Присъда по дело №689/2020 на Районен съд - Ловеч

Мотиви на Присъда № 9 от 29.06.2021 г. по н.о.х.д. № 689/2020 г. по описа на
Районен съд гр.Ловеч.

Районна прокуратура гр.Ловеч е внесла обвинение срещу подсъдимия И. А. И. от
гр.Ловеч за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за това, че на 22.05.2020 година, в
гр.Ловеч, на ул.„П.Б.Ц." до бл.№ 213, с посока на движение ул.„Търговска", в едногодишен
срок от наказване по административен ред с НП № 19-0906-001213 от 16.09.2019 година на
Началник група към ОД на МВР Ловеч, Сектор Пътна полиция, влязло в законна сила на
02.10.2019 година, за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление, извършил такова деяние като управлявал собствен лек автомобил марка „Ф.Ф.“
с peг.№ OB 7899 BP.
В хода на съдебното следствие представителят на РП Ловеч е направил изменение на
обвинението срещу подсъдимия И. А. И. , което съдът е допуснал на основание чл.287, ал.1
от НПК, като същото се счита предявено по следният начин :
на 22.05.2020 година, в гр.Ловеч, на ул.„П.Б.Ц." до бл.№ 214, с посока на движение
ул.„Търговска", в едногодишен срок от наказване по административен ред с НП № 19-0906-
001213 от 16.09.2019 година на Началник група към ОД на МВР Ловеч, Сектор Пътна
полиция, влязло в законна сила на 02.10.2019 година, за управление на МПС без съответно
свидетелство за
управление, извършил такова деяние като управлявал собствен лек автомобил марка „Ф.Ф.“
с peг.№ OB 7899 BP.
Представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа така предявеното и
изменено в хода на съдебното следствие обвинение срещу подсъдимият, като счита, че
фактическата обстановка по делото е изяснена и че посоченото престъпление е извършено
по начина описан в обвинителния акт. Подробно анализира събраните по делото
доказателства, като развива доводи в подкрепа на обвинителната теза и че подсъдимият И. е
автор на престъплението, в което е обвинен. Изтъква, че не съществуват съмнения относно
времето, мястото и начина на извършване на деянието. Акцентира на обстоятелството, че
това не е първото подобно деяние извършено от подсъдимия изтъквайки предишните му
осъждания и фактът, че настоящето деяние е било извършено в изпитателния срок на
постановена условна присъда. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и му се
наложи наказание при условията на чл.54 от НК, като сочи, че не са налице по делото
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосновават приложението на чл.55 от НК. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на
чл.68, ал.1 от НК, като се постанови подсъдимият да изтърпи и отложеното наказание
лишаване от свобода в размер на три месеца, наложено му по НОХД № 1183/2019 г. по
описа на РС Ловеч.
Подсъдимият И.И., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Заявява,
че разбира в какво е обвинен, но се ползва от правото си да не дава обяснения. В хода на
съдебните прения, в защита изтъква, че не е искал да шофира тогава, но през това време му
звъннал познат, че майка му не е добре и той тръгнал. Сочи, че минал покрай полицейския
патрул, които го последвали и спрели за проверка. Сочи, че му написали акт и свалили
регистрационните номера на автомобила, а той си хванал такси и се прибрал около 40
минути след като му се обадили, като в това време свидетелят М.М. и друг съсед помогнали
на майка му. При дадената му последна дума моли да бъде оправдан. Заявява, че е сгрешил,
но това не е доказано. Изтъква, че имал шофьорска книжка, дори навремето е карал и такси,
но по-късно са му я взели.
Защитникът на подсъдимия И. – адвокат В.Н. пледира за оправдателна присъда, като
изтъква, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин. Твърди, че не е
1

вярно заявеното от прокурора, че подсъдимият никога не е имал шофьорска книжка, имал е
такава, но когато е изтекъл срока на валидност не я е подновил и до момента. Счита, че
след като мястото на извършване на нарушението е било сгрешено в обвинителния акт, то
поправянето му не е следвало да става по реда на изменение на обвинението, като с това е
допуснато процесуално нарушение довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия.
Алтернативно пледира, ако съдът счита, че няма процесуални нарушения и обвинението е
доказано, то да съобрази наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като такива сочи добрите характеристични данни на подсъдимия, трудовата
му ангажираност и че не е конфликтен, както и че се грижи за болната си майка. С оглед на
това акцентира, че подсъдимият И. не е с висока степен на обществена опасност, а и
всичките му нарушения и престъпления са били свързани единствено с управление на
автомобил без свидетелство правоспособност. Заявява, че от деянието няма причинени
вреди, което навежда на извода, че И. шофира добре и внимателно. Изтъква, че
единствената причина да управлява автомобила е, че са му се обадили, че майка му е
паднала и това наложило бързо да се прибере. Изтъква, че след като прокуратурата
първоначално му е предложила споразумение с минималното наказание от три месеца
лишаване от свобода, то явно е отчела наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и че няма пречка, ако подсъдимият бъде признат за виновен, то
наказанието да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а на основание чл.55,
ал.3 от НК да не му се налага наказанието „глоба“.
От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени
доказателства и свидетелски показания, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият И. А. И. живеел в гр.Ловеч и работел като дърводелец-мебелист в „К."
ЕООД – гр.Ловеч. Притежавал в собственост лек автомобил марка „Ф.Ф.“ с per.№ OB 7899
BP. Не бил правоспособен водач на МПС, тъй като нямал издадено СУ на МПС – писмо рег.
№ 906р-3854/18.06.2020 г. на началник сектор „Пътна полиция“ гр.Ловеч /л.15 дос.п-во/.
Водел се на отчет в Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Ловеч, като водач нарушител с
множество регистрирани нарушения по ЗДвП при управление на МПС и наложени
наказания, включително и издавани Заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки /л.16-18 дос.п-во/.
На 22.05.2020 година подсъдимият И.И. управлявал на територията на гр.Ловеч
притежаваният от него лек автомобил марка „Ф.Ф.“ с per.№ OB 7899 BP. Около 17:10 часа се
движел по ул.„П.Б.Ц.", с посока на движение ул.„Търговска". По същото време зад
автомобила управляван от И. се движел патрулен автомобил на РУ на МВР Ловеч в който
били полицейските служители – свидетелите С.Н. Д. и Б. В. Ц., и двамата на длъжност
„младши автоконтрольор„ в сектор „Пътна полиция"при ОД на МВР Ловеч. Изпълнявали

работна смяна по контрол на движението на територията на Община Ловеч. Полицейските
служители решили да извършат проверка на движещият се пред тях автомобил, като го
спрели в близост до бл.214. Констатирали самоличността на водача И. по представената от
него лична карта, собствеността на превозното средство по представеният талон за
регистрация на МПС част 2. Водача не представил СУ на МПС, а проверка чрез ОДЧ
установила, че същият е неправоспособен и няма издадено СУ за МПС.
Свидетелят Д. съставил АУАН срещу И. /л.19/, като в него квалифицирал
действията му като нарушение на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. С акта били иззети като
доказателство свидетелство за регистрация на МПС № ********* и два броя
регистрационни табели № ОВ 7899 BP, свалени от управлявания от подсъдимия автомобил.
Въз основа на акта била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0906-000179/22.05.2020 г. на началник сектор „Пътна полиция" при ОД МВР
Ловеч по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, за прекратяване регистрацията на МПС - лек автомобил
2

марка „Ф.Ф.“ с per.№ OB 7899 BP, за срок от шест месеца - л.23 от дос.производство.
В последствие било установено, че с наказателно постановление № 19-0906-001213
от 16.09.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция“, влязло
в законна сила на 02.10.2019 г. /л.20/, И. бил наказан за нарушение на чл.150 от ЗДвП с
глоба в максимален размер от 300 лева. Наказанието било мотивирано с обстоятелството, че
И. е наказван четири пъти преди това за същото нарушение. Настоящето деяние е било
извършено на 22.05.2020 г., т.е. преди изтичане на едногодишният срок от наказването му с
цитираното НП.
От справка за съдимост на л.34 от досъдебното производство се установява, че
подсъдимият И. е бил осъждан с одобрено споразумение № 146/22.11.2019 година по НОХД
№ 1183/2019 г. по описа на PC Ловеч, за извършено на 16.10.2019 година престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК, като му е било определено наказание от 3 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал. 1 от НК за срок от три
години. Тъй като към датата 22.05.2020 г. изпитателният срок по това осъждане не е бил
изтекъл, то настоящето деяние е извършено в изпитателният срок на отложеното наказание.
Освен това, пак от справката за съдимост става ясно, че подсъдимият И. е бил
наказван по НАХД № 456/2014 г., като с решение № 150/29.04.2014 г. на PC Ловеч е бил
освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и
по реда на чл.78а от НК му е било определено административно наказание „глоба“, в размер
на 1 000 лева.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че
подсъдимият И. А. И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, като на 22.05.2020 година, в гр.Ловеч, на
ул.„П.Б.Ц." до бл.№ 214, с посока на движение ул.„Търговска", в едногодишен срок от
наказване по административен ред с НП № 19-0906-001213 от 16.09.2019 година на
Началник група към ОД на МВР Ловеч, Сектор Пътна полиция, влязло в законна сила на
02.10.2019 година, за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление, извършил такова деяние като управлявал собствен лек автомобил марка „Ф.Ф.“
с peг.№ ** **** **.
Съдът намира, че подсъдимият И. е извършител на посоченото деяние. Осъществил е
изпълнителното деяние чрез действие, като управлявал лек автомобил в едногодишния срок
от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
да притежава съответното свидетелство за управление. Съдът не споделя тезата на защитата
за недоказаност на обвинението. Доводите относно обстоятелството притежавал ли е
подсъдимия свидетелство за управление на МПС не касаят фактическия състав на
повдигнатото му обвинение. Действително, видно от справката за нарушител /л.16-18/ , през
1994 г. същият е издържал изпитите за водач на МПС категории „В“ и „М“, било му е
издавано свидетелство за управление на МПС, но след изтичане срока на същото, не е било
подновявано. Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, да не е лишен от това право по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност. Именно липсата на
валидно свидетелство за управление на МПС придава качеството „неправоспособен водач“
на подсъдимия И.. А и съставът на обвинението по чл.343в, ал.2 от НК визира управление
на МПС без СУМПС, а такова подсъдимият не е притежавал, както категорично се
установява от писмените доказателства и свидетелските показания по делото. Съдът счита
последните за обективно и безпристрастно дадени и не установи данни, които да навеждат
на извод за предубеденост от страна на свидетелите Б.Ц. и С.Д. спрямо подсъдимия и
желание да му „вменят” извършването на престъпление.
3

Що се отнася до възражението за допуснато процесуално нарушение при направеното
и допуснато от съда изменение на обвинението, то категорично същото не може да бъде
споделено. Искането е направено от прокурора в хода на съдебното следствие, като
достатъчно ясно се е мотивирал защо и въз основа на кои данни счита, че е налице
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Същото касае мястото на
извършване на престъплението и по-точно номера на жилищния блок до който е бил спрян
за проверка подсъдимият И.. Мястото на извършване на престъплението е съществен
елемент от обективната страна на престъплението и след като в хода на съдебното следствие
са били установени данни, че същото не съвпада в цялост с описаното в обстоятелствената
част и диспозитива на обвинителния акт, то единствения начин това да бъде коригирано е
бил по реда на чл.287, ал.1 от НПК. По никакъв начин процесуалните права на подсъдимия
като страна по делото не са били нарушени, тъй като по искане на защитника му е дадена
възможност да се запознае с измененото обвинение и да се подготви по него. А и същото
касае точния номер на жилищния блок до който И. е бил спрян за проверка от служителите
на полицията и не става въпрос за изцяло нововъведени обстоятелства и твърдения от
страна на представителя на обвинението.
Безспорно установен е и другият елемент от обективната страна на престъплението –
наложеното на подсъдимия и влязло в сила наказание за административно нарушение на
разпоредбата на чл.150 от ЗДвП – управление на МПС без да притежава свидетелство за
управление на МПС. Същото му е било наложено с наказателно постановление № 19-0906-
001213 от 16.09.2019 г. /л.6 от дос.п-во/, връчено е на И. на 24.09.2019 г. и е влязло в сила на
02.10.2019 г., т.е. след изтичането на 7-дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, тъй като няма
данни да е било обжалвано от подсъдимия.
Така изложените съображения мотивираха съда да приеме, че от обективна страна,
вмененото на подсъдимия И.И. престъпление е категорично и безспорно доказано.
От субективна страна подсъдимият И. е действал виновно, при пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Същият
ясно е съзнавал, че няма издадено валидно свидетелството за управление на МПС и поради
това е нямал правото да управлява лекия автомобил, както и добре е знаел, че срещу него
има издадено и влязло в сила наказателно постановление на Началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Ловеч, именно за управление на МПС без да притежава
съответното свидетелство. В тази връзка, не могат да бъдат кредитирани доводите на
защитата, че единствената причина подсъдимият да управлява автомобила във въпросния
ден е било здравословното състояние на майка му. Действително, разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел М.М. дава данни в тази насока и това би било донякъде
основателна причина ако подсъдимият е бил тръгнал след обаждането от дома си. Но самият
И. не отрича, че се е намирал на друго място, извън дома си, което означава, че той е
управлявал автомобила и преди това, без да се е налагало да го ползва по спешност.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимия за виновен и го осъди.
Причините за извършване на престъплението се явяват категоричното и трайно
нежелание на подсъдимия И. да се съобразява със законно приетите норми и изисквания за
управление на МПС.
Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от анализа и съпоставката
на писмените доказателства по делото и свидетелските показания.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия И. А. И. съдът
съобрази от една страна предишното му осъждане и то за същото престъпление, и отново в
едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 19-0906-001213 от
4

16.09.2019 г. на началник сектор при ОДМВР Ловеч. Съобрази също така и че отново за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, както и многобройните му
наказания за нарушения по ЗДвП. Тези данни го характеризират като лице, което упорито
отказва да се съобразява с правилата за управление на МПС и че всичките му наложени до
момента наказания спрямо него не са изиграли целения от закона превантивен и
възпитателен ефект.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие трудовата му
ангажираност и добрите му характеристични данни в този смисъл. Други смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът не установи така, че категорично н могат да бъдат
споделени доводите на защитата за наличието на многобройни такива и искането за
прилагане на разпоредбите на чл.55, ал.1 и ал.3 от НК.
С оглед на това, на основание чл.343в, ал.2 и чл.54 от НК, настоящият съдебен състав
наложи на подсъдимия И. А. И. наказание от една година лишаване от свобода, както и
глоба в размер на 500 лева, която следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, като за това наказание съдът съобрази и имотното му състояние.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, така определеното му наказание лишаване от
свобода подсъдимият И. следва да изтърпи при първоначален общ режим.
Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимия И. А. И. за справедливо и
че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Предвид обстоятелството, че тук обсъжданото деяние е било извършено от
подсъдимия И. в изпитателния срок на отложеното на основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на три месеца, съгласно
одобреното и влязло в сила споразумение № 146/22.11.2019 г. по НОХД № 1183/2019 г. по
описа на РС Ловеч, то на основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение и това
наказание. Същото, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС подсъдимият И. следва да
изтърпи също при първоначален общ режим.
Тъй като в хода на производството пред съда, както и на досъдебното не са
направени разноски, такива не бяха присъдени.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

5

Номер на акта:	9
Дата:	29 юни 2021 г. (в сила от 26 октомври 2021 г.)
Съдия:	Георги Бойчев Христов

Дело:	20204310200689
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 август 2020 г.

Присъда по дело №689/2020 на Районен съд - Ловеч

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите