Решение по дело №2632/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 14.07.2021 г.

 

  В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав                                                                                      

 

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2632 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е по предявени искове с правно основание чл. 386 от КЗ вр. с чл. 405, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът СДРУЖЕНИЕ “О.П.Б.И А.”, регистрирано по фирмено дело № 551/2009 г. по описа на Софийски градски съд, твърди, че между него и ответника З. “А.Б.” АД, ЕИК ********, е сключен договор за застраховка по застрахователна полица “Индустриален пожар” № 08070183070000004/06.02.2018 г., с който е застраховано производствено хале № 3 с разгърната застроена площ от 467 кв. метра, собственост на ищеца, находящо се в УПИ I в квартал 85 по регулационния план на село Новград, п.к. 7133, община Ценово, област Русе, с административен адрес: ул. ********. Твърди, че застрахователната стойност на имота според договора е 129 529 лева. Твърди, че един от покритите застрахователни рискове съгласно сключения договор и общите условия на застрахователя е “злоумишлени действия на трети лица”.

Твърди, че на 12.08.2018 г. неизвестно лице е предизвикало пожар на и в горепосоченото хале, което в резултат на пожара е увредено (изпочупени стъкла, опушени стени и таван, напукани таванни плочи на окачен таван, разтопени кабели на СОТ инсталация, датчици и клавиатура, разтопени поликарбонатни плоскости по стените, унищожена механична входна врата).

Твърди, че за настъпилото застрахователно събитие е уведомил ответника на 13.08.2018 г. и на следващия ден е извършен оглед от представител на застрахователя за установяване на настъпването на вредите и причините за тях, за което е бил съставен констативен протокол. Твърди, че в резултат на увреждането от пожара стойността на сградата е намаляла с 29 820 лева, като тази сума се формира от пазарната стойност на необходимите за възстановяването ремонти дейности. Ищецът твърди, че въпреки че е представил всички поискани му от ответника документи в срока по раздел VI, т. 9 от общите условия, ответникът не му е изплатил дължимото застрахователно обезщетение.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 29 820 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка по застрахователна полица “Индустриален пожар” № 08070183070000004/06.02.2018 г., сключен между ответника като застраховател и ищеца като застрахован, за настъпило на 12.08.2018 г. застрахователно събитие “злоумишлени действия на трети лица” в застрахованото производствено хале № 3 с разгърната застроена площ от 467 кв. метра, собственост на ищеца, находящо се в УПИ I в квартал 85 по регулационния план на село Новград, п.к. 7133, община Ценово, област Русе, с административен адрес: ул. “********, съставляваща стойността на вредите по сградата към датата на застрахователното събитие, както и законната лихва върху претендираната главница от 29 820 лева за периода от 09.12.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът З. “А.Б.” АД представя отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер.

Ответникът сочи, че по образуваната преписка по щета под № 080718417000025 са изискани допълнителни документи, които не са представени на застрахователя, за което застрахованото лице е уведомено с писмо с изх. № 250-02-11569/18.11.2019 г.

Ответникът оспорва настъпването на застрахователното събитие “злоумишлени действия на трети лица” и обстоятелствата, при които е настъпило. Сочи, че в производственото хале, в което е възникнал пожарът няма данни за нерегламентирано проникване с взлом на трето лице, което да е предизвикало умишлен палеж на застрахованото имущество. Сочи, че се касае за две независими едно от друго огнища на пожара, които не са предизвикани от злоумишлени действия на трето лице, доколкото не са налице данни за насилствено проникване в производственото хале. Сочи, че няма данни да се е задействала алармена система на СОТ, няма данни да са увредени метална секретна врата и катинари на обекта и от механично въздействие върху тях, а само от температурната амплитуда при пожара.

Прави възражение, че е налице изключен риск съгласно т. 7.2.4. вр. с т. 8.14 от общите условия на застрахователя, както и че е налице неизпълнение на задължения по застрахователния договор от страна на застрахования. Сочи, че съгласно т. 8.14 от общите условия не са покрити щети, причинени от лица, които със съгласие на застрахования, ползвателя на застрахованото имущество и/или техни свързани лица по смисъла на Търговския закон, са допуснати до застрахованото имущество или в помещения на застрахованото имущество. Сочи, че са налице достатъчно данни, че продавачът, купувачът и наемателят на процесната сграда и производственото хале, в което е възникнал пожарът, са свързани лица по смисъла на Търговския закон, доколкото собственик на всички юридически лица е Х.П..

Прави възражение, че доколкото производственото хале няма удостоверение за въвеждане в експлотация, то е налице изключен риск по смисъла на т. 7.2.3. от общите условия, съгласно който не подлежат на обезщетение по застраховката щети, загуби или разходи за сгради, които не са готови за нанасяне.

Прави възражение, че е налице изключен риск по смисъла на т. 7.5. от общите условия вр. с чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, тъй като не са спазени изискванията на компетентните органи за противопожарна и аварийна безопасност от застрахования, както и технически и технологични условия, норми, стандарти, инструкции, предписания и други за съхранение, експлоатация и поддръжка на застрахованото имущество.

Прави възражение, че е налице изключен риск по смисъла на т. 7.2.7. от общите условия, че на увреденото имущество има увреди, които не са в резултат на процесното събитие, и следва да се вземат предвид и да се приспаднат от размера на обезщетението.

Ответникът оспорва причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и причинените вреди, за които се търси обезщетение.

Прави възражение, че е налице груба небрежност от страна на ищеца за настъпването на събитието и причинените вреди.

Оспорва вида, характера и тежестта на уврежданията на таванни плочи, тъй като в констативния протокол от 14.08.2018 г. е изразено само съмнение за напукани таванни плочи, без да е потвърдено от експертите на застрахователя.

Оспорва материално-правната легитимация на ищеца да претендира част от уврежданията, доколкото не са представени документи за монтираната СОТ инсталация с датчици и клавиатура, както и на механична входна врата.

Оспорва претенцията за счупени стъкла, тъй като същите не са описани в процесната застрахователна полица, както изисква т. 4 вр. с т. 4.1. от общите условия, и не са предмет на застраховката.

Оспорва размера на предявения иск, който е завишен и не съответства на възстановителната стойност. Същият не отговаря на действително претърпените вреди. Сочи, че при определяне на размера на вредите следва да се приложи коефициент на овехтяване, съобразно периода на експлоатация на сградата, периода на ползване на механичната врата, естественото й овехтяване и амортизация. Сочи, че вратата е монтирана през 2008 г., т.е. експлоатира се повече от 11 години.

Ответникът прави възражение за прихващане за дължимите от ищеца вноски по застрахователния договор в размер на 532,32 лева.

Сочи, че от застрахователното обезщетение следва да бъде приспаднато и уговореното самоучастие на застрахования в размер на 100 лева от всяка щета.

Сочи, че и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихвата за забава е неоснователен. Сочи, че застрахователят се е произнесъл своевременно по предявената претенция, поради което не е изпаднал в забава.

Ответникът претендира направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове. Оспорва възраженията, направени от ответника в отговора на исковата молба. Сочи, че представяне на постановление за прекратяване на досъдебното производство не е било дължимо, независимо че е било изискано от застрахователя. Сочи, че малкият прозорец е бил счупен и в халето най-вероятно е била хвърлена запалителна течност или материал. Сочи, че алармената система СОТ се е задействала и поради това е бил установен пожарът. Сочи, че клаузата на т. 7.2.3 от общите условия не е приложима, тъй като не предвижда наличие на удостоверение за въвеждане в експлоатация на имота. Сочи, че помещението, в което е възникнал пожарът, е било оборудвано с четири броя пожарогасители, коита са били приемливо поддържани и обозначени, а не с пожароизвестителна система, което е видно и от въпросника към застрахователната полица. Сочи, че състоянието на сградата е било добро към датата на сключване на застрахователния договор. Сочи, че е придобил собствеността върху увредената врата и СОТ инсталацията по силата на чл. 97 от ЗС. Сочи, че ищцовото сдружение няма сключен договор за охрана на сградата със СОТ, а охранителната техника е доставена и монтирана еднократно.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Предвид оспорванията на ищеца прави възражение, че е налице деклариране на неверни обстоятелства от страна на застрахования към момента на сключване на застрахователния договор, което изключва отговорността на застрахователя. Сочи, че според представената от ищеца фактура СОТ инсталацията е монтирана на 24.07.2018 г., а при сключване на застрахователния договор на 07.02.2018 г. застрахованият е декларирал наличие на монтирана и действаща локална/централна сигнално-охранителна система. При условията на евентуалност претендира, че следва да бъде намалено обезщетенеието съгласно чл. 364 от КЗ вр. с раздел IV, т. 5.2. от общите условия вр. с т. 2 от застрахователната полица.

