№ 113
гр. С., 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232200600281 по описа за 2023
година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подс. К. И. Д. чрез защитника му адв. М.
Д. – АК С. срещу Присъда № 21/25.04.2023 г., постановена по НОХД №
441/2022 г. по описа на РС – Н.З..
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал
подсъдимия К. И. Д. за виновен в това, че на 09.12.2021г. в с. Кортен, общ.
Н.З., по ул. „П.Е.“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил,
марка и модел „Фолксваген Голф 3“ с рег. № ***, след употреба на
наркотични вещества – амфетамин, метамфетамин и тетрахидроканабинол,
установено по надлежния ред със съдебна химико-токсикологична експертиза
рег. № И-2698/24.03.2022 г. на Военномедицинска академия гр. С. и повторна
съдебна химико-токсикологична експертиза рег. № И-7084/26.08.2022 г. на
Военна медицинска академия гр. С., като деянието е извършено повторно –
след като е бил осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК със
споразумение № 15/05.02.2021 г. по НОХД № 46/2021 г. по описа на Районен
съд – Н.З., влязло в законна сила на 05.02.2021 г., поради което и на основание
чл.343б, ал.4 вр. с ал.3 вр. с чл. 28, ал.1 и чл. 54 ал. 1 от НК, му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок една година и шест месеца, което да
1
изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и наказание „глоба“ в размер
на 1000 лева.
Със същата присъда на основание чл. 343г вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК на
подсъдимия К. И. Д. е наложено и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от две години, като на основание чл.59, ал.4 от НК е
зачетено времето, през което е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред, считано от 09.12.2021 г.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение
наложеното с Определение №132/16.06.2021 г., влязло в сила на 02.07.2021 г.,
по ЧНД № 228/2021 г. по описа на Районен съд – Н.З. общо наказание в
размер на десет месеца „лишаване от свобода“, което подсъдимият да изтърпи
при първоначален „строг“ режим.
Съдът се е произнесъл и направените разноски в досъдебната фаза на
процеса, възлагайки същите в тежест на подсъдимия.
В депозираната въззивна жалба са изложени съображения за
неправилност и несправедливост на присъдата. Твърди се субективна
несъставомерност на деянието, тъй като подсъдимият не знаел за поставените
в питието му наркотични вещества. Наложеното от първоинстанционния съд
наказание е намерено за несправедливо, тъй като ще рефлектира върху
семейството на подсъдимия, а последният полагал грижил за болна баба.
Претендира се ревизия на първоинстанционния съдебен акт чрез неговата
отмяна и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение.
В с.з. пред настоящата инстанция представителят на ОП – С. пледира
първоинстационната присъда да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Счита за безспорно установено управлението на МПС от
подсъдимия след употреба на наркотични вещества, като се позовава на
изготвените по делото първоначална и повторна съдебни химико-
токсикологични експертизи.
Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата си и наведените в нея
съображения за неправилност на присъдата. Твърди субективна
несъставомерност на деянието. Моли за отмяна на присъдата и оправдаване
на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Алтернативно заявява
оплакване за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения
на процесуалните правила, ограничили правото на защита и съставляващи
основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане.
В личната си защита подс. Д. твърди, че не е усетил употребеното
наркотично вещество. Ако знаел за употребата му щял да откаже да даде
кръвна проба и да остане две години лишен от право да управлява МПС. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба, като взе предвид наведените съображения и изявленията на
страните, направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен
2
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери, че в хода
на първоинстанционното съдебно производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане.
Производството пред първата съдебна инстанция се е развило внесен
обвинителен акт срещу подс. К. И. Д. за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
В обвинителния акт са очертани фактически твърденията на прокурора,
касаещи повдигнатото обвинение. Посочено е време, място и конкретни
действия на подсъдимия, преценени от държавното обвинение като
съставомерни по чл.343б, ал.3 от НК.
В рамките на проведеното от първата съдебна инстанция съдебно
следствие са приобщени гласни доказателства, приети са писмените
доказателства от досъдебното производство. Съдът обаче е пропуснал по реда
на чл.282 от НПК да приобщи заключенията на съдебните експертизи -
съдебна химико-токсикологична експертиза рег. № И-2698/24.03.2022 г. на
Военномедицинска академия гр. С. и повторна съдебна химико-
токсикологична експертиза рег. № И-7084/26.08.2022 г. на Военна
медицинска академия гр. С., чиито резултати са поставени в основата на
обвинението, повдигнато на подсъдимия. След проведеното разпоредително
заседание по делото, в което страните не са направили искания за
разглеждане на делото по особените правила /в т.ч. по чл.371 т.1 от НПК
посочените експертизи да се приобщят от досъдебното производство/, по
делото се установява редовно призоваване на изготвилите експертните
становища вещи лица – проф. д-р В.А., инж. химик д-р Д.Я., д-р С.С. и ас.
Р.К. /л.16 и сл. от първоинстанционното дело/. С писмо изпратено по
електронна поща на 13.02.2023 г. в.л. проф. Атанасов е уведомил за служебна
ангажираност, респ. невъзможност на трима от експертите да се яват в
насроченото от РС – Н.З.. При необходимост от разпита на вещите лица е
поискана възможност същият да се проведе с видеоконферентна връзка,
предвид голямата им натовареност. От вещото лице Р. Костандиева по делото
не е ангажирано становище относно възможността за явяване в съдебно
заседание. В съдебно заседание на 16.02.2023 г. страните са дали съгласие да
не се разпитват вещите лица, но нито в това, нито в следващите съдебни
заседания, съдът не е приобщил по реда на чл.282 от НПК заключенията на
назначените в досъдебното производство експертизи. Прочитането на
писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК в последното съдебно
заседание не може да обхване експертните заключения, доколкото за
последните е предвиден изричен ред, включително когато заключенията се
приобщават без разпит на вещите лица. Приобщаването на заключенията на
вещите лица е от съществено значение, тъй като именно въз основа на тях е
приета обективна съставомерност на деянието, както при повдигане на
обвинението, така и с атакувания осъдителен съдебен акт. Съдът е постановил
присъдата си на база заключенията на две експертизи, които не са прочетени
3
и приети по установения в закона процесуален ред. Липсата на оспорване на
заключенията от страна на защитата не променя горния извод, доколкото
присъдата относно главния факт, подлежащ на доказване /дали подсъдимият е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества/, се основава на
доказателствени източници, които не са надлежно приобщени.
На следващо място се констатира непълнота на изготвените към
присъдата мотиви. Касателно приобщените гласни доказателства същите са
твърде общи и не отговарят на изискуемото от разпоредбата на чл.305, ал.3 от
НПК съдържание. Основателни са доводите на защитата за липса на анализ на
приобщени по делото противоречиви доказателствени източници. Съдът е
изключил като недостоверни показанията на свид. П.А., но не е поставил
други доказателства в основата на разсъждения, въз основа на които да се
разбере защо е достигнал посочените фактически и правни изводи. Отсъства
задълбочен разбор на показанията на свидетелите полицейски служители,
които носят значима информация към предмета на делото. От друга страна
изцяло извън вниманието на съда са останали част от гласните доказателства
/напр. показанията на свид. Шишков, на които се позовава защитата/.
Налични противоречия в свидетелските показания, макар бегло и частично
констатирани, са оставени без обоснован отговор защо съдът се е доверил на
едни доказателства, а изключва други. Липсва какъвто и да е анализ и на
писмените доказателства. По делото е приобщен съставения по време на
проверката АУАН серия GA № 536264/09.12.2021 г., съставен от
мл.автоконтрольор Н. Атанасов при ОД на МВР - С., РУ Н.З.. В хода на
проведеното съдебно следствие съдът е пропуснал да извърши проверка дали
е издадено наказателно постановление по този АУАН, за какво
деяние/деяния, респ. със същото санкциониран ли е по административен ред
подс. Д., влязъл ли е в сила санкционен акт за идентично с деянието, за което
е повидгнато обвинение в настоящото производство. Този въпрос е
предпоставящ за формиране на изводи по повдигнатото обвинение от
прокурора и също е следвало да се обсъди в мотивите, но е убегнал от
вниманието на първоинстанционния съд.
Нормата на чл.305, ал.3 от НПК задължава съда в мотивите към
присъдата да посочи установените обстоятелства, доказателствените
източници въз основа на които обстоятелствата се установяват, както и
правните съображения на съда за взетото решение. При противоречиви
доказателствени материали съдът е длъжен да изложи защо едни от тях
приема, а други не. Тези свои задължения в конкретния случай
първоинстанционният съд не е изпълнил. Липсват убедителни и ясни
аргументи въз основа на кои доказателства съдът е построил фактическата
обстановка и правните си изводи. Противоречивите и непълни мотиви,
съгласно трайната съдебна практика се приемат за пълна липса на мотиви и
обуславят наличие на основание за отмяна на атакуваната присъда по смисъла
на чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК. Допуснатото нарушение на
процесуалните правила не би могло да бъде отстранено от настоящата
4
инстанция, тъй като в противен случай процесуалните права на страните биха
били сериозно накърнени и ще бъдат лишени от една съдебна инстанция по
фактите. В този смисъл съдебният състав не може да коментира останалите
възражения на защитата във въззивната жалба и заявени в съдебно заседание
пред въззивния съд.
Констатираното процесуално нарушение е основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото районният съд
следва да проведe ново съдебно следствие, при което да изследва обективно,
всестранно и пълно правнорелевантните за спора обстоятелства, да извърши
цялостно и задълбочено обсъждане на доказателствените материали, а при
преценка – да събере допълнителни доказателства по свой почин. При
постановяване на акт по същество, районният съд следва надлежно да
мотивира същия, при съобразяване разпоредбите на процесуалния закон.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК,
Окръжен съд – С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 21/25.04.2023 г., постановена по НОХД №
441/2022 г. по описа на РС – Н.З..
ВРЪЩА делото на Районен съд – Н.З. за ново разглеждане от друг
състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5