Решение по дело №868/2021 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№…………

 

 

гр. Варна, 29.06.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:     Кремена Данаилова

при секретаря  Ангелина Георгиева като разгледа докладваното административно дело №868/2021 г.  на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:  

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс /АПК/ във връзка с чл. 11а, ал.9 от Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, вр. чл. 9б, т.2 от ЗПЗЗ.

Образувано е по жалба от „Сиена 2000“ АД, ЕИК *********, с представляващ А.Я.К.  срещу Писмо изх.№ 01-2600/690/ от 02.02.2021 г. издадено от изпълнителен директор /ИД/ на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, с което „Сиена 2000“ АД е уведомено, че относно заявление за окончателно плащане с ИН ********** и УИН № 29/070219/44874  депозирано на 15.06.2020 г., до 04.10.2019 г. от „Сиена 2000“ АД няма подадено заявление за авансово плащане, с което Договор № 201903/19.07.2019 г. за финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, подмярка „Конверсия на сортовия състав на насажденията“ с дейности „Изкореняване“, „Засаждане“ и „Изграждане на подпорна конструкция“, сключен по реда на чл. 14, ал.1 се прекратява по право на основание чл. 16, ал.11 от Наредба № 6/26.10.2018 г. и заявление за окончателно плащане с ИН № ********** не следва да бъде разгледано.

Жалбата е подадена до Административен съд – София – град. С определение № 2633/13.04.2021 г. по адм. дело № 3275/2021 г. по описа на АССГ делото е изпратено по компетентност на Адм. съд – Варна.

 

 

 

 

В жалбата се сочи, че с Контролен лист за проверка на място /КЛПМ/ ТЗ 16-636/19.12.2019 г. издаден от началник на Териториално звено /ТЗ/ - Варна на Изпълнителна агенция по лозата и виното /ИАЛВ/ е удостоверено изкореняването на съществуващите лозя. С КЛПМ № ТЗ-16-637/19.12.2019 г. издаден началник на Териториално звено /ТЗ/ - Варна на ИАЛВ е установена готовността за презасаждане. Разрешение за пресаждане № 211/10.01.2020 е издадено от изпълнителен директор на ИАЛВ. С КЛПМ № ТЗ- 16-58/11.03.2020 г. издаден началник на Териториално звено - Варна на ИАЛВ е установено извършено засаждане. Издадена е Заповед № 237/03.06.2020 г. на ИД на ИАЛВ за утвърждаване на приключили дейности по мярка преструктуриране и конверсия на лозя. Счита, че чл. 16, ал.11 от Наредба № 6/26.10.2018 г. не следва да се прилага, защото противоречи на нормативен акт от по-висок ранг и на целта на закона. Съответно чл. 7.2 от договора противоречи на закона и морала и няма основание. Изпълнени са главните изисквания на договора, т.е. неговия предмет е осъществен. Неизпълнението на възможност, а не на задължение не може да се разглежда като нарушение. В съдебно заседание, чрез адв. Н. Цонков жалбата се поддържа. Намира, че в европейското законодателство липсват подобни рестрикции, каквито са въведени в РБългария. Отправено е искане аз отмяна на оспореното писмо и присъждане на сторени разноски в производството. В писмени бележки се излага, че Наредба № 6/26.10.2018 г. е издадена от министъра на МЗХ на основание законова делегация на чл. 56, ал.3 от Закон за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, като с чл. 1 от наредбата е предвидено, че наредбата се уреждат условията и редът за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. (НППЛВС) за следните мерки: "Преструктуриране и конверсия на лозя". Националната програма се базира на Регламент /ЕС/ № 1308/2013, Делегиран регламент /ЕС/ 2016/1149 и Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2016/1150. В чл. 46 от Регламент 1308/2013 г. е предвидено - държавите членки могат да установят допълнителни спецификации, особено по отношение на възрастта на обновяваните лозя, поради което жалбоподателят извежда, че по други въпроси държавите членки на могат да правят допълнителни спецификации освен по отношение възрастта на лозята. В чл. 7, §1, б. „ж“ от Регламент 1150/2016 г. е  предвидено - за подпомагането, посочено в член 46 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, държавите членки определят правила относно процедурата за кандидатстване, които включват правила относно: условията за извършване на авансови плащания и внасяне на гаранции. Посочените регламенти, националната програма и чл. 46 от регламент 1308/2013 г. целят да повишат конкурентоспособността на винопроизводителите в Европейския съюз, спрямо тези в останалия свят. Нормата на чл. 16, ал.11 от Наредба № 6/26.10.2018 г. е в противоречие с тази цел, т.е. в противоречие с посочените регламенти. Не би последвала вреда за европейските помощи, когато се изплатят след извършване на работата, вместо авансово. В чл. 7.2 от договора е предвидено, че се прекратява по право, ако ползвателя на финансова помощ е заявил, че ще ползва авансово финансово плащане, а не го е заявил до два месеца от сключване на договора. Счита, че в случая договора може да се развали само по реда на чл. 87, ал.1 от ЗЗД. Заявление за разваляне на договора не е правено от ДФЗ, като намира, че това е следвало до стане непосредствено след изтичане на двата месеца от сключване на договора, т.е. до 19.09.2019 г. Извършени са редица действия, потвърждаващи изпълнението на договора. По арг. на §3 от ПЗР на Наредба № 6/26.10.2018 г. изпълнението на наредбата се възлага на ИД на ДФЗ и ИАЛВ, поради което и ИАЛВ е отговорна за изпълнението задълженията на ДФЗ по този договор. С извършените действия от ИАЛВ е потвърдено действието на договора.

