№ 2475
гр. София, 26.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. Г. К.
като разгледа докладваното от И. Г. К. Частно наказателно дело №
20231110204370 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Инициирано е с жалба, подадена от пострадалата Ц. Н. Ц., срещу
постановление от 17.02.2023 г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура (СРП), с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 226 ЗМИ
15128/2020 г. по описа на 02 РУ при СДВР, пр. пр. № 11330/2020 г. по описа
на СРП, което е образувано на 20.06.2020 г. за престъпление по чл. 209, ал. 1
от НК.
Според жалбоподателката, постановлението за прекратяване на
наказателното производство е необосновано и неправилно. В подкрепа се
твърди, че атакуваното постановление е неправилно с оглед извода на
прокурора за субективна несъставомерност на деянието. Жалбоподателката
твърди, че през месец октомври 2019 г. К. Х. Х. започнал да осъществява
комуникацията с нея в социалната мрежа „Фейсбук”, като се представил с
имената Т. С. Ц.. В хода на осъществяваната комуникация, Х. създал и
поддържал представа у Ц. Ц. за това, че желае да има сериозна връзка с нея и
че възнамерява да закупи имот в гр. София, където да живеят заедно. К. Х.
накарал Ц. Ц. да повярва, че той се занимава със сериозен бизнес, но са му
необходими пари, за да реши временно финансово затруднение, след което
възнамерявал да изпълни дадените обещания за съвместен живот и да и върне
заетите суми. По този начин Х. мотивирал пострадалата да се разпореди със
свои средства в негова полза, като за целта същата сключила редица договори
за заем с различни финансови институции, а общият размер на средствата,
които предоставила на Х. възлизал в размер на сумата от 15 000 лева. След
като разбрала, че става въпрос за измама и че Х. не възнамерявал да изпълни
обещанията си спрямо нея, Ц. Ц. преустановила комуникацията с него и
подала сигнал в Прокуратурата на Република България. Едва след това
жалбоподателката узнала, че в действителност деецът се казва К. Х. Х., а не Т.
С. Ц.. По тези съображения жалбоподателката счита, че спрямо нея е
1
осъществено престъпление от страна на Х., в подкрепа на което сочи, че той
никога не е разполагал с възможност да върне взетите в заем пари и
поначало не е възнамерявал да изпълни дадените обещания. По изтъкнатите
причини е направено искане за отмяна на обжалваното постановление и за
връщане на делото на СРП с указания относно прилагането на закона.
Софийски районен съд, като взе предвид подадената жалба и
материалите по досъдебното производство, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу
подлежащо на съдебен контрол постановление на прокурор, подадена е от
легитимирано за това лице и в законоустановения седемдневен срок.
С постановление от 26.06.2020 г. на прокурор при СРП е образувано
досъдебно производство № 226 ЗМИП 15128/2020 г. по описа на 02 РУ СДВР,
пр. пр. № 11330/2020 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 209, ал. 1от
НК. В хода на досъдебното производство не е привлечен обвиняем.
В резултат от извършената процесуална и процесуално-следствена
дейност по делото са събрани следните доказателствени източници:
Писмени доказателства – платежни документи от Еконт; разписки;
формуляри за изпращане на пари чрез Уестърн Юнион; платежни
нареждания; договор за заем от 19.12.2019 г., сключен между Ц. и „Сити
Кеш” ООД; договор за заем от 01.11.2019 г., сключен между Ц. и „Вива
Кредит” ООД; договор за кредит за текущо потребление от 12.12.2019 г.,
сключен между Ц. и „Банка ДСК” ЕАД; договор за кредит от 28.11.2019 г.,
сключен между Ц. и „Банка ДСК” ЕАД; договор за кредит от 27.11.2019 г.,
сключен между Ц. и „Банка ДСК” ЕАД; договор за паричен заем от 10.12.2019
г., сключен между Ц. и „Изи Асен Мениджмънт” АД; договор за паричен заем
от 23.10,2019 г., сключен между Ц. и „Изи Асет Мениджмънт” АД;
гаранционна карта и фактура за закупуване на мобилен телефон марка
“Huawei” P30 Pro; протокол от 07.08.2020 г. за доброволно предаване на
мобилен апарат, собственост на Ц. Ц.; справка от Българска народна банка
(БНБ) за банкови сметки на К. Х.; справка от БНБ относно информация от
дирекция Регистри; преводни документи от Първа инвестиционна банка;
справка от система «Изи пей» относно данни за налични преводи, извършени
в периода 01.09.2019 г. – 31.07.2020 г. /л. 137-143/; справка от ФК Кеш
Експрес Сървис ЕООД за периода от 01.09.2019 г. до 31.07.2020 г. /л. 145-
148/; справка за парични преводи от Еконт Експрес ЕООД /л. 152-160/;
писмо-отговор от управителя на хотел «Мира» гр. Враца /л. 161/; разпечатка
от кореспонденция по Месинджър /л. 199-281/;
Гласни доказателствени средства – показания от 07.08.2020 г. на
свидетеля Ц. Ц. /л. 64-69/; показания от 12.08.2020 г. на свидетеля К. Х. /л. 70-
72/; показания от 13.08.2020 г. на свидетеля М. В. /л. 74/; показания от
12.08.2020 г. на свидетеля С. А. /л. 75-76/; показания от 24.11.2020 г. на
свидетеля Ц. Ц. /л. 77/; очна ставка между Ц. Ц. и К. Х. /л. 196-198/;
Експертизи – СТЕ /л. 190-194/.
От показанията на свидетеля Ц. Ц., дадени при разпит от 07.08.2020 г.
2
се установява, че през 2019 г. се запознала с мъж, който и изпратил покана за
приятелство в социалната мрежа „Фейсбук” от профил с имена Т. С. Ц., които
имена Ц. смятала за истински. Т. Ц. казал, че е от гр. Враца, на 31 години,
че се занимава със семеен бизнес, тъй като родителите му имали магазин за
дрехи, с който той продължил да се занимава, както и че идеята на
запознанството му с нея е да имат връзка. Свидетелската Ц. и представилият
се за Т. Ц. започнали редовно да общуват, като си пишели в „Месинджър” и
във „Вайбър” и говорили по телефона, но никога не са се виждали на живо,
защото когато Ц. му казвала, че ще се прибира в гр. Враца, той измислял, че
има други ангажименти, като комуникацията между двамата продължила до
месец февруари 2020 г. В периода, в който Ц. и представилият се за Т. Ц.
комуникирали, тя започнала да му превежда пари, защото той я убедил, че
трябва да рефинансира паричен заем, тъй като искал да закупи жилище в гр.
София, като казвал, че след като успее да рефинансира заема, щял да и
върне парите, но това винаги се оказвало, че ще е „следващият месец”. В
началото свидетелката повярвала, че Т. Ц. наистина желае да има връзка с
нея, като нейното желание било същото, но впоследствие разбрала, че
„всичко е за пари” и се отказала. Именно желанието на свидетелката да има
връзка с Цветков я мотивирало да му изпраща множество парични суми, за
което включително взела кредити от различни финансови институции.
Свидетелката превеждала парите чрез „Изи Пей”, „Еконт”, „Уестърн Юнион”,
като ги адресирала до други лица, посочени от Цветков, тъй като той и
обяснявал, че работи в магазина и няма как да получава лично парите.
Свидетелката изпраща пари на Цветков в периода от месец октомври 2019 г.
до месец февруари 2020 г. Освен парите свидетелката Ц. предоставила на
Цветков и мобилен апарат „Самсунг”, който взела на лизинг, тъй като
Цветков и казал, че пътува в чужбина, за да внася автомобили и му бил
необходим телефон с добра навигация. Според свидетелката, Т. Ц. обещал, че
сам ще плаща вноските за телефона по договора за лизинг, но впоследствие
не изпълнил обещанието си, защото нямал пари. Свидетелката твърди, че е
изпращала пари, предназначени за Т. Ц., които адресирала до посочено от
него лице с имена К. Х., което получило и въпросния телефон за Т. Ц.. На
имената на К. Х. Ц. изпращала и по-голямата част от паричните средства.
Свидетелката сочи, че кореспонденцията с Т. Ц. се осъществявала чрез
Месинджър с профил Eel Kenan (Т. Ц.), а във вайбър чрез чат с Ac71v3 (Т.
Ц.), като същият и пишел и от телефони с номера **********, 0887 049902 и
0877 266225. Свидетелката сочи и чат с профил с имена С. А. А., като
принадлежащ на едно от лицата, на които е пращала пари, предназначени за
Т. Ц..
При разпит от 24.11.2020 г. свидетелката Ц. Ц. заявява, че около месец
октомври или ноември 2019 г. е получила покана за приятелство в социалната
мрежа „Фейсбук” от лице с имена Т. Ц., изписано на латиница, която покана
тя приела и двамата започнали да си пишат. Т. Ц. и казал, че искал да бъдат
повече от приятели, да имат връзка. Впоследствие той започнал да я пита,
дали тя може да му услужи с пари, като изтъквал различни причини за
нуждата от парични средства. Свидетелката започнала да му изпраща
3
различни парични суми, за което той и казвал какви имена на получател да
посочва, поради което свидетелката изпращала пари, предназначени за Т. Ц.,
но с посочен получател К. Х., С. А. и М. В., като най-често преводите са били
до лице с имена К. Х.. Причината, поради която свидетелката изпращала
парите за Т. Ц. до други хора била, че Цветков бил много ангажиран в
магазина, в който работел и нямал възможност да получава сумите лично, а
това били негови близки приятели. Свидетелката правила преводите на
сумите чрез „Изи Пей”, „Еконт“ и „Уестърн Юнион”. Ц. Ц. заявява, че едва
след като подала сигнал до Прокуратурата на РБ узнала за това, че човек Т. Ц.
в действителност няма и че мъжът, който се представил с тези имана и с
когото комуникирала се казва К. Х.. Свидетелката сочи, че никога не се е
срещала лично с лицето, което се представило за Т. Ц., както и че никога не е
отсядала в хотел „Мира” в гр. Враца. Общият размер на сумата, която
свидетелката превела на въпросния К. Х. била около 20 000 лева.
Показанията на свидетелката Ц. са достоверни източници на гласни
доказателства, тъй като те не съдържат вътрешни противоречия и се
подкрепят от другите достоверни гласни доказателствени източници по
делото, както и от приобщените писмени доказателства и от информацията,
изводима от експертизата по делото. Ето защо съдът приема, че на базата на
тези свидетелски показания могат да се формират правилни изводи за
фактите от предмета на доказване по делото.
В показанията си като свидетел от 12.08.2020 г. К. Х. заявява, че
познава Ц. Ц., с която се запознали през зимата на 2019 г. през Фейсбук, в
която социална мрежа свидетелят имал профил с имена Т. С. Ц.. Известно
време си писали, като Х. се представил с истинските си имена, а именно К. Х.
Х., като казал на Ц., че използвал профила с имена Т. С. Ц., за да си пише с
бившата си приятелка. Ц. и Х. се видяли веднъж чрез видеоконферентна
връзка, а по телефона разговаряли много пъти, тъй като тя му звъняла всеки
ден след работа. Свидетелят твърди, че Ц. живеела в гр. София, в ж. к.
Фондови жилища, където той ходил един път през зимата на 2019 г., но
иначе се срещали в гр. Враца, вкл. 3-4 пъти се срещали в хотел Мира в гр.
Враца. Свидетелят твърди, че е инвалид и има ТЕЛК. Твърди, че Ц. Ц. му е
дала заем около 10 000 лева, като му давала пари в продължение на месеци.
Сочи, че използвал профила с имена Т. С. Ц., тъй като не искал да пише с
имената си заради турската си фамилия. С част от получените от Ц. пари, а
именно с около 6000 лева, свидетелят изплатил свои кредити, а останалата
част от парите, около 5000 лева проиграл в казино Цезар в Дъбника. Според
свидетеля, Ц. Ц. му се предлагала, защото била по-възрастна от него, като той
признава, че е искал пари от нея. Ц. Ц. първоначално му изпращала пари на
неговото име, но впоследствие неговата майка му прибрала личната карта,
поради което той накарал Ц. да му преведе пари на името на негов познат - С.
А.. Свидетелката Ц. превела парична сума на С. А., а свидетелят Х. отишъл с
него до Изи Пей и взел парите от Ангелов, на когото дал 20 лева да се
почерпи за услугата. По същия начин процедирали и с М. В. В. която
получила пари от Ц. Ц. за К. Х.. Свидетелят твърди, че поддържал отношения
със свидетелката Ц. в продължение на около година и половина, но
4
отношенията им били преустановени когато Ц. си намерила друг приятел.
Според свидетеля Х., той не е отказал да и върне парите, тъй като с Ц. се били
разбрали да ги върне когато започне работа, но станало, така че те се
разделили. При всички случаи когато Ц. превеждала пари на Х. си важала
уговорката, че той ще и върне парите когато има възможност. Свидетелката
Ц. подарила на Х. телефон и смарт часовник, които впоследствие си искала от
Х., но той не ги върнал, тъй като продал телефона, а часовника заложил в
заложна къща в гр. Враца.
Показанията на свидетеля Х. се кредитират относно твърденията му, че
се е запознал с Ц. Ц. във фейсбук през 2019 г., както и че тя му е изпращала
многократно различни парични суми, които той използвал, за да покрие свои
стари дългове и за да играе в казино. Показанията са достоверни и относно
това, че свидетелката Ц. му превеждала част от сумите на негово име, а други
суми му превела на имената на Сашо Агелов и М. В., като използвала за целта
Изи Пей. Показанията се приемат за достоверни и в часта, касаеща
обстоятелствата, че Ц. е изпратила на Х. телефон и смарт часовник, но не се
възприема твърдението, че тези вещи са били подарък от Ц. за Х., тъй като
това твърдение е изолирано, не се подкрепя от други доказателства по делото
и обслужва защитната позиция на Х. с оглед възможността да му бъде
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Не се споделя
за достоверно твърдението на свидетеля Х. за това, че Ц. е инициирала
запознанството им, както и че се е срещал с нея лично, както в гр. София, така
и в гр. Враца, тъй като тези твърдения на свидетеля също остават изолирани и
се опровергават на собственно основание и от други доказателства по делото.
Констатира се противоречие в показанията на Х., който първоначално
заявява, че се е виждал със свидетелката Ц. веднъж чрез видеоконферентна
връзка, а след това твърди, че са се виждали на живо в гр. София и няколко
пъти в хотел Мира в гр. Враца. Както от показанията на свидетелката Ц.,
които съдът приема за достоверни, така и от писмените доказателства по
делото става ясно, че свидетелката Ц. не е посещавала посочения от Х. хотел
Мира в гр. Враца, което на свой ред опровергава твърдението на Х., че се е
срещал с Ц. на това място. Всичко това сочи без съмнение, че в голямата си
част показанията на свидетеля Х., дадени на 12.08.2020 г. не представляват
вярно отражение на действителността, а имат за цел да обслужат линията на
потенциалната защита на Х. в производството по делото.
При проведена на 26.10.2022 г. очна ставка между свидетелите Ц. и Х.,
последният потвърждава изрично всички обстоятелства, заявени от
свидетелката Ц., включително това, че никога не са се виждали на живо, а
само веднъж “на видеосъобщение по Месинджър”. В показанията си, дадени
при провеждане на очната ставка свидетелят Х. опровергава голяма част от
по-рано заявените от него при разпита му обстоятелства, което потвърждава
извода на съда за недостоверност на по-голямата част от показанията на
свидетеля Х. от 12.08.2020 г.
Съдът приема, че показанията на свидетелката Ц., дадени при
проведената очна ставка са достоверни, тъй като те напълно кореспондират,
както със заявеното от свидетелката при предходните и разпити, така и с
5
останалите доказателства по делото и не съдържат вътрешни противоречия.
От тези показания става ясно, че едва след като свидетелката Ц. е подала
жалба за случая, тя е разбрала, че в действителност е общувала с лице с имена
К. Х. Х., който и се представял за Т. С. Ц., както и че К. Х. никога не е казвал
на свидетелката Ц., че профилът от който пише във Фейсбук с имена Т. С. Ц.
не е истински и не отговаря на неговата самоличност. Ето защо се
опровергава по убедителен начин и първоначално заявеното от Х., че в
действителност Ц. е знаела, че комуникира с К. Х., чрез профил с имена Т. С.
Ц.. От всичко това става ясно, че К. Х. се е представил на свидетелката Ц. Ц. с
неистинска самоличност, като е създал у нея невярното убеждение, че
комуникира именно с лице с имена Т. С. Ц. и че именно на него или за него е
изпращала превежданите парични суми.
От проведената очна ставка се установява, че Ц. и Х. са се запознали
октомври или ноември месец 2019 г., когато Ц. получила покана за
приятелство от профил с имена Т. С. Ц., която покана приела и започнала да
си пише и да разговаря по телефона с мъж, за когото смятала, че се казва Т. С.
Ц.. Двамата никога не са се виждали на живо, а профилът Т. С. Ц. бил
създаден от К. Х. Х., за да се запознава чрез него с жени. При комуникацията
между Ц. и Х., последният споделил на Ц., че има заем, за който иска тя да му
помогне. Свидетелката Ц. се съгласила и изтеглила множество различни суми
от финансови институции, като всички средства, които предоставила на Х.
възлизали общо в размер на сумата от 15 000 лева. За да кандидатства за
въпросните кредити свидетелката Ц. била напътствана от Х., с когото се
уговорили, че щом рефинансира собствения си заем, ще и върне всички
парични средства, както и че ще обслужва кредитите, които тя взела под
негови напътствия. При проведената очна ставка свидетелят Х. изрично
заявява, че е искал Ц. да му изпраща пари, за да играе в казиното и не е имал
друго намерение спрямо парите. Свидетелят Х. потвърждава заявеното от Ц.,
че всеки месец му изпращала пари, като сочи че правел едно и също с тях –
играел в казиното и знаел, че няма да може да изтегли заем, защото имал
запори не можел да тегли пари, понеже е изтеглил навсякъде. Свидетелят
заявява, че е лъгал Ц. Ц., че ще и върне парите, за да може тя да му праща
пари всеки месец и той да играе в казиното, както и че никога не е казал
истината, тъй като знаел, че ако я каже, свидетелката Ц. ще спре да му
изпраща пари. Установява се с категоричност и обстоятелството, че по
инициатива на Х., свидетелката Ц. му изпращала пари на имената на други
лица, защото той твърдял, че работи в магазин и не можел да излиза от там,
като Х. предоставил на Ц. данните на тези други лица по Месинджър.
Свидетелката Ц. изпращала пари на Х. в продължение на 4-5 месеца, като в
началото не спирала, защото той всеки месец я убеждавал, че следващият
месец ще върне парите, като всеки месец казвал, че парите му трябват, защото
не стигат за твърдяното рефинансиране. Свидетелката вярвала на Х., но след
четвъртия месец подала жалба за случая. За да мотивира свидетелката Ц. да
му изпраща пари, свидетелят Х. я убеждавал, че е вклюбен в нея и че ще
заживеят заедно, като самият той заявява, че тя се била влюбила в него и
му вярвала. През месец март 2020 г. свидетелката Ц. разбрала, че Х. я мами и
6
няма никакво намерение да и връща парите, поради което преустановила
комуникацията си с него и подала жалба. Въпреки подадената жалба и
образуваното наказателно производство, имало случай, при който Х. отново и
писал, за да иска пари.
Изложените от свидетелката Ц. обстоятелства се потвърждават от
множеството писмени доказателства по делото, въз основа на които се
установяват всички извършени преводи на парични суми от страна на Ц. към
самия К. Х., както и към С. А. и М. В., за които суми се установява, че отново
са били предназначени за К. Х., за когото Ц. смятала, че се казва Т. С. Ц.. В
подкрепа на това са и гласните доказателства, изводими от показанията на
свидетелите Ангелов и Василева, които потвърждават, че са получавали
парични суми от Ц. Ц., които в действителност били предназначени и са били
предавани от тях на К. Х.. От доказателствата става ясно, че Ц. Ц. е сключила
множество договори за заем на парични средства от различни финансови
институции, което подкрепя убедително показанията и относно тези
обстоятелства. Установява се, че общият размер на преведените пари към К.
Х. от страна на Ц. е около 15 000 лева, както и че свидетелката е била
мотивирана да извърши разпорежданията с паричните средства в полза на Х.
с оглед създадените неверни представи относно неговата самоличност,
причините поради които са му трябвали пари в заем, възможността и
намерението на Х. да върне заетите от Ц. пари, както и относно желанието и
намерението му да създаде семейство със свидетелката Ц..
В атакуваното постановление за прекратяване на досъдебното
производство, прокурорът е приел, че за да е осъществен съставът на
престъплението измама е необходимо да се установи, че към момента на
постигане на уговорката за даване на пари в заем, Х. е действал с намерението
да не изпълни поетото задължение, както и че от установените факти по
делото не може да бъде направен категоричен извод за това К. Х. Х.
умишлено да е въвел в заблуждение Ц. Н. Ц., че взима пари на заем, без да е
имал въобще намерение да ги върне, само и единствено с цел да я мотивира
да извърши имуществено разпореждане. Прокурорът е извел от показанията
на свидетеля Х., че същият не е изпълнил договора за заем, тъй като е бил
финансово затруднен и не е можел да тегли повече кредити, което е
мотивирало прокурора по делото да приеме, че в случая липсва умисъл за
измама, респ. че съставът на престъплението не е осъществен. Според
прокурора от значение в случая е и обстоятелството, че между Х. и Ц. са
възникнали лични отношения, при които Ц. е предоставила паричните
средства на Х., тъй като му се доверила и смятала да започне връзка с него.
По тези съображения прокурорът е формирал извод за липса на
съставомерност на деянието от субективна страна и е прекратил
наказателното производство.
От изводите на прокурора може да се сподели единствено този, че
съставомерността на деянието по чл. 209, ал. 1 от НК, при наличие на
договорни отношения, предполага да се установи, че едната страна по
сделката се е задължила по договора при начална липса на намерение да
7
изпълни поетите задължения, какъвто именно е конкретният случай с оглед
поетите от страна на К. Х. задължения по договорните му отношения със
свидетелката Ц.. Останалите изводи на прокурора, изготвил обжалваното
постановление не могат да се споделят от настоящия съдебен състав по
няколко причини.
На първо място, видно от съдържанието на обжалваното постановление
е, че то е немотивирано, респ. не съответства на изискванията, които
процесуалният закон поставя към неговото съдържание. Мотивировката на
прокурорския акт е от голямо значение, за да се установи по какъв начин
ръководещият досъдебното производство е формирал убеждението си
относно значимите факти и относно прилагането на материалния и на
процесуалния закон. В конкретния случай липсата на мотиви ограничава
възможността да се разбере по какъв начин прокурорът е формирал
изводите си. Не може да се сподели изводът на прокурора, че по делото не се
доказва Х. да е действал при начална липса на намерение да изпълни поетите
задължения за връщане на заетите суми. Следва да се отбележи, че
показанията на Х., дадени преди проведената очна ставка се опровергават в
голямата си част, както от показанията на свидетелката Ц., така и от самите
показания на Х. като свидетел, дадени при провеждане на съвместния разпит
със свидетелката Ц.. От показанията на свидетелите при проведената очна
ставка се установява, че Х. е искал Ц. да му изпраща пари, за да играе в
казиното, като не е имал друго намерение спрямо парите. При очната ставка
свидетелят Х. потвърждава заявеното от Ц., че всеки месец му изпращала
пари, като сочи че правел едно и също с тях – играел в казиното и знаел, че
няма да може да изтегли заем, защото имал запори не можел да тегли пари,
понеже е изтеглил навсякъде. Свидетелят заявява, че е лъгал Ц. Ц., че ще и
върне парите, за да може тя да му праща пари всеки месец и той да играе в
казиното, както и че никога не е казал истината, тъй като знаел, че ако я
каже, свидетелката Ц. ще спре да му изпраща пари. Именно показанията на
свидетеля Х., дадени при специфичната ситуация на съвместен разпит със
свидетелката Ц. следва да бъдат взети предвид, тъй като те са вътрешно
непротиворечиви и дават яснота относно мотивите и действията на свидетеля.
Следва да бъде взето предвид и това, че с вторите по ред показания на
свидетеля Х., той опровергава заявеното от него по-рано в качеството му на
свидетел. При наличните съществени противоречия в показанията на Х. от
12.08.2020 г. и показанията му, дадени при извършената очна ставка,
прокурорът е следвало да разясни кои показания и в коя част приема за
достоверни и кои не и поради какви причини, което в случая не е сторено. В
случая се констатира съществено процесуално нарушение, свързано с анализа
и оценката на доказателствената съвкупност, което от своя страна е довело до
формиране на неправилни фактически изводи. За да формира изводите си
относно значимите факти, прокурорът е следвало да извърши обстойна
оценка и анализ на доказателствата по делото, като изложи мотивите си защо
приема показанията на Х. от 12.08.2020 г. за достоверни, което не е сторено.
Отделно от това следва да се подчертае и фактът, че от показанията на Х.,
дадени при разпита му на 12.08.2020 г. не се установява изведената от
8
прокурора информация.
Отделно от това в случая се е стигнало до превратна интерпретация на
събраните гласни доказателствени средства и формиране на необосновани
изводи относно значимите факти с оглед наличието на елементите от
субективна страна на престъплението, за което се води досъдебното
производство. Не може да остане извън вниманието на съдебния състав това,
че обективираните в постановлението фактически констатации са
необосновани, защото те не кореспондират с доказателствата по делото. При
анализа на събраните до момента доказателства по делото, може да се
формира обратният извод, а именно че деянието на Х. изпълва състава на
престъплението измама, както от обективна страна, така и от субективна
страна.
При това положение за съдебния състав няма съмнение, че атакуваното
постановление следва да се отмени, тъй като при постановяването му не са
спазени базисни изисквания на процесуалния кодекс, гарантиращи
правилност и справедливост на крайния извод относно съдбата на
наказателното производство.
Недопустимо е съдът да изземва функциите на обвинението по
събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решението на
кого да повдигне обвинения, тъй като това конституционно правомощие
по чл. 127, т. 1, т. 2 и т. 3 от Конституцията на Република България (КРБ) е от
изключителна компетентност на прокурора. При положение обаче, че
постановлението на прокурора е немотивирано и че анализът на
доказателствата по делото сочи към различен от обективирания в
постановлението на прокурора правен резултат, обжалваното постановление
следва да се отмени. Съдът не може да дава обвързващи указания и да
предопределя резултата от оценката на доказателствения материал, както и
изводите по същество, като прокурорът, на когото е върнато делото за
продължаване на разследването, е овластен да разреши тези въпроси по свое
вътрешно убеждение, което съгласно чл. 14 НПК следва да се основава на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото и закона, което изследване трябва да намери своето словесно
отражение в крайния прокурорски акт.
Съобразявайки пределите на съдебния контрол по чл. 243 НПК и
процесуалните нарушения, допуснати от прокурора при извършване на
аналитичната му дейност и даване на законосъобразен отговор на правните
въпроси, съдът приема, че в случая прокурорът е формирал своите
фактически и правни изводи без да обсъди всички събрани доказателства, за
да може обективно и с необходимата сигурност и пълнота да установи
обективната истина за разглежданото деяние. Изводът на прокурора не
съответства на изводимата от събраните доказателства информация.
По изложените съображения обжалваното постановление следва да се
отмени, а делото да се върне на прокурора с указания за извършване на
оценка и анализ на доказателствата съобразно заложения в НПК стандарт,
респ. за формиране по законосъобразен начин на вътрешното убеждение на
9
прокурора и взимане на решение относно по-нататъшния ход на
производството.
По тези мотиви и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 17.02.2023 г. на прокурор при
Софийска районна прокуратура (СРП), с което на основание чл. 243, ал. 1, т.
2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по
ДП № 226 ЗМИП 15128/2020 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр. пр. 11330/2020 г.
по описа на СРП.
ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за продължаване
на процесуалните действия съобразно указанията на съда, дадени в мотивната
част на настоящото определение.
Препис от определението да се изпрати на наблюдаващия прокурор
при Софийска районна прокуратура, на жалбоподателя и пострадал Ц. Н. Ц. и
на повереника адв. Д. М. Д..
Определението може да се обжалва и протестира пред Софийския
градски съд в седемдневен срок от съобщаването му на посочените лица.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10