Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.07.2020 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5570/ 2019 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
ИЩЕЦЪТ- Д.С.Т., ЕГН
: **********, твърди, че на 11.03.2018г.,
около 03.00 ч., вървейки по левия тротоар на бул „Васил Левски“, с посока на
движение от ул. „Проф. Фритьов Нансен“
към бул. „Г.С.Раковски“, малко преди кръстовището с бул.
„Г.С.Раковски“ пред № 7 стъпил в
несигнализирана и необезопасена дупка, образувана от липсваща плочка на
тротоара и загубил равновесие,
вследствие на което паднал на лявата си страна. Излага, че към момента на
настъпване на описаното събитие на мястото е имало свидетели. Навежда, че
ответникът има задължението да обезопаси опасните участъци на пътя, който
стопанисва и да го поддържа в добро състояние съгласно чл.31 от Закона за
пътищата: “Изграждането, ремонтът, и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините.”. Намира, че той не е изпълнил това свое задължение,
поради което следва да носи отговорност за причинените вреди. В тази връзка
излага, че в резултат от падането си е получил следните травматични увреждания: фрактура Х.С.,
счупване на тялото (диафиза) на раменната кост-закрито - ляв. Получил е оток,
деформация и силна болка в лявата раменна става, както и нарушена функция на
ляв горен крайник. Поставена му е диагноза счупване на тялото ( диафиза) на
раменната кост-закрито - ляв. Вследствие на посочените травми ищецът твърди, че
е лежал 5 дни в болница, като му е направена операция на 13.03.2018г. След
изписването му на 15.03.2018г. увредената ръка е била имобилизирана за около 30
( тридесет ) дни. След сваляне на имобилизацията е посещавал физиотерапия, след
която е имал подобрение, но не се е възстановил напълно. Към настоящият момент
има ограничен обем на движенията на ляв горен крайник. Изпитва болки в левия
горен крайник при натоварване и при промяна на времето. Има голям загрозяващ
белег. Бил е в болничен 271 дни или повече от 9 месеца. На 21.03.2019г. му е
направена повторна операция за отстраняване на остеосинтезните средства, поради
което е лежал в болницата от 4 дни и към момента все още не се е възстановил.
Ищецът твърди, че е изпитвал болки, страдания и ежедневен дискомфорт за период
от около 9 месеца след първата операция и повече от месец след втората. От
получените увреждания е търпял физически болки, операция, медицински
манипулации, включително и поставяне на имобилизация, поставяне на превръзки,
силни болки в счупения крайник, затруднено движение на лявата ръка. От силните
болки и затрудненото движения на левия горен крайник, както и от наличието на
имобилизация е търпял ежедневен дискомфорт изразяващ се в затруднено ежедневно
обслужване, затруднено извършване на елементарни ежедневни грижи, като вземане
на баня, обличане, хранене и всички нормално човешки ежедневни нужди. Имал
нужда от постоянна помощ за извършването на ежедневните си нужди. Преживял е и силен страх и уплаха от внезапността на това, което го
сполетяло. И към момента го е страх да се движи спокойно по улиците и е станал
раздразнителен. Освен посочените неимуществени вреди, ищецът твърди, че е
претърпял и имуществени такива в размер на общо 2506,74 лв. във вид на
реализирани разходи по лечението. Описва същите по фактури. С оглед изложеното
моли да се осъди ответникът да му заплати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 11.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и
обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 2506,74 лв., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ - Столична община, оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
твърдения от ищеца механизъм на настъпване на травматичните увреждания като
излага, че от органите на МВР е било констатирано, че ищецът всъщност е паднал
на пътното платно, а не на тротоара, като освен това самият ищец е заявил пред
полицията, че е употребил алкохол и се е спънал като така се е самонаранил. Освен
това оспорва твърдените вреди и наличието на причинно –следствена връзка между
тях и поведението на служители на ответника. Оспорва размера на претенцията за
имуществени и неимуществени вреди. Претендира разноски за производството.
Съдът,
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
С исковата молба е представена
мед. документация, с която се установява проведено лечение на ищеца и която
е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй
като за целта са необходими специални знания.
Според
заключението на СМЕ, дадено от д-р Т. Д.,
ортопед-травматолог, се установява, че ищецът е получил закрито много фрагментно счупване на лявата раменна кост в долната
трета.Между
травматичната увреда и описаното в документацията събитие има причинно-
следствена връзка. Обичайният процес на
възстановяване при този вид счупване като на ищеца протича от 6 месеца до 1
година, при нормален ход на оздравителния процес. При Д.Т. възстановителният
период е протекъл на два етапа - първият от 11. 03. 2018 г. до 06. 12. 2018 г.
и вторият от 21. 03. 2019 г. до 18. 05. 2019 г. Понастоящем ищецът все още има
болки с непериодичен характер в лявата мишница при по-продължителна работа с
лявата ръка и при влажно и студено време. Пълно възстановяване към настоящия
момент не е настъпило - лявата раменна става извършва движения в обем по-малък
от нормата с 15 %, От направената рентгенова снимка на 15. 01. 2020 г. се
установява, че счупването на раменната кост не е зараснало напълно - вижда се
фрактурната ивица и в коста има 2 метални винта. Ищецът е претърпял болки с
много голям интензитет непосредствено след инцидента за около 4-5 дни, болки с
голям интензитет за около 7-8 дни след това, а също така и за 4-5 дни след
втората операция на 21. 03. 2019 г. В останалите периоди от лечението
интензитетът на болките е намалявал постепенно, като след третия месец от
първата операция - когато е започнал активно раздвижване болките са били с
по-голям към умерен интензитет за около 1 месец. Ищецът има болки и понастоящем
- при по-продължително натоварване и работа с лявата ръка, при влажно и студено
време. По време на болничното лечение ищецът е опериран както следва - на 13.
03. 2018 г. - открито наместване и фиксация на раменната кост с метална
пластина и винтове; на 23. 03. 2019 г - изваждане на метлната пластина и част
от винтовете. По време на домашно-амбулаторното лечение е ходил на прегледи,
превръзки, рентгенови изследвания и провеждал раздвижване на левия горен
крайник. Вещото лице сочи, че извършените
разходи, описани в приложените документи, са направени във връзка с полученото
травматично увреждане от ищеца.
Към исковата молба с оглед
претенцията на ищеца за имуществени вреди са представени писмени
доказателства-фактура № ********** от 15.03,2018г.; фиш за платена
амбулаторна услуга; фактура № ********** от 19.03.2018г.; фактура № **********
от 16.03.2018г.; ф-ра № ********** от 15.03.2018г.; фактура № ********** от 21.03.2019г.; фактура
№ ********** от 21.03.2019г. и фиш за платена услуга; фактура № ********** от
26.03.2019г.; ф-ра № ********** от 29.03.2019г.; фктура № ********** от
03.04.2019г.; рецепта - 4 броя; фискален бон - 3 броя; фискален бон - 3 броя; фискален
бон - 3 броя; фискален бон - 3 броя; фискален бон - 2 броя; фискален бон - 3
броя;;фискален бон - 3 броя. Тези писм. доказателства са обсъдени от вещото
лице по приетата СМЕ.
В изисканата
от съда докладна записка № 225р - 9015
от 11.03.2018г. на ст. полицай Г.Ц.Г. по описа на 01 РУ - СДВР - МВР за 2018г.,
е посочено, че инцидентът с ищеца Т. се е случил на пътното платно, до тротоара,
пред бул. ,********. От текста става ясно, че ищецът е бил сам, без придружители
и свидетели на инцидента. Сигналът до органите на МВР е подаден от случайно
преминаващи граждани, с посочени имена и ЕГН, които са забелязали лице, което викало
за помощ. Същият е бил в съзнание и е заявил, че след употреба на алкохол е
паднал и се е самонаранил. Органите на МВР са повикали екипа на ЦСМП, който е
транспортирал пострадалия до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелят на ищеца Х.Г.Х., 70-годишен негов приятел, сочи, че живее на бул. „Патриарх Евтимий“, случката с Т. ***. Той с ищеца Т. заедно се състезавали в един клуб по петанка и са били на международни
републикански първенства. Петанка е френска национална игра. Твърди, че били заедно да се почерпят в едно заведение около НДК. Твърди, че не пият
алкохол, някаква малка бира може би, съвсем леки
питиета и безалкохолни. Бира пили, но съвсем малко. Не са били пияни. Случката била
около 3 часа сутринта, имали по много
общи теми да
разговарят, обсъждали спортен календар, сватбата на ищеца Т..*** в посока ул. „Раковски“ по левия тротоар.
Наблизо до пряката изведнъж на ищеца Т. левият му крак пропаднал, там
липсвала плочка, той паднал и ударил лявата
ръка. Помогнал му,
станали да повървят
още малко, но след 10-20 метра той вече не можел да върви от болка в ръката, седнал, тогава викнали бърза
помощ. Около тях имало хора,
които им съчувствали- имало трима, четири души, непознати за него. Твърди, че са качили ищеца на линейката. Полицаи
не е видял там. Линейката дошла бързо, след около десетина минути. Твърди, че край тях минали хора, които видяли, че Т.
е много зле и те се обадили за линейката.
Свидетели на ответника:
Свидетелят С.С.В. установява, че са получили сигнал от дежурната
част от 01 РУП за човек, който лежи на платното между колите и вика за помощ. На място, отивайки с колегите си, установили мъж, който лежи между автомобилите, като там от едната страна е обособено като паркинг,
автомобилите паркират напряко на движението и между автомобилите има място,
човекът лежал между два автомобила. Попитали го дали е пострадал от нападение, дали някъде има
нараняване, същият заявил, че изпитва болка,
крайник го боляло. Имало още
две или три лица до него -момиче и момче. Доколкото си спомня това били случайни минувачи, които са видели, че лежи там и
предполага, че те са се обадили за помощ. Попитали го от
къде е получил травмата, той казал, че се
е наранил сам, че е паднал. Попитали го
дали на това място е паднал, той каза, че
малко по-надолу. Със сигурност лицето лъхал
на алкохол, бил употребил алкохол, но не е уточнено с
техническо средство. Бил контактен, можело да се разговаря с него, но след няколко пъти повтаряне на зададен въпрос отговарял. Задаването на въпрос няколко пъти не може да каже дали
се дължало на болката, която изпитвал, защото лежейки долу,
нямало силно стенание за нетърпима болка. Мястото, на което е паднал, не било уточнено, казал малко
по-надолу, посока „Попа“, което според свидетеля са около стотина метра, пострадалият не уточнил
точно мястото. Казал, че е вървял от кръстовището на „Патриарх
Евтимий“ и „Васил Левски“ към НДК. Свидетелят изтъква, че няма спомен да е заявено, че има друг фактор, който да е спомогнал за падането.
Свидетелката Е.В.Х. също сочи, че ищецът бил на
асфалта, главата му била облегната на тротоара
на бул. „Васил Левски“. Няма спомен дали при ищеца на място е имало негови приятели или близки. Той лъхал на алкохол. Не бил
толкова адекватен, за да може да им отговори на зададените
им въпроси като на служители на МВР , дошли
на място. Колегите й разговаряли с
него. Бърза помощ била вече насочена и те изчакали да пристигне. След като го качили на линейката написали
докладна записка. Изтъква, че щом в докладната е написано, че са
намерили лицето на бул. „********, значи
е така. Поддържа написаното в докладната. Твърди, че не е забелязала пред № 37 да е имало ремонт или
пътят да е разбит. Там, където лежал ищецът, не бил разбит пътя.
Свидетелят Г.Ц.Г. също сочи, че по процесния случай били извикани като служители на МВР по сигнал от дежурната част, че е паднало лице в
безпомощно състояние. Като отишли на място установили лице
от мъжки пол, лежащо до пътното платно до тротоара, с него имало едно момиче, което го придържало. Мисли, че това момиче била случаен минувач. Ищецът бил в съзнание, но лъхал на алкохол. Попитали го от
какво се е наранил и от какво се оплаква, той заявил, че е бил паднал някъде по тротоара. Там, където той
лежал, не са
установили тротоарът да е разбит, а по-надолу не са ходили.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Исковете
с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД са неоснователни.
Ищецът се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други
лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде
основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил
работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние
от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението
на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и
наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите.
Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички
случаи на непозволено увреждане, поради което ищецът не следва да установява
наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1,
изр.1 от ГПК ищецът следваше да проведе главно и пълно доказване на
обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията му.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявената искова претенция се явява
недоказана и подлежи на отхвърляне, тъй като
в хода на производството не бе проведено пълно и
главно доказване, че вредите са настъпили по причина на работа, за чието
изпълнение ответната община отговаря. В хипотезата, когато доказателствената
тежест за установяване на определени предпоставки е възложена на някоя от
страните в процеса, тази страна е длъжна да проведе пълно и главно доказване за
настъпването на съответните обстоятелства. По делото липсват каквито и да е доказателства за
твърденията на ищеца относно механизма, при който е получил уврежданията. Видно
от събраните писмени доказателства- докладна записка № 225р - 9015 от 11.03.2018г.
на ст. полицай Г.Ц.Г. по описа на 01 РУ - СДВР - МВР за 2018г., която не е
оспорена от ищеца, е посочено, че инцидентът с него се е случил на пътното
платно, до тротоара, пред бул. „********, посочено е още, че ищецът е бил сам,
без придружители и свидетели на инцидента. Сигналът до органите на МВР е
подаден от случайно преминаващи граждани, с посочени имена и ЕГН, които са
забелязали лице, което викало за помощ. Същият е бил в съзнание и е заявил, че
след употреба на алкохол е паднал и се е самонаранил. В този смисъл съдът не
кредитира показанията на ищцовия свидетел-Х. Г., Х., 70-годишен негов приятел, които
са напълно противоречиви с останалия доказателствен материал. Преценени при условията на чл.172 от ГПК съдът намира,
че същите са заинтересовани, нелогични, дадени в полза на ищеца. Свидетелите В., Х. и Г. (полицейски служители, посетили инцидента по
сигнал на граждани), чиито показания са последователни логични, непротиворечиви
помежду им, напълно кореспондиращи с останалия доказателствен материал,
убедително установяват, че ищецът е лежал на платното между паркирали коли, лъхал силно на алкохол, като при
въпроса им е как се е получило нараняването, същият отговорил, че се е наранил сам, че е паднал. Свидетелите установяват, че до
него имало случайни миновачи- момче и момиче, които най-вероятно са ги
сигнализирали за инцидента. Никъде в показанията им, както и в писм.
доказателства, не се споменава за възрастен мъж, придружаващ ищеца. Житейски
необяснимо е да си нараниш горен крайник (фрагментно счупване на лявата раменна кост в долната трета според закл. на
СМЕ) и да лежиш безпомощно на пътното платно, а не на тротоара, където твърдиш,
че си получил нараняването.
Според настоящия съдебен състав ищецът като адвокат, познаващ естеството на
подобен род дела, се стреми от своето собствено поведение на алкохолна
неадекватност в късните часове на нощта( 3ч. през нощта) , да извлече изгода като получи обезщетение от невиновно поведение на
общината. Това поведение на ищеца е повече от укоримо, още повече, че видно от
данните по делото същият е представил декларация за дохода си като адвокат в
размер на около 6 000лв. годишен доход, въз основа на което съдът го е
освободил от внасяне на държавна такса по сметка на СГС.
Предвид
изложеното, съдът приема, че по делото не са доказани всички елементи от
фактическия състав на правото по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД и не са налице
основанията за ангажирането на деликтната отговорност на ответника Столична
община.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати направените от ответника СО
разноски по делото в размер на 1000лв. за юриск. възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, предявени от Д.С.Т., ЕГН : **********, със
съдебен адрес: ***, чрез адвокат А.Г.,***, представлявана от кмета Й.Ф.,
чрез пълномощник юрисконсулт Ц.С., със съдебен адрес:***, за сумата 2506.74
лв., обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ведно със
зак. лихва, като недоказани и неоснователни..
ОСЪЖДА Д.С.Т., ЕГН :
**********, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат А.Г. ***, представлявана от кмета Й.Ф., чрез пълномощник
юрисконсулт Ц.С., със съдебен адрес:***,
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в
размер на 1000лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: