Р
Е Ш Е
Н И Е 275/19.4.2019г.
гр.Ямбол 19.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На девети
април
През две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
При секретаря И.Г.
и в присъствието на
Прокурора като разгледа докладваното от
съдия
Г.Вълчанова гр.д.№ 3704
за 2018 година
Производството пред ЯРС е
образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
гр.С. /“АКПЗ“ ООД/ против М.А.Й. *** да бъде прието за установено, че ищцецът има вземания срещу ответницата съгласно договор за
стоков кредит № *** г.: 831,77 лв. главница; 218,92 лв. договорна лихва за
периода 13.08.2017 г. до 9.03.2018 г.; лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница в размер 28,29 лв. за периода 14.08.2017 г.
/датата на преустановяване на вноските по кредита/ до датата на подаване на
заявлението в съда 26.05.2018 г. и законната лихва, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане. Твърди се, че за тези суми ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС, но е налице
хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на установителния
иск. Ищецът твърди, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ответницата е сключен Договор за стоков кредит
№ *** г. Като с подписване на договора, кредитополучателят
е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия
с оглед вземане на информирано решение за сключване
на договора за кредит.
Съгласно договора кредиторът
има право да прехвърли вземането
си по него на трето лице.
На кредитополучателя е бил отпуснат кредит в размер на 831.77 лв., който е следвало
да бъде върнат
ведно с лихва, представляваща печалба на банката, в размер на 40,32 % годишно или 218.92 лв. на 12 месечни вноски. Кредиторът е изплатил сумата
по банкова сметка *** „Технополис
България” ЕАД, от който
кредитополучателят
е закупил стоките. Предоставен е кредит и за сключване чрез банката
на застраховка, равна на еднократната застрахователна премия. М.А.Й. е преустановила плащането на вноските
на 14.08.2017 г. Съгласно договора при
допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни, целия
остатък от кредита става предсрочно
изискуем. В случая предсрочната
изискуемост е обявена на 27.03.2018
г. Ответникът дължи мораторна лихва за забавата. На 09.03.
В срока за отговор ответникът чрез
особения си представител оспорва исковете като неоснователни, като възраженията
си основава на фактите, че длъжникът не е уведомен за цесията, при това преди
подаване на заявлението; не е налице предаване от банката на сумата по
застраховката на застрахователя; не е доказано подписването на приемо-предавателен протокол между страните по цесията досежно процесното вземане и
настъпването на последиците на цесията. Оспорва се действителността на договора
за кредит като противоречащ на ЗПК, поради противоречие на клаузата за лихва с
добрите нрави и поради наличие на неравноправни клаузи в него и в ОУ. Оспорва
се размера на мораторната лихва.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован не изпраща представител, а депозирал писмена молба, с която желае
уважаване на иска.
Ответницата редовно призована чрез
особения си представител поддържа в съдебно заседание възраженията си по
писмения отговор.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е
образувано по заявление, депозирано на 5.06.2018 г. от “АКПЗ“ ООД гр.София, с
което се желае да бъде разпоредено длъжникът М.А.Й. ***
да му заплати сумите 831,77 лв. главница; 218,92 лв. договорна лихва за периода
13.08.2017 г. до 9.03.2018 г.; лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница в размер 28,29 лв. за периода 14.08.2017 г.
/датата на преустановяване на вноските по кредита/ до датата на подаване на
заявлението в съда 26.05.2018 г. и законната лихва, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е
уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани
суми, дължими на заявителя въз основа на Договор за стоков кредит № *** и
договор за цесия от 29.09.2017 г.
В настоящото производство за
установяване на претенциите си ищецът е представил Договор за стоков кредит № ***
г., по който „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор е предоставила на М.А.Й. като кредитополучател
стоков кредит в размер 831,77 лв. за закупуване на стоки, продавани от „Технополис
България“ ЕАД: пералня „***“ на цена 779
лв., както и сключване чрез банката на застраховка с „Групама
Животозастраховане“ ЕАД и „Групама
Застраховане“ ЕАД по пакет с еднократна застрахователна премия в размер 52,77
лв. Срокът на издължаване на кредита е уговорен на 12 месеца, считано от датата
на неговото усвояване; посочено е, че сумата по кредита се усвоява еднократно
по сметка на търговеца, а тази по застраховката по сметка на застрахователите,
като кредита се погасява чрез посочена сметка на месечни вноски съгласно приложен
погасителен план. Падежната дата на месечните вноски е 13-то число, като
кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване
на договора е 40,32 % годишно или 0,112 % на ден, а годишният процент на
разходите е 48,46 %. В чл. 9 от договора е посочено, че с подписването му
кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с
оглед вземане на информирано решение за сключване на този договор за кредит.
Към договора е представен и погасителният план и ГПР, съгласно които усвоената
сума от 831,77 лв. е с общо лихви 191,38 лв. или общо месечните вноски са в
размер 1023,15 лв. и са посочени като равни месечни вноски от 85,37 лв. с
последна изравнителна в размер 84,08 лв. При формирането на месечните вноски са
включени лихвения процент, остатъка от главницата и дължимата лихва, отразен и
ГПР 48,46 %.
Видно от Общите условия по
конкретния договор за стоков кредит в чл.12 е уговорено, че при забава на
плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата определена в
договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения
лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Съгласно чл.2.1
при допуснатата забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,
целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява
с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта.
Последиците на предсрочната изискуемост настъпват автоматично, а ако законът го
изисква – след уведомление до клиента. След предявяване на молбата за събиране
на вземането по съдебен ред, остатъкът от главницата се олихвява със законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Във връзка с обстоятелството, че е
изправна страна по договора за кредит, ищецът е представил служебен бон от
14.07.2017 г. за това, че кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е заплатил на „Технополис
България“ ЕАД сумата 779 лв. за пералня „***“ и за клиент М.А.Й.. Във връзка с
възражението на ответницата, че няма данни относно извършено плащане на
застрахователя, ищецът е представил писмо от 02.04.2019 г., изходящо от
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД за това, че във връзка със сключения чрез банката от М.Й.
с „Групама Животозастраховане“
ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД, банката е заплатила
еднократната застрахователна премия в размер на 52,77 лв.
С исковата молба е представен
рамков договор за покупко – продажба на вземания
/цесия/, сключен на 29.09.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца по делото „АКПЗ“
ООД, с който са прехвърлени вземания на банката по споразумение от 09.03.2018
г., за което цесионерът е уведомил цедента с писмо приложено към договора. Към този договор е
приложен също приемо - предавателен протокол със
заличени данните, от който се установява, че сред прехвърлените вземания е и
това на М.А.Й. по стоков кредит № *** г. за закупуване на стока от „Технополис“
Я. като вземането е в размер 831,77 лв. с лихви 218,92 лв. и лихви върху
непогасената главница в размер на 13,03 лв. към момента на прехвърляне на
вземането. Към договора за цесия е представено пълномощно, с което „Банка ДСК“
ЕАД гр. С. е упълномощила „АКПЗ“ ООД да уведоми от името на банката всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала със споразумението от 09.03.2018 г. Данни за
уведомяване на длъжника съгласно чл. 99 ал.3 от ЗЗД липсват, а към исковата
молба ищецът е приложил уведомление до М.Й. за извършеното прехвърляне на
вземането.
В настоящото производство по искане
на ищеца бе назначена, изслушана и оспорена съдебно-икономическа експертиза.
Вещото лице по експертизата дава заключение, че за периода 13.08.2017 г., която
дата е падежна дата на първата вноска до 14.07.2018 г. – крайна падежна дата,
не са постъпвали суми по сметка на „Банка ДСК“ ЕАД в полза на погасяване на
задължението. След запознаване с предоставените документи от купувача на вземането,
вещото лице е установило, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение
по чл. 410 от ГПК и при него не са постъпвали суми от страна на кредитополучателя.
Тъй като вещото лице не е установило постъпване на плащане от страна на
длъжника, същото не може да даде отговор как са били отразявани извършваните
плащания. След направени изчисления вещото лице дава заключение, че размерът на
процесното задължение на М.Й. е 1078,98 лв., от които
главница 831,77 лв., договорна лихва
218,92 лв. и лихва за забава 28,29 лв.
за периода 14.08.2017 г. до 26.05.2018 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 99 от ЗЗД,
чл. 86 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иска за
допустим, тъй като е предявен като установителен за
вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал.
1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира
иска и за основателен по следните съображения:
С оглед представените по делото писмени
доказателства безспорно е установено, че ответницата Й. е сключила договор за
стоков кредит с „Банка ДСК“ ЕАД, който договор съдът въпреки възражения й
приема за изцяло действителен и перфектен. Неоснователни са възраженията на Й.,
направени чрез особеният й представител относно действителността на стоковия
кредит – че не е запозната с договора и че по делото не са представени всички
страници от него. В самия договор за стоков кредит по т.9 изрично е записано, че
с подписване на същия, кредитополучателят Й. заявява, че й е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК
и ОУ с оглед вземане на информирано решение за сключването му. След като
ответницата не оспорва подписа си положен в договора за кредит е несъстоятелно
твърдението й, че не е запозната с условията за неговото сключване съгласно ЗПК
при наличието на т.9 от договора. Възражението относно липсата на всички
страници от договора за стоков кредит също не води до неговата
недействителност, още повече, че не се твърди за съдържащи се в непредставените
страници условия, които накърняват правата на кредитополучателя-ответник. По
никакъв начин ответницата не удостовери твърденията си за недействителност на
договора, тъй като с него са договорени необосновано високи цени, с оглед на
което тя в качеството си на кредитополучател е неравноправно третирана. С оглед
възражението за това, че липсват доказателства кредиторът да е заплатил
застрахователната премия съгласно договора за стоков кредит, както се посочи
по-горе ответникът представи в настоящото производство писмо в потвърждение на
това извършено еднократно плащане в размер на 52,77 лв., което е част от
главницата по договора за стоков кредит.
Неоснователни са възраженията на
ответницата за това, че клаузите в договора не са индивидуално договорени,
както и че тя в действителност е сключила един рамков бланков договор. Съдът
счита за неоснователно това възражение, тъй като всички условия по процесния договор са изключително индивидуални и отговарят
на условията предвидени в ЗПК за сключване на
договор за стоков кредит съгласно чл.11 т.8 от ЗПК: да бъдат посочени
стоката или услугата и нейната цена в брой, когато кредитът е под формата на
разсрочено плащане за стока. В настоящия случай, видно от договора за стоков кредит
в неговия текст освен данните на страните по договора, изрично е посочена
цената на закупуваната стока, търговеца от където е закупена, нейния конкретен
вид, както и допълнително заплащане на застрахователна премия и нейния размер.
При тези данни е безспорно, че е налице пълна индивидуализация при сключване на
конкретния договор и не може да се приеме че клаузите не са индивидуално
договорени, а са бланкетни. Неоснователно е
твърдението на ответницата, че е налице едновременно кумулиране
на неустойка и мораторна лихва. В настоящото
задължение освен главница е налице и такова за лихви, които са договорна,
съгласно договореното при отпускане на кредита, както и мораторна
лихва върху непогасената главница, което също изрично е договорен между
страните в цитирания и от съда чл.12.1 от Общите условия към договора. Няма данни
за уговаряне на неустойка и съответно за кумулирането
й на неоснователно и прекомерно с мораторна лихва.
При отпускане на договора за стоков
кредит, кредиторът е спазил и другите условия, които са посочени като неспазени
от ответницата и които водят до недействителност на договора, а именно:
съгласно чл.11, т.9 т.10 и т.11 от ЗПК – посочен е лихвеният процент на
кредита, който е фиксиран и няма уговорено прилягане на различни лихвени
проценти; годишният процент на разходите по кредита също е посочен, както в
договора, така и после в погасителния план, т.е. налице е и погасителен план
съгласно т.11, с което са уточнени условията за издължаване на кредита от
потребителя и е налице информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Неоснователно е възражението на ответницата за
това, че съгласно чл.11 т.9а от ЗПК към договора за стоков кредит липсва
приложена методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.
33а. В случая такава методика не е необходимо да бъде прилагана, тъй като
лихвеният процент по процесния договор е фиксиран, а
такава методика е приложима тогава, когато страните са договорили променлив
лихвен процент, който се състои от сбора на референтния лихвен процент и
фиксирана добавка определена за всеки кредитен продукт и тогава е необходимо да
има референтен лихвен процент, респ. и методика за неговото изчисляване.
С оглед изложеното съдът приема, че „Банка ДСК“
ЕАД като кредитор е сключила действителен договор за стоков кредит с М.Й. за
закупуване на стока, която сума е изплатена изцяло от кредитора, но лисват
данни кредитополучателят да е заплатил дори една от вноските по кредита. При
това положение е налице едно изискуемо вземане, което банката в качеството си
на цедент е продала по договор за цесия на ищеца в
настоящото производство „АКПЗ“ ООД в качеството му на цесионер.
Налице са доказателства за това, че сред вземанията по рамковия договор за
цесия е и вземането, което банка има към кредитополучателя М.Й., т.е. последната
след договора за цесия вече е длъжника на цесионера
на вземането. Действително няма данни въпреки пълномощното между страните по
цесията за това цесионерът, а не цедента
да е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне, но съдът приема, че същото е
надлежно направено с връчването на уведомлението за това, приложено към
преписите от доказателствата на настоящата искова молба. Налице е съдебна практика,
която се възприема изцяло то настоящия състав за това, че получаването на
уведомленията за цесията в съдебно производство по предявен иск за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Неоснователно е възражението и за това, че уведомлението не
може да бъде прието за надлежно връчено в настоящото производство, тъй като на
ответницата е назначен особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК. Съгласно
разпоредбите на чл.94 ал. 1 и чл. 99 ал. 1 от ЗГР настоящият адрес е адресът,
на който лицето живее, респ. всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви
промяната в настоящия си адрес. В случая, за да се стигне до назначаване на особен
представител на ответницата, същата не е намерена нито на постоянния, нито на
настоящия адрес, поради което й е залепено уведомление. Посочените норми на ЗГР
са създадени в публичен интерес най-вече за осигуряване на обществена сигурност
в гражданския и търговския оборот и след като ответницата не е изпълнила
вменените й от този закон задължения за оповестяване на настоящия си адрес, то
същата не следва да се възползва от това свое поведение. При наличието на тази хипотеза
законодателят е предвидил защита на ответника чрез института на особения
представител, който от своя страна може да извършва широк кръг от процесуални
действия извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно. Въз основа на
дадените му по ГПК правомощия, особеният представител е надлежен адресат на
всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително и такива за
извършена цесия.
В обобщение на всичко изложено до
тук за съда е безспорно установено, че е налице неизплатено и до момента
задължение на ответницата спрямо ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, поради което предявеният установителен
иск следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото
основателни са исканията на ищеца за присъждане на разноски, които в
заповедното производство са в размер на 125 лв., а в настоящото исково
производство същите са в размер 880,53 лв. – 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 125 лв. ДТ за иска, 150 лв. за вещо лице и 305,53 лв. за особен представител. От претендираните от ищеца в списъка му за разноски по чл.80
от ГПК такива в размер 50 лв. за първична правна помощ, съгласно чл.13 ал.1 т.2
от ЗНПП, съдът намира искането за неоснователно за тяхното присъждане, тъй като
в настоящото съдебно производство е налице процесуално представителство по дело
съгласно чл. 23 и сл. от ЗНПП. По тези съображения искането за разноски в
частта на 50 лв. не следва да бъде уважавано.
На особения представител на ответницата адв. А.
следва да бъде изплатено внесеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер
на 305,53 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 99 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, гр.С., бул.“Васил Левски“ № 114, етаж
Мецанин, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. има вземане, дължимо от М.А.Й.,
ЕГН ********** ***, к-с „***, както следва: 831,77 лв. главница; 218,92 лв.
договорна лихва за периода 13.08.2017 г. до 9.03.2018 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер 28,29
лв. за периода 14.08.2017 г. /датата на преустановяване на вноските по кредита/
до датата на подаване на заявлението в съда 26.05.2018 г. и законната лихва,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по
ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА М.А.Й., ЕГН **********
***, к-с „*** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК ***, гр.С. направените в заповедното производство разноски в размер 125 лв.
ОСЪЖДА М.А.Й., ЕГН **********
***, к-с „*** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК ***, гр.С. направените в настоящото производство разноски в размер 880,53
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: