Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 180
гр. Пловдив, 08.11.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д.
№405по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Д.Т.Р.-Б. против решение № 652/20.05.2019г. по гр.д.№
2681/17г. с което се признава за установено,че Д.Т.Р.-Б. дължи на „А.Ш.Д“ ЕООД
сумата 24 350 евро,представляваща задължение по договор за заем,обктивиран
в нот.акт за учредяване на договорна ипотека № , том…..,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 30.03.17г.,за което парично задължение е
издадена Заповед № 202/03.04.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 379/17г. по описа на Смолянския
районен съд. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
След преценка на
събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са искове
по чл. 422 ал.1 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Дружеството ищец е
предявило установителния иск позовавайки се на договор за заем от 16.09.2011г.
за сумата 24 350 евро,със срок на издължаване 31.03.2012г.обективиран в
нот.акт № ….. за учредяване на договорна ипотека.За обезпечаване на вземането
ответницата и съпруга и са учредили договорна ипотека върху техен недвижим имот
от жилищна сграда със степен на завършеност „над груб строеж и довършителни
работи-100%“ Целта на заема била да се уредят финансовите отношения между
ответницата и съпруга и от една страна и „А.“ ЕООД произтичащи от неизплатена
от съпрузите продажна цена за имота. С „А.“ ЕООД имало сключен на 10.10.2007г.
предварителен договор за покупка на вещното право на строеж върху недвижим
имот-апартамент.Тъй като предстояло дружеството да бъде обявено в несъстоятелност
страните по предварителния договор се споразумели да прехвърлят по нотариален
ред имота,като уредят финансовите си взаимоотношения,чрез предоставяне на
паричен заем на купувачите от страна на ищцовото дружество.На 16.09.2011г. с
нотариален акт № …/11г.била осъществена продажбата, а с нот акт . учредена
договорната ипотека и инкорпориран в него договор за заем.
Ответницата твърди,че
на 10.10.2007г. е сключила предварителен договор за продажба вещно право на
строеж с А.. ЕООД с цена 49 500 евро.Платила 4 500 евро капаро и до
25.01.2008г. по банков път превела на 6 вноски 62 990 лв.,което било
продажната цена по предварителния договор.Строежът се забавил и към 2011г. бил
завършен в груб вид. „А.“ ЕООД предложило да прехвърли имота по нотариален ред
в незавършен вид, а ответницата да го довърши със свои средства,като стойността
на довършителните работи ще се приспадне от цената.Едноличния собственик на
капитала А. заявил,че няма да прехвърли имота,който вече бил платен, ако
ответницата не сключи фиктивен договор за заем с дружеството на съпругата му и
не го обезпечи с договорна ипотека.В един и същи ден на 16.09.11г. били
подписан и двата нотариални акта.
На 09.11.2011г. три
месеца след подписване на нот.акт за договорна ипотека по настояване на
управителката на ищцовото дружество и в присъствието на С. А.отишли в офис на П.И.Б
АД П.,където ответницата открила на свое име сметка.Управителката на ищцовото
дружество внесла по нея 9 700 лв.,които ответницата веднага изтеглила на
каса и върнала.Сумата отново била внесена, изтеглена и така превъртяна шест
пъти до 47 795.46 лв.
Ответницата се брани
с възражения оспорващи възникването на заемното правоотношение,като твърди че
не е получила нищо в заем нито на 16.09.11г./при подписване на нотариалния акт/
нито на 09.12.2011г. и с такива касаещи действителността на договора за
заем-твърдейки неговата привидност.Оспорва посочената в исковата молба цел на
заема-уреждане на финансови взаимоотношения с „А. „ЕООД, които били уредени.
Видно от
представените доказателства ответницата и „А.“ ЕООД на 10.10.2007г. са сключили
предварителен договор с предмет вещно право на строеж на апартамент.Продажната
цена е била договорена на 49 500 евро,платими по следния начин:4 500 евро
капаро,първа вноска 15 500 евро,втора вноска 29 500 евро по
споразумение или кредит.
С нот.акт № ... на
нотариус С.Й.,на 16.09.2011г „А.“ ЕООД продава на ответницата недвижим имот от
жилищна сграда със степен на завършеност:“над груб строеж и довършителни
работи-100% „ подробно описан за сумата 39 500 лв.,която С. А. като
управител и Е.С.К на „А.“ ЕООД е получил по банков път изцяло и в пълен размер
от ответницата Д.Б.,съгласно предварителния договор за продажба от 10.10.07г.
На лист от 30 до 34 са представени документи за банкови преводи от ответницата
на „А.“ ЕООД за сумата от 39 590 лв.с основание „вноска за покупка на
апартамент“.
С нот.акт № ... на
нотариус С. Й. на 16.09.11г. „А.“ ЕООД предоставя на Д.Т.Р.-Б. и съпуга и Р.Б.
паричен заем в размер на 24 350 евро.Крайния срок за издължаване на цялата
сума 31.03.2012г.За обезпечаване на вземането,Д.Б.
и съпруга и Р. Б. учредяват в полза на „А.“ ЕООД ипотека върху подробно описан
имот,съвпадащ с описания в по горе цитирания нот.акт.
От приетите
заключения на ССЕ се вижда,че на 09.12.2011г. по банковата сметка на ответницата
в П.И.Б за преведени от ищцовото дружество чрез пет транзакции 47 624.46
лв. с посочено основание“Съгласно договорна ипотека от 16.09.11г.“ Чрез пет
транзакции сумата изтеглена от
ответницата.Сумата е равностойността на 24 350 евро.Заключението е
изготвено въз основа на прието банково извлечение.На 09.12.11г. в
счетоводството на дружеството ищец са осчетоводени пет превода на обща стойност
47 624.46 лв.Сумите са отразени по дебита на сметка 229Други предоставени
заеми-клиенти по кредити-Д.Р..Като основание е записано плащане по договорна
ипотека.не са отразени кредитни обороти,показващи погасяване на сумата.
С оглед горното съдът
направи следните изводи:
За да съществува
заемно правоотношение освен съглашението между страните,е необходимо да се
извърши и реално предаване парите,като съществен елемент от фактическия състав
на сделката.При спор относно реалното предаване и дължимостта на сумата на
осн.чл. 240 ал.1 ЗЗД,доказателствената тежест да установи този релевантен за
спора факт е на страната,която като основание за съществуване на вземането сочи
договор за заем. Ищецът не установи наличието на договор за заем от
16.09.11г.,тъй като не е доказано предаване на сумата 24 350 евро с
подписване на договора.В исковата молба ищецът се позовава на възникнало
вземане на 16.09.11г. когато е подписан договор за заем,обективиран в договор за
учредяване на договорна ипотека,и което вземане е обезпечено с договорна
ипотека.Доказателства за предаване на сумата на тази дата в момента на
сключване на споразумението няма.Само по себе си учредяването на договорна
ипотека не доказва реалното предаване на сумата.Няма пречка тя да обезпечи
бъдещо задължение.Банковите транзакции на 09.12.11г. по разплащателната сметка
на ответницата,не доказват реално даване по договора за заем от
16.09.11г.,респективно неговото съществуване,тъй като в подписания договор за
заем,няма клауза реалното предаване на сумата да стане в по късен момент,вкл. и
на 09.12.11г. Няма и позоваване в исковата молба на този факт,че реалното
предаване на сумата е станало на 09.12.11г.Дори граматическото тълкуване не
води до извода,че използвания глагол „предоставя“означава предаване на сумата в
деня на подписването на договора.
Останалите
доказателства като предварителния договор за продажба,плащанията по
него,договора за продажба сключен по нотариален ред не са относими към спора
съществува ли договор за заем.Целите за които е предоставена парична сума на
заемателя са без значение за съществуването на самия договор,поради което и не
следва да се обсъждат.
След като се прие,че
няма договор за заем между страните от 16.09.11г. не следва да се разглежда
възражението за неговата привидност.
Неоснователна е
постъпилата на 22.10.19г. молба от адв. Б. М.за отмяна на определението с което
е даден ход по същество.Не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК. Свидетелски
показания за доказване на привидност не са искани пред първата инстанция,затова
не е налице процесуално нарушение от нейна страна.Останалите искания са
недопустими и неотносими.
С оглед
гореизложеното иска за установяване на вземането произтичащо от договора за
заем е неоснователен и следва да се отхвърли.Неоснователен е и акцесорния иск.
Решението на окръжния
съд в обратния смисъл следва да се отмени и предявените искове да се отхвърлят.
Разноски не са поискани,не са доказани и не се дължат.
Воден от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
652/20.05.2019г. постановено по гр.д.№ 2681/2017г. по описа на Пловдивския
окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „А.“
ЕООД,ЕИК .. със седалище и адрес на управление:*** да бъде признато за
установено, че Д.Т.Р.-Б. с ЕГН********** *** дължи на дружеството сумата
24 350/двадесет и четири хиляди триста и петдесет/ евро,представляваща
задължение по договор за заем,обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № …. на нотариус С. Й.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 30.03.17г. до окончателното и изплащане,за което парично
задължение е издадена заповед № 202/03.04.2017г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№379/2017г. по
описа на районен съд Смолян.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: