Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-въззивни състави, IV-Г състав, в публично заседание на първи октомври през 2019
година в състав:
ЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 6031 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 31.05.2019
г. на ищцата Р.Й.К. срещу решение от 02.05.2019 г., постановено по гр.дело № 67334/2015
г. по описа на СРС, 50 състав, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателката срещу „А.г.” ООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване съществуването на вземане в размер на 5 100,00 лв.,
произтичащо от споразумение с нотариална заверка на подписите от 19.05.2015 г.
В жалбата е изложено, че в нарушение на
процесуалните правила относно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, съдът неправилно е приел, че искът е неоснователен, тъй като по делото
не били ангажирани доказателства дали е взето решение от съдружниците за
прехвърляне на имота, описан в споразумението. Поддържа се, че
доказателствената тежест за установяване на факта за взето решение на ОС на
съдружниците е на ответното дружество, което обаче не е депозирало отговор на
исковата молба и съответно не е оспорило искd с възражение, че
такова решение е налице. Допуснатите от СРС процесуални нарушения са довели и
неправилния извод, че искът за установяване на процесното вземане е
неоснователен. Въз основа на изложеното, моли решението на СРС да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено друго, с което установителният иск да бъде
уважен, като на ищцата се присъдят и сторените разноски в производството пред
СРС и СГС.
Въззиваемата страна - ”А.Г.” ЕООД не е депозирала
отговор на жалбата. С молба от 01.10.2019 г., докладвана от въззивния съд в
откритото съдебно заседание, проведено на същата дата, ответното дружество,
чрез своя управител е заявило, че сключеното между страните споразумение от
19.05.2015 г. е действително и обвързва страните, както и че ищцата е платила
посочената в него сума, която дружеството се е задължило да й върне , ако не прехвърли
имота на посочените в т.2 лица в срок до 12.06.2015 г.. В молбата е направено
признание на факта, че и към настоящия момент не е налице решение за
прехвърляне на имота на посоченото в т.2 от споразумението лице. Моли да бъде
освободен от отговорност за разноски, тъй като изложеното в молбата имало
характер на признание на иска.
Софийският градски съд като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно поради допуснато нарушение на
процесуалните правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест
между страните.
Производството пред СРС е образувано по искова молба от 03.11.2015 г.,
подадена от Р.Й.К. срещу „А.Г.” ООД за установяване дължимоста на сумата от 5
100 лв. по сключено между тях споразумение с нотариална заверка на подписите от
19.05.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ до окончателното
изплащане.
В срока за
отговор ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е взел
становище в открито съдебно заседание по основателността на иска.
С оглед наведените от въззивницата доводи за
допуснати от СРС нарушения на процесуалните правила, въззивният съд е указал, че
доказателствената тежест за установяване на факта на взето решение от ОС на
съдружниците за прехвърляне на описания в споразумението имот е на ответника,
който обаче не е депозирал отговор на исковата молба и не е навел такова
твърдение.
Съгласно т.2
от приетото споразумение
с нотариална заверка на подписите от 19.05.2015 г., заплатената от ищцата сума
от 5 100 лв. е следвало да й бъде върната в срок до 12.06.2015 г. и при
условие, че в този срок между съдружниците на „А.Г.” ООД не е взето решение за прехвърляне на описания
в споразумението имот на М.М.или посочено от него физическо или юридическо
лице.Правилно в доклада на делото по чл.146 ГПК, СРС е указал на ищцата, че
следва да установи фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, на
които основава претенцията си, т.е. наличие на сключено между страните
споразумение, обективиращо процесното вземане, а на ответника, че носи
доказателствената тежест за наличието на правоунищожаващи или правопогасяващи
вземането обстоятелства. Въпреки правилно указаната на страните доказателствена
тежест, съдът е отхвърлил иска, като е приел, че от страна на ищцата не са
ангажирани доказателства относно факта, дали между съдружниците не е взето
решение за прехвърляне на имота, описан в споразумението на лицето М.М.или на
посочено от него физическо или юридическо лице. Този извод е неправилен, тъй
като доказателствената тежест за установява на положителния факт за взето до
12.06.2015 г. решение на съдружниците на ответното дружество за прехвърляне на
имота, описан в споразумението, се носи от ответника. Последният, нито е
депозирал отговор на исковата молба, нито е оспорил иска с възражение, че не са
налице предпоставките, при които вземането дължимо, а именно наличие на решение
на ОС на съдружниците. При тези данни, неправилен е изводът на СРС , че искът е
недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Видно от
молбата на ответника, депозирана пред въззивния съд, последният признава факта,
че нито в срока, посочен в споразумението, нито към настоящия момент, е налице
взето от съдружниците решение за прехвърляне на имота. Изложеното в молбата
представлява признание на факти, а не признание на иска, поради което не са
налице кумулативно предвидените предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски. Последният е оспорил
вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение с възражение по чл.414 ГПК, т.е. безспорно е дал повод за завеждане на установителния иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Въз основа на
изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което установителния иск да бъде уважен изцяло.
При този изход
на спора на въззивницата-ищца следва да бъдат присъдени разноските, направени в
заповедното и исковото производство пред СРС, които са в общ размер на 1402 лв.
– за държавна такса и за адвокатско възнаграждение. На въззивницата се дължат е
разноски за настоящото производство, които са в размер на 102,00 лв.-за
държавна такса по въззивната жалба.
Така мотивиран Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 02.05.2019 г., постановено по гр.дело № 67334/2015
г. по описа на СРС, 50 състав, с което е отхвърлен предявения от Р.Й.К. срещу „А.Г.”
ООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на
вземане в размер на 5 100,00 лв., произтичащо от споразумение с нотариална
заверка на подписите от 19.05.2015 г., като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, че
„А.Г.” ООД, ЕИК ********** дължи на Р.Й.К., ЕГН ********** с адрес ***, сумата
от 5 100,00 лв., представляваща вземане по т. 2 от споразумение с
нотариална заверка на подписите от 19.05.2015 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 01.07.2015 г. до окончателното изплащане, за която сума
е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по ч. гр.д. №
38172/2015 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА
„А.Г.” ООД, ЕИК ******** да заплати на Р.Й.К., ЕГН ********** с адрес ***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1504,00 лв.-разноски за заповедното и
исковото производство пред СРС и за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в
едномесечен срок от връчване на препис от решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.