РЕШЕНИЕ
№ 864
гр. Велико Търново , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110100222 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.200 от КТ.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са наследници по закон на С Д
С***, починал на ****., като ищцата Б.С. е съпруга, а ищцата Н.С. е дъщеря на С С. Сочи
се, че С С е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, въз основа на сключен
трудов договор от 23.08.2018г., на длъжност „електромонтьор”, като мястото на работа се
определя-„обекти на дружеството”. Ищците твърдят, че на 16.09.2020г. С С, при изпълнение
на трудовите си задължения, бил изпратен с други работници на ответното дружество да
извършат демонтаж на мрежа от стари стълбове в местност „****” общ.Д, като работата се
извършвала от четирима ел.монтьори. С се качвал на стълба, обезопасен с предпазен колан
към стълба и режел старите проводници с арматурна ножица, като през това време вторият
работник подпирал стълбата и следял процеса, а друг работник събирал отрязания
проводник. Сочи се, че около 09.30ч. С С се качил на стълба, подпряна на стълб и започнал
да реже проводниците с арматурна ножица, като докато ги режел стълбът се счупил в
основата си и паднал на земята заедно с него. При падането С получил травматично-
хеморагичен шок, руптура на гръдната аорта, които довели до смъртта му. Излагат се
твърдения, че злополуката е призната за трудова с разпореждане от 11.11.2020г. на ТП на
НОИ **** В исковата молба се излагат твърдения, че управителят на ответното дружество
съобщил на ищцата Б.С. към 15.30ч за станалата злополука със съпруга й. Ищцата изпитала
силен стрес и не можела да приеме, че съпругът й го няма. Трудно събрала сили да съобщи
на дъщеря им за случилото се. Сочи се, че ищцата имала 26 годишен съвместен живот със С
1
С, който бил изключителен човек и през годините изградили отношения на доверие, любов,
уважение и хармония. Работел допълнително, за да осигури нормален живот на семейството
си. Отглеждал с любов дъщеря си Н, като между тях съществувала много силна
емоционална привързаност. С подкрепата на родителите си тя завършила образованието си
във В, където започнала работа на срочен договор в „****”, но заплатата, която получава не
е достатъчна да покрие нуждите й за квартира и обичаен начин на живот, и разчитала на
помощ от родителите си. Сочи се, че ищцата Б имала сключен договор за кредит за текущо
потребление, вноските по който били заплащани приживе от съпруга й, който се грижел и
помагал и за дъщеря им. Ищците заявяват, че в дните след смъртта на С С*** организирали
погребението му, разходите по което възлизат на 995,50лв. Заявяват, че не получили
морална или материална подкрепа от страна на работодателя на С С. Заявяват, че на всяка
от тях било изплатено застрахователно обезщетение в размер на по 14 059,50лв., по
застраховка на работниците, направена в ЗАД „*****”. Ищците отправят искане за осъждане
на ответното дружество да заплати на всяка от двете ищци сумата по 150 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания последица от настъпилата трудова
злополука на 16.09.2020г., при която починал С Д С*** съпруг на първата ищца и баща на
втората ищца. Претендират и мораторна лихва в размер на по 5208,33лв. върху всяка от
главниците за обезщетение за неимуществени вреди, за период от датата на увреждането
16.09.2020г. до подаване на исковата молба, както и лихва за забава, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Ищцата Б.С. отправя искова претенция и за
присъждане на сумата 995,50лв.-като обезщетение за имуществени вреди, представляващи
направени разходи за погребението на починалия й съпруг, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който исковите
претенции са оспорени като недопустими и неоснователни по съображения, изложени в
отговора. Ответното дружество счита, че исковите претенции са предявени срещу
ненадлежна страна, тъй като ответното дружество не е работодател по смисъла на закона.
Сочи се, че възложител на обекта, на който е настъпила злополуката е „*****”АД, като
посоченото дружество възлага обекти за изпълнение на „****”ООД и последното дружество
сключило рамков договор от 03.02.2020г. с „*****”ООД, по силата на който ****”ООД
предоставя временно и възмездно ползване ресурси, представляващи човешки ресурси и др.
при изпълнение на работите на обекти на ****”ООД. Сочи се, че при възлагане на обекти от
„****”, „***”ООД издавало заповеди за командироване на работници. Твърди се, че за
изпълнение на обекта, на който станала злополуката със С С била издадена заповед от
13.08.2020г. на управителя на „****”ООД за командироване на седем работници, сред
които и С С. Сочи се, че макар и да е имал трудов договор с «Т****»ООД, С** на практика
предоставял работна сила за „Е*****”ООД във връзка с рамков договор между двете
дружества. Ответното дружество счита, че Е****”ООД в конкретната хипотеза има
качеството на работодател по смисъла на пар.1 т.10 от Наредбата №2/2004г. Сочи се, че С**
бил определен за отговорен ръководител на обекта, по силата на заповед за командироване
2
и при практическото извършване на дейността, той е следвало да взема решението как да
бъде извършена тази дейност. На следващо място в отговора на исковата молба се твърди,
че С С*** не е спазил правилата за безопасност на труда, не е извършил изискуемите
проверки и е допуснал груба небрежност при изпълнение на задачите за деня. Сочи се, че
дейността, която е следвало да се извърши е подмяна на старата ел.мрежа с нова, като след
подмяната се отстраняват старите проводници и демонтират старите неизправни стълбове.
Излагат се твърдения, че на 16.09.2020г. отговорникът на обекта С*** пристъпил към
демонтаж на проводниците, без да изчака служителите на дружеството-възложител, от
които е следвало да приеме наряда за работата, като се твърди, че в нарушение на
задълженията си е допуснал друг работник да започне демонтаж на стълб и в същото време
самият той започнал демонтаж по друг стълб. Твърди се, че останалите работници
предупредили С*** да слезе от стълба, след като се чуло пропукване, но той отрязал и
втория проводник, който придържал стълба изправен. В отговора на исковата молба се
прави възражение по чл.201 ал.2 от КТ, за съпричиняване на трудовата злополука от страна
на пострадалия, като ответникът счита, че нарушенията на правилата за безопасност на
труда са толкова груби, че според него приносът за причиняване на вредоносния резултат е
90%. На следващо място ответникът оспорва исковата претенция и по размер, както и
заявява ,че след определяне на размера на обезщетението следва да се приспаднат платените
от застрахователя суми за обезщетения, с оглед разпоредбата на чл.200 ал.4 от КТ.
Ответникът отправя искане за отхвърляне на исковите претенции, а в условията на
евентуалност, ако съдът ги приеме за основателни, да се уважи възражението за
съпричиняване, както и да се вземе предвид изплатеното от застрахователя обезщетение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото трудов договор *****г. се установява, че С Д С е бил в
тудово правоотношение с ответното дружество „*****”ООД, като е работел на длъжност
„електромонтьор”, с място на работа „обекти на дружеството”, като договорът е сключен за
неопределено време.
На 03.02.2020г. между „Т***”ООД и трето неучастващо по делото лице
„Е****”ЕООД е сключен рамков договор, по силата на който „Е****”ЕООД възлага, а
„Т****” приема да предоставя за временно и възмездно ползване ресурси, представляващи
човешки ресурси, транспортна техника и строителна механизация за извършване на
строителна и машинно-технологична дейност при изпълнение работите за обекти на
„Е****”, монтажни и строителни работи по Приложение 1, неразделна част от договора.
По делото е представено споразумение за взаимно информиране и съвместно
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на
обекти възложени по договор от 03.02.2020г., сключено между „Т*****”ЕООД и
„Е****”ООД.
3
Със заповед *****. на управителя на „Т*****”ЕООД са командировани от
10.02.2020г. до завършване на монтажните работи на обекти по договор от 03.02.2020г., за
обекти на „Е***” от електроразпределителната мрежа на „Е****АД осем лица, сред които С
Д С***. Приложен е списък на работниците от „Т***”ЕООД, седем от които на длъжност
„ел.монтьор” и управителя Г И Й, за извършване на строителна и машинно-технологична
дейност при изпълнение на работи за обекти на „Е***ЕООД от електроразпределителната
мрежа на „Е***”АД.
Със заповед *****. на управителя на „Е***”ООД, са командировани от 13.08.2020г.
до завършване на монтажните работи на обект *****, седем работници на длъжност „ел
монтьор” от „Т****”ЕООД, като С Д С**** е определен за отговорен ръководител на работа
по наряд.
Със заповед ****** във връзка с изпълнението на строително-монтажните рабти на
обект ремонт на ел.мрежа на ****я, за отговорен ръководител на обекта е определен С Д С.
По делото е представено удостоверение, издадено от „С****”ЕООД гр.*** на С Д
С*** за успешно завършен през м.02.2020г. курс на обучение по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
По делото е представен Протокол от 20.08.2020г. за извършен предварителен оглед
на обекта *****, относно изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е****”, извършен от управителите на
фирмите „Т****”ЕООД и „Е****”ООД, на който оглед присъствали служители на „Т****
ЕООД за запознаване с особеностите на мястото.
Със заповед ***** на управителя на „Т*****”ООД във връзка с възникнала трудова
злополука на 16.09.2020г. със С Д С*** на длъжност „ел.монтьор” е епределена комисия,
която да извърши разследване, като е представен протокол за вътрешно разследване на
инциденти, в който е посочен възникналия инцидент, при който е паднал стар
железобетонен стълб заедно с привързан към него работник, при извършване на демонтаж
на ел.мрежа. В протокола е посочено, че пострадалият се е качил на преносима стълба като е
бил обезопасен с предпазен колан и е рязъл проводници. В протокола е посочено, че е
пристъпил към работа без да е подписал наряд от „Е****”.
По делото е представен списък с лични предпазни средства предоставени на
работниците на „Т**** ООД, включващи работно облекло, обувки, каска, ръкавици.
От представения по делото Протокол №*****, издаден от НОИ ТП-Г** за
резултатите от извършено разследване на злополука, станала на 16.09.2020г., с постадал С Д
С, се установява, че злополуката е настъпила около 09.30ч на 16.09.2020г. в местност
„*****, при която лицето С Д С*** на длъжност „електромонтьор” се изкачва по разпъната
стълба, подпряна на стълб до върха, закопчава колана си около стълба и отрязва първия
проводник с арматурна ножица, при което се чува пукот и стълба леко поддава. В същия
4
момент отрязва и втория проводник, при което стълба се накланя и пада на земята заедно
със С Д С*** вследствие на което лицето починало на място в резултат на предизвикан от
падането травматично-хеморагичен шок, руптура на гръдната аорта.
По делото е представено в заверен препис съобщение за смърт на С** Д С, от което
е видно, че лицето е починало на 16.09.2020г.-09.30ч, като причината за смъртта е тежка
съчетана травма при падане от ел.стълб от височина 4-5 метра, при което е получена руптура
на гръдната аорта с кръвоизлив в гръдната кухина и травматично хеморагичен шок.
С разпореждане от 11.11.2020г. на ТП на НОИ****, декларираната пред НОИ
злополука станала със С Д С** е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО, като е
посочено, че дейностите са извършени без да има наряд за допускане до работа, но
злополуката е станала по време и във връзка с извършваната от работника С** работа в
интерес на предприятието.
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен раждански брак, С Д
С*** и ищцата Б. К. С. са сключили граждански брак на 22.06.1994г.
Видно от представеното по делото удосторенение за раждане, ищцата Н. СТ. С. е
родена на 30.03.1995г., като неин баща е С Д С***.
По делото е представено удостолевение за наследници, видно от което С Д С***е
починал на 16.09.2020г и е оставил наследници по закон: съпруга Б. К. С., дъщеря Н. СТ. С.
и синове Д С С и М С С.
По делото е представен договор за кредит за тукущо потребление от 21.04.2016г, по
който кредитополучател е Б. К. С. за кредит в размер на 8000лв., със срок на издържаване
120 месеца.
По делото е представена фактура №***** от 18.09.2020г на стойност 696 лв.за
раходи за погребение, посочени по вид и стойност във фактурата, както и касов бон за
сумата 299,50лв.
Видно от представената по делото застрахователна полица от 22.07.2020г. между
ответното дружество и „*****” е сключена задължителна застраховка „трудова злополука”,
със срок на действие от 24.07.2020г. до 23.07.2021г. Към полицата е приложен списък на
застрахованите лица, сред които С Д С. Пред застрахователното дружество е образувана
щета №***с пострадало лице С Д С, като по делото не е спорно, че на 08.12.2020г. на всяка
от двете ищци е изплатено застрахователно обезщетение в размер на по 14 059,50лв.
По делото са представени 14 броя наряди издадени от „****”, за периода
13.08.2020г.-16.09.2020г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М П, С К, Д
И, С И, В В и Р С. Свидетелката П, разпитана каза, че познава семейството на починалия С
5
С и неговата дъщеря Н, с която са били съученички. Според свидетелката, те били
невероятно семейство, като Н имала специална връзка с баща си и чувствала голяма
подкрепа от него. Свидетелката каза, че от телефонно обаждане от Н разбрала за смъртта на
баща й. Н била много разстроена, плачела неутешимо и до сега не можела да се съвземе от
огромната загуба. Много я боляло за това, че баща й никога няма да може да види детето й.
Свидетелката каза, че Н живее от 2014г във В**, където завършила висше образование и
започнала работа. Баща й я подпомагал със средства, с които да поема раходите си по
квартира и др. в гр.В. Свидетелката К, разпитана каза, че от 2010г се познава с ищцата Б, с
която работят заедно. Познавала и съпругът й С, както и дъщеря им Н, която учела във В Б
и С купили съща в с.М, където живеели. Свидетелката заяви, че връзката между Н и баща й
била много силна. За деня на инцидента, свидетелката разказа, че била на работа, когато
следобед около 15:30ч. чула Б да вика. Когато я видяла, тя говорела по телефона, цалата
треперела, ужас бил изписан на лицето й. След като затворила телефона й казала, че С е в
моргата в Г. Свидетелката разказа, че след смъртта на С, Б много се променила, бързо се
разстройва от дума и започва да плаче. Отслабвала много. Ходела на психолог, приемала
лекарства. Много й било трудно да се справя сама, наложило се сама да върши тежка
физическа работа на село. Много се притеснявала да шофира, но се налагало, за да ходи на
работа. След смъртта на С, Б не искала да остава сама и няколко месеца при нея живяла
майка й, а след това дъщеря й Н. Според свидетелката докато С бил жив, двамата с Бвинаги
заедно решавали проблемите в ежедневието, винаги били заедно. Свидетелката И заяви, че
познава семейството на ищците от повече от десет години, като в с.М били съседи. Когато Б
и С купили къщата в с.М, С сам извършил повечето ремонти, заедно се занимавали и с
градината. С бил много усмихнат и приветлив. Двамата с Б правели всичко възможно да
помагат на дъщеря си. С бил много отзивчив и към хората в селото, когато го помолели за
услуга. Свидетелката разказа, че след смъртта на С, Б била съкрушена, не можела да
повярва, че здрав човек си е отишъл внезапно. Б останала без опора и всичко сама трябвало
да прави. Животът й коренно се променил. Свидетелят И, разпитан каза, че на 16.09.2020г. в
местността ***** работели заедно със С***, като ел.монтьори. От около два месеца
работели на този обект, като били в последния стадий от работата. Обектът бил за подмяна
цялостно на електическата мрежа, като подменяли старите жици с усукан проводник. Били
положили новия проводник и трябвало да елиминират стария. Отишли на обекта към 9:00ч,
но колегите им от енергото, които давали наряда се забавили и те решили да започнат
работа. Отговорник на обекта бил С С. С** си сложил обезопасителен колан, а свидетелят И
му държал стълбата, по която да се качи на електрическия стълб. С се качил и отрязал
първия проводник. В този момент, свидетелят каза, че чул пукот, сътресение на самия стълб
и започнали да викат на С да слиза, но през това време той вече бил отрязал и втория
проводник. Стълбът изпукал и паднал заедно със С, който бил привързан за него с колана.
Свидетелят каза, че разполагали с предпазни средства за работата си и сутрин преди да
тръгнат за обекта им се провежда инструктаж от управителя на „Т***”. На обекта се прави
инструктаж от Е** и след това започвали работа. Свидетелят заяви, че С** е отговорник на
обекта и по принцип не трябва да се качва на стълбовете, но той се качил, защото нямало
6
кой друг към момента, тъй като свидетеля И** не можел да се качва по здравословни
причини. Свидетелят заяви, че стълбът бил наклонен, крепял се на арматура, като при
срязването на проводниците паднал, но това нямало как да го предвидят предварително,
защото било под основата му. Свидетелят каза, че първоначално стълбът бил отбелязан за
изправяне, но впоследствие се взело решение за неговото премахване. Знаело се за
състоянието на стълба, но не и за основата му. За да бъде премахнат стълба, трябвало да се
отреже проводника и след това да се премахне стълба. Предният ден друг техен колега се
качвал на стълба и нямало пукане, накланяне или друго, което да ги притеснява. Когато С**
паднал на земята, половината му тяло било под стълба и бил премазан от тежестта на
стълба. Свидетелят каза, че всичко станало за секунди и Стефан нямало как да откопчае
обезопасителния колан, а ако бил без колан е можел да скочи и да се размине само със
счупен крак или ръка. След падането на С, свидетелят И откопчал колана му, но
състоянието на Стефан било много тежко. Обадили се на тел.112. Пристигнали на място
Полиция и Спешна помощ, но С бил вече починал и само констатирали смъртта му.
Свидетелят В, разпитан каза, че не е бил пряк свидетел на случилото се, защото работел на
друт стълб. Обектът бил за подмяна на старата мрежа, но бил труднодостъпен за камиони.
Свидетелят заяви, че следвало да започнат работа след наряда от енергото, но той закъснял и
започнали работа, без наряд. Свидетелят заяви, че и други дни се е случвало да започнат
работа без наряд. Свидетелят каза, че след инцидента видял, че стълбът е пропукан.
Свидетелят каза, че за да се премахне стълба, трябва да се премахнат поводниците.
Свидетелят С, разпитан каза, че на 16.09.2020г се явили на работа във фирма „Т***”, минали
инструктаж и тръгнали за обекта в Д. Сутрин спирали да чакат хората от **, но същия ден
не дошъл никой. Изчакали няколко минути и тръгнали. Свидетелят взел алуминиева стълба
за качване на ел.стълб. С си сложил обезопасителен колан и тръгнал да се качва, като
свидетелят му придържал стълбата. Когато се качил, отрязал проводника и свидетелят
установил, че стълба поднася и докато казвал на С да слиза, стълбът се наклонил напред и
паднал. Лявата ръка на С била под стълба, по челюстта му имало кръв. С не давал признаци
на живот след падането.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на
която се установява, че пряката причина за смъртта на С Д С е получена на 16.09.2020г
тежка съчетана травма, получена при падане от електрически стълб, към който лицето е бил
привързан с обезопасителен колан. При падането, в резултат на пряката травма в областта
на гърдите се стигнало до разкъсване на гръдната аорта, последвал кръвоизлив в гръдната
кухина и бързо развиващ се травматично- хеморагичен шок. Вещото лице е посочило, че
полученото от пострадалия травматично увреждане е несъвместимо с живота, като смъртта
е настъпила практически веднага след получаване на травмата и получените травматични
увреждания са в пряка причинно- следствена връзка с инцидента от 16.09.2020г. и
настъпилата смърт на С С. Вещото лице допълни в съдебно заседание, че получената травма
е такава, че дори най-съвременните методи на оказване на първа помощ или в болнично
заведение не може да се спаси пострадалия, защото кръвозагубата е много голяма и
7
внезапна. Вещото лице каза, че в материалите по делото няма сведения за травма по главата
на пострадалия, а травмата е в областта на гърдите, като от тежестта на стълба при падането
на земята и директната травма, внезапно се е повишило налягането в гръдния кош и се е
стигнало до руптура на аортата. Вещото лице заяви, че няма данни за здравословното
състояние на пострадалия преди инцидента, но дори и да е имал някякво заболяване, то
същото не би имало значение при получената травма, от която е настъпила смърт.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-психологическа експертиза се
установява, че преди трудовата злополука със С С, двете ищци са се чувствали спокойни,
сигурни и щастливи, като след инцидента и двете са изпаднали в състояние на емоционален
шок и стрес от внезапната загуба на техния съпруг и баща. В заключението е посочено, че
внезапната смърт на С С се е отразила неблагоприятно върху психологическото състояние
на ищците в емоционален, поведенчески и когнитивен аспект, като при двете е налице
подтиснатост, липса на душевен покой, душевна болка, тъга, мъка, отказ от любими
дейности, тенденция към отдръпване и затваряне в себе си, високи нива на ситуативна и
личностна тревожност. Вещото лице констатирало, че ищцата Б.С. е напрегната, подтисната.
Споделила, че станала неуверена, чувствала се безпомощна, самотна, загубила способността
за изпитва радост и удовлетворение. Ищцата Н.С. освен емоционално страдание от смъртта
на баща си, се чувствала объркана и безпомощна от липсата на подкрепа и опора, която е
имала в негово лице. Към момента била напрегната, подтисната и тревожна. Вещото лице е
направило извод, че субективното преживяване на негативните емоции при двете ищци е
белязано с интензитет и постоянство във времето и предполага необходимост от
продължителен период на траур, като по данни на ищцата Б, тя е ползвала специализирана
помощ от психолог.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове по чл.200 от КТ са допустими. Предмет на настоящото
производство са искове за обезщетение за вреди от смъртта на пострадал при трудова
злополука, предявени от неговата съпруга и дъщеря. В т.2 от Постановление №4 от
25.05.1961г на Пленума на ВС на РБ е прието, че при смърт на пострадал при непозволено
увреждане, каквото е и трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, без оглед на
наследствените им права, тъй като претенцията по чл.200 от КТ не се основава на
наследствени права, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал
при трудова злополука. В конкретния случай исковете са предявени от наследници по закон
на починалото при трудова злополука лице, които безспорно попадат в кръга лица, имащи
право да претендират обезщетение за вреди от настъпилата при трудова злополука смърт на
техния близък.
Разгледани исковете по същество, съдът намира следното:
8
Съгласно чл.200 ал.1 от КТ за вредите от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над
50% или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда-
имуществена или неимуществена, включително пропусната полза и обезщетението и/или
пенсията по обществено осигуряване. Фактическият състав на възникване на отговорността
на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя има по същество
обективен характер и включва следните кумулативни предпоставки: наличие на трудово
правоотношение между работодателя и пострадалия; професионално заболяване или
трудова злополука претърпяна от работника в периода на трудовото правоотношение и
причинила телесно увреждане или смърт; настъпила вреда; причинна връзка между
трудовата злополука и вредите.
В настоящия случай, по делото не е спорно и от представените доказателства се
установява, че между лицето С Д С и ответното дружество е съществувало трудово
правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 23.08.2018г., по силата на
който ищецът е заемал длъжността «електромонтьор» в ответното дружество. Видно от
приложения трудов договор, като място на работа на С С е посочено «обекти на
дружеството». Не е спорно и, че 16.09.2020г. е възникнала по време на работа злополука,
при която С Д С починал. Първият спорен момент по делото е дали ответното дружество
има качеството «работодател» на пострадалото лице и налице ли е основание за ангажиране
на отговорността му по реда на чл.200 от КТ. От представения по делото рамков договор от
03.02.2020г. се установява, че ответното дружество е сключило договор с трето неучастващо
по делото дружество «Е***»ООД, по силата на който «Т****»ООД се задължила да
предоставя за временно и възмездно ползване човешки ресурси, транспортна техника. В
изпълнение на договора, със заповед на управителя на ответното дружество са
командировани работници на ответното дружество на длъжност «ел монтьор», сред които и
лицето С С, които да работят на обекти на «Е**» от електроразпределителната мрежа на
«Е***», като злопопуката е възникнала именно при работа на обект, по който изпълнител е
«Е**». Съдът намира, че обстоятелството, че ответното дружество е в договорно
правоотношение с трето лице, на обекти, на което са работели работници от състава на
ответното дружество не променя положението му на «работодател» на лицето С С,
доколкото страна в трудовото правоотношение, възникнало по силата на горепосочения
трудов договор, действащ към момента на злополуката е именно «Т***» ООД.
Отговорността на работодателя произтича от наличие на трудово правоотношение с
пострадалия работник и в конкретния случая това правоотношение е било налице.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват
обстоятелствата, при които е възникнала злополуката на 16.09.2020г. Установи се, че С Д С
заедно с други работници на «Т***» ООД са работели на обект, по който изпълнител е
«Е**», намиращ се в местност ****, където извършвали демонтаж на мрежа НН от стари
9
електрически стълбове, собственост на «Е***». От паказанията на разпитаните свидетели И,
В и С, които работели заедно с пострадалия С на обекта, се установи, че сутринта на
16.09.2020г., около 09.30.ч С се качва на стълба, която била подпряна до ел.стълб, като
преди това си сложил обезопасителен колан, с който се привързал към стълба. Започнал да
реже единия проводник и през това време се чул пукот, като стълбът се наклонил и при
срязване на втория проводник стълбът паднал на земята, заедно с работника С, който бил
притиснат от стълба. При падането си С получил руптура на гръдната аорта, тежък
травматично- хеморагичен шок, които довели до смъртта му. Съдът кредитира показанията
на разпитаните свидетели, тъй като същите изхождат от лица, които са били на мястото на
инцидента и са възприели лично случилото се. Техните показания отразяват
непосредствените им впечатления и преценени в съвкупност са непротиворечиви досежно
механизмът на възникване на злополуката. По делото безспорно се установи, че смъртта на
лицето С С е в пряка причинна връзка с възникналия инцидент. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, несопорена от страните по делото, се установява
причината за смъртта на С С и че настъпилата смърт е в пряка причинна връзка с падането
на лицето при падане на ел.стълб, при което са получени тежки травматични увреждания,
изразяващи се в тежка съчетана травма и разкъсване на аортата с кръвоизлив в гръдната
кухина, което състояние вещото лице каза, че е несъвместимо с живота, а смъртта е
настъпила на момента.
От събраните по делото доказателства се установява, че злополуката, при която е
починал С Д С има характер на трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. Квалификацията
на злополуката като трудова е признато с разпореждане на ТП на НОИ **** от 11.11.2020г.,
издадено по чл.60 ал.1 от КСО. Разпореждането на компетентния орган представлява
индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука.
Легално определение на понятието «трудова злополука» се съдържа в разпоредбата на чл.55
от КСО, съгласно която трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт.
По исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова
злополука възмездява страданията от загубата на морална опора и подкрепа, понесени от
близките на починалия. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Справедливостта
като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател и тя се извежда от преценка на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Съдът следва да вземе предвид степента на родство, обстоятелството дали
ищците и починалия са едно семейство, дали са живели в едно домакинство, емоционалните
10
страдания, продължителността и интензитета им. Установи се, че ищцата Б.С. е съпруга, а
ищцата Н.С. е дъщеря на загиналия при трудова злополука С С. Установи се, че ищцата Би
С С са живяли в едно домакинство. Дъщеря им Н е пълнолетна и живее отделно от тях, но
от разпитаните свидетели П, К и И се установи, че баща й я подпомагал в издръжката й в
града, в който живее. Емоционалните страдания на всяка от двете ищци са силни и
продължителни, като все още не са се възстановили от загубата на близкия за тях човек.
Това обстоятелство се установи от събраните гласни доказателства-разпита на свидетелките,
които от много години познават семейството, както и от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-психологическа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и
пълно. Съдът кредитира и свидетелските показания, събрани в насока отношенията в
семейството на пострадалия и последиците от неговата загуба върху съпругата и дъщеря му.
За ищцата Б.С. загубата на нейния съпруг, с който е живяла повече от 25 години и от който
има дете, безспорно е причинила огромно страдание. Внезапната му смърт е силен
емоционален шок за нея, като се наложило да ползва специализирана психологическа помощ
и да приема медикаменти за състоянието си. Във възрастта, в която се намира ищцата,
когато дъщеря й вече е създала собствено семейство, загубата на съпруга на ищцата Б я
оставя сама, което засилва чувството й на безпомощност. От събраните гласни
доказателства се установи, че С и Б са били с прекрасни съпружески отношения, разбирали
са се и заедно са изграждали общия им семеен живот. Б е получавала подкрепа от съпруга си
във всяко отношение и липсата му несъмнено слага траен негативен отпечатък на живота й
занапред. За силната емоционална близост между ищцата Н и баща й също бяха събрани
безспорни доказателства, а освен това житейски обяснима е силната връзка помежду им,
доколкото става въпрос за връзка родител-дете. Независимо, че ищцата Н е поела по своя
житейски път и е заживяла отделно от родителите си, тя не е пекъсвала връзката си тях, в
частност с баща й, като същият е продължил да подпомага дъщеря си. Ищцата Н е в
началото на своя самостоятелен житейски път, през който ще гради семейство и макар и
пълнолетна, в този момент от живота й, тя се нуждае не по-малко от родителска подкрепа и
разбиране, каквито е получавала от своя баща. В този смисъл обяснима е болката и
огромното съжаление, което ищцата изпитва от загубата на своя баща, прекарвайки я
призмата на фактите, че баща й няма да присъства в живота й в най-важните събития, които
й предстоят и които тя няма да може да сподели с него.
Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
реда на чл.52 от ЗЗД, по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятно отражение върху увреденото лице, като се вземе предвид степента и
тежестта на увреждането. Безспорно е, че човешкият живот няма цена и че претърпените
неимуществени вреди от близките на починалия са неизмерими в пари, но съдът по
справедливост следва да даде някакъв еквивалент на болките и загубата на роднините. В
настоящият случай, предвид доказаните отношения на обич и разбирателство между най-
близките на починалия-неговите съпруга и дъщеря, съдът намира, че двете ищци са
11
претърпели силна болка и страдание от загубата на техния съпруг, респ. баща, която болка и
понастоящем изпитват. С неговата смърт те са лишени от любовта му и подкрепата, която са
получавали от него, от грижите, с които се е отнасял към дъщеря си и съпругата си. Видно
от заключението на съдебно-психологическата експертиза, и при двете ищци субективното
преживяване от смъртта на техния близък е с голям интензитет и продължителност във
времето. Внезапната смърт се е отразила особено неблагоприятно в психологически аспект и
на двете ищци.Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че следва да определи размера
на обезщетението по чл.200 от КТ за неимуществени вреди на по 120 000лв. за всяка от
двете ищци Б.С. и Н.С., който размер на обезщетението съдът приема за справедлив с оглед
критериите на чл.52 от ЗЗД и събраните по делото доказателства.
По исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди:
От представените по делото писмени доказателства се установи, че ищцата Б.С. е
направила разходи във връзка с погребението на съпруга си С С. Тези разходи имат
характер на имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на възникналата на
16.09.2020г трудово злополука, при която е починал съпругът й С С, като видно от
представените писмени доказателства същите възлизат на стойност общо 995,50 лв.
По възражението на ответника по чл.201 ал.2 от КТ.
Съгласно чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В
съдебната практика е прието, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само
това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост по смисъла
на чл.11 ал.3 от НК. Небрежността е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал
настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. В съдебната
практика се приема, че винаги, когато пострадалият създава реална възможност за
настъпване на вредата като сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той
съпричинява вредата. В този случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са
в причинна връзка с неговото поведение. В зависимост от обстоятелствата по делото следва
да се прецени дали пострадалият е допринесъл за настъпване на по-голяма част от вредите
или тази по-голяма част следва да се счете резултат от установените като неизпълнени от
страна на работодателя правила за безопасност, като преценката е конкретна във всеки
случай.
В конкретния случай съдът намира възражението на ответника по чл.201 ал.2 от КТ
за неоснователно. Съдът намира, че не се установи С С да е допуснал груба небрежност, с
което да е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат. От събраните гласни
доказателства и представените наряди се установи, че в деня на инцидента работниците на
ответното дружество са започнали работа преди да пристигнат служителите на енергото и
подписване на наряд за започване на работа, но това обстоятелство дори и да представлява
12
нарушение на правила за пристъпване към работа, само по себе си не може да бъде вменено
като допусната груба небрежност от страна на пострадалия, защото започването на работа
без подписване на наряд не е в пряка причинна връзка с настъпилата злополука с падането
на ел.стълб. Нарядът представлява разрешение за започване на работа на обекта, доколкото
в случая обекта е от електроразпределителната мрежа на „****”. От разпитаните свидетели
се установи, че сутринта служителите на енергото закъсняли и затова не са ги изчакали, а
започнали работа. Свидетелите казаха, че е нямало как да се предвиди, че стълбът ще падне
при срязване на проводниците, защото проблемът е бил под основата му и видимо не е
имало индиции за това. Освен това, разпитаните свидетели заявиха, че предния ден друг
работник се е качвал на стълба без проблем и в тях не е имало притеснение да работят на
този стълб. С оглед механизма на настъпилата злополука, започването на работата без
„наряд” не е от значение за настъпването й. Установи се, че стълбът е бил предварително
отбелязан за премахване, като е следвало първо да се демонтира стария проводник.
Пострадалият С*** се е заел с тази задача, като за качване използвали преносима стълба.
Установи се, че пострадалият е спазил мерките за безопасност, като е поставил
обезопасителен колан, който в конкретния случай обаче не го е спасил, защото е паднал
заедно със електрическия стълб, без да има възможност да скочи встрани, тъй като е бил
вързан към стълба с обезопасителния колан. Независимо, че работата в конкретния ден на
инцидента е извършена без подписан „наряд” следва да се има предвид и разпоредбата на
чл.200 ал.2 от КТ, в която е посочено, че работодателят отговаря и когато трудовата
злополука е причинена от непреодолима сила при или при изпълнение на работа извършена
и без нареждане, но в интерес на работодателя. Ето защо съдът счита, че пострадалият не е
допуснал груба небрежност, спазил е мерките за безопасна работа, извършвал е работа в
интерес на работодателя и няма основание за намаляване на определеното обезщетение в
хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ, защото с действията си загиналият работник не е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
По възражението по чл.200 ал.4 от КТ.
Съгласно чл.200 ал.4 от КТ дължимото обезщетение по чл.200 от КТ се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работници и
служители. При доказаност на елементите от фактическия състав на чл.200 ал.1 от КТ съдът
следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, от което да
приспадне платеното от застрахователя по застрахователното правоотношение обезщетение,
установено със съответните писмени доказателства.
В настоящия случай, от представените по делото доказателства се установява, че
между работодателя „Т***”ООД и ЗАД „****” е сключен договор за задължителна
застраховка „трудова злопополука, който е бил действащ към момента на трудовата
злополука, станала с наследодателя на ищците. В исковата молба са изложени твърдения, че
на всяка от ищците е изплатено обезщетение от застрахователя в размер на по 14059,50лв. ,
което не се спори от ответната страна. Тази сума следва да се приспадне от определеното от
13
съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 120 000лв. за всяка от двете ищци.
Сумата, която остава дължима от работодателя за обезщетение за неимуществени вреди е в
размер на по 105 940,50лв. за всяка от двете ищци, като искът за обезщетение за
неимуществени вреди по чл.200 от КТ за ищцата Б.С. се явява основателен и доказан в
размер на 105 940,50лв., а в останалата част за разликата над 105 940,50лв. до пълния
претендиран размер от 150 000лв. подлежи на отхвърляне в тази част. Искът по чл.200 от КТ
за обезщетение за неимуществени вреди за ищцата Н.С. е основателен и доказан в размер на
105 940,50лв., а в останалата част за разликата над 105 940,50лв. до пълния претендиран
размер от 150 000лв. подлежи на отхвърляне в тази част.
По исковата претенция за лихва върху обезщетението по чл.200 от КТ за
неимуществени вреди.
Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана, т. е. той дължи обезщетение от момента на настъпване на увреждането.
Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени
вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия
вредите юридически факт – увреждането. Посочените правила намират субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на
работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по
силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ /Р. № 217/25.07.2013 г. ГД № 1038/2012 г.,
IV г. о./. Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената
отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на
работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за
забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на
настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими са
общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от
трудова злополука и се дължи лихва, която е компенсаторна, а не мораторна.
С оглед изложеното върху всяка от главниците за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 105 940,50лв. следва да се присъди и законната лихва, считано от датата
на увреждането /16.09.2020г./ до окончателното изплащане.
Върху главницата за обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, така
както е претендирано с исковата молба.
По разноските: От пълномощника на ищците своевременно е поискано присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за
оказана безплатна правна помощ на ищеца. Съгласно чл.38 от ЗА адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите по ал. 1, ако
14
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение. Законът дава възможност на адвоката да поеме защита на
лице, което по негова преценка е материално затруднено и няма финансова възможност да
му плати адвокатско възнаграждение, като адвоката в хода на производството може да
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, което да бъде заплатено от другата
страна по делото при наличие на предпоставките за това, с оглед изхода на спора по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък от предвидения
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая и при
съобразяване разпоредбата на т.16 от ТР №6 от 06.11.2013г по т.д. №6/2012г на ОСГТК на
ВКС, определянето на адвокатското възнаграждение по настоящото дело, което има
характер на трудов спор следва да бъде в размер не по-малко от визираното по чл.7, ал.1 т.1
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като в случая съдът намира, че следва да бъде определено в размер на 5162 лв. за
процесуално представителство на ищците. С оглед изхода на делото и на основание чл.38,
ал.2 от ЗА ответникът „Т***”ООД следва да бъде осъден да заплати посочената сума от
5162 лв. за адвокатско възнаграждение на адв.П.Ч.-ВТАК, пълномощник на ищците Б.С. и
Н.С..
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът „Т***”ООД следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна
такса върху присъдените обезщетения за вреди/определена по реда на чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, която възлиза в размер на
общо 8 525,24 лв., както и 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът „Т***”ООД следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС направените
разноски за възнаграждения за вещи лица в размер на 318,26 лв., изчислени съразмерно на
уважената част от исковата претенция, както и 5лв. за държавна такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Ответникът „Т***”ООД е претендирал присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на
ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1463,79 лв. за
адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно на отхвърлената част на исковата
претенция.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т*****”ООД, с ЕИК *****, със седалище *******, ДА ЗАПЛАТИ на Б.
15
К. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес ******, както следва: сума в размер на 995,50
лв./деветстотин деветдесет и пет лева и петдесет стотинки/- представляваща обезщетение по
чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени имуществени вреди, вследствие на трудова злополука,
станала на 16.09.2020г., при която е починал съпругът й С Д С***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /19.01.2021г./ до
окончателното изплащане, сума в размер на 105 940,50 лв. /сто и пет хиляди деветстотин
и четиридесет лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на трудова злополука,
станала на 16.09.2020г., при която е починал съпругът й С Д С***, ведно със законната
лихва върху главницата за обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на
увреждането - 16.09.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният по
делото иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в частта за разликата над 105 940,50 лв. до пълния претендиран
размер от 150 000лв., като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА „Т******”ООД, с ЕИК *****, със седалище *************, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. СТ. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***** сума в размер на
105 940,50 лв. /сто и пет хиляди деветстотин и четиридесет лева и петдесет стотинки/,
представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие на трудова злополука, станала на 16.09.2020г., при която е
починал баща й С Д С**, ведно със законната лихва върху главницата за обезщетение за
неимуществени вреди, считано от датата на увреждането - 16.09.2020г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният по делото иск с правно основание чл. 200, ал. 1
КТ, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частта за
разликата над 105 940,50 лв. до пълния претендиран размер от 150 000лв., като
неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА „Т****” ООД, с ЕИК ********, със седалище гр.************,
представлявано от управителите ************* ДА ЗАПЛАТИ на П.Б. Ч. с ЕГН *********-
адвокат от ВТАК, с адрес *************, пълномощник на Б. К. С. с ЕГН ********** и на
Н. СТ. С. с ЕГН **********-ищци по гр.дело №222/2021г. по описа на ВТРС сумата от 5162
лв. /пет хиляди сто шестдесет и два лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Т******” ООД, с ЕИК **********, със седалище ************ ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен
съд сумата в размер на 8 525,24 лв./осем хиляди петстотин двадесет и пет лева и двадесет и
16
четири стотинки/, представляваща държавна такса по уважения размер на исковете, както
и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Т*********” ООД, с ЕИК ******** със седалище г*********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен
съд сумата в размер на 318,26 лв./триста и осемнадесет лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща разноски за възнаграждения за вещи лица, изчислена съразмерно на
уважената част на исковата претенция, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б. К. С. с ЕГН ********** и Н. СТ. С. с ЕГН **********-двете с
постоянен адрес********* ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т********” ООД, с ЕИК ********, със
седалище гр.**********сумата 1463,79лв./хиляда четиристотин шестдесет и три лева и
седемдесет и девет стотинки/, представляваща направени от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
17