Оспорва твърденията на ищеца, направени в допълнителната искова молба.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че между ищеца като застрахован и ответника като застраховател е сключен договор за застраховка по застрахователна полица “Индустриален пожар” № 08070183070000004/06.02.2018 г., със срок на застрахователния договор – една година от 00:00 часа на 07.02.2018 г. до 24:00 часа на 06.02.2019 г., при самоучастие от 100 лева за всяка щета, база за определяне на застрахователната сума – възстановителна стойност.  В приложение № 2 към същата са изброени застрахованото имущество по местонахождение и покритите рискове, като за процесното производствено хале № 3, находящо се в с. Новград, ул. “********е уговорена застрахователна сума от 129 529 лева и покрити рискове – 21 (природни бедствия), 22 (земетресение), 23 (тръбопроводна вода), 24 (злоумишлени действия на трети лица), късо съединение/ токов удар. Представени са и общите условия по застраховката “Индустриален пожар”.

Представен е от ищеца нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, вписан под акт № 147, том 3, дело № 542, вх.рег. № 1408/07.03.2013 г. в Служба по вписванията – гр. Бяла, по силата на който ищцовото сдружение е закупило от “ПРО ШОП” ЕООД следния недвижим имот – УПИ I, в квартал 85 по регулационния план на село Новград, община Ценово, област Русе, с площ от 14 600 кв. м., заедно с построени в него сгради, включително и Производствено хале № 3 с разгърната застроена площ от 467 кв.м.

Представено е от ищеца удостоверение № 117/18.12.2008 г., издадено от Главния архитект на Община Ценово, че са търпими на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ сгради в УПИ I, кв. 85 по регулационния план на с. Новград, община Ценово, включително и производствено хале № 3.

Представена е от ищеца фактура № **********/24.07.2018 г., издадена от “СОТ РУСЕ 112” ЕООД на “Е.Б.” ЕООД за монтаж, пуск и настройка на сигнално-охранителна система.

Не се спори между страните и се установява от събраните писмени доказателства, че на 13.08.2018 г. застрахователят е уведомен за застрахователно събитие – пожар в процесното хале № 3.

Представен е от ищеца констативен протокол от 14.08.2018 г. за процесното застрахователно събитие, подписан между застрахования и застрахователя, в който са посочени настъпилото събитие - пожар, датата на настъпилото събитие - 12.08.2018 г. и причина за щетата – умишлено запалване от неизвестен извършител.

Представено е от ищеца и Постановление от 14.06.2019 г. по ДП № 838/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Бяла, ДП № 1944/2018 г. по описа на ОД МВР – Русе, с което е спряно досъдебното производство до установяване местонахождението на Б.И.Г.К., но не повече от една година, или до възникване на необходимост от допълнителни действия по разследването, както и са възложени на оперативно-издирвателните служби при ОДМВР – Русе провеждането на ОИМ.

Представено е от ответника писмо с изх. № 250-02-11569/18.11.2019 г., изпратено от застрахователя до ищеца, че към датата на писмото не е представено постановление на РП – Бяла за прекратяване на воденото досъдебно производство, от което е необходимо да се проследи окончателния резултат от провежданото разследване по случая, както и се изразява готовност да бъде разгледана претенцията в регламентирания в Общите условия 15-дневен срок след предоставяне на всички поискани документи.

Представен е от ответника въпросник – предложение от 05.02.2018 г.

Представени са и договор от 17.12.2018 г., сключен между “И.” ЕООД и “С.” ООД за изработка, доставка и монтаж на автоматична секционна врата, както и проформа фактура към него.

Представени са от ответника публикации в пресата, че в същия обект в с. Новград, през м. декември 2019 г. е открита оранжерия за марихуана.

Представена е от ответника преписката по щета.

По делото е изискана и получена справка от РСПБЗН – Бяла – Районна служба “Пожарна безопасност за защита на населението” – гр. Бяла, обл. Русе, че до 2007 г. предназначението на обекта производствено хале № 3 е било за производство и складиране на метални изделия (пружини) за матраци, като в същата година обектът прекратява дейност, поради което проверки в този обект не са планирани и не са извършвани; от 2007 г. в деловодството на РСПБЗН – Бяла не са постъпвали проектна документация и/или уведомителни писма за инвестиционни намерения и/или за извършване на строително-монтажни работи. Посочено е също, че на 12.08.2018 г. около 4:30 часа сутринта е получен сигнал за възникнал пожар в обекта; при пристигане на дежурните от РСПБЗН – Бяла е установено горене в производствено хале № 3, предприети са мерки за локализиране и изгасяне на възникналия пожар; след прекратяване на гасителните дейности е установено, че са горели опаковки от строителни материали и електрически изделия във вид на електрически двигатели за механизми за чистене на стъкла и компютърна техника. Посочено е, че поради съмнение за умишлен палеж за произшествието е заведено досъдебно производство № 1944 от 2018 г. по описа на ОДМВР – Русе, като към момента на писмото нямат информация за хода на досъдебното производство.

По реда на чл. 207 от ГПК, по делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещо лице Б.П., съгласно което вредите, настъпили по сградата в резултат на пожара, са следните: опушени тухлени стени и напукана и паднала мазилка от тях с обща площ около 300 кв.м.; силно опушена алуминиева дограма с поликарбонатни плоскости и прозорци, представляваща на първи ред и втори ред по 12 бр. големи и 4 бр. малки прозорци; спукани 2 бр. прозорци от високата температура и гасенето и умишлено счупен малък прозорец при извършване на палежа; увредени от високата температура 5 бр. поликарбонатни плоскости; опушени метални колони, напукано и увредено покритие от грунд и боя по тях 12 бр. около 60 кв.м.; опушени и частично напукани плоскости на окачения таван около 84 бр. (300 кв.м.); опушена и увредена секционна врата с механизми с размери 4м Х 4м; цялостно увреждане на противопожарна и охранителна алармена система.

По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието заключение на съдебна пожаротехническа експертиза на вещо лице Б.П.. Вещото лице дава заключение, че обектът е обезопасен с налични ръчни противопожарни уреди съгласно приложение № 2 към чл. 2 от ПСТН.

Вещото лице П. дава заключение, че причината за възникване на пожар в производствено хале № 3 е най-вероятно от внасяне на външен огнеизточник с ускорител на горене през направения отвор на умишлено счупения прозорец.

Вещото лице П. дава заключение, че огнището на пожара е в складираните кашони с материали и съоръжения, поставени до двукрилния метален шкаф.

Вещото лице П. дава заключение, че въз основа на материалите по делото и извършения оглед липсват обективни данни за нерегламентирано влизане с взлом в сградата.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на тройна съдебна пожаротехническа експертиза на вещите лица М.М., Б. П. и В.С.. Вещите лица дават заключение, че изискванията за пожарна безопасност на обектите основно зависят от вида на технологичния процес, който ще се извършва в тях и от използваните материали. Посочват, че обектът е спрян от експлоатация през 2007 г., впоследствие не е бил въведен в експлоатация и не е определено каква дейност ще се извършва в него, поради което не може да се даде отговор на приложимите норми за пожарна безопасност.

Вещите лица по тройната експертиза дават заключение, че причината за възникването на пожара е внасяне на външен огнеизточник; извършено е запалване с леснозапалима и/или горима течност, след което парите на течността са запалени посредством открит огнеизточник – клечка кибрит, огън от запалка или др. подобни. Дават заключение, че огнищата на пожара са три, като същите са свързани.  

По делото е изслушано, оспорено от страните и прието заключение на съдебно-оценителска експертиза на вещо лице Г.Г., съгласно което възстановителната стойност за възстановяване на сградата след причинения пожар е 20 554,91 лева. Вещото лице посочва, че при определяне на щетите са приложени данните от Справочник на цените в строителството (СЕК) бр. 2/2018 г.; 94/2018 г.

Вещото лице Г. дава заключение, че уврежданията на сградата са настъпили след причинения пожар, като по сградата няма констатирани стари увреждания.

Вещото лице Г. дава заключение, че при подробен оглед не са констатирани посочените в задачата – бавна деформация и разрушаване, няма щети от микроорганизми, няма собствен недостатък на имуществото, както и че на отделни места има избила локална корозия от ръжда по съставните стоманени колони.

По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието заключение на допълнителна съдебно-оценителска експертиза на вещо лице П.С., съгласно което застрахователната стойност без отчитане на амортизации на увредените вещи с цел тяхното възстановяване по цени към 2021 г. е 21 265,57 лева без ДДС или 25 518,69 лева с ДДС, а цената на стандартна охранителна система по данни от интернет, включително монтажа, е 549 лева.

Вещото лице С. дава заключение, че амортизационната възстановителна стойност с отчитане на амортизации на увредените вещи с цел тяхното възстановяване по цени към 2018 г. е 18 398,52 лева без ДДС или 22 078,22 лева с ДДС.

Вещото лице С. дава заключение, че няма констатирани стари увреждания, както и че не са констатирани дефекти от бавна деформация и разрушаване, няма щети от микроорганизми и няма собствен недостатък на имуществото (производствен дефект). Сочи, че на отделни места има избила локална корозия от ръжда по съставните стоманени колони, но това не може да се каже дали е било налично към 2018 г. или е в резултат и последица от гасенето на пожара.

От разпита на свидетелката В.Х. се установява, че си спомня пожара в с. Новград през лятото на 2018 г. Казва, че хранела кучетата в обекта, като минавала през една малка вратичка, от която имала ключ. Казва, че в 3 часа през нощта чула алармата на обекта, който е на около километър от нейната къща. Казва, че се страхувала да отиде сама до там и се обадила на г-нЛ., който й бил представен от собственика на обекта. Казва, че с него отишли заедно до обекта и видели, че излиза пушек с много задушлива миризма. Казва, че обходили халетата и установили, че във второто хале имало подпрян палет, прозорецът бил счупен и вътре имало огън. Казва, че г-нЛ. се опитал да отвори дистанционно вратата, но не е успял и тогава с подръчни срества – една летва и една лопата надигнали вратата. Казва, че са се обадили на телефон 112, като пожарната дошла след около поволин час и около 20 минути гасили пожара. Казва, че след това дошла полиция, както и кметът на селото. Казва, че г-нЛ. се опитал да изгаси пожара с пожарогасители, с баластра, но не успял.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 386, ал. 1 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ, касаещи имущественото застраховане, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 работни дни от представяне на доказателствата по чл. 106 от КЗ. Застрахователно обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, и не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). 3астрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор. 

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на събитието; настъпване на застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния договор в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

В случая не се спори между страните и това се установява от събраните по делото писмени доказателства, че към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – 12.08.2018 г. между ищеца като застрахован и ответника като застраховател има действащ застрахователен договор по застрахователна полица “Индустриален пожар” № 08070183070000004/06.02.2018 г. за процесното производствено хале № 3, находящо се в с. Новград, ул. “*******

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 07.03.2013 г. се установява, че към датата на настъпване на застрахователното събитие ищецът е собственик на процесното производствено хале. Неоснователно е възражението на ответника, че след като за имота няма удостоверение за въвеждане в експлоатация, то е налице изключен риск по смисъла на т. 7.2.3. от общите условия, съгласно който не подлежат на обезщетение по застраховката щети, загуби или разходи за сгради, които не са готови за нанасяне. В случая от представеното от ищеца удостоверение № 117/18.12.2008 г., издадено от Главния архитект на Община Ценово, се установява, че процесното хале № 3 е търпим строеж на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Посочената разпоредба от ПР на ЗУТ позволява да бъдат признати за търпими строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите по време на изграждането им или по ЗУТ, като същите не подлежат на премахване и забрана за ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка въз основа на удостоверение за търпимост. С оглед на това удостоверението за търпимост дава възможност за ползване на строежа, поради което съдът намира, че не е налице соченото от ответника изключение по общите условия на застраховката. В допълнение, следва да се посочи, че производственото хале се е намирало в това състояние и към датата на сключване на процесния договор за застраховка, като същото е следвало да бъде взето предвид от застрахователя, който не може да се позовава, че не е запознат.

Не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, че на 12.08.2018 г. в производственото хале е настъпил пожар. От изслушаното и прието заключение на единичната и на тройната пожаротехническа експертиза се установява, че причината за възникване на пожара е  внасяне на външен огнеизточник; извършено е запалване с леснозапалима и/или горима течност, след което парите на течността са запалени посредством открит огнеизточник – клечка кибрит, огън от запалка или др. подобни. От представеното от ищеца Постановление от 14.06.2019 г. по ДП № 838/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Бяла, ДП № 1944/2018 г. по описа на ОД МВР – Русе, и от справка от РСПБЗН – Бяла – Районна служба “Пожарна безопасност за защита на населението” – гр. Бяла, обл. Русе, може да се направи извод, че е налице злоумишлено действие, в резултат на което е възникнал пожарът. Следователно може да се направи извод, че пожарът е в резултат на злоумишлени действия на трети лица, което е покрит риск по процесната застрахователна полица, а възраженията на ответника в обратния смисъл са неоснователни.

Неоснователно е и възражението на ответника, че е налице изключен риск по т.8.14, раздел II от Общите условия, че щетите са причинени от лица, които със съгласие на застрахования, ползвателя на застрахованото имущество и/или техни свързани лица по смисъла на Търговския закон, са допуснати до застрахованото имущество или в помещения на застрахованото имущество. Не се установява и възражението за груба небрежност от страна на ищеца при настъпването на събитието и причинените вреди. Ответникът, който носи доказателствена тежест за това, не представи и не посочи доказателства за възражението си, че пожарът е причинен от застрахования или от свързано с него лице, допуснато в имота. Напротив, от показанията на свидетелката Х. се установява, че е имало подпрян палет на халето и счупен прозорец. В заключението на единичната пожаротехническа експертиза се установява и че прозорецът е бил механично счупен, а не вследствие на пожара. В тази насока са и констатациите в справката на РСПБЗН – Бяла – Районна служба “Пожарна безопасност за защита на населението” – гр. Бяла, обл. Русе, както и данните в постановлението на Районна прокуратура – Бяла. Обстоятелството, че не е установено конкретното лице – извършител на пожара, също не може да обоснове извод за наличието на соченото изключение от покритите рискове по застраховката.

Съдът намира, че са неоснователни и възраженията на ответника, че  е налице нарушение на клаузата за незабавно уведомяване на застрахователя за новонастъпили обстоятелства. Посочената от застрахователя незаконна дейност на територията на имота се сочи да е от края на 2019 г., поради което същата не би могла да окаже влияние при преценката на риска на застрахователя при сключването на застрахователния договор на 06.02.2018 г. и съответно за настъпилото на 12.08.2018 г. застрахователно събитие. Това, че година и половина по-късно е установена незаконна дейност в същия имот не води до извода, че и към момента на сключване на застраховката или настъпване на застрахователното събитие е осъществявана такава, още повече че няма такива данни по делото, нито че горното е свързано със застрахователния риск при сключване на застраховката и застрахователното събитие, които са станали преди 2019 г.

Правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение е уредено в нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото (така по чл. 211 от КЗ (отм.) в Решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, Т. К., І Т. О., която практика съответства на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ).

Следователно правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение е обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, с увеличаване размера или обхвата на вредите. С оглед на горното неоснователно е възражението на ответника за отказ от заплащане на обезщетение съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ поради неизпълнение от застрахования на т. 7.5., раздел IV от общите условия – неспазване на изискванията на компетентните органи за противопожарна и аварийна безопасност от застрахования, както и технически и технологични условия, норми, стандарти, инструкции, предписания и други за съхранение, експлоатация и поддръжка на застрахованото имущество. Направеното възражение е общо и не се установява от ответника, който носи доказателствената тежест за това, какво точно предписание или изискване на компетентните органи не е спазено от застрахования. От справката на РСПБЗН – Бяла – Районна служба “Пожарна безопасност за защита на населението” – гр. Бяла, обл. Русе се установява, че няма правени проверки в обекта. От показанията на свидетелката Х. се установява, че г-нЛ. бил гасил пожара с пожарогасители, поради което може да се направи извод за наличие на противопожарни уреди в производственото хале. От заключението на единичната пожаротехническа експертиза на вещото лице П. се установява, че обектът е обезопасен с налични ръчни противопожарни уреди. С оглед на горното съдът намира, че не се установява конкретно нарушение на застрахования, което да е в пряка причинно-следствена връзка с възникналия пожар и причинените щети.

Неоснователно е възражението на ответника, че в обекта не е имало монтирана сигнално-охранителна система. От изслушаното и прието заключение на съдебно-техническата експертиза, назначена в производството по чл. 207 от ГПК, се установява, че са налице вреди в резултат на пожара върху охранителна алармена система. Наличието на СОТ-система се установява и от показанията на свидетелката Х., която казва, че е чула алармата на обекта. Поради това следва да се приеме, че към датата на настъпване на застрахователното събитие в обекта е имало сигнално-охранителна система. Дори и да се приеме възражението за липса на сигнално-охранителна система, което не се споделя от съда, то в случая не се установява причинно-следствена връзка между евентуалната липса на СОТ-система и възникналия пожар, съответно причинените щети.

От изслушаното и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице П., назначена в производството по чл. 207 от ГПК и съдебно-оценителската експертиза на вещото лице Г., се установяват вредите, настъпили в процесното производствено хале в резултат на пожара и съответно причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и причинените от него щети.

От приетите заключения на съдебно-оценителската експертиза на вещото лице Г. и на вещото лице С. се установява, че не са констатирани стари увреди, не са констатирани дефекти от бавна деформация и разрушаване, няма щети от микроорганизми и няма собствен недостатък на имуществото (производствен дефект), като на отделни места има избила локална корозия от ръжда по съставните стоманени колони, която не може да се посочи дали е била налична към 2018 г. или е в резултат от гасенето на пожара. Поради това неоснователно е възражението на ответника, че върху увреденото имущество има увреди, които не са в резултат на пожара, включително и по отношение на увредените таванни плочи.

Неоснователно е възражението на ответника, че не са предмет на застраховката увредите за счупени стъкла, както и че ищецът не е легитимиран да претендира щета за монтираната СОТ инсталация и механична входна врата. Счупените стъкла в резултат на злоумишлени действия на трето лица са покрит риск, доколкото същите са увредени именно от това застрахователно събитие. Монтираната входна врата и СОТ инсталация в процесното производствено хале са собственост на ищеца, доколкото същите са трайно прикрепени към постройката по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗС. С придобиването на правото на собственост на производственото хале през 2013 г. ищецът е станал собственик и на същите. Да се приеме обратното, би се стигнало до правния абсурд да се прехвърля сградата, без входната врата, електрическа инсталация, СОТ инсталация и други.

С оглед на горното съдът намира, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника застраховател за обезщетяване на причинените щети в резултат на настъпилото застрахователно събитие.

По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид предвиденото в разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието – 12.08.2018 г., освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквото не се твърди в настоящото производство. В случая е уговорено в застрахователния договор, че база за определяне на застрахователната сума е възстановителна стойност на имуществото. Съгласно нормата на чл. 400, ал. 2 от КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл в решение № 6/02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О. и решение № 206/03.09.2013 г. по т.д. № 107/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О., постановени при действието на КЗ (отм.), като разрешението се прилага и в разглеждания случай, съгласно които за възстановителната стойност се приема стойността по средни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилата коефициент за овехтяване на увредените части, тъй като същият е инкорпориран в самата застрахователна стойност, както и доколкото по тези цени ще може да се възстанови увредената вещ. Поради това неоснователно остава възражението на ответника, че следва да се приложи коефициент на овехтяване по отношение на вратата, монтирана през 2008 г.

За установяване на възстановителната стойност на имуществото е изслушано и прието заключение на съдебно-оценителска експертиза на вещо лице Г., което съдът кредитира и съгласно което възстановителната стойност за възстановяване на щетите в халето след причинения пожар е в размер на 20 554,91 лева към датата на настъпване на застрахователното събитие. Съдът не кредитира заключението на съдебно-оценителската експертиза на вещото лице С. в частта за стойността на щетите, тъй като същите определят застрахователната стойност към 2021 г. и съответно с амортизации към 2018 г. Определното обезщетение от 20 554,91 лева не надхвърля лимита на застраховката от 129 529 лева.

При определяне на застрахователното обезщетение следва да бъде взето предвид и уговореното по застраховката самоучастие от 100 лева за всяка щета, като възражението на ответника в този смисъл е основателно. С оглед на това определеното обезщетение в полза на ищеца от 20 554,91 лева следва да бъде намалено със сумата за самоучастие от 100 лева, и възлиза на 20 454,91 лева.

Предвид основателността на иска за сумата в размер на 20 454,91 лева, следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за прихващане с вземането му за дължими вноски по застрахователната премия в общ размер на 532,32 лева. От събраните по делото доказателства не се установява, че са платени претендираните от ответника вноски, поради което направеното от ответника възражение за прихващане е основателно и от установеното обезщетение в размер на 20 454,91 лева следва да бъде приспадната тази сума.

По тези съображения предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 19 922,59 лева и да бъде отхвърлен за горницата над тази сума до 20 454,91 лева, като погасен поради извършено прихващане по направено от ответника възражение за прихващане, както и да бъде отхвърлен за горницата над 20 454,91 лева до пълния предявен размер от 29 820 лева, като неоснователен.

 

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Поради уважаването на главния иск в размер на 19 922,59 лева, върху тази сума следва да бъде присъдена и претендираната от ищеца законна лихва за периода от 09.12.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 6 393 лева, от които 1 193 лева – държавна такса, 3 600 лева – депозит на вещи лица, 40 лева – депозит за свидетел и 1 560 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства, съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая дължимата държавна такса възлиза на 1 192,80 лева и в този размер следва да бъде взета предвид при определяне на разноските на ищеца.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 424,60 лева без ДДС или 1 709,52 лева с ДДС, предвид данните по делото за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС. С оглед на горното съдът намира, че уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно и възражението на ответника е неоснователно.

С оглед на изхода на спора и съобразявайки горното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер от 4 271,03 лева, съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски по делото в общ размер на 4 810 лева, от които 2 700 лева - депозит за вещи лица, както и 1 710 лева – адвокатско възнаграждение и съответно 400 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредбата, за плащането на които са представени доказателства, съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде разгледано от съда. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 424,60 лева без ДДС или 1 709,52 лева с ДДС, поради което уговореното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1 710 лева не се явява прекомерно. Съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредбата, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лева. В случая по делото са проведени пет съдебни заседания, тъй като насрочените за 19.05.2020 г. и съответно за 13.04.2021 г. са отложени от закрито заседание. С оглед на това в тази част адвокатското възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 300 лева без ДДС или 360 лева с ДДС за три допълнителни съдебни заседания.

С оглед изхода на спора и съобразявайки горното, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 1 583,16 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът СДРУЖЕНИЕ “О.П.Б.И А.” е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: *** “А.Б.Б.” АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА З. “А.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СДРУЖЕНИЕ “О.П.Б.И А.”, регистрирано по фирмено дело № 551/2009 г. по описа на Софийски градски съд, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 19 922,59 лева (деветнадесет хиляди деветстотин двадесет и два лева и петдесет и девет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка по застрахователна полица “Индустриален пожар” № 08070183070000004/06.02.2018 г., сключен между З. “А.Б.” АД като застраховател и СДРУЖЕНИЕ “О.П.Б.И А.” като застрахован, за настъпило на 12.08.2018 г. застрахователно събитие “злоумишлени действия на трети лица” в застрахованото производствено хале № 3 с разгърната застроена площ от 467 кв. метра, находящо се в УПИ I в квартал 85 по регулационния план на село Новград, п.к. 7133, община Ценово, област Русе, с административен адрес: ул. “********, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 19 922,59 лева за периода от 09.12.2019 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ за горницата над 19 922,59 лева до 20 454,91 лева, като погасен поради извършено прихващане по направено от ответника възражение за прихващане, и за горницата над 20 454,91 лева до пълния предявен размер от 29 820 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З. “А.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СДРУЖЕНИЕ “О.П.Б.И А.”, регистрирано по фирмено дело № 551/2009 г. по описа на Софийски градски съд, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 4 271,03 лева (четири хиляди двеста седемдесет и един лева и три стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК СДРУЖЕНИЕ “О.П.Б.И А.”, регистрирано по фирмено дело № 551/2009 г. по описа на Софийски градски съд, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З. “А.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 1 583,16 лева (хиляда петстотин осемдесет и три лева и шестнадесет стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :