№ 8508
гр. Варна, 23.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Данева
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20243110105787 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 40604/08.05.2025 г., уточнена с молба с вх. №
43103/15.05.2025 г. от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк.
Ивета Тенева, в която е обективирано искане за изменение на постановеното
по делото решение № 1305/14.04.2025 г. в частта за разноските. Сочи се, че
присъдените по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 741.59 лева са прекомерни, несъответстващи на
фактическата и правна сложност по делото, както и на усилията положени от
процесуалния представител на ищеца. Моли за редуцирането им до размер от
200 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът И. С. Г., чрез адв. В. Д. е
депозирал отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност
на същата. Сочи, че уговореното и претендирано адвокатско възнаграждение е
в минимален размер по Наредбата.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Молбата е допустима, като подадена в предвидения в разпоредбата на
чл. 248 ГПК срок и от страна по делото, а разгледана по същество съдът
намира същата за неоснователна по следните съображения:
Производството е образувано по повод предявени от ищеца обективно
съединени положителни установителни искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 2456,63 лева -
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
30043089729/10.03.2020 г., сумата от 633,26 лева – представляваща неплатено
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.11.2021г. до
03.06.2022г., сумата от 184,24 лева – представляваща законна лихва за периода
от 03.06.2022г. до 27.03.2024г. вкл., ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2024г.
до окончателното изплащане на задължението, както и осъдителни искове с
правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД, за сумите от 368.27лв.,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 773.50
лв. , представляваща възнаграждение за услуга „Флекси“.
С постановеното по делото решение от 14.04.2025 г., съдът е отхвърлил
изцяло предявените искове и предвид изхода от спора, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК е присъдил в полза на ответника разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК в размер на 350 лева – за заплатен депозит за вещо лице.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА е присъдил в полза на процесуалния
представител на ответника за оказаната от него безплатна правна помощ,
възнаграждение в размер на 741,59 лева, изчислено съобразно разпоредбата на
чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Съдът намира, изложените в молбата по реда на чл. 248 ГПК, доводи за
неоснователни. Съгласно чл. 38, ал.1, т.2 и т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица, както и на друг юрист, като съгласно ал.2 на
същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
При определяне размера на дължимото в полза на процесуалния
представител на ответника, възнаграждение, съдът е съобразил фактическата
и правна сложност на делото, предприетите процесуални действия от
адвоката, обема на оказаната защита и проведените заседания. При цена на
иска в размер на 4415.90 лв., и съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимото минимално адвокатско възнаграждение възлиза в
размер на 741,59 лева.
Съгласно постановките на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–
438/22, което има задължителен за съдилищата характер във вр. с чл. 633 ГПК,
съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения суми
/Определение № 50021/5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК,
Определение № 959/05.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о.,
ГК/. Въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК праг на разноските за
адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен
в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на
целта му по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС. Съдът разполага с възможност да
определи размера на разноските като отчете правната и фактическа сложност
на конкретното дело и обема от извършени действия на адвоката, без да е
обвързан нито от уговорения от заявителя и процесуалния му представител
размер на адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на
2
адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата. Същата може да бъде
ползвана ориентировъчно, при определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение, като съдът вземе предвид и отчете фактическата и правна
сложност на делото, цената на иска, обема от процесуални действия
извършени от адвоката, проведените заседания, събраните доказателства.
Съобразявайки горните предпоставки съдът намира, че не са налице
основания за преразглеждане на извода му относно дължимото в полза на
процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение, въз
основа на което, депозираната молба от страна на ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД, чрез юрк. Ивета Тенева за изменение на постановеното
решение в частта за разноските се явява неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 40604/08.05.2025 г.,
уточнена с молба с вх. № 43103/15.05.2025 г. на „Профи Кредит България“
ЕООД, чрез юрк. Ивета Тенева, за изменение на решение № 1305/14.04.2025 г.,
постановено по гр.д. № 5787 по описа на ВРС за 2024 г., 35- ти състав в частта
за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните,
на основание чл. 259, ал. 1 и по арг. от чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК.
Да се връчи препис от настоящото определение на страните, ведно с
призовката до същите, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3