Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 09.07. 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието
на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 1030 по описа за 2019
год. и
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба
от адв. Д.А., процесуален представител на Р.Д.Р., срещу решение № 1400/04.04.2019 год постановено по гр. дело № 848 /2018 по
описа на ВРС ,с което се
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск
от Р.Д.Р. с ЕГН ********** срещу С.Б.Т. с ЕГН **********
и Н.С.Т. с ЕГН **********, за приемане за установено в отношенията на страните,
че ответниците не са собственици
на недвижим имот с идентификатор 501.43 по ПНИ на СО „Доброгледски
лозя“, землище с.Доброглед, общ.Аксаково, одобрен със заповед № РД-16-7706-67
оот 04.04.2016 г. на областен управител на област Варна“, целия с площ 728
кв.м., при съседи: 501.47-двор, 501.2018-улица, 501.1491-двор и 501.44, на
осн.чл.124 ГПК и се
ОСЪЖДА Р.Д.Р.
с ЕГН ********** да заплати на С.Б.Т.
с ЕГН ********** и Н.С.Т. с ЕГН **********, разноски за производството в размер
на 35 лева за възнаграждение на вещо лице и 800 лева за възнаграждение на
адвокат, на осн.чл.78, ал.3, вр.ал.5 ГПК.
Претендира се отмяната
на решението на посочените
подробни основания във въззивната жалба, включително и относно
твърденията :
- неправилно тълкуване на
разпоредбата на пар 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ
- твърди се,че съдът
неправилно е приел,
че ответникът е придобил
права, въпреки че е направено възражение,
че на ползвателя не е било предоставено по надлежния ред право на ползване
върху имота .
Претендира се отмяна на
постановеното от ВРС решение и вместо него да се постанови друго,с което се
приеме,че ответниците не са собственици на процесния имот. Представена е
подробно писмена защита
Насрещната страна не е
представила писмен отговор.Представя подробна писмена защита
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Във
връзка с нейната основателност, съдът
съобрази следното:
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото
производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически
констатации и правни изводи.
Настоящият въззивен състав, за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявен е иск с
пр.осн.чл.124 ГПК от Р.Д.Р. с ЕГН ********** , чрез адв.Д.А. срещу С.Б.Т.
с ЕГН ********** и Н.С.Т. с ЕГН **********, за приемане за установено в
отношенията на страните, че ответниците
не са собственици на недвижим имот с идентификатор 501.43 по ПНИ на СО „Доброгледски
лозя“, землище с.Доброглед, общ.Аксаково, одобрен със заповед № РД-16-7706-67
оот 04.04.2016 г. на областен управител на област Варна“, целия с площ 728
кв.м., при съседи: 501.47-двор, 501.2018-улица, 501.1491-двор и 501.44.
Твърди
се, че ищецът е собственик на процесния имот по наследяване
от Р.С.П., б.ж. на с.Доброглед, общ.Аксаково и земеделска
реституция по ЗСПЗЗ. С решение №
7808/1993 г., допълнено с решение № 7808/05.08.1996 г. на ПК Аксаково, на
наследодателя на ищеца / Р.П. / е възстановено правото на собственост за имот в
землището на с.Доброглед, местност „Доброгледски лозя“, по т.1, представляващ
нива от 3.000 дка, шеста категория, местност „До гробището“. Имотът попада в
територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти на СО м. „Доброгледски лозя“ е одобрен със заповед
№ РД-16-7706-67 / 04.04.2016 г. на областен управител на област Варна“.
Съгласно същия план възстановеният имот е с
площ 728 кв.м. и съседи:
501.47-двор, 501.2018-улица, 501.1491-двор и 501.44. По стария план имотът е с
№ 109 и попада с цялата си площ в новообразуван имот 501.43. Същият не може да
бъде възстановен на наследниците на Р.П. в стари реални граници,
тъй като е записан на ответниците, които са трансформирали право на ползване в
право на собственост.
Ищецът оспорва правата на ответника.Твърди, че на ответника С.Т. не е било предоставено валидно право на
ползване, и той не е имал право да закупи предоставения за ползване имот пл.№
43, тъй като не е отговарял на изискванията на пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ - имотът
не отстои на изискуемите разстояния – на 30 км. от град с население над 300
хил.жители и на повече от 10 км. От крайбрежната морска ивица. По време на
брака му с ответницата Н.Т., ответникът е трансформирал правото на ползване в
право на собственост.
От
тези твърдения ищецът обосновава правния си интерес от предявения иск за
отричане правото на собственост на ответниците, тъй като не може да приключи процедурата по възстановяване на имота на
наследниците на Р.П., б.ж. на с.Доброглед.
Оспорва издаденият в тяхна полза
нот.акт № 7, том I, рег.№ 914, дело №
13/1999 г. Заявява, че ответниците владеят
процесния имот без основание. С уточняваща молба ищецът сочи, че ПНИ за
процесния имот не е обжалван и същият е влязъл в сила. Моли за уважаване на
иска и за заплащане на разноски за производството.
В срока по
чл.131 ГПК ответниците Т. чрез адв.И.В. оспорват предявения иск като неоснователен. Твърдят и основания за
недопустимост на иска,като сочат, че с решение № 7808/ 05.08.1996 г. на ПИ Аксаково
на наследниците на Р.С.П. е възстановено правото на
собственост върху имот с по-голяма площ и включващ процесния имот. Твърдят,че всъщност правото на собственост не е
възстановено с цитираното решение, тъй като нямало планове по които да се
идентифицира имота. Считат, че исковата претенция е предявена преждевременно, поради
неприключила реституционната процедура за ищеца. Считат, че ищецът има
правен интерес да предяви положителен установителен иск, за да приключи
реституционната процедура и само с решение в негова полза по такъв иск ще
постигне целения резултат. За ищеца няма правно основание да участва в
административното производство по възстановяване на собствеността в
съществуващи или възстановими стари реални граници с решение на ПК № 7808/1993
г., допълнено с решение № 7808/05.08.1996 г.
Твърдят, че решение № 7808/05.08.1996 г. е
нищожно - постановено от незаконен състав, липсва подпис на член на състава на
комисията на колективен орган. Недопустимо е комисията да изменя и допълва
влязъл в сила административен акт, а именно решението от 1993 г. Решение № 7808/05.08.1996 г. е издадено в
полза на наследодателя на ищеца, но същият е починал през 1995 г., признатият
за възстановяване имот не е
индивидуализиран, липсва описание на представените от ищеца доказателства за
правото му, в решението липсват мотиви, наличие на противоречие между
установените факти и диспозитива на решението.
Твърдят, че
ищецът няма установени или предполагаеми права за процесния имот. Ответниците са упражнили правато си да
трансформират предоставеното им по законоустановения ред право на ползване в
право на собственост. Налице са доказателства за притежаваното от тях право на
собственост за процесния имот при спазване на изискванията на пар.4б ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Настоящият въззивен състав, с
оглед посочените от ищеца факти и
наведените в молбата твърдения, както и приетото от ВКС разрешение на въпроса
за правния интерес по исковете за собственост, дадено в ТР № 8/12 г. на ОСГТК на ВКС, приема,
че предявеният отрицателен установителен иск
е допустим и следва да се разгледа по същество.
Въпреки, че е налице твърдян правен интерес на ищеца от отричане правата на ответниците, т.е. установена е активната процесуална
легитимация по предявения иск - –
решение на ПК с.Аксаково № 7808/05.08.1996 г. и удостоверение за наследници,
издадено на 17.05.2017 г. от к-во с.Доброглед, община Аксаково.,предявеният иск
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът, възприема установената от ВРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
С решение на ПК
с.Аксаково № 7808/05.08.1996 г. се възстановява
правото на собственост на Р.С.П. в съществуващи
стари реални граници на следните земеделски имоти: по т.1 - нива от 3.000 дка,
находяща се в терен по пар.4 на с.Доброглед в местност „До гробището“, заявен с
пореден № 1 от заявлението и установен с декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ и
по т.2 - лозе от 1.000 дка, находящо се
в терен по пар.4 на с.Доброглед в местност „Стари лозя“, заявен с пореден № 4 от заявлението и установен
с декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ. В същото е посочено, че решението е
преработено на основание анкета по чл.18“г“, ал.1, т.2 и т.3 от ППЗСПЗЗ и
същото изменя и допълва решение № 7808/1993
г. Имотът се възстановява по разпоредбите на пар.4 от ЗСПЗЗ.
С
решение № 7808 от 1993 г. на ПК
с.Аксаково, общ. Аксаково се възстановява правото на собственост на Р.С.П. в съществуващи
стари реални граници на земеделсеки имот, представляващ лозе от 1.000 дка,
находящо се в землище на с.Доброглед в
местност „Стари лозя“, при съседи: П.Л., П.И., Д.М. и Д.Р., заявен с
пореден № 4 от заявлението и установен с декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Посочени са ограничения на ползването: въвода във владение да стане след като собственика заплати подобренията на
ползвателя – лист 58 от делото.
Според твърденията на ищеца, процесният имот по ПНИ с цялата си площ 728
кв.м. попада в границите на възстановения имот по т.1 на решението,
представляващ нива от 3.000 дка,
находяща се в терен по пар.4 на с.Доброглед в местност „До гробището“,а
активната му легитимация произтича от качеството му на наследник по закон на Р.С.П., бивш жител ***.
/ удостоверение за наследници № 25 /
17.05.2017 г. –л.8/
От
писмо, издадено от МЗХГ изх.№ АУ-42-283/11.03.2018 г./ л.48/, се установява,
че в ОСЗ
Аксаково не е налице план на имотите на старите собственици в местност
„Доброгледски лозя“ към момента на кооперирането им в ТКЗС, съответно в ДЗС или
друга организация към 1958 г. или в по-ранен период от време.
Индивидуализирането на имотите на старите собственици е извършено чрез
провеждане на анкета по реда на чл.23б от ППЗСПЗЗ. В ОСЗ Аксаково не е налице изработен
ПКП на старите собственици, по който е можело да се идентифицират имотите на
старите собственици.
Двете
решения на ПК Аксаково са постановени на осн.чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ преди
изм.доп. ДВ бр.68/30.07.1999 г., но възстановените със същите земеделски имоти не са
индивидуализирани с пл.номер по действащ към 1993 г. и към 1996 г. – годината ,
в която е издадено всяко от двете решения, от които ищецът черпи права в производството,
поради което не може да се направи извод, че решенията имат конститутивно действие и съдът приема, че не е завършена реституцията
за описаните в двете решения недвижими имоти.
Предмет на настоящото производство е отричане правото на собственост на
ответниците за недвижим имот по ПНИ,
съставляващ имот с идентификатор 501.43 по ПНИ на СО „Доброгледски
лозя“, землище с.Доброглед, общ.Аксаково, одобрен със заповед № РД-16-7706-67/ 04.04.2016 г. на областен
управител на област Варна, целия с площ 728 кв.м., при съседи: 501.47-двор,
501.2018-улица, 501.1491-двор и 501.44., но поради обстоятелството ,че
ответниците твърдят, че
правото на собственост на ищеца е
възстановено незаконосъобразно, следва да се извърши
косвен съдебен контрол върху възстановяването на собствеността, тъй като
ответниците по иска не са участвали в административната процедура по ЗСПЗЗ.
Ответниците за
установяване на твърдяните от тях права на собственост върху процесния имот са представили писмени доказателства /
удостоверение № 3114/02.09.1997 год,-л.33, уведомително писмо и приходна
квитанция-л.34, решение от 23.05.1997 год по гр.д. 1023/1993 год,експертиза,
писмо, молба,декларация,удостоверение № 219/07.03.1999 год, л.34-41/.
Пред ВРС е
приета СТЕ,които настоящият въззивен състав
кредитира като обосновано и компетентно
дадена,в която е посочено че :
В
новообразуван имот №
501.43 по ПНИ на м. „Доброгледски
лозя", землище с. Доброглед" участвува стар имот № 109, отразен в ПКП
към ПНИ с площ
728,32 кв.м., съгласно разписен лист към ПНИ .
Стар имот № 109 по ПКП към ПНИ на м.
„Доброгледски лозя", землище с. Доброглед е записан на Р.С.П., като имота участва в новообразуван имот 501.43 с площ по таблицата 728,00 кв.м..
Съгласно извадка и измерване по КАИС /кадастрална административна информационна
система / е установено
разстояние на имота до бреговата ивица - 15423,64 метра, а по второ
контролно измерване от „гугал мапс“ - от имота до
гр.Варна -11,7 км. и от имота
до Бреговата ивица
-
17,4 км.
При изработване на комбинирана скица между ПКП и
ПНИ на м. „Доброгледски лозя", общ. Аксаково обл. Варна за НИ 501.43 и стар имот № 109, площта с която участва стар имот № 109 в НИ № 501.43 е 728,32 кв.м.
От СТЕ, се установява,че плана за м. „Доброгледски
лозя" е одобрен и действува от 1988 г., а не от 1990 г. По плана от 1988 г. ,имот № 43 по плана и имот № 43, описан в Н.А. № 7 /1999год. са
идентични, като са идентични частично с № 109, записан на наследника на Р.С.П. по ПКП към ПНИ
на СО „Доброгледски лоза", кадастрален район 501 и 502.
НИ № 501.43 по ПНИ на СО „Доброгледски лозя", кадастрален район
501 и 502, участвува в
стар имот №
109, записан на наследника на Р.С.П. по ПКП към ПНИ
на СО „Доброгледски лоза", кадастрален район 501 и 502.
Стар имот № 109 е частично
идентичен с имот
43
по плана от
1988 г., с имота описан в Н.А.
№
7/1999г. и НИ
№ 501.43 по ПНИ на СО „Доброгледски лозя", кадастрален район 501 и 502 .
При възстановяване на имотите на Р.С.П. при постановляване
на решение №
7808/05.08.1996 г. на ПК в стари имотни граници е нямало кадастрален план за
възстановените имоти. ПКП е изготвен към ПНИ, през 2016 година по плана от 1988 г. като към
момента на постановляване на решение № 7808/05.08.1996 г. на ПК не е можело да се идентифицират имотите на Р.С.П.. Няма изготвени предходни планове за местност
„Доброгледски лозя“, землището на с.Доброглед преди изработването и приемането
на ПНИ и на ПКП към него на СО „Доброгледски лозя“ през 2016 г. по които да е
възможно да се идентифицират имотите на Р.С.п., описани в решение № 7808/05.08.1996 г.
От у-ние № 219 от
07.3.1990 г. / се установява, че на
ответника С.Б.Т. е предоставено право на ползване по 26 ПМС на ОФ от 1987 г. и
решение № 11 от 31.3.14987 г. на ИК на ОбНС с.Аксаково на земеделска земя в землището на с.Доброглед
с площ 800 кв.м., квартал III, парцел 43 по
парцеларния план, при граници: ползватели : парцели 42, 44, 47 и път. Ползвателят е подал молба / вх.№
С/535/02.04.1992 г /до кмета на община Аксаково за закупуване на предоставения
за ползване имот по реда на ЗСПЗЗ,в която е посочено, че в същия няма изградена
постройка. Към молбата е представена декларация, че предоставения за ползване
имот е единствена земеделска земя на семейството на ползвателя. Поради мълчалив
отказ, ползвателят е подал повторна молба от 01.11.1996 г. и по същата е
постановен отказ, обективиран в писмо № СС-9400/7/05.11.1996 г.
С
решение по адм.дело № 1023/1996
г. на ВОС е отменен отказа на кмета на Община Аксаково да признае правата на
ползвателя С.Б.Т. за придобиване право на собственост върху ползваната по ПМС
земя. В изпълнение на съдебното
решение, ползвателят е превел по сметка на Община Аксаково сумата 25312 лева -
от които за земята 22400 лева, а за инфраструктурата 2912 лева.
От удостоверение № 3114/02.09.1997 г.,
издадено от Община Аксаково се установява, че ответникът С.Б.Т. е придобил
право и закупил предоставената му за ползване земеделска земя,като се е снабдил с нотариален акт за собственост – акт
№ 7/ 1999 г..,независимо от обстоятелството,че имотът е попадал в забраната да
бъдат признавани права по пар.4,тъй като
се е намирал на по малко от 30 км. От град с население повече от
300 000 хиляди жители.
Настоящата
инстанция възприема извода на ВРс, че
въпреки че е налице правен интерес от предявяване на отрицателния иск, искът е
неоснователен,по следните съображения :
След
постановяване на реституционното решение на ПК Аксаково № 7808 от 1993 г. в
полза на наследодателя на ищеца Р.С.П., същото е
изменено и допълнено с решение със същия номер три години по-късно през 1996 г.
Към този момент наследодателят е бил починал / удостоверение за наследници
изх.№ 21 /17.05.2017 г. – л. 8 /. Решението от което ищецът черпи права е
издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ / редакция ДВ бр.59 от 30.06.1995 г -
действаща към датата на постановяване на решението/ , съгласно която норма в решението се описват размерът и категорията на имота,
местоположение (граници, съседи) и ограничения на собствеността, с посочване на основанията
за това и към решението се прилага скица на имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост
върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за
неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в
решението.
В издаденото от
ПК Аксаково решение № 7808 от 1996 г., което изменя и допълва решението от 1993
г. ,не са посочени мотивите на ПК , с които се изменя и допълва решението,
както и не са посочени новите обстоятелства и новите писмени доказателства,
които са от съществено значение за постановеното решение, за да може съдът да
извърши преценка дали са спазени
изискванията на чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ,
при наличието на които ПК може да
поправя допуснати в решението явни фактически грешки или да изменя решението в
определените срокове, когато се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства / още
повече,че от датата на двете решения е видно,че второто решение е постановено
след изтичане на три годишния срок по чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ/.
Затова последващото
решение, което няма данни да е постановено на основание чл. 14, ал.
7 ЗСПЗЗ, е недопустимо и не произвежда правно действие; съответно ищецът не се легитимира като
собственик
С оглед
изложеното, съдът счита, че с
представененото решение на ПК от 1996 год
ищецът не е установил легитимацията си да оспори правото на собственост
на ответниците, , поради което и
предявеният отрицателен установителен
иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
В обобщение, решението на ВРС като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1400/04.04.2019 год постановено по гр. дело № 848 /2018 по
описа на ВРС .
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: