянието.Иска се и присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна, също редовно призована, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата. Счита, че събраните по делото доказателства по безспорен начин
установяват факта на извършеното административно нарушение, поради което моли НП да
бъде потвърдено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

1
Във връзка с констатирани случаи на неправомерно експедитирана дървесина на
01.06.2020г свид.Г.Д., старши експерт при ИАГ гр.Сливен извършил проверка на наличната
документация в Община Тунджа, свързана с издадените позволителни за сеч. В хода на
проверката свид.Д. установил,че жалбоподателят като лице упражняващо ***а през 2018г.
е одобрил карнет- опис за отдел 83,подотдел „в“ в землището на с.Каравелово, с маркиране
на насаждение със синя боя.Установено била ,че на 20.08.2019г. жалбоподателят е одобрил
нов карнет опис за същия подотдел и за същото насаждение, което не било премаркирано
със друг цвят боя , различна от първоначалния, а отново със синя боя.
За така констатираното нарушение на чл.257,ал.1,т.2 от Закона за горите ,вр.
чл.66,ал.3 от Наредба № 1 /30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии на
жалбоподателя бил съставен АУАН, който подписал с възражение ,че не е извършил
описаното нарушение.
В последствие въз основа на АУАН при идентично фактическо и юридическо
описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите Д. и Ш., както и приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок
по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна, поради
следните съображения:
От процесуална страна съдът счита, че не са налице нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно- наказателното производство
по налагане на административно наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи
и писмени възражения по него. НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.Настоящия съдебен състав не споделя възраженията на
санкционираното лице,че не е индивидуализиран в достатъчна степен процесния карнет-
опис.В случая е посочен отдела , подотдела и землището за който се отнася, което е напълно
2
достатъчно за неговата индивидуализация, а и жалбоподателят при подписване на АУАН е
направил възражение ,че оспорва извършеното нарушение , ерго бил е наясно кой карнет-
опис се твърди ,че е одобрил.
Разглеждайки делото по същество, съдът установи административното нарушение и
обстоятелствата,при които е извършено за безспорно доказани, което обуславя извода ,че
атакуваното наказателно постановление е материално законосъобразно.В случая
жалбоподателя е санкциониран за нарушение на чл.257,ал.1,т.2 от Закона за горите ,вр.
чл.66,ал.3 от Наредба № 1 /30.01.2012г ,предвиждащ глоба от 300 до 5000 лв. за,
длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или
издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му
или на одобрените горскостопански планове и програми.
Страните не спорят, че жалбоподателят е лице упражняващо *** към Община
Тунджа ***.Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив и по
отношение на обстоятелството ,че жалбоподателят е одобрил процесния карнет – опис ,на
датата посочена в АУАН и НП/ 20.08.2019г./тъй като това изрично е отбелязано на
първата страница от карнет- описа.Съдът счита ,че в АУАН и НП правилно е посочено
,че нарушението е извършено в административната сграда на Община Тунджа, доколкото
там е работното място на жалбоподателя и там се съхранява цялата документация свързана
с позволителното за сеч .В случая от доказателствата по делото категорично се установява
,че одобрения от жалбоподателя карнет-опис не е бил съобразен с разпоредбата на чл.
чл.66,ал.3 от Наредба № 1 /30.01.2012г., а именно извършеното премаркиране на
насаждение да бъде с друг цвят боя, тъй като по одобрения през 2018г. карнет опис за
същото насаждение маркирането е извършено също със синя боя.Това обстоятелство
безспорно е било известно на жалбоподателя,защото той е одобрил на
16.07.2018г.предходния карнет-опис за същия подотдел.Затова съдът счита ,че с тези си
действия жалбоподателят е извършил нарушение по смисъла на чл.257,ал.1,т.2 от Закона
за горите ,вр. чл.66,ал.3 от Наредба № 1 /30.01.2012г ,в каквато насока правилно е
санкциониран.
Административното наказание глоба е определено в минималния размер, предвиден
в чл. 257, ал. 1 ЗГ и затова не може да се приеме, че е несправедлива санкция. Предвид вида
и характера на допуснато нарушение съдът намира, че в контретния случай не намира
приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК
вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане
на юрисконсулскто възнаграждение в размер на 100 лв. се явява основателно и следва да се
уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на
3
АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на
разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица,
които са били защитавани от юрисконсулт (както е в случая за РДГ Сливен), се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на
поисканото възнаграждение не надхвъря определения в чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест
на жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **********/02.07.2020г. , издадено
от Директора на РДГ Сливен, с което на Н. К. Д. от ***,ЕГН:**********, за нарушение на
чл.257,ал.1,т.2 от Закона за горите ,вр. чл.66,ал.3 от Наредба № 1 /30.01.2012 ,за контрола и
опазване на горските територии му е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лв.
ОСЪЖДА, Н. К. Д. с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на РДГ –Сливен сумата
от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4