Ответникът – изпълнителен директор на ДФ "Земеделие, чрез процесуален представител в изпълнение на дадени указания от съда е уточнил, че не е издаден изричен отказ за изплащане на цялата финансова помощ по подаденото заявление за окончателно плащане по реда на чл. 19, т.1-6 от Наредба № 6/26.10.2018 г. От жалбоподателя не е подадено заявление за авансово плащане, от което следва, че на основание чл. 16, ал.11 от Наредба № 6/26.10.2018 г. договора е прекратен по право, поради което не се дължи и произнасяне по окончателното плащане. В чл. 19, ал.1, т.1-6 от Наредба № 6/26.10.2018 г. не е предвид отказ за изплащане на финансова помощ, поради неподаване на заявление за окончателно плащане, поради което и такова произнасяне не е направено. Издадени документи от ИАЛВ са без правно значение, с оглед прекратяване на договора. ДФЗ не е изпращал уведомление от ИАЛВ за прекратяване на договора. ИАЛВ не е искала информация относно ползватели по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“.  Не са налице доказателства за датата на съобщаване на оспореното писмо. Не е указано на жалбоподателя пред кой орган и в какъв срок може да се оспори писмото.

 

 

 

 

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От „Сиена 2000“ АД в ДФЗ е подадено заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор 2019 – 2023  на 07.02.2019 г. УРН 455462, ИН2931010043, УИН 20-********** /л.31- 35 от адм. пр./.  

Със Заповед № 03-РД/2819/10.07.2019 г. на ИД на ДФЗ, част І е одобрено  посоченото заявление за финансова помощ за частта: инвестиция 136 709,27 лева, финансова помощ 102 531,96 лева, подмярка „Конверсия на сортовия състав на насажденията“, площ 4,7985 ха  и част ІІ е отказана финансова помощ за сумата от 38 099,04 лева, на основание чл. 13, ал.4 и чл. 6, ал.1, т.1 от Наредба № 6/26.10.2018 г. /л. 130 – 131 от адм. пр./.

Сключен е Договор № 201903/19.07.2019 г. за предоставяне на финансова помощ по подмярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от НППЛВС 2019 – 2023 между „Сиена 2000“ АД – ползвател и ДФЗ /л.132 – 141 от адм. пр./

От „Сиена 2000“ АД е подадено на 15.06.2020 г. заявление за окончателно плащана по Договор № 201903/19.07.2019 г. с приложение – таблица с описание на разходите по дейности и етапи /л. 150 – 153 от адм. пр./.

Издадена е Докладна записка № 03-0416/468/ 29.01.2021 г. от директор Дирекция СПМ в ДФЗ до зам. – изпълнителен директор на ДФЗ, в която е предложено заявлението за окончателно плащане да не се разглежда, поради прекратяване на договора на основание чл. 16, ал.11 от Наредба № 6/28.10.2018 г. /л. 273-274 от адм. пр./.

Издадено е оспореното Писмо изх. № 01-2600/690/02.02.2021 г. от ИД на ДФЗ, с което е отказано на „Сиена 2000“ АД да бъде разгледано заявление за окончателно плащане с ИН № ********** и УИН № 29/070219/44874 /л. 16 от адм. пр./.  

 

 

 

 

 

 

 

    

         С КЛПМ № ТЗ 16-636/19.12.2019 г. издаден от началник на Териториално звено - Варна на ИАЛВ е удостоверено изкореняването на съществуващите лозя. С КЛПМ № ТЗ-16-637/19.12.2019 г. издаден началник на Териториално звено - Варна на ИАЛВ е установена готовността за презасаждане. Разрешение за пресаждане № 211/10.01.2020 е издадено от изпълнителен директор на ИАЛВ. С КЛПМ № ТЗ- 16-58/11.03.2020 г. издаден началник на Териториално звено - Варна на ИАЛВ е установено извършено засаждане. Издадена е Заповед № 237/03.06.2020 г. на ИД на ИАЛВ за утвърждаване на приключили дейности по мярка преструктуриране и конверсия на лозя.

          

 

 

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Ответникът е заявил в писмо с.д. № 8429/07.06.2021 г., че не са налице доказателства за датата, на която е съобщено процесното писмо, също така не е указано пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване. Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал.1 от АПК, от лице с правен интерес от оспорването пред надлежен съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

В оспореното писмо е изложено, че заявлението за окончателно плащане не следва да бъде разгледано, тъй като договорът за финансова помощ е прекратен по силата на закона.

Изявлението не е с характер на акт за прекратяване на производството по реда на чл. 56, ал.2 от АПК, вр. чл. 30, ал.1 и ал.2 от АПК, тъй като не се касае за неотстраняване на нередовности в заявлението за окончателно плащане. Поради това и оспореното писмо не следва да се разглежда по реда на реда на глава десета, раздел IV.

От изложените мотиви в процесното писмо се установява, че е отказано изплащане на финансова помощ по подадено заявление за окончателно плащане. Следва, че изявлението е с характер на административен акт по чл. 21, ал.1 от АПК и подлежи на обжалване по реда на чл. 145, ал. 2, т.1 от АПК.

На основание чл. 18, ал.5, т.2 от Наредба №6/26.10.2018 г. ИД на ДФЗ е компетентен да откаже изплащането на част или на цялата финансова помощ, от което следва, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган.

Процесното писмо не е наименувано „заповед“, каквото е изискването на чл. 18, ал.5, т.2 от Наредба №6/26.10.2018 г., но това в случая не е съществено процесуално нарушение, защото жалбоподателя се защитава срещу изложените факти и изявлението, което накърнява правата му, а не срещу заглавието. В писмото са изложени фактически и правни основания за издаването, в съответствие с чл. 59, ал.2 т.4 от АПК. Процесния административен акт е издаден след извършена проверка относно подаденото искане за окончателно плащане, която е обективирана в Докладна записка № 03-0416/468/29.01.2021 г. При издаването на оспореното писмо не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяната му.

В заявление от 07.02.2019 г. за предоставяне на финансова помощ е посочено „заявявам сума за авансово плащане в размер на 112505,80 лева“. Договорът за финансова помощ е сключен на 19.07.2019 г.

На основание чл. 15, ал.3 от Наредба № 6/26.10.2018 г.  авансово плащане може да бъде заявено до 2 месеца от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, но не по-късно от 31 юли на съответната финансова година. В чл. 5.2. от договора за финансова помощ е посочено, че заявлението за авансово плащане трябва да се подаде в срок от два месеца от датата на сключване на договора, но не по-късно от 31.07 на финансовата 2019 г.  /л. 138 от адм. пр./. На основание §1, т. 44 от ДР на Наредба № 6/26.10.2018 г.  "Финансова година" е годината, започваща на 16 октомври в предходната година и завършваща на 15 октомври в текущата година. От тази норма следва, че финансовата 2019 г. е от 16.10.2018 г. до 15.10.2019 г. В случая, по силата на посочения договор заявление за авансово плащане е следвало да се подаде до 31.07.2019 г.

На основание на §2 от ПЗР на НИ на Наредба № 6/26.20.2018 г.  (ДВ, бр. 69 от 2019 г., в сила от 30.08.2019 г.) срокът по чл. 15, ал. 3 и по чл. 61, ал. 3 за финансовата 2019 г. е бил до 25 септември 2019 г. Този срок е удължен съгласно § 6 от ПЗР към НИД на Наредба № 4 от 2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители  до 04.10.2019 г.

От „Сиена 2000“ Ад не е подадено заявление за авансово плащане, което не се оспорва от жалбоподателя. По силата на нормата на чл. 16, ал.11 от Наредба № 6/26.10.2018 г. договорът за финансова помощ е прекратен по право. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че заявление за авансово плащане е подадено на 07.02.2019 г. На посочената дата е подадено заявление за предоставяне на финансова помощ, в което е заявена сума за авансово плащане, но заявление за авансово плащане по смисъла на чл. 16, ал.1 от Наредба № 6/26.10.2018 г. не са налице доказателства да е подадено.

С чл. 19, т. 1 - 6 от Наредба № 6/26.10.2018 г. са предвидени предпоставките за отказ за изплащане на цялата финансова помощ по подадено заявление за окончателно плащане. Тази норма е приложима при наличие на действащ договор за финансова помощ. В случая законосъобразно не е приложена от ответника, поради това, че договорът е прекратен по право.

Съгласно чл. 15, ал.2 от ЗНА - Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.

         Нормата на чл. 16, ал.11 от Наредба № 6/26.10.2018 г. не  противоречи на регламент на Европейския съюз. В наредбата тази разпоредба е включена, за да не се нарушава бюджетирането по мярката. Всяка година от НППЛВС е самостоятелна финансова година, за периода 16 октомври в предходната година и завършваща на 15 октомври в текущата година.  Предвидено е с чл. 13, буква „б“ от Регламенти 2016/1149 - При разглеждането на заявление държавите членки се водят от следните критерии: действия, които трябва да се изпълняват през всяка финансова година, и съответната площ за всяка операция. Съобразно чл. 19, §1 от Регламент 2016/1150, до 1 март всяка година държавите членки представят на Комисията доклад за изпълнението през предходната финансова година на мерките, които са предвидени в техните програми за подпомагане, посочени в част II, дял I, глава II, раздел 4 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Посочената регламентация установява, че не се допуска прехвърляне на неусвоен бюджет от една финансова година в друга такава, тъй като до 01.03 на всяка финансова година държавата членка докладва в Комисията изпълнението на предходната финансова година, в това число ангажираните средства през следващата финансова година или години до края на планирания период за изпълнение на националната програма в рамките на отпуснатия бюджет от Комисията.

Чл. 26, §4 от Регламент 2016/1150 установява, че за целите на член 23 от Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 се определя задължението общият размер на авансовото плащане да се изразходва при изпълнението на съответната операция до края на втората финансова година след финансовата година, през която е извършено авансовото плащане, с изключение на случаите на непреодолима сила и други извънредни обстоятелства. Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба №6/26.10.2018 г., Изпълнителният директор на ДФЗ определя със заповед периодите за прием и бюджета за всеки прием по мерките по чл. 1, т. 1, 2, 3 и 6. /обикновено посочва 3 години, тъй като това е максималния период на изпълнение по мярката, напр., през 2019 финансова година, ДФЗ посочва бюджета за финансови 2019, 2020 и 2021 г./ Кандидатите за финансова помощ могат да кандидатстват за едногодишни или двугодишни проекти, съгласно чл. 26, §4 от Регламент 2016/1150. Санкцията за прекратяване на договора при неподаване на заявление за авансово плащане е предвидена, с оглед бюджетирането през следващите години. Ако бъдат подадени повече проекти с период на изпълнение от 1 година и не желаят авансово плащане, то същите, в случай на договор ще бъдат платени с бюджет 2020 г. Ако кандидатът, който е заявил, че ще ползва аванс не подаде заявление за заплащане на такъв и договорът му не бъде прекратен, а му се даде възможност за изпълнение, то същият ще следва да бъде платен със средства от бюджет 2020 г., които вече са предвидени при приключването на финансовата година. Така реално може да се изпадне в хипотеза на липса на бюджет по мярката за конкретната финансова година, тъй като средствата са вече разпределени. Не е случайно, че в чл. 49 от Регламент 2016/1149 е предвидено искането за аванс да бъде отбелязано още в заявлението за предоставяне на финансова помощ, за да се постигне максимална точност на разпределените средства. Това е посочено и в насоката за прилагане на регламента, а именно т.21 и т.23 от Регламент 2016/1149 и чл. 26, §3 от Регламент 2016/1150, като е установено, че авансови плащания, предвидени в НППЛВС могат да бъдат предоставени на всеки бенефициент на съответната мярка за подпомагане, който направи изрично искане и който предостави подходяща гаранция. Това изискване е свързано с правилното бюджетиране на средствата, за да не изпадне държавата членка в ситуация на липса на средства. Освен това, ако не бъдат предвидени авансови плащания във финансовата годината на отваряне на прием по мярката, то усвояемостта на бюджета за съответната година би била значително по-ниска, което ще се отрази и на всяка следваща година, както и на общата усвояемост на програмата за целия период. Това може да доведе до намаляване на отпуснатите средства по програмата за следващия петгодишен период, на база подадените доклади за усвояемост за всяка финансова година.

Следва да се съблюдава в случая и обстоятелството, че заявление за авансово плащане се подава в срок от 2 месеца от сключването на договор, в случая е удължен до 04.10.2019 г., този кратък срок е предвиден, за да може ДФЗ при установяване, че няма да се ползва заявен аванс да съумее преди изтичане на финансовата година да извърши прехвърляне на средства от мярка в мярка и повишаване на бюджета по друга мярка.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за противоречие на чл. 16, ал.11 от Наредба №6/26.10.2018 г. с регламент на Европейския съюз.

С чл. 39 от Регламент 1308/2013 г. е предвидено, че в настоящия раздел /Раздел І от посочения регламент/ се определят правилата, уреждащи предоставянето на средства от Съюза на държавите членки и използването на тези средства от държавите членки в рамките на петгодишни национални програми за подпомагане („програми за подпомагане“) с цел финансиране на специални мерки за подпомагане в подкрепа на лозаро-винарския сектор. Чл. 40, §2 от Регламент 1308/2013 г. предвижда - Държавите членки отговарят за програмите за подпомагане и гарантират те да са вътрешно последователни, както и да са изготвени и да се прилагат по обективен начин, като се отчита икономическото положение на съответните производители и необходимостта от избягване на неоправдано неравно третиране на производителите. Изрично е предвидено с член 42 от Регламент 1308/2013, какво следва да е  съдържанието на програмите за подпомагане, като с б. “д“ е въведено изискване задължителен елемент от програмата да е обща таблица за финансиране, представяща средствата, които ще се използват, и тяхното индикативно разпределение за отделните мерки в съответствие с установените в приложение VI бюджетни ограничения /за България от 2017 г. нататък е 26 762 000 евро/. Както жалбоподателят сочи, нормите на регламента следва да се тълкуват стеснително, т.е. както беше отбелязано нормите на Наредба № 6/26.10.2018 г. следва да съблюдават спазването на предвидения бюджет. Действително с чл. 46 от Регламент № 1308/2013 г. се определят целта на мерките за преструктуриране и конверсия на лозя, а именно да се повиши конкурентоспособността на винопроизводителите както и случаите, в които се предоставя съответната помощ и под каква форма, но в този член не е въведена забрана за прекратяване на договор при незаявено в срок авансово плащане. Предвидено е с член 7, §1, б. “ж“ от Регламент 2016/1150 - За подпомагането, посочено в член 46 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, държавите членки определят правила относно процедурата за кандидатстване, които включват правила относно:
условията за извършване на авансови плащания и внасяне на гаранции. Това  изискване е с оглед посочените правила за бюджетиране на финансовата помощ.

         Неоснователен е доводът на жалбоподателя за приложение на чл. 89 и чл. 87, ал.1 от ЗЗД за прекратяване на договора.

Договор № 201903/19.07.2019 г. е административен договор съгласно чл. 19, ал.1 от АПК, който е сключен на основание чл. 14, ал.1 от Наредба № 6/26.10.2018 г., поради което за този договор са приложими разпоредбите за прекратяване на административния договор – чл. 19д, ал.1 и 2 от АПК, но при липса на специална уредба. В случая такава специална уредба е налице – чл. 16, ал.11 от Наредба № 6/26.10.2018 г. поради което е приложима тази норма.

В духа на изложеното следва да се отбележи, че на основание чл. 11, ал.2 от ЗНА - Когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него. В случая общата норма за прекратяване на административен договор е чл. 19д, ал.1 и 2 от АПК, но с оглед бюджетирането на финансовата помощ по НППЛВС 2019-2023 г. определено с горепосочените регламенти на Европейския съюз, законосъобразно от ответника е приложена специалната норма на чл. 16, ал.11 от Наредба № 6/26.2018 г.

С КЛПМ № ТЗ 16-636/19.12.2019 г. издаден от началник на Териториално звено - Варна на ИАЛВ е удостоверено изкореняването на съществуващите лозя. С КЛПМ № ТЗ-16-637/19.12.2019 г. издаден началник на Териториално звено - Варна на ИАЛВ е установена готовността за презасаждане. Разрешение за пресаждане № 211/10.01.2020 е издадено от изпълнителен директор на ИАЛВ. С КЛПМ № ТЗ- 16-58/11.03.2020 г. издаден началник на Териториално звено - Варна на ИАЛВ е установено извършено засаждане. Издадена е Заповед № 237/03.06.2020 г. на ИД на ИАЛВ за утвърждаване на приключили дейности по мярка преструктуриране и конверсия на лозя. Всички тези извършени дейности не се оспорват от ответника, но поради това че са сторени след прекратяване на договора 04.10.2019 г., законосъобразно не са приети за основание за разглеждане на заявлението за окончателно плащане.

  С оглед изложеното не са налице отменителните основания предвидени в чл.146, т.1 – 5 от АПК, относно оспорения административен акт, поради което подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в производството и възнаграждение за един адвокат е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Сиена 2000“ АД, ЕИК *********, с представляващ А.Я.К.  срещу Писмо изх.№ 01-2600/690/ от 02.02.2021 г. издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие".

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

                                                 СЪДИЯ: