Р
Е
Ш
Е Н И
Е № 789
06.08.2020г,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в закрито заседание на
шести август две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
К.Иванов
като разгледа докладваното от
съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1639/
2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по
жалба вх.№ 21637/ 30.07.2020г. от Т.М.Т. ***, чрез адв.В.Г.С.,***, с посочен
съдебен адрес:*** против насочване на принудителното изпълнение към
несеквестеруем по смисъла на чл.444, т.7 ГПК имот, собственост на жалбоподателя
по отношение на жилищен имот с административен адрес: гр. П., ул. ***,
представляващ СОС с КИ № 56784.523.247.1.5 по КККР на гр.Пловдив, одобрени със
заповед № РД – 18-48/ 03.06.2009г. със застроена площ от 74,65 кв м, ведно с
изба №1 и ведно с 8,22% идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж, предмет на изпълнително дело №
177/2019г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, с рег.№ 828, район на действие
ОС-Пловдив. По изложени съображения в жалбата се иска отмяна на действията на
съдебния изпълнител, въз основа на които принудителното изпълнение е насочено
върху описания по-горе недвижим имот като незаконосъобразни. Формулирано е
искане по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението по изнасяне на процесния имот
на публична продан до приключване на настоящото производство.
Постъпили са писмени възражения от Ф. Г.Ф., в
качеството на управител на „Гели“ ЕООД с адрес: с.Сталево, област Хасково,
ул.“П.Пенев“, №9 , взискател по изпълнителното дело, с които възражения се
оспорва жалбата като неоснователна въз основа на довода, че извършената от
длъжника разпоредителна сделка цели осуетяване на изпълнителните действия. С
оглед на това се иска да се остави без уважение жалбата.
Постъпили са мотиви от
ЧСИ Драгомира Митрова по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които се изразява
становище за неоснователност на жалбата въз основа на довода, че извършеното
дарение на недвижим имот в гр.Димитровград е след налагане на възбрана върху
секвестеруемия имот на длъжника и насочване на изпълнението върху него;
последващите разпоредителни действия не са противопоставими на взискателя по
делото, тъй като при извършването на описа на процесния имот в гр.Пловдив
същият бил секвестеруем.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна в
качеството на длъжник по изпълнителното дело, легитимиран да обжалва насочване
на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестеруемо, на основание чл.435, ал.2, т.2 ГПК, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното производство е образувано на
09.04.2019г. по молба на „Гели“ ЕООД- гр.Пловдив против жалбоподателя Т.М.Т. в
качеството му на земеделски производител за събиране на вземания по
изпълнителен лист от 18.03.2019г., издаден по Решение№81/ 02.08.2018г. т.д.№
138/ 2017г. по описа на ОС-Хасково, отменено с решение № 87/ 11.03.2019г.
постановено по т.д./в/ № 733/ 2018г. по описа на ПАС.
С Постановление от 09.04.2019г. е
насрочен опис върху процесния имот, доколкото видно от приложената към молбата
за образуване на изпълнителното производство справка по лице относно длъжника
на Служба по вписванията – гр.Пловдив от кредитора е била наложена възбрана
върху процесния имот на 22.11.2017. С Протокол за опис от 30.05.2019г. е бил
извършен опис на имота. С молба от 31.01.2020г длъжникът Т.Т. е поискал
прекратяване на изпълнителното производство по отношение на този имот с
изложение на обстоятелства за характера на този имот като жилищен и
несеквестеруем за длъжника, поради това, че се явява единствен жилищен имот за
него след прекратяване на брака му с Р.
Г. Т. на 21.10.2019г. и извършеното в
полза на ненавършилата пълнолетие тяхна
дъщеря М. Т. Т. дарение на
находящ се в гр.Димитровград недвижим имот, представляващ СОС с КИ №
21052.1015.467.1.14 по КККР на Димитровград, одобрена със Заповед № РД-18-38 от
05.07.2006г., с адм. адрес: гр. Д., ***, предмет на разпоредителната сделка
по представен НА за дарение на НИ № 173/
2019г на Нотариус Росен Стоименов, с рег.№ 096 по регистъра на НК. С жалба от
същата дата 31.01.2020г. жалбоподателят е сезирал и Окръжен съд-Пловдив въз
основа на идентично изложените обстоятелства е поискана отмяна на действията на
ЧСИ по насочване принудителното изпълнение върху процесния имот в гр.Пловдив .
С Решение № 363/ 19.03.2020г. по гр.д.№ 685/ 2020г. по описа на ПОС-VІІІ гр.с.,
изхождайки от необходимостта преценката относно това дали жилището на длъжника
се ползва със защита с оглед събрани доказателства в тази насока, относими към
приложението на чл.444, т.7 ГПК и то
винаги към конкретен момент, е констатирал, че към момента на разглеждане на
делото спрямо имота е наложена единствено възбрана и извършен опис, които
според задължителните разяснения в т.1 на ТР № 2/ 26.06.2015г. , не се явяват
несъвместими с несеквестеруемостта и не
я нарушават, поради което са извършени допустими изпълнителни действия, поради
което жалбата на длъжника е оставена без уважение. След
постановяване на посоченото решение на
ПОС на 14.07.2020г. е насрочена и обявена публична продан на процесния имот, първоначално
за периода 17.08.2019г. – 17.09.2019г, а
впоследствие за периода 25.07.2020г. – 25.08.2020г.
С разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК е регламентирана несеквестеруемостта
на „ жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с
които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът
живее в него“ . В настоящия случай видно от представеното по делото СР № 422/
21.10.2019г. по гр.д.№ 1542/ 2019г. по описа на ДРС последиците от прекратяване
на брака на длъжника със съпругата му Р. Г. Т.са уредени чрез предоставяне
ползването на семейното жилище – предмет на безвъзмедната разпоредителна сделка
в полза на малолетната дъщеря на страните, на съпругата Р. Т. и роденото от брака
дете, родителските права върху което са предоставени на майката. Следователно в
случая няма условие за отчитане наличието на предпоставките, касаещи
притежаването на жилище от някой от членовете на семейството, с които длъжникът
да живее заедно, от една страна. От друга видно от приложените както към
изпълнителното дело справки по лице на СВ-Пловдив, така и от приложената към
жалбата справка не се установява притежаван в собственост друг жилищен имот от
длъжника, такова обстоятелство и не се твърди по делото от насрещната
страна. Следователно доколкото към
процесния имот е насочено принудително изпълнение, то това се явява
несъвместимо с несеквестеруемостта по
смисъла на ТР № 2/ 26.06.2015г по
отношение на този имот, който към
настоящия момент се установява да се явява единствен жилищенза длъжника, поради
което принудителното изпълнение, обективирано чрез насрочване и обявяване на
публична продан спрямо него, се явява
незаконосъобразно предвид съобразно изричната разпоредба на чл.444, т.7 ГПК.
Доводите на ответника по
жалбата, кредитор на жалбоподателя, в насока на това, че с извършената
разпоредителна сделка в хода след образуване на изпълнителното производство се
цели единствено осуетяване изпълнителните действия за събирането на вземанията
на кредитора, се приемат за недоказани. В тази насока възражението на
жалбоподателя относно принципната
възможност за провеждане на производство по съответния ред за предявяване на
иск по чл.135 ЗЗД от страна на кредитора обуславя необходимостта да се отбележи,
че в настоящото производство по обжалване действията на съдебен изпълнител
по гл.39 ГПК е неотносим коментара или
разглеждане на въпроса относно евентуално наличие на увреждащи действия от
страна на длъжника спрямо кредитора като предпоставка за предявяване на иска по
чл.135 ЗЗД, както и за приложение на предвидена в посочената законова
регламентация презумпция, свързано с качеството на приобретателя по
сделката. Недвижимият имот, предмет на
безвъзмездната разпоредителна сделка, не е от имуществото на длъжника, спрямо
което по отношение на този имот да са предприети от страна на кредитора правни
действия, обезпечаващи вземанията по ИЛ, поради което не може да се приеме за
основателно възражението, че извършените последващи разпоредителни действия с
този имот, предмет на дарението, са непротивопоставими на кредитора, вкл.
поради това, че в предходен момент преди тяхното извършване процесният имот в гр.Пловдив не е имал характер на
несеквестеруем като единствено жилище на длъжника в хипотезата на чл.444, т.7 ГПК.
По така изложените
съображения жалбата се намери за основателна и като такава ще се уважи чрез
отмяна на действията на съдебния изпълнител, с които е насочено принудителното
изпълнение чрез изнасяне на публична продан върху недвижим имот - собственост
на длъжника като единствен жилищен имот съобразно разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК, а именно - жилищен имот с административен адрес: гр. П., ул. ***,
представляващ СОС с КИ № 56784.523.247.1.5 по КККР на гр.Пловдив, одобрени със
заповед № РД – 18-48/ 03.06.2009г. със застроена площ от 74,65 кв м, ведно с
изба №1 и ведно с 8,22% идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж .
С оглед произнасяне по същество по
основателността на жалбата на основание чл.435, ал.2 ГПК, обезпечителното
искане по чл.438 ГПК за спиране на изпълнителното производство се явява без
предмет и не следва произнасяне по него.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ действията по
насочване на принудително изпълнение по изп.д.№ 177/ 2019г по описа на
ЧСИ Драгомира Митрова, с рег.№ 828, район на действие ОС-Пловдив чрез изнасяне
на публична продан на недвижим имот, представляващ жилищен имот с
административен адрес: гр. П., ул. ***, представляващ СОС с КИ №
56784.523.247.1.5 по КККР на гр.Пловдив, одобрени със заповед № РД – 18-48/
03.06.2009г. със застроена площ от 74,65 кв м, ведно с изба №1 и ведно с 8,22%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, собственост на
длъжника Т.М.Т. с ЕГН: ********** като несеквестеруем на основание чл.444, т.7 ГПК.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: