№ 1961
гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110137191 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „М. срещу „Е..
Исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, поради което делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Ищецът с исковата молба е представил относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.03.2023 г., 09:55 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин
ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 9 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в съдебно заседание, съдът може да постанови
неприсъствено решение по чл. 239 ГПК спрямо него. Неприсъственото решение не се
мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът
1
да е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, ал. 1 пр. 1
вр. 342, ал. 2 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1728,24 лв.,
представляваща главница за заплатени от ищеца застрахователни премии и местен данък за
процесния автомобил-предмет на договора за лизинг от 06.02.2016 г., сумата от 1832,98 лв.,
представляваща договорна неустойка за забавено плащане за периода от 05.09.2019 г. до
31.12.2019 г. на дължими месечни лизингови вноски от лизингополучателя и сумата от
600,00 лв. – обезщетение за вреди, изразяващи се в заплащане от страна на ответника на
такса за изземване на автомобила – предмет на договора за лизинг от 06.02.2016 г.
Претендира се и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 06.02.2016 г. между „М. (лизингодател) и „Е.
(лизингополучател) е бил сключен Договор за отдаване на автомобили при условията на
финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост, като предмет
на договора е бил автобус марка „Ф. Съгласно сключения договор лизингополучателят е
следвало да заплати начална вноска в размер на EUR 1531,75, както и 59 месечни вноски по
EUR 556,10, дължими до 5-то число на текущия месец, като всички суми са без включено
ДДС, като тяхната левова равностойност е посочена изрично в погасителния план. Твърди,
че е изпълнил изцяло задължението си по договора, като е предал на управителя на
ответното дружество автомобил, за което страните са подписали приемо-предавателен
протокол от 04.05.2016 г., в който е констатирано състоянието на автомобила, прието изцяло
от страна на управителя на длъжника. Твърди, че лизингополучателят от своя страна,
считано от м. септември 2019 г., е преустановил изпълнението на всички свои задължения
по договора. Посочва, че лизингополучателят е бил длъжен стриктно да спазва условията и
2
да заплаща дължимите застрахователни премии („гражданска отговорност“ и „каско“) и
данъци за автомобила, като в случай на неизпълнение лизигодателят е имал право да ги
заплати, след което да ги получи от лизингополучателя. Твърди, че към датата на исковата
молба дължимите от лизингополучателя суми, заплащаните от лизингодателя разходи за
застрахователни премии и данък МПС, са в общ размер на 1728,24 лева. Твърди, че съгласно
договора лизингополучателят дължи заплащането на договорна неустойка в размер на 0,5 %
на ден върху стойността на дължимата и неизплатена сума за времето на просрочието в общ
размер на 1832,98 лв. Посочва, че претендираната такса за изземване на автомобил се
дължи, когато правото на собственост не е прехвърлено и автомобилът не е върнат в
уговорения срок и връщането на автомобила е възложено на външен сътрудник, която е
дължима от лизингополучателя поради неизпълнение на задължението му да върне
автомобила, като същата е на стойност 600 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр.чл. 345 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже
сключването на договор за лизинг с посоченото съдържание и изпълнение на собственото си
задължение по предаването на вещта, като за ответника е възникнало задължение за
заплащане на уговорени суми, както и на разходи, свързани с ползване на вещта, а именно –
разходи за заплащане на застрахователни премии и местен данък за автомобила.
По иска по чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца в настоящото производство е да докаже
валидно сключване на договор за лизинг с посоченото съдържание, в който е предвидено
при неизпълнение на задължение на насрещната страна, за нея да възниква вземане за
обезщетение-неустойка за забава от договора в посочения размер и наличие на предпоставки
за възникване на задължението, както и неговият размер.
По иска по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на
договор за лизинг с посоченото съдържание и изпълнение на собственото си задължение по
предаването на вещта, както и възникването на вреди изразяващи се в плащане на такса за
изземване и нейния размер, както и съответно, че същата е заплатена от лизингодателя и
заплащането и се намира в причинно-следствена връзка с неизпълнение на задължение на
лизингополучателя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3